№ 45
гр. П., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Ани Харизанова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500728 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1114/23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220101861 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил исковете на Д. Н. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. П., ул. „Ц.И.А. II“ № 11, със съдебен адрес за връчване на книжа и
призовки гр. П., ул. „П.М.“ № 9, офис център 1, ет. 2, офис 11 чрез адв. П. П.
от АК П., с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника
„Х.К.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„Ш.“ № 2, представлявано от В.С.Н., да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 39 000 лева, от която: 8000 лева, представляваща невърната заемна
сума по Договор за паричен заем от 08.01.2021 г.; 6000 лева, представляваща
невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 29.01.2021 г.; 8000 лева,
представляваща невърната заемна сума по Договор за паричен заем от
04.02.2021 г.; 5000 лева, представляваща невърната заемна сума по Договор
за паричен заем от 05.03.2021 г.; 5000 лева, представляваща невърната заемна
сума по Договор за паричен заем от 06.04.2021 г.; 7000 лева, представляваща
невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 05.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното събиране на вземането, като неоснователни.
Осъдил е Д. Н. М. да заплати на „Х.К.“ АД, ЕИК **********, 2725 лева –
сторени по делото разноски.
1
Производството е проведено с участието на И. И. Ш., с ЕГН **********
с адрес гр. П., ул. „Д.Г.“ № 14, ет. 4, ап. 12, като трето лице помагач на
страната на ответника „Х.К.“ АД.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Д. Н. М. чрез неговия процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди на първо
място, че районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест
относно установяване достоверността на датите та процесните 6 бр. договори
за заем, като я е възложил на ищеца. Твърдял е, че в случая не се касаело
просто до оспорване на датата на договорите, а до оспорване на тяхната
валидност, защото ответникът твърдял, че те били подписани от И. Ш. след
като вече е престанал да изпълнява длъжността „изпълнителен директор“ на
ответното дружество, поради което датата на договорите следвало да бъде
разглеждана като част от самия договор. В този случай ВКС в своята
практика приемал, че страната, която се позовава на този договор, не носи
доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а
тежестта се носела от страната, която го оспорва.
Съдът изобщо не бил взел предвид факта, че третото лице-помагач на
страната на ответника – И. Ш., бил потвърдил изрично датата на съставяне на
договорите за заем, както и факта, че ги е подписал в качеството си на
представляващ ответното дружество. Тези негови изявления представлявали
съдебно признание на факт, който е неизгоден за подпомагащата страна,
поради което признанието било годно доказателствено средство. Признанията
на И. Ш. се поддържали и от изявлението на ищеца Д. М., дадени по реда на
чл.176 от ГПК, а именно това били лицата, подписали договорите за заем.
Съдът не бил взел предвид факта, че всички договори за заем носели и
печата на дружеството, с който И. Ш. нямало как да разполага, ако не бил
представляващ изпълнителен директор.
По делото било доказано, че заемните суми били употребени за
дейността на дружеството – закупуване на конкретни стоки през периода
м.01. – м.05.2023 г. (вероятно жалбоподателят е допуснал техническа грешка,
посочвайки погрешно 2023 г. вместо 2021 г.), като третото лице – помагач
представило фактури за установяване на този факт. От заключението на
приетата по делото експертиза било установено, че тези фактури били
осчетоводени като незаплатени в счетоводството на дружеството. От същото
заключение ставало ясно, че всички пари, излезли през този период от касата
на дружеството, били употребени за погасяване на други задължения, от
което следвало, че няма как фактурите, представени от Ш., да са били
заплатени със средства от касата на дружеството. Именно поради това
правилно съдът бил достигнал до извода, че тези фактури са заплатени със
2
средства, имащи външен за дружеството произход, но неправилно е отрекъл
това за са средствата, получени в заем от ищеца за подпомагане дейността на
дружеството.
