№ 6512
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100505210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 20.12.2021г., постановено по гр.д. № 71011/2019г. на СРС,
ГО, 26 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Н. Д. П. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу
ответника за следните суми: за сумата от 1 199, 23 лева – стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк “*******, вх. ******* абонатен номер 316373 през периода от м.05.2015г.
до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното
изплащане и за сумата от 128, 62 лева – обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 19.04.2019г. Със
същото решение са отхвърлени предявените искове за главница и за
обезщетение за забава до пълните им предявени размери /като погасени по
давност/ и са изцяло отхвърлени исковете за установяване съществуване на
вземане за цена на услугата дялово разпределение и лихва за забава върху
главното вземане.
1
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Н. Д. П.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно поддържа, че по делото не са представени приложимите за
процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия. Не било
установено от къде ищцовото дружество е направило извод, че в имота са
налице монтирани отоплителни тела и съответно какъв е техния брой. Освен
това той не е участвал в общо събрание за избор на фирма за дялово
разпределение, нито е сключвал договор с ищеца за продажба на топлинна
енергия. Не било доказано и реалното количество на потребената в имота
топлинна енергия доколкото експертното заключение било изготвено въз
основа на съставени от ищеца частни документи. В жалбата са развити
доводи за неправилност на решението и в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Наведени са доводи,
че ответникът не е в забава, тъй като кредиторът не е отправил покана за
плащане в съответствие с изискването по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в
цялост.
Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в
обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно
приложение на относимите материално-правни норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
На етапа на въззивното производство между страните по делото е
безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата
3
– етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа; че ответникът Н. Д. П. е собственик на процесния
имот за исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД. За установяване на последното обстоятелство е представен
договор за продажба на недвижим имот от 18.11.1997г., обективиран в
нотариален акт № 13, дело № 36612/1997г., въз основа на който ответникът е
придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. № 51,
находящ се в гр. София, жк “*******, вх. Б. Следователно ответникът е имал
качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на
облигационно правоотношение между ищеца и Н. П. за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия
по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден
имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съобразно действащата нормативна уредба,
ответникът се явява заварен потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Предвид елемента на административно регулиране, установен в
нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ.
Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това
качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в
процесната хипотеза не се установени. Касае се за договор при публично
4
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
В първоинстанционното производство са представени и приети
приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация София”ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г.
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на неоспореното от страните заключение по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Посочено е, че начислените суми за
процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била
начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
5
имота и една изравнителна сметка. За процесния период в имота не е имало
отоплителни тела /радиаторите са били демонтирани и топлинна енергия за
отопление на имота не е начислявана/. Потребената топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване е била отчитана въз основа на показанията на
1 брой водомер за топла вода, за което са съставяни протоколи за главен
отчет. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като същата е
изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било
извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи
на абонатната станция. Представени са и изготвените от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки и талони за отчет на уреди за дялово
разпределение, които не са оспорени от ответника. В същите са посочени
резултати от изравняването за исковия период. В този смисъл наведените от
жалбоподателя възражения за липса на доказателства за количеството на
реално доставената топлинна енергия в имота, са неоснователни.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е
годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените
на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод
е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, които са били предмет на изследване на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за
6
исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период
ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на непогасената по
давност сума за главница в размер на 1 119, 33 лева, начислена за периода от
м.04.2016г. до м.04.2018г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена
претенцията за мораторна лихва за разликата над сумата от 128, 62 лева до
пълния предявен размер от 288, 64 лева, е влязло в сила като необжалвано.
Спорно на етапа на въззивното производство е дали съществува вземане на
ищеца за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от м.04.2016г. до м.04.2018г. За тази част от исковия
период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите
условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
7
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на
съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на
интернет-страницата на дружеството, нито от отправянето на изрична покана
за плащане. Задължението за заплащане на стойността на потребената
8
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет-страницата на ищцовото
дружество.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в общ размер на 1 119, 23 лева, то акцесорните претенции се
явяват установени в своето основание за периода от 14.09.2016г. до
19.04.2019г., а доколкото липсват данни за техния размер, то СГС го определя
по реда на чл. 162 ГПК /с помощта на компютърна програма/ на 128, 62 лева,
до който размер иска е основателен.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер на 220 лева, от които 50 лева за юрисконсултско възнаграждение
и 170 лева възнаграждение за особения представител на насрещната страна.
Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК,
поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за държавна
такса по подадената въззивна жалба, която е изцяло отхвърлена, които
възлизат на сумата от 26, 56 лева. Тази сума следва да бъде присъдена по реда
на чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СГС.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20224473 от 20.12.2021г., постановено
по гр.дело № 71011/2019г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН **********, гр. София, жк “*******, *******1
да заплати “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева – съдебни разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН **********, гр. София, жк “*******, *******1
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 26, 56 /двадесет и шест
лева и 56 ст./ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Н.И." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10