МОТИВИ
към присъда по НОХД № 6522/2018г. по описа на ПРС - ХXV н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимата И.М.Б. – родена на ***г***, …, с българско гражданство, със средно
образование, омъжена, безработна, неосъждана, живуща ***, ЕГН **********, за това, че на
неустановени дати, в периода 02.01.2013г. до 26.02.2016г., в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на д. л. – „к. с.“ във
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, е присвоила
чужди пари в големи размери - 140 672,69 лева, собственост на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява, както следва:
1.
На неустановени
дати в периода 02.01.2013г.-02.01.2014г. е присвоила сумата от 83 697,40 лева;
2.
На неустановени
дати в периода 02.01.2014г.-05.01.2015г. е присвоила сумата от 21 137,61 лева;
3.
На неустановени
дати в периода 05.01.2015г.-26.02.2016г. е присвоила сумата от 35 837,68 лева -
престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
По делото не са конституирани акцесорни страни.
В съдебно заседание подсъдимата Б. и нейният защитник
- адвокат З.Т. са заявили, че желаят
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки
становището им е определил производството да протече по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото след като съдът е
разяснил на подсъдимата правата му по
чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимата т е направил
самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимата съдът, след като е
установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във
вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е
извършил разпит на подсъдимата , на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
като сочи, че по делото има събрани достатъчно гласни и писмени доказателства,
от които да се направи безспорен извод, че с действията си и при условията на
продължавано престъпление подсъдимата в качеството й на длъжностно лице по
смисъла на НК е присвоила чужди пари, чийто общ размер покрива дефиницията на
понятието присвояване. Поддържа още, че е безспорно установено както
длъжностното качество на подсъдимат, така и начинът на присвояване на парите в
инкриминирания период, като счита така повдигнатото обвинение за подкрепено от събраните
доказателства по делото. Предлага по отношение на подсъдимата като смекчаващи
обстоятелства да бъдат отчетени чистото съдебно минало и добрите й
характеристични данни, а като отегчаващи – високия размер на присвоената сума
който надвишава в пъти признака обуславящ квалифицирането на деянието като
деяние в големи размери и продължителния инкриминиран период. Предвид това
предлага да бъде определено на подсъдимата
Б. наказание „Лишаване от свобода”, при баланс на смегчаващите и
отегчаващите обстоятелства, което след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК да
бъде намалено с една трета. Не взема становище дали следва да се приложи реда
на чл. 66, ал.1 от НК, но предлага същата да бъде лишена от право да упражнява
професия или дейност, свързана с управление на чуждо имущество както и да й
бъдат възложени сторените разноски направени на фаза досъдебно производство.
Защитникът на подсъдимата адвокат З.Т. поддържа, че неяната подзащитна
признава вината си и фактите описани в обвинителния акт и акцентира на изрядното
процесуално поведение на подсъдимиата Б..
Акцентира върху вида и размера на наказанието което следва да й бъде
определено. Моли при определяне на наказанието да бъде взето предвид че
деянието на подсъдимата е било улеснено от самото ощетено юридическо лице което
със реда по който са се проверявали касовите наличности е улеснило извършените
от подсъдимата деяния. Моли да бъде взето предвид че подсъдимата Б. не е човек
с висока степен на обществена опасност и проявява разкаяние за стореното, има
чисто съдебно минало и моли наказанието да бъде определено при превес на
смегчаващите вината обстоятелства, в границите на минимума и при приложението
на чл. 58а от НК наказанието да бъде намалено с една трета. Моли да бъде
приложен института на условното осъждане съгласно чл. 66 от НК. По отношение на
веществените доказателства предоставя преценката на съда.
Подсъдимата Б. заявява, че е съгласен с казаното от
защитника си, много съжалява за стореното, като в последната си дума изразява
съжаление за стореното, заявява че желае да върне взетата сума, твърди че се
срамува от децата си и не би повторила никога постъпката си.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните,
намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата И.М.Б. е родена на ***г***, …,
с българско гражданство, със средно образование, омъжена, безработна,
неосъждана, живуща ***, ЕГН **********.
Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 14.06.2008г. в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията било вписано дружеството “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********. Описаното дружество било със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250 и с основен предмет на
дейност: водоснабдяване и канализация и пречистване на водите. Едноличен
собственик на капитала била Държавата чрез Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, а от 09.09.2014г. бил вписан като управител на
дружеството свидетелят С.Л.Н.. “Водоснабдяване и канализация” ЕООД имало около
25 каси, една от които каса 501 - т. нар. Централна каса. Същата се намирала в
стая 201, в административна сграда, ползвана от “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, находяща се на адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250, на втория
етаж. Паричните средства на Централна каса били съхранявани в масивна метална
каса, с кафяв цвят, с размери 65 см. дължина, 51 см. широчина и 121,5 см.
височина.
По силата на допълнително споразумение №
87/05.08.2008г. към трудов договор № …., приложен в заверено копие по
досъдебното производство /том 1, п. 2, л. 88/ във “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, била назначена подс. И.М.Б. на длъжност „К.
с.“, с основно месечно трудово възнаграждение 630 лева. Съгласно приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността «К.С.» /т. 1, п. 2, л. 29/, с чието съдържание
подс. Б. била запозната, дейността, която следвало да извършва била материално
– отговорна дейност по извършване на касови плащания в предприятието, което включвало: приемане,
съхраняване и предаване на парични средства и ценни книжа; извършване на касови
операции по предварително оформени приходно-разходни документи; водене на
касова книга; проверка на фактическата наличност на паричните суми и ценни
книжа с касовия остатък; представяне на касова отчетност; предаване на
документи, парични средства и ценни книжа в банката; изготвяне на удостоверения
за доход при пенсиониране /Образец УП 2/. Подсъдимата Б., съобразно
длъжностната характеристика, носела дисциплинарна и имуществена отговорност за
изплащане на парични средства срещу неоформени в съответствие с нормативната
уредба първични счетоводни документи и носела отговорност за съхраняваните в
касата парични средства и ценни книжа. Отделно от това, със Заповед №
54/06.02.2014г., издадена от У. на дружеството към този момент – М. Г., били
определени служителите, носещи пълна имуществена отговорност относно
съхраняване, разходване и отчитане на стоково-материалните ценности и активи,
поверени им по служба, като под № 36 в таблица І, наименована „Материални
запаси“, за Централна каса, като служител, носещ пълна имуществена отговорност,
била определена подс. И.Б. /т. 1, п. 2, л. 32/. На подс. Б., при назначаването
й на длъжност „К. с.“, била поверена каса 501 – Централна каса, ведно с
наличните в нея парични средства. За периода от назначаването й – 05.08.2008г.
до 26.02.2016г. ключ
за Централна каса имала само и единствено подс. И.Б., като единствено тя била
определена за материалноотговорно лице и носела пълна имуществена отговорност за зачислените й по служба и
съхранявани в Централна каса материални ценности.
Предвид гореизложеното,
следва да се приеме, че на подсъдимата Б. било възложено да изпълнява със
заплата, постоянно работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо
лице – “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, поради
което същата е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.
Централна каса
нямала приходи от плащания на граждани, нямала касов апарат, а представлявала
каса за извършване на разплащания. Приходите в Централна каса били от
прехвърлени средства от други каси, което се извършвало по искане на К.а МОЛ
подс. Б.. Свид. Н. Г. – к. във “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр. Пловдив, работела на каса, намираща се в непосредствена близост до
сградата, в която била Централна каса и управлението на дружеството. При
изпълнение на служебните си задължения свид. Г. приемала плащания от клиенти на
дружеството за предоставени им услуги, като при нея се предавали и паричните
средства, събрани от инкасаторите от окръг Пловдив. Част от тези пари свид. Г.
предоставяла на подс. Б., по нейно искане и срещу издаден и подписан от подс.
