№ 2480
гр. Б., 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20232120104643 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Г. срещу „ПИТ КОИН“ ЕООД
и П. И. Т., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, както следва: за сумата от 20
000 лева /частичен иск от вземане в общ размер на 50 000 лева/, представляваща
обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на причинено на *** увреждане при настъпил инцидент в стопанисвана от първия
ответник „ПИТ КОИН“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
вторият ответник П. И. Т., автомивка на самообслужване, намираща се в имот с
административен адрес гр. Б.***, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр. Б.,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – *** до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 1 147,60 лева, представляваща обезщетение на
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болнично лечение,
рехабилитация и терапии за периода от *** до предявяване на исковата молба – 01.08.2023г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – *** до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че около 10.00 часа на 06.08.2021 г. ищецът посетил
автомивка на самообслужване, находяща се в гр. Б., ул. О., стопанисвана от „ПИТ КОИН“
ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е П. И. Т., за да измие
ползвания от него автомобил, марка „***“, модел „***“, peг. № А *** НТ. В обекта имало
поставена машина за закупуване на жетони, като над нея имало монтирана ламаринена
козирка. Настилката на пода била бетонова. При слизане от паркирания си в една от
клетките автомобил, ищецът, както и приятелят му, който го придружавал – И. П. К., се
подхлъзнали поради изключително хлъзгавата настилка, като ищецът не успял да запази
равновесие и в опита си да го възстанови, инстинктивно замахнал с лявата си ръка встрани.
При това му движение ръката му се ударила в горния ръб на ламаринената козирка над
устройството за активиране на почистващата техника, вследствие на което ищецът получил
порезна рана на лявата ръка, от която потекло силно кръв. Той изпаднал в шок, поради което
приятелят му К. го настанил в колата, пристегнал ръката му, за да намали кръвозагубата, и
1
го отвел в Спешния център при УМБАЛ – Б. за оказване на медицинска помощ. Там ищецът
постъпил по спешност в Клиниката по съдова хирургия с анамнеза – травма и прерязване от
ламарина на ниво лява предмишница с пълна лезия на артерия улнарис синистра (лява
улнарна артерия) с пълно прекъсване на кръвотока по хода й и частична лезия на артерия
радиалис (радиална артерия) с прекъсване на кръвотока по хода й. При проведеното
оперативно лечение била извършена ревизия на раната на лявата предмишница, както и
били възстановени артерия улнарис и артерия радиалис синистра. След консултация с
ортопед било преценено мускулите, сухожилията и нервите да се оставят за вторична
хирургична обработка в планов порядък. На 10.08.2021 г. ищецът бил изписан от Клиниката
по съдова хирургия и същия ден постъпил в Отделението по Ортопедия и травматология
при УМБАЛ - Б. с анамнеза – лезия на флексорните сухожилия и тези на пръстите на лявата
ръка, лезия на нервус медианус и улнарис. При проведеното там оперативно лечение на
11.08.2021г. били извършени пластични операции на сухожилие, неврорафия на нервус
медианус и нервус улнарис, след което на 15.08.2021г. ищецът бил изписан с гипсова
имобилизация за три седмици. Въпреки приема на изписаните му лекарства, изпитвал
поС.ни болки, особено вечер, което му създавало и проблеми със съня. Наред с това бил
непрекъснато изпълнен с тревога за това как ще се справя за в бъдеще, тъй като е левичар.
На 17.08.2021 г. ищецът посетил Отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ – Б., като
при прегледа там била констатирана: порезна рана на лява предмишница; болка и
изтръпване на същата; пълно прекъсване на кръвотока на артерия улнарис и частично
прекъсване на артерия радиалис, което увреждане води до поС.но общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Били констатирани още лезия на флексорните сухожилия и тези
на пръстите на лявата ръка, лезия на нервус медианус и улнарис, което увреждане води до
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни. Според
медицинския специалист, извършил прегледа, получените наранявания отговаряли да са
получени от действието на предмет с режещ ръб, какъвто може да бъде и ламарината.
Необходимо било проследяване на съС.ието на засегнатите нерви и сухожилия след поне 6
месеца. След свалянето на гипсовата имобилизация ищецът провел множество
кинезитерапевтични процедури, физиотерапия, както и терапии: компрес луга, лечебна
физкултура, ултразвук. Тъй като, въпреки така проведените процедури, ищецът бил в
невъзможност да движи пръстите на лявата си ръка, същият отново постъпил в Отделението
по Ортопедия и травматология при УМБАЛ – Б. с анамнеза – ограничена екстензия в пръсти
на лявата ръка. При проведеното на 15.04.2022 г. оперативно лечение била извършена
тенолиза на флексорните сухожилия на лявата му ръка. Ищецът сочи, че сторените от него
разходи за болнично лечение, рехабилитация и терапии са на обща стойност от 1 147,60
лева. Твърди, че така претърпяната травма е станала пречка същият да изпълнява трудовите
си задължения, което наложило трудовото му правоотношение да бъде прекратено. След
подадени документи до ТЕЛК към УМБАЛ – Б., на ищеца било издадено експертно решение
№ 92 от 004/07.01.2022 г., по силата на което същият е с трайно намалена работоспособност,
пожизнено с 70%. Предвид това и след подадено от него заявление, със заповед № ***. на
директора на ДСП - Б. на ищеца била отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т. 1
от ЗХУ в размер на 28,91 лв. за срок до 28.02.2027г. Ищецът сочи, че на 17.02.2022 г. е
започнал работа като търговски представител, но поради съС.ието си не може да извършва
техническа поддръжка на инвентара в търговските обекти. Излага, че претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, следствие на гореописаното увреждане, са в пряка
причинна връзка с противоправното поведение на двамата ответници, изразяващо се в пълно
бездействие относно обезопасяване на средата, в която предлагат на потенциалните си
клиенти услуги, а именно: наличие на необезопасена метална козирка, която разкъсала и
увредила ръката му, както и отсъствие на предупредителни надписи за хлъзгава повърхност.
