Р Е Ш Е Н И Е
№ 207/12.3.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първата
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1378 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация и е образувано по
жалба на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6, представлявано от А. У., подадена чрез
адв. С. *** против Решение №
593/06.10.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация гр. София.
С оспореното решение е установено, че при осъществяване
на своята дейност „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик е
поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до и в административната сграда, в която се
помещава на адрес гр. Пазарджик, ул. ''В. я.'' № .., което представлява
нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, във вр. с чл. 4, ал.1
от същия, по признак ''увреждане“. С обжалваното решение е направено предписание
на ответната страна в 1-месечен срок от постановяване на решението да
предприеме действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща
свободен достъп на лица, вкл. и с ограничена подвижност до и в сградата, в
която се помещават.
Оспорващата страна навежда доводи за това, че е неправилен изводът
направен в решението, че „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр.
Пазарджик не е изпълнила задължението си по чл. 5 от ЗЗДискр., а именно да не
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Счита се, че така
както понастоящем е уредено обслужването на такива лица, те не срещат пречки
или затруднение и дори се обслужват с предимство. Към настоящия момент са
предприети действия за осигуряване на достъп до сградата на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД на хора с увреждания в изпълнение на изискванията
на Закона за защита от дискриминация на хората с увреждания (ЗИХУ) и Наредбата
за административното обслужване. „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр.
Пазарджик е въвела в експлоатация видеодомофонна система. Повикващото
устройство е монтирано в сутерена до входната врата от вътрешна страна на
сградата, на достъпна височина, разполага с вграден звънец, видеокамера и
микрофон. Осъществява се двупосочна връзка с видеодомофон, монтиран в канцеларията
на техническия секретар, който отново е оборудван с микрофон и видеодисплей. На
това длъжностно лице е възложено да осигурява административното обслужване на
лица с увреждания. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение
№ 593/06.10.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация гр. София, като
незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., която
по изложени съображения моли съда на уважи подадената жалба и отмени оспорения
административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендира заплащането
на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.
Ответната
страна – Комисия за защита от дискриминация, в приложени по делото писмени
бележки с вх. № 828/27.01.2021 г. от юриск. Б.., оспорва като неоснователна подадената
жалба. Изразява се становище, че Комисията за защита от дискриминация е
осигурила пълно и всестранно разкриване на обективната истина в образуваното
пред нея производство и е обсъдила всички представени по преписката
доказателства. Решението е издадено от компетентен орган в рамките на неговата
власт, спазени са изискванията за форма и съдържание в съответствие с чл. 66 от
ЗЗДискр и не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита се, че в
решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения от КЗД правен
резултат, след преценка на събраните по преписката доказателства. Претендира
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.05.2018 г. е извършена проверка от представител на
КЗД на състоянието на архитектурната достъпност, в присъствието на Р.. Я.. Х..
и А.. Р. Д.. и е констатирано, че за обект – „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД гр. Пазарджик, находяща се на адрес гр. Пазарджик, ул. ''В. я.''
№.., липсва изградена достъпна архитектурна среда за лица с двигателни
увреждания. Съставен е Констативен протокол с вх. № 12-11-895/28.05.2018 г. по
описа на КЗД (лист 14).
Направен е извод за налични данни за евентуално допуснато
нарушение на ЗЗДискр., с оглед на което на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр.,
във вр. с чл. 7 от Правилата за производство пред Комисията за защита от
дискриминация, е предложено да се образува производство по реда на Глава IV от
Раздел I на ЗЗДискр., в рамките на което да бъде установено нарушение на
ЗЗДискр. по признак „увреждане“, да се постанови преустановяването му до
установяване на положение на равно третиране, както и да се наложат
предвидените в закона санкции и/или принудителни административни мерки.
Проведено е проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДискр., в
хода на което становища, документи и информация по случая са изискани от
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик, представлявана от
директора А. У..
Производството пред КЗД е образувано с Разпореждане № 858/30.07.2018
г. на председателя на КЗД, издадено въз основа на Решение № 12/11.07.2018 г. на
КЗД по доклад с вх. № 12-11-1647 от 09.07.2018 г. изготвен от доц. д-р А. Д.. –
Председател на КЗД, в рамките на кампания ''Достъпна България'', относно
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места и Констативен протокол с вх. № 12-11-895 от
28.05.2018 г. за извършена проверка на обект „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, по което е образувана преписка под № 393 по описа на КЗД за 2018.