Б. приходен касов ордер /ПКО/. ПКО се подписвал само от К.а на Централна каса и
този документ се обработвал от счетоводителя в счетоводната програма, в която
се завеждал като приход за Централна каса и разход за другата каса, предала
парите. В края на деня свид. Г. издавала разходен касов ордер /РКО/ за същата
сума, който се подписвал от свид. Г. и от подс. Б.. Свид. Г. ежедневно се
отчитала в счетоводството на дружеството, като предоставяла екземпляр от
касовата книга, заедно с прикачени към него ПКО и РКО, издадени през съответния
работен ден. За да се направи
разход на дружеството от Централна каса, се изготвял РКО на база на
разходно-оправдателен документ – фактура, договор или др. документ, към който
трябвало да има складова разписка /в случай, че разходът е за стока/, акт за
дълготраен материален актив /ДМА/, договор /в случай, че разходът е за услуга/
и заявка, с която управителят е разрешил извършването на разхода. Така
окомплектования РКО се подписвал от изготвилия го счетоводител и се давал на
главния счетоводител и управителя за подпис. След като бил подписан, се
предавал на К.а за изплащане и при изплащането РКО се подписвал от лицето,
получило сумата и К.а.
К.ът на Централна
каса – подс. Б., водила само една касова книга, за разлика от другите каси,
чийто К.и водили две касови книги – касова книга за приходите и разходите и
касова книга за дневните отчети, в която се залепвали дневните отчети от
касовите апарати. Предвид това, че
Централна каса нямала касов апарат, подс. Б. не водила книга за дневните
отчети. Касовата книга, която се водила от подс. Б., била предназначена за
ежедневно отбелязване на приходните и разходните касови ордери. В нея подс. Б.
посочвала наличността в касата в началото и в края на деня и се подписвала
всеки ден за съответната за деня крайна наличност. Подс. Б. следвало да предаде всички РКО и ПКО
за деня, ведно с втория индигиран екземпляр от касовата книга на с. – свид. Д.
А., с оглед въвеждане на данните в счетоводната програма, като подс. Б.
извършвала това предаване на всеки два – три дни. Счетоводната програма, с която се обработвали всички счетоводни
документи във “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, включително и документите на
Централна каса, била „Ултимат“. Свид. А. била р. на Отдел „Финансово – счетоводен“ във “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив. Свид. А. следяла дали е налице
съвпадение между крайното салдо за деня по касова книга и информацията от
счетоводната програма след въвежданите в нея суми по РКО и ПКО, т. е. дали
записаната от подс. Б. наличност за съответния ден по касова книга съвпада със счетоводната
наличност /аналитична ведомост/ в програмата. При обработката на документите
свид. А. забелязала голямата касова наличност в Централна каса и неколкократно
казвала на подс. Б. да я намали. Това намаляване на касовата наличност можело
да стане като К.ът не иска пари от друга каса, а се разплаща с наличните в
Централна каса средства. Подс. Б. обещавала пред свид. А., че ще намали
касовата наличност, но не предприела действия за това.
Инвентаризациите на
касите във “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр. Пловдив били извършвани периодично, по график, на основание Заповед на
управителя на дружеството. Инвентаризациите били възлагани на свид. В. А.,
който заемал длъжността „ръководител звено „Вътрешен одит“. При всички ревизии,
които извършвал на касите на дружеството, свид. А. следял дали е налице
съответствие между наличността в касата по касова книга ведно с паричните
постъпления през текущия ден по касов дневен отчет от касовия апарат и
наличните пари в касата, които бивали преброявани заедно с К.а. При всяка
проверка свид. А. винаги удостоверявал със собственоръчно положения си подпис в
касовата книга нейното започване с изречението „Извършена ревизия на дата“,
като посочвал датата на извършване на ревизията.
При инвентаризациите
били изготвяни Ревизионни записки и съставяни Приложения към нея: Въпросен лист
за отчетническа дейност; Декларация от МОЛ – съответния К. считоводител, че
всички разходни и приходни документи са предадени в счетоводството и Опис на
парите. Инвентаризацията на Централна каса се извършвала от
свид. А. един път годишно към момента на извършване на инвентаризацията, а не
за съответната календарна година за периода от 1-ви януари до 31-ви декември.
Тъй като трябвало да отбележи конкретна дата, свид. А. взимал последната за
годината касова книга, която му била предоставена от К.ката и взимал или
първата дата на м. януари, или последната дата на предходната година - 30-ти
или 31-ви декември. Свид. А., с предварително напечатани въпросен лист и
декларация, отивал при К.а на Централна каса - подс. Б., давал й въпросния лист
и декларацията, които да попълни и се записвала датата, до която ще се извършва
ревизията, т.е. последната дата на касовата книга, която му била показана от
подсъдимата и по която ще се извършва засичането. Датата, написана на въпросния
лист и на декларацията не винаги съвпадала с датата на извършената
инвентаризация, но трябвало да е към последната дата, за която на свид. А. му
били представени документи, които са написани като РКО и ПКО във въпросния
лист.
При извършване
на ревизиите на Централна каса свид. В. А. търсел наличностите, които са
посочени към определената дата в касовата книга. След като К.ът подс. Б.
попълнила въпросния лист и декларацията, свид. А. казвал да му се даде касовата
книга и виждал наличността по касова книга за последната дата, която е
приключена, след което се пристъпвало към фактическо изброяване на наличните
средства в касата. В Централна каса годишно били попълвани около 4-5 касови
книги, но свид. А. по време на инвентаризацията искал само последната, в която
разгръщал 4-5 листа назад и се подписвал на последната страница към датата на
засичането. Правил засичане как е приключил предния ден с началното салдо към
деня на засичането, като същите следвало да
съвпадат. Касовата книга имала няколко графи, в която се записвало
салдото за предния ден, което се явявало всъщност начално салдо за деня,
описвали се в две колонки ПКО и РКО, с техните номера и сумата срещу тях.
Касовата книга, водена от Централна каса била индигирана и когато свид. А.
отивал на инвентаризация на Централна каса, в последната касова книга обичайно
от него били установени двата екземпляра на книгата за два или три дни преди
датата на ревизията, като за предходните дни втория индигиран екземпляр от касовата книга
вече бил предаден на счетоводителя – свид. Д. А.а, с оглед въвеждане на данните
в счетоводната програма. Свид. А. се
подписвал, че е извършил инвентаризацията на оригиналния лист на касовата книга
към деня на засичането. Подс. Б. сама отваряла касата и брояла пред ревизиращия
наличните средства, а свид. А. записвал номинала на банкнотите и техния брой. В
описа на парите били записвани наличните към датата на засичането пари, макар и
да отивал на ревизия на следващия ден. Разликата не била описвана в описа на
парите, тъй като не била описана и в касовата книга, но подс. Б. показвала на
свид. А. парите и ПКО, съставен за тях. Тези суми, които не били описани в
касовата книга и не влизали в описа на парите, не били повече от 300 лева.
Описът на парите се пишел от ревизора - свид. А. и се подписвал от К.а подс.
Б.. При извършване на ревизиите свид. А. не взимал данни от счетоводството
каква е наличността в касата и правил засичане само по касовата книга, но не и
по справка от счетоводството, въпреки че използваната от дружеството счетоводна
програма давала възможност да бъде установена към всеки един момент, съобразно
въведените в програмата приходни и разходни касови ордери, наличността в
касата. По този начин, без да бъде сравнявана наличността на парични средства в
Централна каса от счетоводната програма и наличността по касова книга и
фактически изброените и съхранявани в касата пари, били извършвани
инвентаризациите на Централна каса дълги години. След приключване на ревизията,
до два работни дни, свид. А. съставял Ревизионна записка, в която отразявал
парите по касова книга и фактически намерените в касата пари. В Ревизионната
записка било отбелязано и „сума по
счетоводни документи“, като срещу тази част свид. А. отразявал сумата,
отбелязана като наличност по касовата книга. Ревизионната записка се изготвяла
в три екземпляра и след като била подписана от ревизора се давала за подпис на
К.а, на ръководител „Финансово-икономическо направление“ /ФИН/ - свид. К.Д. и
на управителя, след което постъпвала в деловодството за входящ номер. От
съставянето на ревизионната записка до подписването и входирането й в
деловодството обикновено минавало известно време. След като била входирана,
свид. А. взимал единия екземпляр от Ревизионната записка и го давал на К.а за
приключване на ревизията, а другите два екземпляра ги слагал в негови класьори
и папки. Тези класьори и папки, съдържащи ревизионни записки още от 2009г.,
свид. А. държал в работния си кабинет.
