Решение по дело №10031/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2998
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Даниела Красимирова Тошева
Дело: 20211110210031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2998
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „***“, представлявано от ***, против наказателно
постановление № 500747-F535819/11.06.2020 г. на Началник отдел „оперативни дейности“ –
София в Централно управление на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР -
17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 4 от Закона, поради
това, че във връзка с нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във
връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, поради това, че при
проверка в обекта е установена промяна в касовата наличност, която не е отразена във
фискалното устройство в момента на извършването, с точност до минута, с което търговецът
не е изпълнил задължението си извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени“.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата. В писмени бележки се изразява становище по
същество.
1
Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е
свидетелят М. М. В..

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е изцяло неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган, видно от
приетата Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган. В наказателното
постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на
нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната
му квалификация, както и нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е
направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво
именно нарушение да организира защитата си.
Именно поради тези съображения съдът намира, че както АУАН, така и наказателното
постановление са издадено при спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН,
които на самостоятелно основание да водят до неговата отмяна.
От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че
именно в обекта на търговеца е извършено нарушението, за което е наложено наказанието в
обжалваното постановление.

От показанията на свидетеля В., както и от приетите писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:

На 14.01.2020 г. в гр. София, ул. „***, свидетелят М.В., заедно с колегата си Адриан В.,
извършил проверка в търговски обект – магазин за цветя „Къщата на цветята“, стопанисван
от ЕТ „***“. Проверката била извършена около 12:40 часа и търговският обект работел. В
магазина за цветя имало фискално устройство, което функционирало и имало „служебно
2
въведени“ и „служебно изведени“. Свидетелят В. се легитимирал и направил проверка на
наличните пари в касата и паричните средства по фискално устройство. На място, в касата,
по опис, имало наличност от 15 лева, а по фискално устройство били отразени 10 лева. За
проверката и констатациите на място бил съставен протокол, който бил връчен на
намиращото се на място лице от търговеца, с който била отправена покана да изпрати
представител в НАП за съставяне на акт. На 28.01.2020 г. в ТД на НАП се явил
собственикът на търговеца, на когото било разяснено извършеното нарушение и му бил
връчен акт за установяването на същото. Актът бил предявен на Татяна Славкова и тя го
подписала без възражения. В законоустановения срок не били представени писмени
възражения от страна на търговеца. След преценка на събраните по преписката
доказателства, административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което определил имуществена санкция в минималния размер на търговеца
– 500 лева.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В., тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви и изясняват в цялост фактическата обстановка.
Те кореспондират и с всички останали писмени доказателства по делото. Показанията му
обаче установяват всички елементи от състава на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и субективни елементи
от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че именно в
ЕТ „***“е извършено на посочената дата и място административното нарушение, за което е
съставено наказателното постановление, а именно – при проверка в обекта е установена
промяна в касовата наличност, която не е отразена във фискалното устройство в момента на
извършването, с точност до минута, с което дружеството не е изпълнило задължението си
извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане
на пари в касата/ на фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“.
Нарушението се доказва по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства.
По време на проверката търговският обект е функционирал по предназначение, предлагал е
ца продажба цветя. На място се е намирал касов апарат, въведен в експлоатация, който е
имал функцията „служебно въведени“.
В случая са налице и всички предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Извършеното нарушение е малозначително, доколкото разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други от същия вид. В случая се касае за сума от 5 лева, която е
пропусната да се отбележи като „служебно въведена“. По никакъв начин това деяние не
засяга фискалната система на държавата, видно от приетите дневни финансови отчети на
търговеца. Определената санкция дори и в минимален размер се явява несъразмерно тежка
на извършеното нарушение. Именно поради това и настоящият съдебен състав намира, че са
3
налице всички предпоставки на чл. 28 от ЗАНН. Самото нарушение е първо за лицето и
това обстоятелство е посочено и в съставения акт.
Поради това и съдът намира, че така обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Жалбоподателят по делото е бил представляван от упълномощен процесуален представител
в хода на съдебното производство – адв. ***. Приложено е пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, в която не е отразено плащане, а е посочено, че защитата се
осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Правото предполага изразена воля за неговото упражняване. АПК не посочва крайния
момент, в който трябва да бъде направено искането за присъждане на разноски. Предвид
това, с оглед нормата на чл. 144 АПК, приложение следва да намери уредбата по
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. По делото
липсва такъв списък, не е посочено и да се представя. Изложеното мотивира извода, че така
направеното искане за заплащане на направените деловодни разноски следва да бъде
оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийският районен
съд

Р Е Ш И :



РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 500747-F535819/11.06.2020 г. на Началник
отдел „оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „***“, чрез адв. ***, за присъждане на
направените деловодни разноски за процесуално представителство в настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 – дневен
срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „***“, представлявано от ***, против наказателно
постановление № 500747-F535819/11.06.2020 г. на Началник отдел „оперативни дейности“ –
София в Централно управление на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР -
17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 4 от Закона, поради
това, че във връзка с нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във
връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, поради това, че при
проверка в обекта е установена промяна в касовата наличност, която не е отразена във
фискалното устройство в момента на извършването, с точност до минута, с което търговецът
не е изпълнил задължението си извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени“.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата. В писмени бележки се изразява становище по
същество.
Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е
свидетелят Мирослав Мирчев Василев.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е изцяло неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган, видно от
приетата Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган. В наказателното
постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на
нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната
му квалификация, както и нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е
направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво
именно нарушение да организира защитата си.
Именно поради тези съображения съдът намира, че както АУАН, така и наказателното
постановление са издадено при спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН,
1
които на самостоятелно основание да водят до неговата отмяна.
От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че
именно в обекта на търговеца е извършено нарушението, за което е наложено наказанието в
обжалваното постановление.

От показанията на свидетеля Василев, както и от приетите писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:

На 14.01.2020 г. в гр. София, ул. „***, свидетелят Мирослав Василев, заедно с колегата си
*** извършил проверка в търговски обект – магазин за цветя „Къщата на цветята“,
стопанисван от ЕТ „***“. Проверката била извършена около 12:40 часа и търговският обект
работел. В магазина за цветя имало фискално устройство, което функционирало и имало
„служебно въведени“ и „служебно изведени“. Свидетелят Василев се легитимирал и
направил проверка на наличните пари в касата и паричните средства по фискално
устройство. На място, в касата, по опис, имало наличност от 15 лева, а по фискално
устройство били отразени 10 лева. За проверката и констатациите на място бил съставен
протокол, който бил връчен на намиращото се на място лице от търговеца, с който била
отправена покана да изпрати представител в НАП за съставяне на акт. На 28.01.2020 г. в ТД
на НАП се явил собственикът на търговеца, на когото било разяснено извършеното
нарушение и му бил връчен акт за установяването на същото. Актът бил предявен на Татяна
Славкова и тя го подписала без възражения. В законоустановения срок не били представени
писмени възражения от страна на търговеца. След преценка на събраните по преписката
доказателства, административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което определил имуществена санкция в минималния размер на търговеца
– 500 лева.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Василев, тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви и изясняват в цялост фактическата обстановка.
Те кореспондират и с всички останали писмени доказателства по делото. Показанията му
обаче установяват всички елементи от състава на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и субективни елементи
от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че именно в
ЕТ „***“е извършено на посочената дата и място административното нарушение, за което е
съставено наказателното постановление, а именно – при проверка в обекта е установена
промяна в касовата наличност, която не е отразена във фискалното устройство в момента на
извършването, с точност до минута, с което дружеството не е изпълнило задължението си
извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане
на пари в касата/ на фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“.
Нарушението се доказва по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства.
По време на проверката търговският обект е функционирал по предназначение, предлагал е
ца продажба цветя. На място се е намирал касов апарат, въведен в експлоатация, който е
имал функцията „служебно въведени“.
В случая са налице и всички предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Извършеното нарушение е малозначително, доколкото разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други от същия вид. В случая се касае за сума от 5 лева, която е
пропусната да се отбележи като „служебно въведена“. По никакъв начин това деяние не
2
засяга фискалната система на държавата, видно от приетите дневни финансови отчети на
търговеца. Определената санкция дори и в минимален размер се явява несъразмерно тежка
на извършеното нарушение. Именно поради това и настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички предпоставки на чл. 28 от ЗАНН. Самото нарушение е първо за лицето и
това обстоятелство е посочено и в съставения акт.
Поради това и съдът намира, че така обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Жалбоподателят по делото е бил представляван от упълномощен процесуален представител
в хода на съдебното производство – адв. Деница Тодорова. Приложено е пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, в която не е отразено плащане, а е посочено, че
защитата се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Правото предполага изразена воля за неговото упражняване. АПК не посочва крайния
момент, в който трябва да бъде направено искането за присъждане на разноски. Предвид
това, с оглед нормата на чл. 144 АПК, приложение следва да намери уредбата по
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. По делото
липсва такъв списък, не е посочено и да се представя. Изложеното мотивира извода, че така
направеното искане за заплащане на направените деловодни разноски следва да бъде
оставено без уважение.
3