В жалбата се цитират множество правни норми и практика на ВКС,
които страната анализира по персонален, правилен спорен нея начин. В
заключение твърди, че дори и хипотетично да се приеме, че И. Ш. е
злоупотребил с получените заемни суми, като ги у използвал за свои лични
нужди, това не можело да представлява аргумент сумите да не бъдат върнати
от дружеството, а то на свой ред трябвало да ги претендира от третото лице –
помагач в друг исков процес.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени в
пълен размер с присъждане на разноските за две инстанции, вкл. и
разноските, направени по ч.гр.д. № 20225220101439 по описа на ПРС за
обезпечаване на бъдещите искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Х.К.“
АД, ЕИК **********, представлявано от В.С.Н., с изложени доводи в
подкрепа на изводите на районния съд и искане решението да бъде
потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против „Х.К.“ АД, ЕИК **********,
представлявано от В.С.Н., ищецът Д. Н. М., ЕГН **********, е твърдял, че
през 2021 г. на няколко пъти дал в заем на „Х.К.“ АД парични суми, които
били нужни за поемане на текущи разходи на дружеството. За предоставените
в заем суми били съставени писмени договори за паричен заем, както следва:
Договор за паричен заем от 08.01.2021 г. за сумата от 8000 лв. със срок на
връщане до 12.02.2021 г.; Договор за паричен заем от 29.01.2021 г. за сумата
от 6000 лв. със срок на връщане до 26.02.2021 г.; Договор за паричен заем от
04.02.2021 г. за сумата от 8000 лв. със срок на връщане до 10.03.2021 г.;
Договор за паричен заем от 05.03.2021 г. за сумата от 5000 лв. със срок на
връщане до 08.04.2021 г.; Договор за паричен заем от 06.04.2021 г. за сумата
от 5000 лв. със срок на връщане до 10.05.2021 г. и Договор за паричен заем от
05.05.2021 г. за сумата от 7000 лв. със срок на връщане до 07.06.2021 г.
Общата стойност на предоставените в заем парични суми възлизала на 39 000
лв.
3
Във всеки от договорите било записано, че същият представлява
разписка, удостоверяваща предаването на заемната сума от заемодателя на
заемателя. Твърдял е, че към момента на депозиране на исковата молба
срокът за връщане на заемните суми по всеки от договорите бил изтекъл, но
сумите не били върнати на заемодателя. След изтичане на сроковете провел
няколко разговора с представителя на дружеството - И. Ш., касаещи
връщането на процесните суми, но без успех.
В средата на м. април 2022 г. ищецът за пореден път се свързал с И. Ш.
и поискал да му се върнат заетите пари, но последният му отговорил, че от
началото на месеца не представлява ответното дружество, а за представляващ
„Х.К.“ АД е избран В.Н., поради което връщането на сумите вече не зависи от
него.
При справка в Търговския регистър ищецът установил, че на 06.04.2022
г. било проведено общо събрание на „Х.К.“ АД, на което било взето решение
за освобождаване от длъжност на всички членове на съвета на директорите, в
т.ч. и на изпълнителния директор - И. Ш.. При тази справка били установени
и други, тревожни за ищеца факти. От годишния финансов отчет на
дружеството, приет на общото събрание от 06.04.2021 г. и по-конкретно от
счетоводния баланс към 31.12.2021 г., се установявало, че „Х.К.“ АД имал
текуща загуба за 2021 г. от 119 000 лева, а общият размер на задълженията му
възлизал на 558 000 лева. В обсъжданията по т. 4 от дневния ред
председателят на събранието А.Ш. бил предложил да се дадат правомощия на
съвета на директорите за разпореждане с имуществото на дружеството и по-
конкретно с част от склад с адрес: ул. „М.в." № 5, за да може с приходите от
продажбата да се покрият задълженията на дружеството, което отивало към
преустановяване на дейността си.
Във връзка с това ищецът предприел действия за съдебна защита на
вземанията си. На 13.05.2022 г. подал в РС П. молба за обезпечаване на
бъдещи искове в размер на 39 000 лева срещу „Х.К.“ АД, чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, а именно върху:
Поземлен имот с идентификатор 55155.508.370, ведно с построената в него
сграда с идентификатор 55155.508.370.1 по КККР на гр. П.. По молбата било
образувано ч. гр. д. №20225220101439/2022 г. на РС П.. С определение №
996/13.05.2022 г. по посоченото дело съдът уважил изцяло молбата, като
допуснал обезпечение на бъдещите искове на Д. М. в размер на 39 000 лева,
чрез налагането на възбрана върху посочените по-горе поземлен имот и
сграда, намираща се в него. С определението си съдът определил едномесечен
срок за предявяване на бъдещите искове.
За налагане на допуснатото обезпечение била издадена обезпечителна
заповед № 11/13.05.2022 г. по ч. гр. д. № 20225220101439/2022 г. на РС П.,
4
която била вписана в книга „Възбрани“ на Служба по вписванията гр. П. с
Акт № 264, том 1, вх. рег. № 3951/17.05.2022 г., дв. вх. рег. № 3938/17.05.2022
г.