Поради възникнала
необходимост у подс. И.Б. от парични средства, на неустановени в хода на
разследването дати в периода от 02.01.2013г. до 02.01.2014г., в гр. Пловдив,
подсъдимата, в качеството си на длъжностно лице – К.С. във “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, на няколко пъти
прибрала за себе си от наличните в Централна каса парични средства, като за
посочения период от време присвоила суми в общ размер 83 697,40 лева,
които изразходила за лични нужди. С тези свои
действия подс. Б. се разпоредила с визираните чужди парични средства,
собственост на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, в свой интерес,
като ги отклонила от касата на дружеството и ги задържала за себе си. В
изпълнение на Заповед № 89/05.04.2013г., издадена от Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
на 02.01.2014г. била извършена ревизия на Централна каса с МОЛ подс. Б. за 2013
година от свид. В. А.. Наличността по касовата книга за 30.12.2013г., като
крайно салдо, и съответно за 02.01.2014г., като начално салдо, била
94 771,02 лева, която сума всъщност не била налична в касата за
фактическото й изброяване. В касата на дружеството към датата на извършване на
ревизията имало 11 073,62 лева. Съобразявайки се с размера на явилата се
липса и с цел да прикрие присвоената вече парична сума, подс. Б. водела освен
касовата книга, чиито втори екземпляри представяла на свид. А.а за отразяване в
счетоводната програма, още една касова книга /неустановена в хода на
разследването/, предназначена за представяне на ревизора, която била различна
от водената касова книга в Централна каса в края на месец декември 2013г. и
чийто втори екземпляри всъщност изобщо не предоставяла на свид. Д. А.а за
отразяване в счетоводната програма. В тази втора касова книга, с цел да не бъде
констатирана от ревизора липсата на присвоените пари, подс. Б. вписала сумата
от 11 073,62 лв. като крайно салдо за 30.12.2013г. и начално салдо за
02.01.2014г., представила тази касова книга на свид. А., след което в касата
били установени и изброени пари в общ размер на 11 073,62 лева. По този начин
установените в касата на дружеството парични средства напълно съотвествали на
описаната наличност в касовата книга, като свид. А. не констатирал липса на
парични средства. Подс. Б. подписала Декларация, че всички разходни и приходни
документи са предадени в счетоводството и попълнила Въпросен лист. Ревизията
приключила, като била издадена Ревизионна записка с № 93-490/18.02.2014г. /т.
1, п. 2, л. 64/.
Отново по същата
причина - необходимост от парични средства, на неустановени в хода на
разследването дати в периода от 02.01.2014г. до 05.01.2015г., в гр. Пловдив,
подсъдимата И.Б., в качеството си на длъжностно
лице – К.С. във “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, на няколко пъти прибрала за себе си от
наличните в Централна каса парични средства, като за посочения период от време
присвоила суми в общ размер 21 137,61 лева, които изразходила за лични
нужди. С тези свои действия подс. Б. се разпоредила с
визираните чужди парични средства, собственост на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, в свой интерес, като ги отклонила от касата на
дружеството и ги задържала за себе си. В изпълнение на Заповед №
102/01.04.2014г., издадена от Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, на 05.01.2015г. от
свид. В. А. била извършена ревизия на Централна каса с МОЛ подс. Б. за 2014
година. Наличността по касовата книга за 30.12.2014г., като крайно салдо, и
съответно за 05.01.2015г., като начално салдо, била 118 120,89 лева, която
сума всъщност не била налична в касата за фактическото й изброяване. В касата
на дружеството към датата на извършване на ревизията имало 13 285,88 лева.
Съобразявайки се с размера на явилата се липса и с цел да прикрие присвоената
вече парична сума, подс. Б. отново представила на ревизора паралелно водена от
нея касова книга, чийто втори екземпляри всъщност не предоставяла на свид. Д.
А.а за отразяване в счетоводната програма, в която била вписала сумата от
13 285,88 лева като крайно салдо за 30.12.2014г. и начално салдо за
05.01.2015г., след което в касата били установени и изброени пари в общ размер
на 13 285,88 лева. По този начин установените в касата на дружеството
парични средства напълно съответствали на описаната наличност в касовата книга,
поради което свид. А. не установил липсата на парични средства. Подс. Б.
подписала Декларация, че всички разходни и приходни документи са предадени в
счетоводството и попълнила Въпросен лист. Ревизията приключила, като била
издадена Ревизионна записка с № 93-329/29.01.2015г./т. 1, п. 2, л. 68/.
Отново поради
необходимост от парични средства, на неустановени в хода на разследването дати
в периода от 05.01.2015г. до 26.02.2016г., в гр. Пловдив, подсъдимата И.Б., в качеството си на длъжностно лице – К.С. във “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, на няколко пъти
прибрала за себе си от наличните в Централна каса парични средства, като за
посочения период от време присвоила суми в общ размер 35 837,68 лева,
които изразходила за лични нужди. С тези свои
действия подс. Б. се разпоредила с визираните чужди парични средства,
собственост на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, в свой интерес,
като ги отклонила от касата на дружеството и ги задържала за себе си. В
изпълнение на Заповед № 208/28.08.2015г., издадена от Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
на 04.01.2016г. била извършена ревизия на Централна каса с МОЛ подс. Б. за 2015
година. Наличността по касовата книга за 30.12.2015г., като крайно салдо, и
съответно за 04.01.2016г., като начално салдо, била 136 888,05 лева.
Ревизията приключила, като била издадена Ревизионна записка, към която не бил
приложен опис на парите, установени в касата на дружеството.
Описаните деяния, всяко едно от които осъществяващо
състава на едно и също престъпление - престъпление по чл. 201 от НК, са
извършени от подс. И.Б. при условията на чл. 26 ал. 1 от НК - през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, по смисъла на разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от НК.
Така общата сума, връчена на подс. И.Б., в
длъжностното й качество К.С. във “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив
и поверена й да я пази, която подсъдимата присвоила в гр. Пловдив, в инкриминирания
период от 02.01.2013г. до 26.02.2016г., възлизала на 140 672,69 лева.
Предвид това, че общият размер на присвоените от подс. Б. пари, надхвърля
седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата, която към
датата 26.02.2016г. възлиза на 420 лева съгласно Постановление на Министерски
съвет № 375/28.12.2015г. /70 х 420 лева е 29 400 лева/, то следва да се
приеме, че извършеното престъпление покрива квалифициращия признак „големи размери“.
През месец февруари
2016г. по повод одит на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, от одиторската фирма поискали от свид. К.Д. да им бъде изпратена
Ревизионна записка за извършена инвентаризация на Централна каса. Свид. К.Д.
изискала съставената такава от ревизора свид. В. А.. Последният на 24.02.2016г.
следобед отишъл в Централна каса и поискал от подс. Б. касовата книга за
началото на месец януари 2016г., като при представянето й, написал на един лист
сумата, която била отразена като наличност за началото на месец януари 2016г.,
след което в стаята си подготвил необходимите документи за ревизията. Свид. А.
предварително изготвил Ревизионната записка, като оставало само фактически да
се провери наличността на паричните средства в касата. Съгласно Ревизионната
записка за извършена инвентаризация на
касата с МОЛ подс. Б. /т. 5, л. 50/ за 2015г., на 04.01.2016г. наличността на
касата по счетоводни данни била 136 888,05 лева. Същата сума била записана
като налична в касата и че няма установени липси и излишъци. Ревизионната
записка била подписана от подс. И.Б. като МОЛ и свид. А. като ревизор /т. 5, л.