Наред с това твърди, че строежът на процесната автомивка е извършен в нарушение на
чл.137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, поради което представлява незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ към датата на увреждането – *** Ищецът завява, че
гореописаните болки и страдания не са отшумели и към момента, тъй като движението на
ръката му е затруднено и по-конкретно – екстензията в пръстите на лявата му ръка е
2
ограничена. Всичко това давало отражение на обичайната му физическа активност, като
довело и до психологически дистрес, че не е пълноценен за себе си и за семейството си.
Излага, че вследствие на травмите от случилото се, изпитвал и продължавал да изпитва
сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като доколкото полученото увреждане
на лявата ръка е пожизнено, същото го лишава от възможността да води нормален трудов и
социален живот. Сочи, че на 27.06.2022 г. е станал баща на близначки, но наред с радостта,
се чувствал много потиснат, защото не е, а и не знае дали за в бъдеще ще е, в съС.ие да се
грижи финансово и физически за нуждите на семейството си. По изложените съображения
моли за уважаване на исковете с осъждане на ответниците да му заплатят солидарно
претендираните обезщетения, доколкото първият ответник – търговско дружество, е
възложил на втория ответник – негов управител, управлението на търговското му
предприятие.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба и от
двамата ответници с идентично съдържание. Оспорват исковете, като твърдят, че „ПИТ
КОИН“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е П. И. Т.,
действително стопанисва автомивка на самообслужване, изградена в същия имот като тази,
в която е настъпил инцидентът, но последната е стопанисвана от „ТОЛА ГРУП“ ЕООД,
чийто управител е Т. И., в качеството си на наемател по договор за наем от 2013г. Оспорва се
също така да е налице противоправно бездействие на ответниците, доколкото се касае за
автомивка на самообслужване и в района й няма персонал, който да следи или да участва в
почистването на автомобилите, да се грижи за подсушаването на пода и т.н. В тази връзка се
сочи, че във всяка оградена клетка на автомивката са поставени указателни
/предупредителни/ табели, които следва да се съблюдават от посетителите, още повече, че с
оглед предназначението на обекта, се презюмира поС.ното наличие на мокър под и
използването на почистващи препарати. Ищецът, като ползвател на предлаганата услуга,
следва да бъде внимателен в максимална степен и грижещ се за собствената си безопасност
и здраве. Единствено неговото поведение по време на инцидента – вдигнатата нагоре ръка
към ламаринената козирка, която е на височина два метра, е довело да вредоносния резултат,
евентуално – че същият е допринесъл за настъпването му. Оспорва се наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, в т.ч. възлагане от страна на дружеството,
пряк/непосредствен извършител на деликта, както и твърдяната за солидарна отговорност
между ответниците. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. По отношение на претенцията за имуществени вреди се твърди, че
извършените от ищеца плащания не са в пряка причинно-следствена връзка с виновно
действие или бездействие от страна на ответниците, както и с травматичните увреждания на
ищеца, получени при инцидента. Моли се за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
С определение от съдебно заседание, проведено на 28.05.2024 г., съдът е допуснал
изменение на предявените от Г. Д. Г. срещу „ПИТ КОИН“ ЕООД и П. И. Т. искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
солидарно, следните суми: 20 000 лева /частичен иск от вземане в общ размер на 50 000
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в резултат на причинено на *** увреждане при настъпил инцидент в
стопанисвана от първия ответник „ПИТ КОИН“ ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е вторият ответник П. И. Т., автомивка на самообслужване,
намираща се в имот с административен адрес гр. Б.***, представляващ имот с
идентификатор *** по КК на гр. Б., ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането – *** до окончателното изплащане на сумата; 1 147,60 лева, представляваща
обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болнично
лечение, рехабилитация и терапии за периода от *** до предявяване на исковата молба –
01.08.2023г., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – *** до
окончателното изплащане на сумата, чрез привличането на нови ответници – „ТОЛА ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, и Т. И. И., ЕГН **********, наред с първоначалните такива, като
исковете между първоначалните и новоконституираните ответници се считат предявени при
3
условията на пасивно субективно съединяване в условията на евентуалност, както следва:
главни искове срещу „ПИТ КОИН“ ЕООД и П. И. Т. с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди; евентуални искове срещу „ТОЛА ГРУП“ ЕООД и Т.
И. И. с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца солидарно същите суми за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Със
същото определение съдът е конституирал като ответници по делото „ТОЛА ГРУП“ ЕООД и
Т. И. И. наред с първоначалните ответници „ПИТ КОИН“ ЕООД и П. И. Т..