Искането е ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сума в общ размер на 39 000 лева, от която: 8000 лева, представляваща
невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 08.01.2021 г.; 6000 лева,
представляваща невърната заемна сума по Договор за паричен заем от
29.01.2021 г.; 8000 лева, представляваща невърната заемна сума по Договор
за паричен заем от 04.02.2021 г.; 5000 лева, представляваща невърната заемна
сума по Договор за паричен заем от 05.03.2021 г.; 5000 лева, представляваща
невърната заемна сума по Договор за паричен заем от 06.04.2021 г.; 7000 лева,
представляваща невърната заемна сума по Договор за паричен заем от
05.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното събиране на вземането.
С определение № 1752/26.08.2022 г. на основание чл. 219 от ГПК
районният съд е привлякъл И. И. Ш., с ЕГН **********, като трето лице
помагач на страната на ответника „Х.К.“ АД.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът, чрез своя процесуален
пълномощник е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло
предявените искове по основание и размер.
Твърдял е, че приложените към исковата молба договори за заем са
неверни и моли по отношение на тях да бъде открито производство по чл. 193
ГПК за оспорване на тяхната истинност. Счита, че договорите са изготвени не
през 2021 г., а през 2022 г. - в периода след провеждане на Общото събрание
на дружеството /06.04.2022 г./, в което подписалият договорите от името на
„Х.К.“ АД - И. И. Ш. бил освободен като изпълнителен директор на „Х.К.“
АД и не е разполагал вече с представителна власт. В подкрепа на това сочи,
че от счетоводните документи на „Х.К.“ АД за периода, в който се претендира
да са дадени процесните парични заеми, е видно, че в дружеството не са
осчетоводявани никакви парични задължения към трети лица. Разходите,
правени в този период, били изцяло за сметка на налични в дружеството
парични средства, с произход - дейността на самото дружество. Същите
счетоводни документи /ГФО/ били разписани от изпълнителния директор на
„Х.К.“ АД - И. И. Ш., който би следвало да е знаел, ако е теглил от името на
дружеството парични заеми и че същите незаконосъобразно не са били
осчетоводени, както и че подписаният от него годишен финансов отчет не
отговаря на действителното положение. За този период била извършена и
ревизия на дружеството, в която също не било установено да са били теглени
парични заеми от трети лица. Счита, че ищецът не е разполагал с описаните в
5
договорите за заем парични средства за периода, в който се твърди, че са
били предавани от него на изпълнителния директор на „Х.К.“ АД- И. И. Ш..
Искането е съдът да отхвърли исковата претенция.
В предоставен от районния съд срок третото лице-помагач И. И. Ш. е
изразило становище, с което счита предявените искове за основателни.
Твърдял е, че процесните договори за заем са сключени на датите, посочени в
тях, между него като представляващ ответника и Д. М. - като заемодател.
Твърдял е, че заемните суми са му били предавани в брой при подписване на
договорите. Получените суми в общ размер на 39 000 лв. били използвани от
него като изпълнителен директор на дружеството за заплащане на задължения
по фактури към доставчици на ответното дружество, от които били
закупувани хранителни стоки в периода м. септември 2020 г. - м. май 2021 г.
Твърдял е, че фактурите са осчетоводявани от ответника, но фигурират в
счетоводството му като незаплатени. Представил е писмени доказателства.
Установява се от представените по делото 6 бр. писмени договори за
заем, че същите са сключени между Д. Н. М. в качеството на заемодател и
„Х.К.“ АД, с ЕИК **********, представлявано от И. И. Ш., в качеството на
заемател, като страните са постигнали съгласие ищецът да даде в заем на
ответното дружество сумите, както следва: 8000 лева по договор за паричен
заем от 08.01.2021 г. със срок за връщане до 12.02.2021 г.; 6000 лева по
договор за паричен заем от 29.01.2021 г. със срок за връщане до 26.02.2021 г.;
8000 лева по договор за паричен заем от 04.02.2021 г. със срок за връщане до
10.03.2021 г.; 5000 лева по договор за паричен заем от 05.03.2021 г. със срок
за връщане до 08.04.2021 г.; 5000 лева по договор за паричен заем от
06.04.2021 г. със срок за връщане до 10.05.2021 г.; 7000 лева по договор за
паричен заем от 05.05.2021 г. със срок за връщане до 07.06.2021 г. В чл. 3 от
всички договори страните са се договорили, че всеки договор служи като
разписка за удостоверяването, че сумата е предадена от заемодателя на
заемателя лично и в брой, а последният я е получил.