Предвид изложените обстоятелства за по-неблагоприятно
третиране по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от Закона за защита от
дискриминация по признак ''увреждане'' и на основание чл. 48, ал. 2, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация, преписката е разпределена за разглеждане AD
HOC заседателен състав на КЗД.
В отговор на поисканото в качеството му на ответна страна
становище по преписката с вх. № 16-20-1100 от 08.10.2018 г., представляващият
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, А. У. заявява, че
административната сграда на „ВиК“ гр. Пазарджик със седалище и адрес гр. Пазарджик, ул. „В..
я.“' № ., е въведена в експлоатация през 1983 г. представляваща 5- етажна
сграда с партерен етаж с магазини и кафенета с достъп от пешеходната зона и –
етажа с офиси на дружеството над тях. Северната част на сградата се ползва от
службите на „Пенсионно осигуряване и „Военен отчет“ а южната част от
администрацията на „ВиК“ Пазарджик. Двете части на сградата се ползват, като
самостоятелни обекти с отделни стълбищни клетки с асансьори за достъп до
горните етажи
С писмено становище от 11.02.2020 г. от „ВиК“ гр.
Пазарджик представлявано от управителя А. У., в което се посочва, че
дружеството е предприело действия за улесняване достъпа и административното
обслужване на хора с увреждания, намиращи се в неравностойно положение, като в
административната сграда на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр.
Пазарджик е изградена видеодомофонна система. Приложени са доказателства –
снимков материал.
Пояснява се, че чрез посочената система се обезпечава
достъпът на хора с увреждания до административното обслужване на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик и се преодоляват
комуникативните бариери във връзка с това обслужване. При подаване на звуков
сигнал на длъжностното лице, технически секретар И.Й.Я., е възложено с заповед
на директора, след подаден сигнал от лице в неравностойно положение да изпрати
компетентно лице, което да обслужи лицето в неравностойно положение, на място,
като самото обслужване се извършва на сутерена на сградата и включва всички
административни услуги, предоставяни от „ВиК“ дружеството, така че лицата в
неравностойно положение да имат осигурен достъп до обслужване от „ВиК“
дружеството.
Предвид изложеното, се желае да се приеме, че от страна на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик не е извършено нарушение
на чл. 5, предложение последно по признак „увреждане“ във вр. с § 1, т. 7 и т.
8 от ДР на ЗЗДискр., като е предприела необходимите действия, предвид местоположението,
собствеността на сградата и реалните архитектурни и технически възможности.
По делото е разпитана свидетелката И.Й.Я.,***, на
длъжност технически секретар, чиито показания съдът възприема като последователни,
непротиворечиви и съответстващи на останалите по делото писмени доказателства.
В отговор на поставените й въпроси свидетелката заяви пред съда, че дружеството
има изградена видеодомофонна система, която осигурява достъпа на хора с увреждания.
Тя е монтирана непосредствено след входната врата долу на партера, има звънец, видеокамера
и микрофон. След позвъняване на достъпно място за инвалида се свързва с мен – технически
секретар, свидетелката осъществява връзката с клиента и след като установи
какви са исканията му, изпраща компетентно лице – колега, служител на „ВиК“, който
да слезе при него и да го обслужи на място, без да се качва по стълбите. Свидетелката
заяви, че достъпът до входната врата е с естакада, която стига до входната врата
и спокойно влиза до партера, където е монтиран видеодомофонът със звънец. Сочи,
че от пет години, откакто е на работа в дружеството, няма случай на лице с увреждания,
което да е поискало достъп до услугите на „В и К“ гр. Пазарджик.
Последвало е издаване на оспореното Решение №
593/06.10.2020 г., което е обжалвано в законоустановения срок от
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик пред Административен съд гр.
Пазарджик.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От доказателствата
по делото във връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира същата за
допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес, срещу
акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Решението е постановено от компетентен орган - Комисия за
защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 858/2018г. на
председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне в
изпълнение на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.
Оспореното решение е издадено при спазване на
установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр.
реквизити, като не са извършени съществени нарушения на административно
производствените правила. Посочен е издателят на решението, сезирането на
Комисията, извършените действия по проучването, становищата на ответната страна
в производството, какво е установил органа от фактическа и правна страна и
какво е решението му по същество. Изложени са фактическите и правни основания
за издаването му. Мотиви се съдържат в самото решение. При издаването му са
спазени специалните административно-производствени правила, установени в чл. 50
– чл. 70 ЗЗДискр.