На 12.07.2024 г. по делото постъпва съвместен отговор от новоконституираните
ответници, с който се оспорват исковите претенции като неоснователни. Твърди се, на първо
място, че „ТОЛА ГРУП“ ЕООД стопанисва автомивката, на която се твърди, че е настъпил
инцидентът, от 2013 г. Посочва се, че със заповед на кмета на Община Бургас от 2023 г. е
разпоредено автомивката да бъде премахната като незаконен строеж, като заповедта е
оспорена пред съда, като до настоящия момент няма влязло в сила съдебно решение. Тези
ответници оспорват да е налице противоправно тяхно бездействие, доколкото се касае за
автомивка на самообслужване и в района й няма персонал, който да следи или да участва в
почистването на автомобилите, да се грижи за подсушаването на пода и т.н. В тази връзка се
сочи, че във всяка оградена клетка на автомивката са поставени указателни
/предупредителни/ табели, които следва да се съблюдават от посетителите, още повече, че с
оглед предназначението на обекта се презюмира поС.ното наличие на мокър под и
използването на почистващи препарати. Ищецът, като ползвател на предлаганата услуга,
следва да бъде внимателен в максимална степен и грижещ се за собствената си безопасност
и здраве. Единствено неговото поведение по време на инцидента – вдигнатата нагоре ръка
към ламаринената козирка, която е на височина два метра, е довело до вредоносния резултат,
евентуално – че същият е допринесъл за настъпването му. Оспорва се наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, в т.ч. възлагане от страна на дружеството,
пряк/непосредствен извършител на деликта, както и твърдяната солидарна отговорност
между ответниците. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. По отношение на претенцията за имуществени вреди се твърди, че
извършените от ищеца плащания не са в пряка причинно-следствена връзка с виновно
действие или бездействие от страна на ответницитеq както и с травматичните увреждания
на ищеца, получени при инцидента. Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържат исковете и
молят съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника „ПИТ КОИН“ ЕООД
оспорва исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника П. И. Т. оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника „ТОЛА ГРУП“ ЕООД
и на ответника Т. И. И. оспорва исковете.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответникът Т. И.
моли съда да постанови справедливо решение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г. Д. Г. и свидетелят Н. М. Г.а са съпрузи. Не е спорно, че те притежават лек
автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № А *** НТ (за краткост Автомобила). Г. е
левичар.
Управител и едноличен собственик на капитала на „ПИТ КОИН“ ЕООД както към
месец август 2021 г., така и към приключване на съдебното дирене по делото, е госпожа П.
И. Т.. Управител и едноличен собственик на капитала на „ТОЛА ГРУП“ ЕООД както към
месец август 2021 г., така и към приключване на съдебното дирене по делото, е господин Т.
4
И. И..
На 06.08.2021 г. около 10.00 часа ищецът управлява Автомобила в гр. Б., като в
последния се вози и свидетелят И. П. К.. Г. решава да измие Автомобила в „Автомивка на
самообслужване“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ***. (за краткост Автомивката). Ищецът и
свидетелят и друг път са посещавали Автомивката. Последната се стопанисва от „ТОЛА
ГРУП“ ЕООД. Преди август 2021 г. свидетелят К. е виждал управителя на „ТОЛА ГРУП“ Т.
И. да поставя препарати и да борави с монетниците и съоръжението. В посочения имот има
и друга автомивка на самообслужване, която се стопанисва от „ПИТ КОИН“ ЕООД. От
гледна точка на завод „***“ Автомивката условно е лявата, а другата, обслужвана от „ПИТ
КОИН“ ЕООД, е условно дясната.
Автомивката се състои от три броя покрити и два броя открити клетки за измИ.е на
автомобили и обслужващо помещение между тях. Изградена е върху бетонова настилка от
метална носеща конструкция, като разделителните стени, обслужващото помещение и
покривното покритие са изпълнени от метални панели тип „сандвич“. Изпълнено е
отводняване, като е изграден линеен поток, покрит с метална решетка пред клетките за
измИ.е на автомобилите. Строежът е напълно завършен, електрифициран и водоснабден.
Във всяка клетка на лявата й стена има устройство за жетони, което е изградено на височина
180 см. Над устройството има монтирана метална козирка с размери ширина 30 см.,
височина 10 см. и дълбочина 25 см.
След като паркира Автомобила в една от клетките на Автомивката, ищецът излиза от
вратата на водача, а свидетелят К. от пасажерската врата. Тъй като подът е хлъзгав, и
двамата загубват равновесие, като свидетелят успява да не падне. Той поглежда към ищеца,
който се опитва да се хване за автомобила, но не успява. Замахвайки инстинктивно с лявата
ръка, в опит да запази равновесие, ищецът я удря в областта на предмишницата в металната
козирка над устройството за жетони, като се получава срязване. Започва обилно да тече
кръв. Свидетелят не разполага с турникет и прави импровизирана превръзка с негова
тениска около самата рана. Той поставя внимателно ищеца в Автомобила и го откарва в
Спешно отделение на „УМБАЛ-БУРГАС“ АД. Докато се придвижват до лечебното
заведение, ищецът е блед и не говори. Очите му се премрежват. При пристигане в болницата
поради немощта му, Г. е придвижен до шоковата зала с помощта на медицински персонал.