Не е спорно между страните, а и от представените писмени
доказателства - справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ към
11.06.2022 г., Протокол на редовно общо събрание на акционерите на „Х.К.“
АД гр. П., проведено на 06.04.2022 г., се установява, че на проведеното общо
събрание на посочената дата, точка пета от дневния ред, е взето решение за
освобождаване от длъжност на всички членове на Съвета на директорите, в т.
ч. на изпълнителния директор - И. Ш., както и че представляващ дружеството
е В.Н..
За изясняване на делото от фактическа страна пред районния съд е
назначена и изслушана първоначална и две допълнителни счетоводни
6
експертизи, от заключенията по които се установява, че сумите по процесните
парични заеми в размер общо на 39 000 лева не са осчетоводени като
задължение на ответното дружество към ищеца. Относно обстоятелството
дали има данни ответното дружество да е извършвало разходи в периода от
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., които да не са били поети със средства на
дружеството, вещото лице е заявило, че за посочения период ответното
дружество е получило следните парични средства: на 05.03.2021 г. - 2400 лева
временна финансова помощ от Кооперативен съюз П., на 05.03.2021 г. - 1200
лева временна финансова помощ от Кооперативен съюз П., на 17.12.2021 г. в
полза на кооперацията е внесена вноска в размер на 1000 лева от И. Ш., която
на същия ден е възстановена на И. Ш..
В допълнително заключение от 13.03.2023 г. вещото лице е представило
движението на паричните средства по касата на ответното дружество за
периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. по месеци, както и касовата
наличност в края на всеки месец. От заключението е видно, че като разходи за
всеки месец са отчетени плащания по различни фактури към доставчици на
дружеството. В съдебно заседание на 22.03.2023 г. вещото лице е пояснило, че
разходът за всеки от месеците по описаните фактури се отнася за други
фактури, а не за представените от третото лице-помагач. Представените от И.
Ш. фактури не са платени и не са отразени в разхода на касата за периода м.
януари - м. май 2021 г., а са отразени фактури основно от 2019 г. и 2020 г.
Вещото лице е разяснило пред районния съд, че след представяне на
фискален бон, на третото лице-помагач се издавал РКО за плащане на
съответната фактура и тя се осчетоводявала като платена.
От допълнителното заключение от 02.05.2023 г. се установява, че към
фактурите, описани в предходното допълнително заключение, които са били
издадени от доставчиците на ответното дружество през 2019 г. и 2020 г. и са
били платени от касата на дружеството, има прикрепени фискални бонове със
същата дата, на която са издадени фактурите. При анализа на сметка 401
„Доставчици“ и 304 „Стоки“ вещото лице установило, че стоките по
издаваните фактури са били заприходени в счетоводството като неплатени,
въпреки че има издадени фискални бонове. В счетоводството на дружеството
и в склада, в който се заприходяват стоките, месечно се правели извлечения, в
които се описват всички фактури за закупени стоки и се прави съпоставка
между данните от склада със счетоводните данни. До момента на издаване на
разходния касов ордер с отразено плащане, фактурите са били осчетоводени
като неплатени. С издаването на РКО се осчетоводявало плащането по
фактурите и разходът на парични средства от касата. Според вещото лице на
практика издаването на фактурите и издаването на касовите бонове към тях на
същата дата означава, че фактурите следва да бъдат платени в брой на датата,
7
на която са издадени. В „Х.К.“ АД стоките по фактурите са били заприходени
в склада като доставени, след което в счетоводството са осчетоводени като
доставени стоки, но неплатени до момента на издаването на РКО, с който се
осчетоводява плащането.
Към датата на издаването на фактурите, описани в допълнително
заключение от 13.03.2023 г. и касовите бонове към тях, издадени през 2019 г.
и 2020 г., няма отразено плащане от касата на дружеството. Фактурите са
били осчетоводени като неплатени до датата на издаването на съответния
РКО. В съдебно заседание на 10.05.2023 г. вещото лице е пояснило, че
практиката на работа била следната: покупката на стоки с фактури се
осъществявала от третото-лице помагач, след което той предавал фактурата в
склада и стоките се заприходяват. След заприходяването на стоките
фактурата се представя в счетоводството, където се осчетоводява като
неплатена и когато в касата на дружеството има пари, по съответните фактури
се отразява плащане и се издава РКО на третото лице-помагач, т. е. до датата
на издаването на РКО всички фактури са били осчетоводени като неплатени.
