Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 135 12.10.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 109 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на И. А. А. от гр. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-2617 от 31.08.2021 год., издадена от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград, с която на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
7, б. „а“от ЗАвтП – временно отнемане на издаденото му на 05.01.2018 год.
Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 027514 за срок от една
година. Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие
с материалния закон. Счита, че липсват предпоставките, визирани в нормата на
чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП, за прилагане на мярката. В жалбата се
излагат доводи, че по време на проверката оспорващият не е извършвал
таксиметров превоз на пътници срещу заплащане, поради което и не е включил
таксиметровия апарат в режим на регистриране на превоза. Твърди се още, че
административният орган не е събрал необходимите за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая доказателства, в това число сведения и
обяснения от пътниците за това дали са заплатили превоза, и така е издал
процесната заповед при неизяснена фактическа обстановка. От съда се иска да
отмени оспорената заповед с присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Разград не се явява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2021 год. около 16,05 часа в гр. Разград, на бул. „Южен
булевард“, до жилищен имот № 56, служители на РД „Автомобилна администрация” –
Русе спрели за проверка оспорващия, който управлявал лек таксиметров автомобил
„Шевролет Матиз” с рег. № ** **** **, обозначен като такси, с табела „ТАКСИ“,
която не е покрита, без поставен надпис „Не работи“ на предното стъкло и със
светеща зелена светлина (свободно) на индикатора на монтирания в автомобила
таксиметров апарат. При проверката констатирали, че той превозва двама пътници
– Б. Л. Х. с ЕГН ********** и С. М. Х. с ЕГН **********, по маршрут от Автогара Разград до ул.
„Дончо Сумпаров“, без да е включил в режим на регистриране на превоза
монтирания в таксиметровия автомобил електронен таксиметров апарат № ЕС022021 с
фискална памет № 46084178. При тези данни проверяващите приели, че водачът е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 38, пр. 1 от Наредба № 34 от 1999
год. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта
/Наредба № 34/, за което и му съставили Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия А-2020, бланков № 293570 от 30.08.2021 год. Актът бил
надлежно връчен на водача, който го е подписал с възражения, че хората са му
познати, връща услуга и ги вози без пари. С писмено възражение срещу съставения
АУАН оспорващият е представил писмени
обяснения от пътниците, в които те също твърдят, че се познават от дълги години
с шофьора, правели си услуги и не са плащали за превоза.
На 31.08.2021 год., въз основа на описаните в АУАН факти, Началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград е издал оспорената
заповед, с която спрямо оспорващия е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.
„а“ от ЗАвтП – временно отнемане за срок от една година на издаденото му
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“.
Като фактическо основание за издаване на заповедта административният
орган е посочил, че въз основа на АУАН Серия А-2020, бланков № 293570 от
30.08.2021 год., приема за установено, че оспорващият А. на 30.08.2021 год. е
извършил таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил „Шевролет
Матиз” с рег. № ** **** ** по маршрут от Автогара Разград до ул. „Дончо Сумпаров“, като не е
включил в режим на регистриране на превоза монтирания в таксиметровия автомобил
електронен таксиметров апарат № ЕС022021 с фискална памет № 46084178.
Заповедта е връчена на оспорващия на 31.08.2021 год. и е обжалвана чрез
административният орган на 14.09.2021 год.
В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка
по издаване на оспорената заповед и са приети като доказателства представените от оспорващия писмени обяснения,
дадени от пътниците Б. Л. Х. с ЕГН ********** и С. М. Х. с ЕГН **********, и заверен препис
от Решение № 34 от 09.03.2022 год. на Районен съд – Разград, постановено по АНД
№ 711/2021 год. по описа на Районен съд – Разград, влязло в сила на 25.05.2022
год., с което е отменено наказателно постановление № 38-0002950 от 05.10.2021
год. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, издадено въз основа
на АУАН Серия А-2020, бланков № 293570 от 30.08.2021 год. За да отмени НП
районният съд е приел, че когато е бил спрян от контролните органи по време на
проверката оспорващият е извършвал услуга на свои близки познати да ги закара
до дома им, за което същите нито са обещали да заплатят, нито са заплатили
пари, поради което не е извършвал таксиметров превоз, поради което оспорващият
не е извършил вмененото му нарушение на чл. 38, ал. 1, предл. 1 от Наредба № 34
от 06.12.1999 год.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.,
е процесуално допустима.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по
закон правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП
Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В приложената по
делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“ са посочени длъжностните лица, които са
упълномощени да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Сред тях са и
началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ в регионална
дирекция „Автомобилна администрация”, какъвто е автора на оспорената заповед и
настоящ ответник по делото.
Същата е издадена в установената от закона писмена форма съгласно чл.
59, ал. 1 от АПК, и е мотивирана, съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП. Доколко фактическите основания, изложени в оспорената заповед са
доказани и дали са подведени под съответната правна норма е въпрос за
материална законосъобразност на оспорената заповед..
При издаването ѝ обаче са допуснати съществени процесуални
нарушения на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които са
самостоятелно основание за нейната отмяна. Те се изразяват в това, че преди
издаването ѝ административният орган не е събрал необходимите
доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, в това число сведения и обяснения от
пътниците в таксиметровия автомобил за това, дали те са заплатили превоза или е
била уговорена цена за превоза. Един от
основните белези, които характеризират един превоз като „таксиметров“, съгласно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, е неговата
възмездност, т.е. той се извършва срещу заплащане. По делото липсват
доказателства, въз основа на които това обстоятелство да е било надлежно
установено от страна на административния орган. При проверката, извършена от
контролните органи, същите са констатирали, че в автомобила има пътници и, без
да съберат техните или на водача обяснения, са приели за установено, че е
осъществен таксиметров превоз. Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се
издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В
настоящия такъв обаче началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – Разград не
е предприел необходимите действия да изясни фактическата обстановка, при която
е извършен процесния превоз, както и не е изпълнил задължението си по чл. 36,
ал. 1 от АПК служебно да събере относимите към случая доказателства. Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК административният орган може да изисква
сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за
изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и
те не могат да бъдат установени по друг начин.