На място пристигат майката и съпругата на ищеца. Докато ищецът е в операция, съпругата
му и свидетелят К. отиват с Автомобила в Автомивката, за да видят къде точно се е случило
нараняването. В клетката, в която е настъпил инцидентът, няма надпис, предупреждаващ за
хлъзгав под.
В същото време ищецът постъпва по спешност в клиника по съдова хирургия към
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД, където му е направена операция за възстановяване на артерия
улнарис и артерия радиалис синистра. След операцията съпругата му остава като
придружител при ищеца, като му съобщава, че най-вероятно ръката му няма да се
възстанови напълно и е имало реална опасност да бъде ампутирана. Ищецът е видимо
уплашен и изпитва болка.
Г. е изписан от клиника по съдова хирургия на „УМБАЛ-БУРГАС“ АД на 10.08.2021 г.
и веднага е приет в отделение по ортопедия и травматология към същото лечебно заведение,
защото освен двете основни артерии, кръвоснабдяващи ръката, са прекъснати два от трите
нерва, инервиращи ръката (средният и улнарният), а така също е налице и прекъсване на
флексорните мускули (сгъвачите) на китката и пръстите. В това отделение му е направена
на 11.08.2021 г. последваща операция за сухожилно и неврологично възстановяване. Изписан
е от това отделение на 15.08.2021 г. с имобилизация за три седмици – ръката е гипсирана,
като се виждат малка част от пръстите (показания на свидетеля Г.а). Ищецът заплаща сумата
от 464 лева за „***“, което представлява монофиламентен атравматичен конец, използван в
ортопедична практика. Той заплаща и потребителска такса за престоя си в клиника по
съдова хирургия в размер на 23,20 лева и потребителска такса за престоя си в отделение по
ортопедия и травматология в размер на 29 лева.
5
След като се прибира вкъщи, ищецът изпитва болки и не може да спи добре, като
всеки допир го притеснява, въпреки че приема болкоуспокояващи лекарства. Тъй като е
левичар, той започва да се учи да борави с дясната ръка. В началото за хранене и обуване,
както поради имобилизацията на лявата ръка, така и поради факта, че дясната ръка не му е
„водеща“, му помага съпругата.
На 17.08.2021 г. д-р С. Ш., ординатор в отделение по съдебна медицина към
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД, издава съдебномедицинско удостоверение № 406/2021 г., с което
удостоверява, че при прегледа на ищеца е установила порезна рана на лява предмишница,
болка и изтръпване в същата. Лекарят дава заключение, че пълно прекъсване на кръвотока
на артерия улнарис и частично прекъсване на артерия радиалис води до поС.но общо
разстройство на здравето, опасно за живота, а лезия на флескорните сухожилия и тези на
пръстите на лява ръка, лезия на нервус медианус и улнарис води до трайно затруднение
движението на ляв горен крайник за срок от повече от 30 дни. Констатираните наранявания
отговарят да са получени по време и начин от действието на предмет с режещ ръб, каквато
може да бъде и ламарината. За издаване на удостоверението ищецът заплаща такса в размер
на 80 лева.
След операцията през септември 2021 г. ищецът провежда кинезитерапевтични
процедури (13 броя), за което заплаща сумата от 104 лева, и физиотерапия и неврология (5
броя услуги), за което заплаща сумата от 225 лева. През ноември 2021 г. заплаща сумата от
205 лева за балнеопроцедури.
С експертно решение № 92/07.01.2022 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД на
ищеца му е призната 70 % трайно намалена работоспособност пожизнено, като за начална
дата е приета 30.11.2021 г. В решението е прието, че лицето може да работи според
възможностите и квалификацията си.
На 16.02.2022 г. ищецът сключва трудов договор с „ФОРНЕТТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
с който приема да изпълнява длъжността „търговски представител“ в гр. Б. срещу основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 785,12 лева.
Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-А/199/ФП/23.02.2022 г. на директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Бургас на ищеца е отпусната месечна финансова подкрепа по
чл.70, ал.1 от ЗХУ в размер на 28,91 лева за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2027 г.
На 14.04.2022 г. ищецът постъпва в отделение по ортопедия и травматология към
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД поради оплаквания от ограничено движение в пръстите на лявата
ръка. Това налага ново оперативно лечение – тенолиза, при което се освобождават
сухожилията от настъпилите сраствания в зоната на разкъсванията. Изписан е на 17.04.2022
г. За престоя си в болничното заведение ищецът заплаща потребителска такса в размер на
17,40 лева. Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-
медицинска експертиза направената повторна ортопедична операция за отстраняване на
настъпили сраствания е честа практика в ортопедията, тъй като след шев на сухожилия на
ръката, те често срастват към околните тъкани в зоната на лезиите и тези сраствания
възпрепятстват техните движения.
Към настоящия момент ищецът трудно пише с дясната ръка, а с лявата му е трудно да
държи химикал. Той щади лявата ръка. Г. изпитва комплекс от ръката и много често я крие
пред хора, тъй като тя е видимо по-слаба от дясната. Той я държи леко присвита и се
забелязва, че има проблем. Не може да помага активно при отглеждането на двете му
дъщери-близначки, родени на 27.06.2022 г., и изпитва неудобство от това.