В
изпълнение на чл. 55 ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон
процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата
на участващите в производството страни. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на
страните е предоставена възможност да се запознаят с доказателствата по
преписката и да изразят своето становище. Процедурата по проучване и събиране
на доказателства е приключила с доклад-заключение на докладчика по преписката,
след което е насрочено заседание на решаващия състав, за датата на което страните
са били редовно уведомени. С оглед на изложеното не се установява нарушение на
административнопроизводствените правила.
В случая жалбоподателят е санкциониран за извършено
нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, във вр. с чл. 37 от
същия, по защитен признак ''увреждане''.
На
26.01.2012 г. българската държава е ратифицирала ''Конвенцията за правата на
хората с увреждания'', която посочва основните принципи, върху които следва да
се опира българският законодател за защита на правата на хората с увреждания,
както и при създаването на условия за интеграцията и изравняване на
възможностите на тези хора.
Съгласно чл. 2 от Конвенцията ''дискриминация по признак на увреждане“
означава всяко правене на разлика, всякакви ограничения или изключения,
основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне
на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на
човека и основни свободи.
Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Държавите, ратифицирали
конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват
всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради,
пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително
училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б/ информационни,
комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за
спешна помощ.
Нормата
на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на признак "увреждане".
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места. Законът не дава дефиниция какво се разбира
под публично място. Това понятие следва да се тълкува, изхождайки от целта на
ЗЗДискр. и в съответствие с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания. Съгласно цитираната норма от Конвенцията целта е да се даде
възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват
пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и
услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските,
така и в селските райони. Следователно сградата, в която се предоставят
предлаганите услуги от жалбоподателя, може да се определи като публично място.
Забраната
по чл. 5 ЗЗДискр. е абсолютна, което означава, че не може да бъде оправдана с
аргументи за собствеността върху сградата. Адресат на забраната са всички
правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място – независимо
дали тези субекти са публични или частни. Това задължение произтича и от
нормите на чл. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хората с увреждания във връзка с чл. 169, ал. 2, т.
4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Адресата на задължението за
изграждане на достъпна среда са всички собственици и наематели, които
осъществяват експлоатация на обществени обекти.
"Достъпна среда" съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от
01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за
хората с увреждания, е среда в урбанизираните територии, сградите и
съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания,
може да ползва свободно и самостоятелно.
За
жалбоподателя като доставчик на обществени услуги и собственик на сградата, в
която се намира процесното помещение, съществува задължение за осигуряване на
достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност.
В конкретния случай от приложените писмени и гласни
доказателства по делото е видно, че жалбоподателят е направил всичко възможно,
за да осигури достъпна среда за всички граждани. „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик е въвела в експлоатация система за разговор и
видеонаблюдение и чрез нея е обезпечила достъпа на хора с увреждания до
административното обслужване и е преодоляла комуникационните бариери във връзка
с това обслужване.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик е изпълнила задължението си по
чл. 5 от ЗЗДискр. да не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места. Не е налице и специалния състав на пряка дискриминация по чл. 37 от
ЗЗДискр., тъй като предоставянето на услуги не е осъществявано в
по-неблагоприятни условия спрямо признак ''увреждане''. Хората с увреждания
получават дължимия достъп до публични услуги, който им позволява да бъдат
ефективни при защита на своите права и интереси.
Сред
правомощията на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е и това да
дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на
органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение
на жалбоподателя, поради което за разлика от препоръките по т. 6 от същия член
подлежи на съдебно обжалване. Предвид изложеното по-горе относно задължението
на жалбоподателя да поддържа достъпна среда, съдът приема, че дадените
задължителни предписанията са незаконосъобразни, тъй като не съответстват на
установените факти и на материалния закон. В тази насока е и практиката на ВАС -
Решение № 9921/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5957/2020 по описа на
ВАС – Пето отделение.
Предвид
изложеното, оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация се явява
постановено при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради
което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 593/06.10.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация гр. София.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация гр. София да
заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П…, ул. „В. я..“ №…, представлявано от А. У. направените
по делото разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение от 12.11.2021г. по
Административно дело 7060/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 12066 ОТ 25.11.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ,ПЕТО ОТД. ПО
АДМ. Д. № 7060/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 12.03.2021 г. по адм.
дело № 1378/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да
заплати 720 ( седемстотин и двадесет) лева разноски по делото на
"Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, гр. Пазарджик, ул.
"В. я.." №...
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.