50/. Съгласно Хронологичен регистър на сметка 501.1 наличността по счетоводни
данни на Централна каса към 31.12.2015г. била 136 888,05 лева. От касовата
книга, която подс. Б. показала на свид. А., на последния му направило
впечатление голямата касова наличност и поискал подс. Б. да извади парите от
касата, за да бъдат изброени същите. Подс. Б. попълнила и подписала дадените й
от свид. А. Въпросен лист от 04.01.2016г. /т. 5, л. 51/ и Декларация от
04.01.2016г. /т. 5, л. 52/, след което заявила на свид. А., че парите не са
налични в касата, че били взети лично от нея и че ще ги възстанови до 1-2 дни и
всичко щяло да бъде наред. Поради тази причина не бил изготвен опис на парите.
В предадената й Ревизионна записка за 2015г. с приложенията към нея, свид. К.Д.
забелязала големи наличности и липса на „Опис на парите“ и като ръководител на
финансово-икономическото направление не подписала ревизионната записка. Свид. К.Д.
направила проверка на документите на касата, които са били предадени и
обработени в счетоводството и не установила проблем, тъй като документално
всичко било наред. Свид. Д.а уведомила свид. В. А. и свид. Д. А.а, че след
приключването на месец февруари 2016г. ще предложи на Управителя на дружеството
да бъде издадена заповед за извършване на нова инвентаризация на Централна
каса. Действията на свид. Д.а породили съмнение и у свид. А., който на
следващия ден - 25.02.2016г., в началото на работния ден, съвместно със свид.
А.а и в присъствието на подс. Б. извършили броене на наличните в Централна каса
парични средства, като бил съставен опис, подписан от подс. Б. т. 1, п. 3, л.
1/. Съгласно Описа наличните пари в касата към датата 25.02.2016г. били 310
лева. Подс. Б. заявила пред свид. А. и свид. А.а, че тя е взела липсващите пари
и че ще ги възстанови. Тримата отишли при свид. К.Д., пред която подс. Б. също
потвърдила, че парите ги е взела за лични нужди и че ще ги възстанови.
Подс. Б. е подписала
Ревизионната записка за 2015г. /т. 5, л. 50/, в която е записана като наличност
в касата сумата от 136 888,05 лева. Описът за наличните в касата пари към
25.02.2016г. също е бил подписан от подс. Б. /т. 1, п. 3, л. 1/. Съгласно лист
№ 47 от касовата книга за дата 24.02.2016г. сумата, записана за наличност е
141 063,08 лева. На лист № 49 в касовата книга за дата 26.02.2016г.
наличността, записана в книгата е в размер на 141 195,25 лева. Същото е и
салдото по сметка 501.01-Централна каса от счетоводната програма на дружеството.
Заплануваната от свид.
К.Д. инвентаризация на 29.02.2016г. не била извършена поради неявяването на
подс. Б. на работното й място, за което свид. К.Д. уведомила Управителя на
дружеството – свид. С.Н., с докладна от 29.02.2016г. С доклад от 01.03.16г.
свид. Д.а предложила на Управителя да издаде нова заповед за инвентаризация на
Централна каса.
Със Заповед №
61/01.03.16г., издадена от Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, било наредено да се състави комисия в състав
свидетелите К.Д., Д. А.а и В. А., която да извърши повторна инвентаризация на
Централна каса, с оглед снемане касовата наличност и нейното съпоставяне със
счетоводните данни на Централна каса /т. 1, п. 2, л. 27/. Инвентаризация на
касата не била извършена, тъй като МОЛ подс. Б. не се явила на работа, а и
поради обстоятелството, че ключ за касата имала само и единствено подс. Б.. На
01.03.2016г. Комисията осъществила запечатване на металната каса, която се
намирала зад вратата на стая 201 „Каса“, за което бил съставен надлежен протокол
/т. 1, п. 2, л. 28/. С Доклад с Вх. № 93-935/01.03.2016г. свид. К.Д. уведомила
Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД за евентуални
неправомерни действия от страна на служител – И.М.Б. на длъжност „К.С.“ /т. 1,
п. 2, л. 26/. С Доклад свид. К.Д. уведомила Управителя на дружеството за това,
че И.Б. не се явила на работа /т. 1, п. 2, л. 38/. С писмо от Управителя С.Н.
изх. № от 02.03.16г., на И.Б. били изпратени Доклади и два броя писма за
обяснение /т. 1, п. 2, л. 39/. На 07.03.2016г. бил съставен Протокол за
изземване на документи от стая 201, приложен по делото в т. 1, п. 2, л. 41. С
Доклад от 10.03.2016г. свид. К.Д. уведомила Управителя на дружеството за
свършената работа на Комисията в изпълнение на Заповед № 61/01.03.16г. /т. 1,
п. 2, л. 40/, за това, че на 01.03.2016г. касата е била запечатена, че
Комисията е съставила протокол от 07.03.16г. за изземване на ПКО от стая 201,
както и за това, че ревизията е извършена само по документи, съгласно които
касовата наличност следва да е 141 195,25 лева. Със Заповед №
64/10.03.2016г. на Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД бил
разширен състава на Комисията с допълнителни членове - свид. Р.Х. и свид. П.Р. /т. 1, п. 2, л. 44/.
Със Заповед № 66/10.03.16г., Управителят наредил повторната инвентаризация за
снемане на касова наличност на Централна каса, която да се извърши без
присъствието на МОЛ Б. /т.1, п. 2, л. 45/. На 10.03.2016г. в сградата на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД в гр.
Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250 отишъл В.Г.Б. – съпруг на подс. Б., който
предал от името на съпругата си 3 бр. ключове, които били за отключване на ролетна охранителна врата на
стая 201, немасивна входна врата за стая 201 и за металната каса с
местоположение в стая 201, като за предаването бил съставен Приемо –
предавателен протокол /т. 1, п. 2, л. 46/. На 10.03.2016г. в 15,40 часа в
присъствието на Н. С. П., по искане на У. на дружеството – свид. С.Н., и в
присъствието на В. Г. Б., ч. на К. – свид. К.Д., свид. Д. А.а, свид. В. А.,
свид. Р. Х. и свид. П. Р., пристъпили към отваряне на касата. Във вътрешността
на касата били установени пари в общ размер 522,56 лева. Бил съставен Протокол
за снемане на касова наличност /т.1, п. 2, л. 49/. За установеното от Н.С.П.
бил съставен и Констативен протокол от 10.03.16г., акт 63, т. 1, рег. №
1373/10.03.16г. На 11.03.2016г. била изготвена Ревизионна записка за извършена
от Комисията инвентаризация на 10.03.16г., като била констатирана липса от
140 672,69 лева /т. 1, п. 2, л. 50/. Свид. К.Д. с Доклад от 11.03.16г.
информирала Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД относно
извършените действия от комисията /т. 1, п. 2, л. 48/.
Във връзка с
установените липси на 14.03.2016г. Управителят на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД подал сигнал в Окръжна прокуратурата гр. Пловдив с Вх. номер
2002/16г., който бил изпратен впоследствие в Районна прокуратура гр. Пловдив,
по компетентност.
В хода на разследването са назначени и изготвени
съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни съдебно – счетоводни експертизи,
всички изготвени от в. л. А. А. К., от заключенията на които се установява
следното: Разлика между
касовата наличност по касова книга, наличността на касата по счетоводната
програма и фактическата наличност на пари към 31.12.2010г. с 0.50 лв. За 2011г.