Със заповед № 384/03.02.2023 г. на заместник-кмет на Община Бургас е прието, че
Автомивката представлява строеж V категория и не може да бъде квалифициран като
търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, тъй като е изграден поетапно в периода 2013 – 2022 г. и поради несъответствието му с
действащия подробен устройствен план за улична регулация. Строежът е извършен без
одобрени проекти и без разрешение за строеж. Предвид изложеното е наредено „ТОЛА
ГРУП“ ЕООД да премахне незаконен строеж Автомивката.
6
Дружеството „ТОЛА ГРУП“ ЕООД атакува тази заповед като незаконосъобразна
пред Административен съд – Бургас. С решение № 3356/29.04.2024 г. по адм. дело №
383/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас жалбата на дружеството е
отхвърлена. Служебно известен факт на съда е Решение № 10883 от 14.10.2024 г. на ВАС по
адм. д. № 7083/2024 г., II о., с което е оставено в сила решение № 3356 от 29.04.2024 г.,
постановено по адм. дело № 383/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Решението на ВАС е окончателно, т.е. с влязъл в сила съдебен акт е потвърдено, че се касае
за незаконен строеж.
Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните, към месец май 2024 г. е налице сериозно нарушение във функцията
на пръстите на лявата ръка на ищеца, обусловено от: липса на чувствителност на трети,
четвърти и пети пръст и половината от втори пръст (запазено е усещането само на палеца и
половината от втори пръст на лявата ръка); хипотрофия на тенара и хипотенара на ръката
(зони в областта на дланта от страната на палеца и пети пръст, чиито мускули атрофират,
когато бъде прекъсната инервацията им); четвърти и пети пръст на ръката са в съС.ие на
„гриф“ – характерна позиция на ставите на тези пръсти, дължаща се на прекъсването на
улнарния нерв, което води до оформянето на тази деформация; наличие на силно отслабен
захват на лявата ръка; налице е ограничение в екстензията на пръстите.
Според прокуратурата няма данни при инцидента на ищеца да е извършено
престъпление от общ характер, поради което е отказано да се образува досъдебно
производство, който извод е потвърден с определение № 1438/21.06.2024 г. по н.ч.д. №
2192/2024 г. по описа на БРС, в сила от същата дата.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите И. П. К., Н. М. Г.а,
Р. Ж. Р. (частично) и К. К. С.ов (частично), както и на заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. в частта им, че условно лявата
автомивка се стопанисва от „ТОЛА ГРУП“ ЕООД, а дясната – от „ПИТ КОИН“ ЕООД.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, че към дата 06.08.2021 г. в клетките на
Автомивката имало надписи с предупреждение за хлъзгав под, тъй като това противоречи на
заявеното от свидетелите К. и Г.а, които имат преки впечатления непосредствено след
настъпване на инцидента. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.ов, че към датата
на инцидента в клетките на Автомивката е имало надписи „забранено за кални автомобили“
и „хлъзгав под“, тъй като този свидетел заяви, че от средата на 2021 г. е преместил
дейността си на друго място, т.е. от преди август месец 2021 г. той вече няма лични
наблюдения върху Автомивката. Съдът кредитира показанията на свидетеля С.ов, според
който ответникът Т. И. му е казал, че в негова автомивка е станал инцидент.
По отношение на постановленията на прокуратурата съдът намира следното:
Постановлението на прокуратурата, с което се отказва да се образува досъдебно
производство, не е задължително за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК, поради
което приетото в него като фактология не се приема за „доказано“.
На следващо място, съгласно трайно установената съдебна практика (Решение №
149/16.10.2017 г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010 г. на ВКС, II НО и други),
докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея
данни не могат да служат като доказателство за установяване факти от значение за спора.
Полицейският служител, изготвил същата, няма удостоверителни функции, поради което
докладната записка не представлява официален документ. Извън горното, абсолютно
недопустими са свидетелски показания, дадени в писмена форма, поради което съдът винаги
трябва да преценява дали представеният като писмено доказателство документ не
представлява по същество писмено свидетелско показание. Според настоящия съдебен
състав докладната записка представлява именно свидетелски показания, дадени в писмена
7
форма. За такива следва да се приемат и съдържащите се данни в „сведение“ от А. Я. К.,
полицейски инспектор към II РУ към ОДМВР-Бургас (л.184 от делото), поради което
изложеното в този документ не следва да се цени от съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По главните искове:
По делото липсват доказателства Автомивката да е собственост или да се стопанисва
от „ПИТ КОИН“ ЕООД към 06.08.2021 г., поради което главните искове следва да се
отхвърлят, защото дружеството не носи отговорност за причинените на ищеца вреди. От
показанията на свидетеля К. се установи, че инцидентът е настъпил в условно „лявата“
автомивка, която не се стопанисва от „ПИТ КОИН“ ЕООД. Същият този свидетел заяви, че в
Автомивката е виждал ответникът Т. И. да извършва „обслужващи“ дейности. Свидетелят Р.