Вещото лице е разяснило, че няма счетоводни данни, от които да се направи
извод, че е извършено два пъти плащане от парите на дружеството по
фактурите, респ. на датата на която реално е била платена всяка фактура и
издаден фискален бон за нея, и при издаването на РКО за нея. Вещото лице
посочва, че при това положение годишните финансови отчети на дружеството
не са коректни.
Заключенията са приети пред районния съд и не са оспорени от
страните, поради което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и
изчерпателно изготвени.
В подкрепа на своите твърдения, че сумите по процесните договори са
използвани за заплащане на задължения по фактури към доставчици на
ответното дружество, третото лице-помагач е представило фактури и касови
бонове за закупени стоки, консумативи и гориво, съставени в периода м.
09.2020 г. - м. 05.2021 г., които са били предмет на изследване от вещото лице
по назначена допълнителна счетоводна експертиза, от заключението на която
се установява, че към всички представени от третото лице-помагач фактури,
подробно описани в т. 1 от заключението, има прикрепен касов бон за
извършено в брой плащане по фактурите. Фактурите са осчетоводени в
счетоводството на „Х.К.“ АД и по тях няма отразено плащане, с тях са
закупувани хранителни стоки, гориво, консумативи и текущи ремонти. За
периода от м.01.2021 г. до м. 05.2021 г. в касата на ответното дружество са
постъпили парични средства общо в размер на 56 472,61 лева, за същия
период са останали неплатени фактури в размер на 47 191,84 лева. В съдебно
заседание на 08.02.2023 г. вещото лице е пояснило, че касовите бонове не са
8
представяни в счетоводството на дружеството и поради това фактурите стоят
като неплатени.
Във връзка с допуснатото оспорване на датите на сключване на
договорите за заем, за изясняване на спора от фактическа страна по делото
пред районния съд е назначена и техническа експертиза, в заключението на
която вещото лице е посочило, че изследвайки химикалната паста на
ръкописните текстове в договорите, както и характеристиките на хартията,
върху която са разпечатани договорите, на принтера и тонера, с които са
разпечатани, не може по безспорен начин да се определи кога са изготвени
представените за изследване договори - 2021 г. или 2022 г.. Всички договори
са разпечатани на един и същ като вид лазерен принтер. Договорите за
паричен заем от 08.01.2021 г. и 29.01.2021 г. са изпълнени със сходна
химикална паста. Договорите за паричен заем от 04.02.2021 г. и 05.03.2021 г.
са изпълнени с два вида сходни химикални пасти, т.е. две различни пишещи
средства, като едната от тях е сходна с договорите за паричен заем от
08.01.2021 г. и 29.01.2021 г. Договорите за паричен заем от 06.04.2021 г. и
05.05.2021 г. са изпълнени с два вида сходни химикални пасти, т.е. две
различни пишещи средства, като едната от тях е сходна с договорите за
паричен заем от 08.01.2021 г. и 29.01.2021 г. В съдебно заседание вещото лице
е пояснило, че химическият състав доказва, че в четири от договорите има
сходна химикална паста, в част от текстовете, но с категоричност не може да
се каже, че е от една и съща химикалка.
От заключението на изготвената по делото допълнителна техническа
експертиза се установява, че няма изменение в стила и начина на изписване
на текста и на подписите на страните по процесните договори за периода от
2021 г. и 2022 г., поради което не може да се установи безспорно дали стилът
и начинът съответстват по-скоро на 2022 г., отколкото на 2021 г. Хартията,
използвана за изготвяне на документите, е сходна.
Съдът кредитира заключенията на техническата експертиза като
компетентно и изчерпателно изготвени.
По реда на чл. 176 от ГПК ищецът заявил пред районния съд, че не
може да отговори на въпросите къде и кога са разпечатани бланките на
договорите и от кого, тъй като третото лице-помагач И. Ш. е идвал при него с
празни бланки, които попълвали на място, съответно подписвали и слагали
печат. Не знае къде е разпечатвана съответната бланка.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
9
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Неоснователно е твърдението, че районният съд неправилно е
разпределил доказателствената тежест относно оспорването на датата на
сключване на процесните договори за заем. Цитираното в жалбата Решение
№ 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК от една
страна отчасти е неотносимо към настоящия спор, а от друга страна е
превратно и неправилно тълкувано от пълномощника на жалбоподателя в
анализа, направен във въззивната жалба.