и 2012г. липсват Ревизионните записки от извършени инвентаризации на касата с
МОЛ подс. Б., поради което вещото лице не е могло да формира извод за това дали
има установени липси или излишъци при реалното/фактическото преброяване на
парите в касата. Вещото лице не е установило разлика между
записаната касова наличност по касова книга и наличността на касата по
счетоводната програма, която към 31.12.2011г. е в размер на 43 227,63 лв. Вещото лице не е установило разлика между записаната касова наличност по
касова книга и наличността на касата по счетоводната програма, която към
31.12.2012г. е в размер на 69 928,70 лв. Със същата сума от 69 928,70
лв. започвало началното салдо към 02.01.2013г. в касовата книга. В Изпълнение на Заповед № 89/05.04.2013г. на 02.01.2014г. била извършена
ревизия за 2013г. на Централна каса на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с
МОЛ подс. И.Б., приключила с Ревизионна записка за 2013г. с Вх. №
93-490/18.02.2014г., съгласно която наличността по каса и по счетоводни
документи е 11 073,62 лв. /т. 1, п. 2, л. 64/. Съгласно Опис на парите
фактическата наличност в касата била 11 073,62 лв/т. 1, п. 2, л. 65/.
Подс. И.М.Б. подписала декларация на 02.01.2014г. /т. 1, п. 2, л. 67/, че
всички разходни и приходни документи са предадени в счетоводството, както и
попълнила Въпросника, неразделна част от Ревизионната записка/т. 1, п. 2, л.
66/. На листа от касова книга за 02.01.2014г. сумата на наличността по касова
книга е 94 771,02 лв., като няма положен подпис на ревизор. Същата сума 94 771,02
лв. била записана на 30.12.2013г. в касовата книга, която е крайното салдо на
касата към 31.12.2013г. и по счетоводни данни. По счетоводни данни началното
салдо на сметка 501.1-Централна каса към 02.01.2014г. е също 94 771,02 лв.
Към 02.01.2014г. -
датата на извършване на ревизия на Централна каса, има разлика между касовата наличност по
касова книга и наличността на касата по счетоводната програма в размер на 83 697,40 лв. Това е и датата, към която
се установява липса на парични средства за периода 02.01.2013г.-02.01.2014г.
В Изпълнение на
Заповед № 102/01.04.2014г. на 05.01.2015г. била извършена ревизия за 2014г. на
Централна каса на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с МОЛ И.Б. и по касова
наличност и по счетоводни данни липси и излишъци не били констатирани. Съгласно
Опис на парите от 05.01.2015г. фактическата наличност в касата е била
13 285,88 лв. /т. 1, п. 2, л. 71/. Подс. Б. подписала декларация, че
всички разходни и приходни документи са предадени в счетоводството /т. 1, п. 2,
л. 70/, както и била попълнила Въпросника/ т. 1, п. 2, л. 69/, неразделна част
от Ревизионната записка за 2014г. с Вх. № 93-329/29.01.2015г. /т. 1, п. 2, л.
68/. На листа от касова книга за 05.01.2015г. сумата на наличността по касова
книга е 118 120,89 лв., като няма положен подпис на ревизор за извършена
ревизия. По счетоводни данни
към 01.01.2015г. в счетоводната програма салдото на сметка 501-01-Централна
каса е била 118 120,89 лв. Това е и салдото към 05.01.2015г., тъй като
няма отразени движения до тази дата. При преглед на касовата книга на Централна
каса за дата 30.12.2014г. е видно, че сумата,
записана за крайна наличност е 118 120,89 лв., което е крайното
салдо на касата. Разликата между касовата наличност по касова книга,
фактическата /реална/ наличност и наличността на касата по счетоводната
програма към 05.01.2015г. е 104 835,01 лв. или за периода
02.01.2014г. до 05.01.2015г. липсата на парични средства е 21 137,61 лв.
Съгласно Ревизионна
записка за 2015г. /без Вх.№./ била извършена ревизия на централна каса на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД с МОЛ подс. И.Б. като към 04.01.2016г. били констатирани следните
резултати: Касова наличност и по счетоводни документи - 136 888,05 лв.
Липси и излишъци не са констатирани. Липсва приложен Опис на парите от
04.01.2016г., поради което вещото лице не е могло да установи каква е
фактическата наличност на парите в касата към тази дата. В лист № 11 от касова
книга за 04.01.2016г. като начално салдо на касата за 04.01.2016г., когато
свид. А. е положил подпис за извършена ревизия на 04.01.2016г. е записано
136 888,05 лв. Това е и крайното салдо към 30.12.2015г. По счетоводни
данни крайното салдо към 31.12.2015г. и съответно началното салдо към
01.01.2016г. в счетоводната програма на сметка 501-01-Централна каса е било 136 888,05
лв. Това е и салдото към 04.01.2016 г. ,тъй като няма отразени движения до тази
дата. Вещото лице не е установило разлика между касовата наличност по касова
книга и наличността на касата по счетоводната програма към 04.01.2016г., защото
към Ревизионната записка липсва приложен Опис на парите от 04.01.2016г. Съгласно Хронологичен Регистър на сметка
501.01 Централна каса към 31.12.2015г. наличността по счетоводни данни е
136 888,05 лв. Съставен бил Констативен Протокол от 10.03.2016г., в
присъствието на Нотариус, в който са описани всички парични средства, които са
намерени във вътрешността на касата, които са в размер на 522,56 лв. На
11.03.2016г. била изготвена Ревизионна Записка, съгласно която наличността по
счетоводни данни към 26.02.2016г. е 141 195,25 лв.; фактическата наличност
в касата е 522,56 лв.
Общият установен
размер на липса на парични средства на Централна каса на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД с МОЛ подс. Б. към 10.03.2016г. е в размер на 140 672,69 лв., като за периода 05.01.2015г. -
10.03.2016г. липсата на парични средства е в размер на 35 837,68 лв. Експертизата
установява констатираната наличност в касата на 10.03.2016г. в размер на 522,56
лв., като след 26.02.2016г. няма движение на касата, а на 01.03.2016г. касата е запечатана. Предвид, че движение по касата не е имало след 26.02.2016г., то това е
последната дата, до която средствата са
присвоявани от МОЛ подс. Б..
След анализ на
всички счетоводни документи, които са приложени по делото, вещото лице К.
счита, че началната дата на установяване на липсата е 02.01.2014г., когато е
направена инвентаризация на Централна каса за 2013г. и се установява липса в
размер на 83 697,40 лв, която се приема от наблюдаващия прокурор за
начална дата, поради липса на други доказателства, като следва да се приеме, че
тези липси са за периода 02.01.2013г.-02.01.2014г. /ревизиращ период/. На
05.01.2015г. била извършена инвентаризация на касата за 2014г., като вече
установената липса се натрупала и станала в размер на 104 835,01 лв. За
периода 02.01.2014г. – 05.01.2015г. липсата на парични средства е в размер на
21 137,61 лв. На 04.01.2016г. била извършена ревизия на касата за 2015г.,
при която не се броят парите, липсва Опис на пари, а са записани само данните
от касовата книга и счетоводната програма, като има положен подпис на
извършилия ревизия в касовата книга.
След проследяване на движението на документооборота на Централна каса на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД експертизата не е
могла да установи точните дати на липсващите суми, а само датата към която
същите се установяват.
След анализ на документите по досъдебното производство вещото лице прави
заключение, че счетоводната отчетност на Централна каса в дружество “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е водена без
нарушения на изискванията на счетоводното законодателство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за
безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимата Б. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите С.Л.Н. /Том
1, л. 18 от ДП/, Д. М. А. / Том 1, л. 11 от ДП, Том 2, л. 46 от ДП, Том 22, л.
48 от ДП /, В. М. А. / Том 1, л. 28 от ДП, Том 2, л. 11 от ДП, Том 22, л. 12 от
ДП, Том 24, л. 3-4 от ДП /, К. Б. Д. / Том 1, л. 6 от ДП, Том 2, л. 33,36 от ДП
/, Р. Х. Х. / Том 1, л. 14 от ДП /, Н. С. Г. / Том 1, л. 16 от ДП / и П. Г. Р.
/ Том 2, л. 48 от ДП /.
Според преценката на съда
наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството,
като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от самопризнанията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на разпитаните в хода
на проведеното досъдебно производство свидетели С.Л.Н.,
Д. М. А., В. М. А., К. Б. Д., Р. Х. Х., Н. С. Г. и П. Г. Р., преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал.