също потвърди, че „лявата“ автомивка се обслужва от „ТОЛА ГРУП“ ЕООД.
Ето защо съдът намира, че главните искове следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалните
искове, съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността на евентуалните искове:
Ищецът твърди, че отговорността на управителя на дружеството произтича от това,
че търговецът (дружеството) е възложило на физическото лице (свой управител)
управлението на търговското предприятие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от тълкувателно
решение № 3/15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГТК, органият представител,
какъвто е управителят на дружество с ограничена отговорност, извършва действия
съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част
от правомощията си на орган на юридическото лице. Органият представител е изразител на
волята на самото юридическо лице. В този смисъл, когато действа като орган на
дружеството по чл. 135 ТЗ, управителят не носи лична отговорност за своите актове по
отношение на трети лица, а отговаря единствено пред самото дружество (хипотезата на т.
нар. управленски деликт). Поради това, ако от тези действия са увредени трети лица, за тези
вреди следва да отговаря търговското дружество, а то от своя страна може да търси
обезвреда от управителя – в този смисъл определение № 467/12.07.2019 г. по т. д. №
2570/2018 г. на ВКС, II т. о.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът Т. И. не е
материално легитимиран да отговаря за претендираните вреди от действията и
бездействията му в качеството на управител на „ТОЛА ГРУП“ ЕООД, поради което искът с
правно основание чл. 45 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен – в този
смисъл и Решение № 5490 от 10.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12237/2022 г.
По основателността на исковете срещу „ТОЛА ГРУП“ ЕООД:
Безспорно се установи, че Автомивката, която се обслужва от дружеството „ТОЛА
ГРУП“ ЕООД, е незаконен строеж. Като последица, обектът въобще не следва да действа и
да се допускат хора (клиенти) до него преди да бъде въведен в експлоатация по надлежния
ред. С оглед горното, нараняването на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с
действие (стопанисване на незаконен обект) и бездействие (непремахването му) от страна на
ответното дружество.
Извън горното, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.69, ал.1 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) лицата,
предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни услуги.
Според чл.69, ал.3 от ЗЗП лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на
своята професионална дейност предоставя услуги срещу заплащане. Без съмнение
дружеството „ТОЛА ГРУП“ ЕООД предоставя услуга (място и прибори за измИ.е на
автомобил) срещу заплащане. Според чл.74, ал.1 от ЗЗП лицето, предоставящо услуга, в
рамките на дейността си, е длъжно да предприема необходимите превантивни мерки за
8
осигуряване безопасността на услугата.
Неоснователно е възражението на дружеството, че тъй като Автомивката е на
самообслужване, не следва да има служител на търговеца на място, който да се грижи за
самия търговски обект. Последният по естеството си предполага боравене с вода под
налягане, активирана от устройство, захранвано от електричество. Машината за жетони
също може да се повреди, поради което е необходимо да има служител на дружеството на
място, към когото клиентът да се обърне при проблем. Извън горното, свидетелят К. е
виждал ответникът Т. И. да „поставя препарати и да борави с монетниците“, т.е. служител на
дружеството в Автомивката в конкретен момент е имало. От друга страна, Автомивката се
нуждае и от система за отводняване, която също може да не функционира нормално, което
да доведе до замърсяване на бетоновата настилка и същата да бъде „хлъзгава“. Търговецът
следва да положи дължимата грижа за почистване на клетките, в които автомобилите влизат,
след ползването им, за да бъдат безопасни за последващо такова.
Не е спорно и че в клетките на Автомивката на ниво около 190 см. има ламаринена
козирка с режещ ръб над машината за управление на функциите за измИ.е на автомобилите.
Същата е напълно необезопасена и може да причини нараняване в жизнено важни части от
тялото на ползващия автомивката, каквито са главата и врата. Независимо дали е налице
предупредителна табела за хлъзгав под или не в клетките на Автомивката, то безспорно
бетоновата настилка на клетките е мокра предвид естеството на обекта. В този смисъл,
подхлъзване на клиент е възможно дори и при внимание от негова страна. Горното
обстоятелство изисква търговецът да положи дължимата грижа и да обезопаси тази метална
козирка така, щото да не се случи нараняване, изразяващо се в открита рана на физическо
лице, което безспорно не е сторено.
По делото не се установи ищецът да е бил с неподходящи обувки към момента, когато
е настъпил инцидентът. Той загубва равновесие на хлъзгавата настилка в момента, в който
слиза от Автомобила. Последното е както необходимо, така и нормално действие, което се
предприема от всеки водач, който сам следва да почисти превозното средство. Г. не е
извършвал ненужни или необосновани физически действия, въпреки, че е налице хлъзгава
настилка, за да се приеме, че е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Установи се, че съприкосновението на ръката на ищеца с козирката не се дължи на
целенасочени или невнимателни негови действия, а на негови инстинктивни такива. При
загубване на равновесие, не може да се изисква от лицето да предприема конкретни по вид
телодвижения за възстановяване на равновесието.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице съпричиняване и
нараняването на ищеца е в резултат единствено на действия и бездействия на дружеството
чрез неговия управител, поради което търговецът следва да носи отговорност за вредите.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Заплатените от ищеца суми в общ размер от 1147,60 лева (за потребителски такси, за
закупено медицинско изделие, за издаване на съдебномедицинско удостоверение, за
медицински процедури за възстановяване след болничния престой) са пряка и
непосредствена последица от претърпяното от него телесно увреждане, причинено от
ответника „ТОЛА ГРУП“ ЕООД, поради което дружеството следва да бъде осъдено да
заплати тази сума. Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се
дължи като допълнение към размера на определеното обезщетение за имуществени вреди от
момента на деянието, поради което следва да бъде присъдена, считано от 06.08.2021 г. до
пълното изплащане на обезщетението.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства – характер и степен на уврежданията, прогнозата за
тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляване на
работоспособността, възраст на пострадалия, икономическа конюнктура.