На първо място следва да се посочи, че в цитираното съдебно решение
става въпрос за оспорване на датата да договор за цесия, сключен между
цедент и цесионер, по отношение на който договор длъжникът безспорно се
явява трето лице и не е страна по него. В казуса, с който е сезиран въззивният
съд, договорите за заем са сключени от ищеца Д. М. и третото лице-помагач
И. Ш. в качеството му на представляващ дружеството-ответник, а датата на
договорите е спорна дотолкова, доколкото е спорен фактът дали договорите
са сключени от И. Ш. преди датата, на която е освободен от длъжността
изпълнителен директор и представляващ дружеството (06.04.2022 г.) или след
това. Разрешаването на този спорен въпрос е от съществено значение за
изхода на спора, защото ако договорите са антидатирани и са сключени след
06.04.2022 г., те няма да могат да послужат като основание да бъде
ангажирана отговорността на дружеството за връщане на заетите суми. Това
обаче само по себе си няма да направи договорите за заем нищожни или
унищожаеми (при липсата на други твърдения, освен за антидатирането им) и
те ще са породили действие между страните, които са ги подписали –
физическите лица Д. М. и И. Ш.. В този смисъл твърдението във въззивната
жалба, че оспорването на датата се приравнява на оспорване
действителността на договорите е несъстоятелно.
В цитираното решение ВКС приема, че е от значение дали
установяването на точната дата на съставянето на частния документ е с оглед
отношенията между страните по документа, или с оглед отношения между тях
и трети лица. В първия случай, когато упражняването на правата или
изискуемостта на задълженията по документа е поставено в зависимост от
датата на съставянето му, доказателствената тежест за установяването й се
носи от страната, която обосновава благоприятни последици за себе си с
твърдяната от нея дата. В казуса, с който е сезиран настоящият съдебен
състав, страната, която обосновава благоприятни последици за себе си с
твърдяната от нея дата, е ищецът, който претендира заемните суми да му
бъдат върнати от ответното дружество. В случай, че с оглед оспорване на
датата на сключване на договорите бъде доказано, че същите не са сключени
10
от надлежен представител на дружеството, отговорността на същото няма да
може да бъде ангажира, както беше отбелязано по-горе. Ищецът е този, който
желае да черпи благоприятни последици за себе си от представените от него
договори за заем и от твърдението, че са сключени на датите, посочени в
самите договори, поради което тежестта на доказване, че контрактите са
сключени на тези дати лежи върху него, а не върху страната, която ги
оспорва. Посочените в договорите дати са важни за ищеца, тъй като в този
процес той желае да ангажира единствено отговорността на дружеството, не и
тази на лицето, подписало договорите като негов представител.
Правилно районният съд е игнорирал и не е кредитирал твърдението на
третото лице-помагач И. Ш., че е подписал договорите, докато е бил
представляващ ответното дружество, тъй като това изявление не представлява
признание на неизгоден за ответника факт. Това е така от една страна, защото
към момента на изявлението И. Ш. не е представляващ дружеството-
ответник, а от друга страна може да се предположи с висока степен на
вероятност, че с това изявление И. Ш. цели да избегне договорната
отговорност, поета от него със сключването на договорите за заем, за
връщане на заетите суми.
Обстоятелството, че договорите са подпечатани с печата на ответното
дружество не е достатъчно, за да се приеме за безспорно доказано, че към
момента на сключването им И. Ш. все още е представлявал „Х.К.“ АД пред
трети лица. Такъв извод не може да се направи и от представените от Ш.
фактури за закупуване на стоки от името на дружеството за периода м.01. –
м.05.2021 г. Доколкото фактът на получаване на заемните суми в брой не е
оспорен от страна на И. Ш., следва да се приеме, че към датата на
сключването на всеки един от договорите – която и да е тя – той е получавал
в брой всяка сума, посочена във всеки договор за заем. Липсват обаче
каквито и да било доказателства, от които може да се направи безспорен
извод, че с всяка от тези суми са закупувани стоки за осъществяване
дейността на ответното дружество.
Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на ответното
дружество е нередовно водено, поради което съдът приема, че счетоводните
записвания не се ползват с формална доказателствена сила и изводи относно
момента на плащане на посочените фактури, както и относно произхода на
средствата, с които са платени, не могат да бъдат направени от счетоводните
записвания в счетоводството на дружеството. За доказването на факта, че със
заетите суми са били купувани стоки във връзка с осъществяването на
търговската дейност на ответното дружество, са били допустими всички
доказателства и доказателствени средства, в т.ч. и гласни доказателства, но
такива не са ангажирани от страните.
11
В тази връзка следва да се посочи, че анализът на доказателствата,
направен от процесуалния пълномощник на жалбоподателя във въззивната
жалба, също е произволен, защото:
Т. нар. „признание“ на неблагоприятни за ответната страна факти,
извлечени от изявленията на третото лице-помагач И. Ш., всъщност
представляват защитна теза на тази страна, която към момента на извършване
на изявлението не е нито законен, нито процесуален представител на
ответника, но от друга страна е заплашен от обвързващата сила на мотивите
на настоящото решение, участвайки в производството като трето лице-
помагач на страната на ответника Поради това неговите изявления следва да
бъдат ценени дотолкова, доколкото са подкрепени от други доказателства.
Съвпадението на датите на фактурите, представени от Ш., с датите на
договорите за заем, не може да послужи като основание да се направи извод,
че със заетите суми са закупувани стоки за дейността на дружеството, тъй
като датите на договорите за заем са оспорени и самите те се нуждаят от
доказване. Касае се за грешка в съждението, като се предпоставя за доказан
факт, който е спорен и се нуждае от доказване в същото това производство.
Все по същата причина поради това, че приблизителната стойност на
закупените по фактурите стоки е приблизително равна на стойността на
заемните суми по договорите за заем, не може да се направи автоматичен
извод, че заетите суми са послужили за закупуване на стоките, защото
липсват каквито и да било доказателства, указващи начина на разходване на
заетите суми.
Липсата на насрещни твърдения от страна на ответника за наличие на
други източници на средства за заплащане на фактурите не е основание да се
приеме, че фактурираните стоки са заплатени със заетите средства, тъй като
тежестта на доказване на този факт не е на ответника, а на страната, която го
твърди - ищецът.
В обобщение – за да бъдат приети за доказани твърденията в исковата
молба само на базата на косвени доказателства, е необходимо веригата от
косвени доказателства да е последователна, непрекъсната и непротиворечива,
като при съвкупната преценка на всички косвени доказателства да може да
бъде направен само един извод, а именно за основателност на твърденията в
исковата молба. В настоящия случай между отделните косвени доказателства
често връзката е прекъсната, а преценени в тяхната съвкупност, от тях не
може да се направи безспорен извод, че: 1) към датата на сключването на
договорите за заем И. Ш. е бил законен представител на дружеството и е
действал от негово име; 2) с получените в заем суми са закупени стоки за
подпомагане на търговската дейност на дружеството.
12
При липса на опровергаващи записаното в договорите за заем
обстоятелство, че сумите са предадени на И. Ш., следва да се приеме, че този
факт е безспорен. Продължава да е спорен, а поради това и недоказан фактът,
че към датата на предаване на всяка от сумите И. Ш. е бил законен
представител на ответното дружество, поради което и не може да бъде
ангажирана отговорността на „Х.К.“ АД за връщане на заетите суми.
Като е стигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
обжалваното решение и се присъединява към тях по всички въпроси, по които
не е взел изрично отношение в мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на спора в полза на „Х.К.“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
Тъй като два от обективно съединените искове са в размер на 5000 лв.,
по отношение на тях настоящото решение се явява окончателно и няма да
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. В
останалата си част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1114/23.10.2023 г., постановено по гр.д.
№ 20225220101861 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул.
„Ц.И.А. II“ №11, със съдебен адрес за връчване на книжа и призовки гр. П.,
ул. „П.М.“ № 9, офис център 1, ет. 2, офис 11 - адв. П. П. от АК П., да
заплати на „Х.К.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Ш.“ № 2, представлявано от В.С.Н., сумата 950 лева (деветстотин
и петдесет лева), представляваща сторените разноски за въззивна инстанция.
Производството е проведено с участието на И. И. Ш., с ЕГН **********
с адрес гр. П., ул. „Д.Г.“ №14, ет. 4, ап. 12, като трето лице помагач на
страната на ответника „Х.К.“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14