4 от НПК, които съдът намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно
релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното
самопризнание на подсъдимия и съответни на останалата доказателствената
съвкупност, а също така и събраните по
делото писмени доказателства, приложени сред материалите по досъдебното
производство оригинали и
заверени копия на: характеристична справка /л. 28, том 2
от ДП/, справка за съдимост/л. 27, том 2 от ДП/, писма,
пълномощни, заповед за прекратяване на
трудово правоотношение /л. 23, том 1, папка 1 от ДП/, обратни разписки /л. 24,
том 1, папка 1 от ДП/, заповед № 25 от 22.04.2016г. на управителя С.Л.Н./л.
25-27, том 1, папка 1 от ДП/, сигнал от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – 7-10, том
1, папка 2 от ДП, и приложените към него писмени доказателства – заповеди,
доклади, протокол за запечатване на каса, длъжностна характеристика на
подсъдимятя, протокол от 07.03.2016г. за изземване на приходно разходни
документи, опис на парите от 25.02.2016г., копие на касова книга, приемо
предавателен протокол от 10.03.2016г., протокол от Н.С.П., протокол за снемане
на касова наличност, ревизионна записка и др. подробно изброени в приложения
сигнал /л. 7-51, том
1, папка 2 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 63, том. 1, папка 2 от
ДП/, Ревизионна записка от 18.02.2014г. /л. 64, том. 1, папка 2 от ДП/, опис на
пари /л. 65, том. 1, папка 2 от ДП/, въпросен лист /л. 66, том. 1, папка 2 от
ДП/, декларация /л. 67,70, том. 1, папка 2 от ДП/, ревизионна записка от
29.01.2015г. /л. 68, том. 1, папка 2 от ДП/, опис на пари /л. 71, том. 1, папка
2 от ДП/, въпросен лист /л. 69, том. 1, папка 2 от ДП/, писмо с приложени към
него трудови договори и длъжностни характеристики на подсъдимата и свидетели
/л. 72-89, том. 1, папка 2 от ДП/, заверено копие на опис на парите от
25.02.2016г. /л. 1, том. 1, папка 3 от ДП/, заверено копие на ревизионна
записка за 2016г. /л. 1, том. 2, папка 3 от ДП/, заверени копия на извадки от
касови книги през годините /л. 3-42, том. 1, папка 3 от ДП/, документи
предоставени от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД относно каса Централна годините /том. 1, папка 4,5,6,7 от
ДП/, приемо предавателен протокол от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и приложените към тях документе /л.
71-82, том 2 от ДП/, протокол за освобождаване на управителя на дружеството и
назначаване на нов от 2014г. /л. 83-84, том. 2 от ДП/, договор за възлагане на
управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД от 2014г. /л. 85-93, том. 2
от ДП/, хронологична ведомост /том 3 от ДП/, доклад на независим одитор /том 4
от ДП/, оригинали на заповеди за ревизия, ревизионни записки, описи на пари,
въпросни листове, декларации /том 5 от ДП/, писма от банки с отговори от банки,
от Агенция по вписвания и сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив /том 21 от ДП/, 37 броя
касови книги от които пряко относими тези отнасящи се за инкриминирания период,
класьори обособени в том 6 до том 20 съдържащи втори индигиран екземпляр от
касовата книга по дати и приложени към тях оригинали на РКО и ПКО, като пряко
относими са тези отнасящи се за инкриминирания период – том 15,16,17,18,19,20 както и от другите материали по досъдебното производство, вече посочени в
изложената по-горе фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,
както и самопризнанието в СЗ на подсъдимата, като
обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като няма противоречие по главния факт от предмета на
доказване /престъпното деяние извършено от страна на подсъдимата/, което да наложи самостоятелния им анализ.
При все това, ще бъде посочено изрично /акцентирано върху това/, че
самопризнанията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание,
обективирани при условията на диференцираната процедурата по глава ХХVІІ -
съкратено съдебно следствие при предпоставките на чл. 371, т. 2 от НПК, изцяло
се подкрепят от посочените вече по-горе доказателства, събрани в рамките на
досъдебното производство. Свидетелите възпроизвеждат подробно и конкретно под формата на последователен и логичен свободен
разказ възприятията си, свързани с престъпното деяние, механизма на
извършването му, всеки според длъжността която е заемал и функцията която е изпълнявал. Така свидетелката К.Д. – главен счетоводител и ръководител Финансово-икономическо
направление разказва каква е била практиката в „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД през
инкриминирания период относно отчитането и разходването на средства, как е била
организирана работата на Централната каса в която е работила подс. Б., как е
била извършвана инвентаризация и на кого е била възложена тя в годините, как се
е стигнало до разкриване на престъпната дейност на подсъдимата и какви действия
са били предприети. Свидетелката Д. А.а – ръководител Финансово-счетоводен
отдел свидетелства как се извършва обработването на приходните и разходни
ордери, как се отчита К.ката на Централната каса, какво й е правило впечатление
във връзка с касовата наличност на Централна каса, кой е извършвал ревизия на
същата и по какъв ред. Свидетелката Р. Х. – с.ю. във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД разказва какви действия са били предприети след като
управителя на дружеството е сигнализирал за подозрение че подс. Б. е
осъществила злоупотреба със средства на дружеството. Свидетелката Н. Г. – К.
във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД работеща в каса в непосредствена
близост до Централна каса, разказва какъв е бил механизма на предаване на
парични средства от нейната каса към Централна каса с К. подс. Б.. Свидетеля
С.Л.Н. разказва за протеклите събития от възникването на съмнение за липса на
пари до момента в който подс. Б. е била дисциплинарно уволнена. Свидетеля В. А.
– одитор във отдел „Вътрешен одит“ разказва как са били извършвани
инвентаризациите на Централна каса в която е работила подс. Б., кой има ключ от
тази каса и как се е стигнало първоначално до съмнение, а в последствие след
съставена комисия и до реално установените липси на пари от Централната каса,
какви документи са били съставяни и от кого. Свидетеля П.Р. – *** работил в
един кабинет с подс. Б. през 2016г. дава показания за това което му е станало
известно на него от протеклите събития. Наред с
това самопризнанието на подсъдимата освен от събраните гласни
доказателства се подкрепя от резултатите на изготвените в
рамките на досъдебното производство Съдебно счетоводна експертиза /л. 51 и сл.,
том 2 от ДП/ и две допълнителни такива /л. 15 и сл., том 22 от ДП и л. 9 и сл.,
том 23 от ДП/, в описания вече по-горе смисъл, които по безспорен начин установяват че в резултат
на действията на подсъдимата Б. която единствена е разполагала с ключ за
Централна каса и която е била материално-отговорно лице общият установен
размер на липса на парични средства на Централна каса на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД към 10.03.2016г. е в размер на 140 672,69 лв., като за периода 05.01.2015г. - 10.03.2016г. липсата на
парични средства е в размер на 35 837,68 лв. Експертизата установява констатираната
наличност в касата на 10.03.2016г. в размер на 522,56 лв., като след 26.02.2016г. няма движение на касата, а на 01.03.2016г. касата е запечатана. Предвид, че движение по касата не е имало след 26.02.2016г., то това е
последната дата, до която средствата са
присвоявани от МОЛ подс. Б.. След анализ на всички счетоводни документи, които са приложени по
делото, в. л. К. счита, че началната дата на установяване на липсата е
02.01.2014г., когато е направена инвентаризация на Централна каса за 2013г. и
се установява липса в размер на 83 697,40 лв, която се приема за начална
дата, поради липса на други доказателства, като следва да се приеме, че тези
липси са за периода 02.01.2013г.-02.01.2014г. /ревизиращ период/. На
05.01.2015г. била извършена инвентаризация на касата за 2014г., като вече
установената липса се натрупала и станала в размер на 104 835,01 лв. За
периода 02.01.2014г. – 05.01.2015г. липсата на парични средства е в размер на
21 137,61 лв. На 04.01.2016г. била извършена ревизия на касата за 2015г.,
при която не се броят парите, липсвал Опис на пари, а са записани само данните
от касовата книга и счетоводната програма, като има положен подпис на
извършилия ревизия в касовата книга. След
проследяване на движението на документооборота на Централна каса на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД експертизата не е
могла да установи точните дати на липсващите суми, а само датата към която
същите се установяват. Резултатите от изготвените ССЕ по безспорен начин установяват че подс. Б. е присвоила чужди пари в размер на
140 672,69лв. собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, връчени и поверени й да ги пази, което подкрепя самопризнанието на подсъдимия за авторството му по отношение
на престъпното посегателство и е в синхрон с показанията на разпитаните по делото
свидетели. Преценявайки гореизложеното в своята съвкупност като система от факти,
свързани помежду си и с основния факт, настоящата инстанция е на становище, че
доказателствата, събрани в рамките на досъдебното производство, се намират в
едно общо единство и хармония и по безспорен начин мотивират съда да достигне
до единственият възможен извод относно осъществено от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
Съдът възприема и кредитира в
присъдата си депозираните заключения като изготвени обстойно и с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, неоспорени от страните и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
В хода на досъдебното производство подс. Б. не дава
обяснения, като в хода на проведеното съкратено съдебно следствие се признава
за виновна и признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, но също не дава обяснения.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ
НА ПРАВОТО:
При така установената по делото безспорна и категорична фактическа
обстановка, съдът е на становище, че подсъдимата И.М.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201 вр.