В случая обстоятелството дали превоза е осъществен
срещу заплащане или не, е от съществено значение, тъй като то определя
характера на превоза Вярно е че по преписката е налице акт за установяване на
административно нарушение, който като официален документ, съставен от
длъжностни лица в кръга на службата им, има формална доказателствена сила, но в
същия този акт на първо място няма никакви фактически констатации, че превозът
на пътниците се извършва срещу заплащане / било то платена или уговорена цена/, а на следващо място е вписано възражение от оспорващия, че превозва свои познати без
пари. Тези обстоятелства е следвало да бъдат изяснени от административния орган
, в т.ч. чрез изискване на сведения от страна на пътниците по реда на чл.
44, ал. 1 от АПК. Той не е направил това и по този начин е издал оспорената
заповед без да е изяснил фактическата обстановка.
На следващо място и независимо от горното, заповедта
противоречи и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“
от ЗАвтП на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров
превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на
превоза, се отнема временно за срок една година удостоверението на водач на лек
таксиметров автомобил.
Според разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 1999
год. за таксиметров превоз на пътници след наемане на автомобила водачът
задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия
маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Легално определение на понятието
таксиметров превоз е дадено с § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, съгласно който
"Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. От анализа на тези норми следва, че процесната
ПАМ се налага при наличието на две кумулативни предпоставки: извършване на
таксиметров превоз на пътници от водача и невключен таксиметров апарат в режим
на регистриране на превоза.
Не е спорно, че монтирания в лекия автомобил „Шевролет
Матиз” с рег. № ** **** ** таксиметров апарат не е бил включен в режим на
регистриране на превоза.
Спорен по делото обаче е въпроса дали процесният
превоз има характеристиките на обществен и таксиметров по смисъла на § 1, т. 1
и т. 26 от ДР на ЗАвтП. В настоящият случай съдът намира, че не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, че оспорващият е извършвал таксиметров превоз. От
съставения АУАН се установява, че в момента на проверката табелата „ТАКСИ“ на
процесния автомобил не е била покрита и на предното му стъкло не е бил поставен
надпис „Не работи“. Действително, обозначаването с табела „Не работи“, поставена
на предното стъкло вдясно на автомобила, и свалянето или закриването с калъф на
знака „Такси“ е задължение на водача при преустановяване на работа,
съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34. Това
нарушение обаче не е основание за налагане на процесната мярка.
За да бъде приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.
„а“ от ЗАвтП административният орган е длъжен да докаже, че е извършено плащане
или има уговорка за извършване на плащане за услугата по превоза. Заключението
за възмездност на процесния превоз административният орган е направил
единствено въз основа на обстоятелството, че при проверката в автомобила са
били констатирани двама пътника. Органът черпи данни за наличието на осъществен
таксиметров превоз, единствено от съставения срещу оспорващия АУАН Серия А-2020,
бланков № 293570 от 30.08.2021 год. В него обаче, както беше посочено по-горе,
изобщо липсва констатацията, че превозът е заплатен или е уговорена цена. В
същото време то се опровергава от събраните по делото писмени такива –
обясненията на двамата пътници, от които се установява, че оспорващият не е
извършвал превоза срещу заплащане. В тях се сочи, че те се познават от дълги
години с шофьора, правели са си услуги и не са плащали за превоза.
Ето защо съдът намира, че не е доказано наличието на възмездна
таксиметрова услуга, за да е налице „таксиметров превоз“ на пътници. След като
превозът не е таксиметров, то за оспорващия не е било налице задължение да
включи монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза.
Наред с това, съгласно чл. 413, ал. 2, т. 1-т. 3 от НПК,
влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, а
според чл. 300 от ГПК,
приложим от препращането на чл. 144 АПК -
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия, който
разглежда последиците от деянието. Следователно, относно главния факт на
доказване – дали оспорващият е извършвал таксиметров превоз на 30.08.2021 год.,
настоящият състав е обвързан от влязлото в сила съдебно решение по АНД № 711/2021 год. на РС - Разград, който в производството по този род
дела прилага НПК, на основание чл. 84 от ЗАНН.
Съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото
издаване, когато това решение не е било факт, но в хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК,
същото представлява нов факт от значение за делото, тъй като променя
съществувалото към момента на издаване на оспорената ПАМ правно положение.
Присъдата/в случая решението на РС по АНД/, с
обратно действие, установява по категоричен начин, че на 30.08.2021 год. по
време на проверката оспорващият не е осъществявал „таксиметров превоз” на
пътници.
С оглед на изложеното съдът счита, че административният
орган не доказа по несъмнен и безспорен начин фактическите предпоставки по чл.
106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП за издаване на оспорената заповед, поради
което, същата не съответства на материалния закон.
По тази причина тя се явява и постановена в
противоречие с целта на закона, тъй като съгласно чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП
налагането на ПАМ има за цел да преустанови административните нарушения, а в
случая не е доказано, че описаното в нея нарушение е извършено.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК оспорващият има право на разноски, които са
заявени своевременно и доказани в размер на 610 лв., от които 10 лв. за
заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело № 235/2021
год. по описа на АдмС – Разград, и 200 лв. за адвокатско възнаграждение по
настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2617 от 31.08.2021 год., издадена от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на И. А. А. от гр. Р. разноски по делото в размер на
610 лв. /шестстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд Разград в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/