9
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; болките и страданията върху целостта
на организма и здравето на увредения.
Установи се, че към датата на инцидента ищецът е на 33 години, т.е. в трудоспособна
възраст. Установи се, че в резултат на инцидента, въпреки правилното лечение и активното
поведение на ищеца за възвръщане функциите на ръката, последните не са възстановени
напълно и няма бъдеща възможност това да се случи. Според вещото лице Ф., не са редки
случаите и при точно хирургическо възстановяване на скъсани нерви, функцията им да не се
възстанови. Ищецът е с призната трайно намалена работоспособност в размер на 70 %
пожизнено.
Установи се по делото както от заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза (деформация на част от пръстите на лявата ръка), така и от
показанията на свидетеля Г.а (ръката „видимо е по-слаба от другата“), че ищецът има
видими следи от нараняването, което се отразява както на самочувствието му, така и на
нормалното функциониране на горния му крайник – силно отслабен захват, ограничение в
екстензията на пръстите.
Установи се, че ищецът е бил стресиран както от самия инцидент, така и от
болничния му престой и от продължителността на възстановяване на здравето му. Той е
изпитвал болки продължителен период след изписването му от болницата. Неминуемо за
периода, в който е с гипс, той изпитва затруднения да задоволява сам физиологичните си
нужди.
Установи се, че ищецът е левичар и тепърва се учи да борави с дясната ръка, което
предизвиква затруднения в ежедневието му (не може да се грижи пълноценно за децата си) и
се отразява негативно на психиката му (комплекс от съС.ието на ръката).
Няма доказателства уврежданията да са повлияли на трудовата ангажираност на
ищеца – трудовото му правоотношение да е прекратено в резултат на инцидента. Установи се
обаче, че той си е намерил работа при друг работодател, но при ниско трудово
възнаграждение и очевидно не може да извършва в бъдеще трудова дейност, която изисква
физически усилия и от двете ръце.
Имайки предвид всички гореописани обстоятелства, настъпили в живота на ищеца
вследствие на инцидента, съдът счита, че е справедливо обезщетение за неимуществени
вреди да се определи на сумата от 50 000 лева.
С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част
от спорното субективно материално право – при парични притезания (каквото е процесното)
предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и
предметът на осъдителното решение. Установеният в мотивите към решението общ размер
на вземането няма значение за изхода на спора по частичния иск, тъй като за непредявената
част от вземането не се формира сила на пресъдено нещо и същият не обвързва съда, който
ще разгледа иска на ищеца за останалата част от вземането – в този смисъл Определение №
50387 от 17.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2089/2022 г., II т. о. Диспозитивът на решението
трябва да отразява вземането в размера, който съдът приема за дължим в рамките на
предявената за съдебна защита част от цялото твърдяно в исковата молба вземане (в случая
50 000 лева). Доколкото ищецът претендира само част от това обезщетение, в размер на
20 000 лева, то искът следва да бъде уважен за претендирания размер.
Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от момента
на деянието, поради което следва да бъде присъдена, считано от 06.08.2021 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете насрещни страни при
съобразяване на начина на съединяване на исковете. По евентуалните искове
първоначалните ответници не са страна и не може да бъде ангажирана тяхната отговорност
както по съществото на спора относно спорното субективно право, така и относно правната
10
му последица във връзка с разноските за евентуалните искове – аргумент от Определение №
261 от 22.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 909/2022 г., I т. о.
По главните искове право на разноски имат само ответниците по тях, тъй като
исковете срещу тях бяха отхвърлени. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
изплатеното от ответниците „ПИТ КОИН“ ЕООД и П. И. Т. адвокатско възнаграждение,
поради което съдът следва да се произнесе първо по неговата основателност.
Ответникът „ПИТ КОИН“ ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
2600 лева с ДДС, а ответникът Т. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата), е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях – в този смисъл е и Определение № 350 от 15.02.2024 г.
на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда при извършване на преценката му при заявено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 от ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС – в този смисъл Определение № 1001 от 6.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
553/2024 г., III г. о.
Ето защо съдът може да определи възнаграждение и в по-нисък размер от
минималния, определен в Наредбата с оглед материалния интерес, като в случая би била
приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, т.е. минималното възнаграждение
би било в размер на 2304 лева. Следва изрично да се посочи, че основното в тезата и на
двамата ответници е, че те не стопанисват Автомивката, поради което отговорността им не
следва да се ангажира. Проведени са 6 открити съдебни заседания, в пет от които е взел
участие процесуалният представител на „ПИТ КОИН“ ЕООД, а процесуалният представител
на ответника Т. е взела участие във всички открити съдебни заседания. Тези ответници не са
оспорили заключението на съдебно-медицинската експертиза, респективно са ангажирали
един свидетел за доказване на твърденията си.