чл. 26, ал.1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на
неустановени дати, в периода 02.01.2013г. до 26.02.2016г., в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице –
„К.С.“ във “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, е
присвоила чужди пари в големи размери - 140 672,69 лева, собственост на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, връчени в това
й качество и поверени й да ги пази, както следва:
4.
На неустановени
дати в периода 02.01.2013г.-02.01.2014г. е присвоила сумата от 83 697,40 лева;
5.
На неустановени
дати в периода 02.01.2014г.-05.01.2015г. е присвоила сумата от 21 137,61 лева;
На неустановени дати в периода
05.01.2015г.-26.02.2016г. е присвоила сумата от 35 837,68 лева.
От събраните по делото доказателства безспорно е това
че подс. Б. е присвоила пари които са били чужди, а именно на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, както и
че тези пари са й били връчени и поверени да ги пази.
Качеството на подсъдимата Б. на длъжностно лице по смисъла на чл.93
ал.1 б.“Б“ от НК се установява предвид обстоятелството, че по силата на
трудовото правоотношение и било възложено извършването на работа, свързана с
пазене на чуждо имущество – парични средства и други ценни книжа в ЮЛ – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, съгласно подробно описаните във
възприетата от съда фактическа обстановка задължения на същата - при изпълнение
на трудовите функции същата носела материална отговорност за поверените й
парични средства и други ценни книжа, като имала правата и задълженията на МОЛ.
Подсъдимата заемала длъжност „К.С.“ като поверените й да пази парични средства
съхранявала в метална каса за която ключ имала само и единствено тя.
От събраните по делото доказателства настоящия състав
достигна до извод че подсъдимата Б. в
качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“Б“ от НК, не е
имала правомощия да управлява повереното й чуждо имущество – парични средства и
други ценни книжа в ЮЛ – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. В текста на чл. 201 от НК се сочат
два варианта за разпореждане с получените вещите – предмет на длъжностно
присвояване от длъжностно лице връчени и поверени му, да ги пази или управлява.
Под пазене се разбира дейността по съхранение и отчитане на поверените вещи, но
не и физическата им охрана. Между длъжностното лице и веща има пряк контакт,
какъвто е и настоящия случай – паричните средства са поверени и връчени на К.а
именно да ги пази. При управлението длъжностното лице има възможност да насочва
или пренасочва движението на вещите, но без да има пряк контакт с тях и
разполага с управленски правомощия. За да се направи
разход за дружеството за което работела подс. Б. от Централна каса която й била поверена,
подс. Б. изготвяла РКО на база на разходно-оправдателен документ – фактура,
договор или др. документ, към който трябвало да има складова разписка /в
случай, че разходът е за стока/, акт за дълготраен материален актив /ДМА/,
договор /в случай, че разходът е за услуга/ и заявка, с която управителят е
разрешил извършването на разхода. Така окомплектования РКО се подписвал от
изготвилия го счетоводител и се давал на главния счетоводител и управителя за
подпис. Едва след като бил подписан и разхода бил одобрен от управителя и главния
счетоводител, се предавал на К.а Б. за изплащане, която не разполагала с право
на своя отделна преценка, а била длъжна да изплати РКО, при което ордера се
подписвал от лицето, получило сумата и К.а Б.. Поради изложеното и на основание
чл. 304 от НПК, настоящия състав призна подс. Б. за невиновна в това,
присвоените от подсъдимата чужди пари да са й били поверени да ги управлява.
Също така, престъплението е осъществено от
подсъдимата при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, чрез множество
отделни деяния, които осъществяват поотделно едно и също престъпление по чл.
201 от НК и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите и взети в тяхната съвкупност
водят до причинения от тях общ престъпен резултат. Не е било възможно
конкретизиране на извършените отделни деяния като брой, дати и размер, тъй като
начина на организация на работа на Централната каса за която е отговаряла
подсъдимата Б. и начина на извършване на ревизии на касата – веднъж годишно, са
били такива че не е било възможно оставяне на следи точно на коя дата, колко
пари е присвоила подсъдимата. Същата е била единствения човек който е имал
възможност да се разпорежда и оперира с паричните средства на Централната каса
и при наличието на воденото от нея двойно счетоводство и ненамирането в хода на
разследването на касовите книги специално създадени от нея за да бъдат
представени на ревизора св. А., не би могло по никакъв начин да се изведе по
голяма конкретизация от посочената в обвинението. Направеното от подсъдимата
признание на фактите в обвинителния акт води съда именно до извода че
присвояването на пари от подсъдимата К.ка се е случвало многократно поради
възникнала нужда от пари.
При изготвените съдебно-счетоводни експертизи и вещото
лице е достигнало до този извод като е отразило че след проследяване
на движението на документооборота на Централна каса на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД не е могло да се установят точните дати на
липсващите суми, а само датата към която същите се установяват.
Предмета на престъплението се явява такъв в големи
размери, доколкото към датата 26.02.2016г.
минималната работна заплата възлиза на 420 лева /съгласно Постановление на
Министерски съвет № 375/28.12.2015г/, чийто 70 кратен
размер е 29 400 лева, или
по-малък от предмета на престъплението.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимата Б. при пряк умисъл като форма и вид на
вината. Същата напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си,
чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвала, като това се
установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка
с деянието. Очевидно е, че подсъдимата Б. е нямало как ясно да не съзнава, че
присвоява пари, собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
поверени й да ги пази.
Ето защо, съдът призна подсъдимата И.М.Б. – родена на
***г***, …, с българско гражданство, със средно образование, омъжена,
безработна, неосъждана, живуща ***, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, на неустановени дати, в периода 02.01.2013г. до
26.02.2016г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – „К.С.“ във “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, е присвоила чужди пари в големи размери - 140
672,69 лева, собственост на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив с
ЕИК *********, връчени в това й качество и поверени й да ги пази, както следва:
1.
На неустановени
дати в периода 02.01.2013г.-02.01.2014г. е присвоила сумата от 83 697,40 лева;
2.
На неустановени
дати в периода 02.01.2014г.-05.01.2015г. е присвоила сумата от 21 137,61 лева;
3.
На неустановени
дати в периода 05.01.2015г.-26.02.2016г. е присвоила сумата от 35 837,68 лева – престъпление
по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК, я
признава за НЕВИНОВНА в това
посочените по-горе пари, присвоени от подсъдимата, да са й били поверени да ги
управлява.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия И.М.Б. за виновна в
извършено в периода от 02.01.2013г. до 26.02.2016г. в гр. Пловдив престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства на първо място високата стойност на
причинените имуществени вреди. Тук следва да се отбележи, че макар безспорно
признакът големите размери да е квалифициращо обстоятелство по смисъла на
чл.202, ал.2, т.1 от НК, то в случая стойността на предмета на престъплението
надхвърля многократно същите големи размери по смисъла на закона. Размера на
вредите, многократно надхвърлящ този, квалифициращ деянието като такова по
чл.202, ал.2, т.1 от НК, следва от своя страна да бъде отчетен като отегчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото не е съобразен от законодателя при
определяне границите на закона. Престъплението се явява извършено в
големи размери, доколкото към датата 26.02.2016г.
минималната работна заплата възлиза на 420 лева, чийто
70 кратен размер е 29 400 лева, а общия
размер на присвоените пари е 140 672,69 лв. На следващо място следва да се
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и това, че престъплението е
осъществено чрез един твърде дълъг период от време – повече от три години,
което показва една особена упоритост на подсъдимата в преследване
общественоопасните последици на деянието, което от своя страна налага
заключение за завишена степен на обществена опасност на престъплението и
неговия извършител. По делото не се изтъкна нито едно обстоятелство поради
което подсъдимата Б. да е имала житейски затруднения от такъв мащаб че да са й
били нужни пари в размер над 140 000лева, които се явяват една огромна
сума за по-голямата част от българските граждани. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете и факта че към настоящия момент макар и в
трудоспособна възраст, подсъдимата не е трудово ангажирана.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимата Б., съдът отчете значителния период от време, отминал от
осъществяване на деянието, сравнително високата възраст на подсъдимата и липсата
на предходни осъждания.
Тук следва да се посочи, че съдът не отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство констатираната несъвършена практика на реда
за осъществяване
на ревизия на централната каса организиран от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, по време на
извършване на престъплението в периода от 2013г. до февруари 2016г.
Действително установи се, че по причини, които не могат да бъдат отдадени на
подсъдимата, във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – Пловдив е бил налице един ред на извършване на
ревизия и инвентаризация на Централната каса, при който не се е сравнявала
касовата наличност реално установена от ревизиращия свидетел А., с отразената в
счетоводната програма касова наличност, което е дало възможност подсъдимата Б.
необезпокоявана, да присвоява пари в период по-голям от три години. Последното
обаче, което от своя страна изисква по-висока степен на отговорност и
самодисциплина от служителите при боравенето със съответните парични средства,
съвсем не смекчава отговорността на същите тези служители, когато последните
умишлено се възползват от пропуските в реда на организацията за да присвоят
парични ценности в своя полза по престъпен начин.
Съдът намери, че в случая не следва да отчита направените от подсъдимата самопризнания като смегчаващо вината обстоятелство, тъй като те
се обективират като процесуално поведение за целите на процедурата по глава
ХХVІІ от НПК и в рамките на досъдебното производство няма никакви данни Б. да е спомогнала за разкриване на престъплението, което се явява изцяло в следствие на
усилията на компетентните органи в тази насока, поради което признанието на
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, сторено в процедурата по чл.
371, т. 2 от НПК, е обвързано със законово установената привилегия при
определяне на наказанието на подсъдимия по чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58 а, ал. 1 от НК, поради което повторната бонификация на лицето и
чрез отчитане на това признание на фактите и на плоскостта на смекчаващите
отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, би се явило
неоправдано. Следва да се
вземе предвид че и до момента е неизвестно къде се намират касовите книги
водени от подс. Б. отделно от касовите книги налични в архива на ощетеното
юридическо лице. Това са касовите книги съставяни от подс. Б. именно за да
заблуди ревизора св. А. при извършваната от него ревизия, за да остане
извършването от подсъдимата длъжностно присвояване неразкрито във времето. Тези
факти бяха признати от подс. Б. в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, и същите
са в съответствие с логическото тълкувание на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства в тяхната съвкупност. В хода на досъдебното
производство подсъдимата не се е признала за виновна, а в проведените разпити
на обвиняем е заявявала че няма да вземе отношение по въпроса за вината и е
отказала да дава обяснение. По този начин подс. Б. по никакъв начин не е
допринесла със своето поведение да се съберат доказателства разкриващи в пълна
степен извършеното престъпление.
Поради изложеното по-горе, при така посочените отегчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящия състав намери че следва да
се определи наказание при превес на смегчаващите вината обстоятелства и
съобразявайки се с посочената вече сравнително висока възраст на подсъдимата, в
светлината на възможността за постигане целите на наказанието, съдът по реда на
чл. 54 от НК намери, че наказанието следва бъде индивидуализирано по размер, в
размер близък, но все пак не равен на минималния предвиден от закона, поради
което и наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години и шест
месеца, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по
чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество. Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, съда намали така определеното наказание с една трета и
осъди подсъдимата на наказание „Лишаване
от свобода” в размер на две години и
четири месеца.
Същевременно съдът намери, че не са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото в
случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито изключително
такова. Напротив, конкретният случай се отличава с една степен на обществена
опасност на деянието и дееца, която може да бъде отнесена към пределите на
обичайната за деяние от същия вид. Както вече бе посочено, понастоящем сравнително
високата възраст на подсъдимата следва да бъде отчетена при съобразяване размера
на наказанието по реда на чл.54 от НК, но същата не може да съставлява и
изключително смекчаващо обстоятелство, доколкото не следва да бъде разглеждана
изолирано, а във връзка с останалите смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
включително големия размер на присвоеното и особената упоритост при
осъществяване на престъплението.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът
намери, че така наложеното на подс. И.М.Б. наказание „Лишаване от свобода” в
размер на две години и четири месеца следва да бъде изтърпяно при първоначален
„Общ” режим. Настоящия състав намира че за постигане на целите на
индивидуалната и генералната превенция, не следва да намери приложение
института на чл. 66, ал. 1 от НК, макар и наказанието което е наложено на подс.
Б. да е под три години, и същата да не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. За да се постигнат целите на наказанието по
смисъла на чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на закона и добрите нрави, и не
на последно място да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото, настоящия състав намери че е наложително подс. Б. да
изтърпи ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода. При преценка на
това обстоятелство, настоящия състав взе предвид изключително високата сума
пари – 140 672,69лв. която надхвърля повече от четири пъти и половина
размера покриващ квалифициращия признак големи размери. Посочената сума се
явява такава по размер че за българския стандарт на живот, по-голямата част от
членовете на обществото или изобщо не биха могли да я спестят или това ще им
косва десетки години от техния живот. Определянето на наказание при условията
на чл. 66, ал. 1 от НК, не само няма да въздейства поправително на подс. Б., която
въпреки изразеното разкаяние, не положи усилие да възстанови поне частично
присвоените от нея пари а се задоволи само с формално изразено съжаление, но
още по-малко ще въздейства предупредително върху останалите членове на
обществото които под угрозата на условно наказание, най - вероятно биха
преодолели своите морални задръжки, за да извършат нещо противозакнно ако с
това ще си осигурят получаване на такава голяма сума пари. Настоящия състав взе
предвид и това че подс. Б. не се е намирала в черезвичайна житейска ситуация
изправила я пред необходимост от такава голяма сума пари, а изложеното от св.
С.Ц. разпитана в хода на съдебното следствие за характеристични данни, че
подсъдимата се е грижила за болните си родители и двете си деца, по никакъв
начин не е житейско оправдание за присвояването на 140 672, 69 лв.
Настоящия състав е убеден че приложението на института на условното осъждане
само би могъл да мотивира подс. Б. да приеме че и за в бъдеще подобно
поведението би останало по леко наказано. Същото би дало лош пример и на
нейните деца за които тя изразява загриженост.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимата Б. за виновна в извършено престъпление по
чл.202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл.
189, ал.3 от НПК съдът намери, че същата подсъдима следва да бъде осъдена да
заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на
1 453,14 лева, по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед наличието на многобройни веществени
доказателства настоящия състав прие че следва да се произнесе относно тях по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.