Предвид изложеното съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение за
всеки един от ответниците в размер на 1000 лева, като същото следва да им се присъди,
ведно със заплатената от тях част за възнаграждение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, тъй като исковете срещу тях бяха отхвърлени.
За разноските по евентуалните искове:
Тъй като исковете срещу физическото лице Т. И. бяха отхвърлени, то на него му се
дължат разноски, но в съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
господин И. заяви, че не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат. Тъй като евентуалните искове бяха уважени срещу дружеството „ТОЛА ГРУП“
ЕООД, то няма право на разноски.
По претендираните разноски от ищеца:
Ищецът е представляван в производството от двама процесуални представители, но
видно от доказателствата по делото, той е изплатил адвокатско възнаграждение в размер
общо от 3000 лева само на адвокат К. – аргумент от договор за правна защита и съдействие
от 16.10.2023 г. и от 21.05.2024 г. (л.197 – л.198 от делото). Видно от първия договор,
възнаграждението е изплатено за „предявяване на иск срещу „ПИТ КОИН“ ЕООД и П. И. Т.
за претърпени имуществени и неимуществени вреди и процесуално представителство по
делото“. Исковете срещу тези ответници бяха отхвърлени. Следователно ищецът няма право
на разноски за предявяването на исковете срещу тези ответници, респективно за
процесуално представителство по делото срещу тези ответници до 28.05.2024 г., когато е
11
допуснато изменение на исковете и привличането на нови ответници. Видно от втория
договор, който е от дата 21.05.2024 г., той касае доплащане за „процесуално
представителство“, което обхваща и защитата по предявените срещу евентуалните
ответници искове. При липса на други уточнения, следва че от доплатените 1500 лева
половината е за процесуална защита на главните искове, а останалата половина за защита по
евентуалните искове. Тъй като главните искове и евентуалните искове срещу физическото
лице Т. И. бяха отхвърлени, но исковете срещу „ТОЛА ГРУП“ ЕООД бяха уважени в пълен
размер, то ищецът има право на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, което
следва да се възложи в тежест на „ТОЛА ГРУП“ ЕООД.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 850 лева, защото претендира две
блага (присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди), независимо от
броя на лицата, от които се претендират тези блага – аргумент от чл.72, ал.1 от ГПК и
Определение № 469/09.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3147/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Тъй като
исковете бяха уважени срещу „ТОЛА ГРУП“ ЕООД в пълен размер, то това дружество
следва да заплати на ищеца тези разноски, както и разходите за възнаграждение на вещото
лице по съдебно-медицинска експертиза и за издаване на съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове на Г. Д. Г., ЕГН – **********, срещу „ПИТ КОИН“
ЕООД, ЕИК *********, и П. И. Т., ЕГН – **********, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 20 000
(двадесет хиляди) лева, част от вземане в общ размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на причинено на 06.08.2021 г. увреждане при настъпил инцидент в
стопанисвана от първия ответник „ПИТ КОИН“ ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е вторият ответник П. И. Т., автомивка на самообслужване,
намираща се в имот с административен адрес: гр. Б.***, представляващ имот с
идентификатор *** по КК на гр. Бургас, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането – 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 147,60 лева (хиляда
сто четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болнично лечение,
рехабилитация и терапии за периода от 06.08.2021 г. до предявяване на исковата молба –
01.08.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – *** до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. Д. Г., ЕГН – **********, срещу Т. И. И., ЕГН –
**********, с които се иска И. да бъде осъден да заплати солидарно с „ТОЛА ГРУП“ ЕООД,
ЕИК – *********, на ищеца следните суми: 20 000 (двадесет хиляди) лева, част от вземане в
общ размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
причинено на 06.08.2021 г. увреждане при настъпил инцидент в стопанисвана от „ТОЛА
ГРУП“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ответникът И.,
автомивка на самообслужване, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на
гр. Бургас, с административен адрес гр. Б. *****“, ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането – 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 147,60 лева
(хиляда сто четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болнично лечение,
рехабилитация и терапии за периода от 06.08.2021 г. до предявяване на исковата молба –
01.08.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 06.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТОЛА ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Г. Д. Г., ЕГН –
12
**********, следните суми: 20 000 (двадесет хиляди) лева, част от вземане в общ размер на
50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на причинено на 06.08.2021 г.
увреждане при настъпил инцидент в стопанисвана от дружеството автомивка на
самообслужване, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Бургас, с
административен адрес гр. Б. *****“, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането – 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 147,60 лева (хиляда
сто четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болнично лечение,
рехабилитация и терапии за периода от 06.08.2021 г. до предявяване на исковата молба –
01.08.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 06.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; 1869,93 лева (хиляда осемстотин шестдесет и девет
лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН – **********, да заплати на „ПИТ КОИН“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 1114,99 лева (хиляда сто и четиринадесет лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН – **********, да заплати на П. И. Т., ЕГН – **********,
сумата от 1114,99 лева (хиляда сто и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13