Присъда по дело №446/2021 на Районен съд - Сливен

С внесен обвинителен акт в РП С. подсъдимият Д. Х. Д. е предаден на
съд за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за това, че в
периода от месец януари 2020 г. до месец юли 2020 г. в гр. С., след като е
осъден с Решение № 15/08.01.2015 г. по гражданско дело № 445/2014 г. на
Районен съд - С., влязло в сила на 08.01.2015 г. да издържа свой низходящ - Х.
Д. Д., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на две и повече месечни вноски, а именно 7 месечни вноски в размер общо на
700 лева.
В съдебно заседание пострадалото лице Х. Д. Д. не се явява. Неговата
майка и законен представител - М. С. Г., от името на сина си заявява, че
последният не желае да бъде конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
При даване ход на делото, представителят на РП-С. поддържа
обвинението така, както е предявено, като в хода на съдебното следствие на
основание чл.287, ал.1 от НПК изменя обвинението по следния начин: РП С.
обвинява Д. Х. Д. за това, че в периода от месец януари 2020 г. до месец юли
2020 г. в гр. С., след като е осъден с Решение № 15/08.01.2015 г. по
гражданско дело № 4045/2014 г. на Районен съд - С., влязло в сила на
08.01.2015 г. да издържа свой низходящ - Х. Д. Д., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 7 месечни вноски в размер общо на 700 лева.
Производството е продължило по така измененото обвинение.
В съдебно заседание представителят на РП С. предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание „пробация“, изразяващо се в следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1
година и 6 месеца, като подсъдимият се задължава да се явява и подписва при
пробационен служител или определен от него длъжностно лице два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 1 година и 6 месеца В с.з. защитникът на
подсъдимия пледира за постановяването на оправдателна присъда.
Подсъдимият също иска от съда на бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Х. Д. е роден на 19.01.1979 г. в гр.С., с постоянен
адрес: гр. С., ж.к. Сини камъни, бл. 9, вх. Б, ап. 23. Подс. Д. е български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан /реабилитиран по
право/.
Подсъдимият Д.Д. и свидетелят М.Г. сключили граждански брак на
26.03.2005 год. в гр. С.. На 08.08.2005 год. се родило детето им Х.Д.. С
решение №15, постановено по гражданско дело № 4045/2014 год. по описа на
РС С., влязло в сила на 08.01.2015 год. бракът между подс. Д. и св. Г. бил
прекратен. С цитираното съдебно решение подсъдимият бил осъден да
заплаща издръжка на малолетното си дете Х., чрез неговата майка –св. Г. в
1

размер от по 100.00 лева на месец, считано от 17.10.2014 год. С решението
съдът предоставил родителските права спрямо детото на майката – св. М.Г. и
определил местоживеенето му при майката в гр С.. На бащата – подсъдимия
Д. определил режим на лични контакти с детето.
С решение на ОС С. по в.гр.д. 666/2020 год., влязло в сила на 27.01.2021
год. подсъдимият бил осъден да заплаща на детето си Х.Д., чрез майка му
М.Г., издръжка в размер на 180.00 лева месечно за периода от м.януари 2020
год. до 29.07.2020 год.
В процесния период м.януари 2020 год. до м. юли 2020 год.
подсъдимият Д. не заплащал дължимата издръжка на св. Х.Д. чрез майка му –
св. М.Г., а я предоставял лично на детето си, като му давал по 50.00 лева
седмично.
На 23.07.2020 год. св. М.Г. депозирала в РП С. жалба срещу подсъдимия
Д. за неплащане на дължимата на детето им издръжка в периода м. януари
2020 год. – м. юли 2020 год.
Въз основа на подадената жалба било образувано досъдебно
производство № 1374/2020 год. по описа на РУ С.. След приключване на
производството РП С. внесла обвинителен акт срещу Д. за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за периода от м.януари 2020 до м.юли
2020 год., въз основа на който е образувано настоящото НОХД.
Междувременно, с протоколно определение от 22.03.2021 год. съдебният
състав по гр.дело 2288/2020 год. по описа на РС С. е одобрил спогодба между
св. М.Г. и подс. Д.Д., с която страните са се спорумели родителските права
спрямо детото Х. да се предоставят на подсъдимия, определен е режим на
лични контакти с майката и последната се е задължила да заплаща издържка
на детото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се.
Съдът кредитира показанията на св М.Г. в частта им в която последната
заявява, че в периода м.януари – м. юли 2020 год. подсъдмият не е давал
пари за издръжка на детото им Х., както и че няма информация той да е давал
пари за издръжка на някой друг, включително и на самото дете. Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля, тъй св.Х.Д. посочва в показанията си, че
баща му е давал на него пари за издръжка в периода от 2019 год. насетне, а и
подсъдимият също заявява, че в този период не е давал на бившата си съпруга
пари за издръжка на детето им. Относно изложеното обстоятелство, че не знае
подсъдимия да е давал пари за издръжка на някой друг, включително и на
сина им, тези показания се подкрепят от показанията на св. Х.Д., който
заявява, че не е казвал на майка си, че баща му му дава пари за издръжка.
Останалите показания относно това къде детето преимуществено е
пребивавало в процесния период, какви вещи и от кого са му купувани, както
2

и какви джобни пари и от кого е получавало, съдът не следва да обсъжда,
доколкото тези обстоятелства са неотносими към предмета на доказване. По
същата причина съдът не следва да обсъжда и показанията на свидетелите Н.
Д.а, П. Х.ва и Й. Д., отнасящи се до посочените по-горе обстоятелства - къде е
пребивавало детето в инкриминирания период и кой какви грижи и по какъв
начин е полагал за него. Предоставянето на средства под формата на джобни
пари за т.нар. режийни нужди на детето, закупуването на вещи и полагане на
грижи под друга форма, както и при кого детето е живяло през процесния
период е ирелевантно за осъществяване състава на престъплението по чл. 183,
ал.1 от НК, тъй като към разглеждания период решението на гражданския съд,
с което подсъдимият е бил осъден да заплаща издръжка на сина си не е било
изменено или отменено и изложените по-горе обстоятелства за полагането,
респ.неполагането на различни по форми грижи би имало значение
евентуално като смекчаващо, респ. отегчаващо обстоятелство при определяне
размера и вида на наказанието при постановяване на една осъдителна
присъда. Доколкото предмет на доказване в производството е фактът на
изплащане от подсъдимия определения за периода размер на издръжка, то
съдът следва да обсъди единствено показанията на свидетелите, отнасящи се
именно до това обстоятелство – изплащането, респ. неизплащането на
издръжка от подсъдимия. Относно този факт свидетелят Н. Д.а съобщава, че
внукът й Х. не й е споделял баща му да му е давал пари за издръжка, а
свидетелите Й. Д. и П. Х.ва сочат, че са виждали подсъдимият да дава пари на
сина си. Обсъжданите показания на св. Д.а съдът кредитира, доколкото не се
оборват от останалия събран по делото доказателствен материал, а на тези на
свиделите П. Х.ва и Й. Д. съдът дава вяра, отчитайки заинтересоваността им
като най-близки роднини на подсъдимия, тъй като са кореспондиращи едни с
други, а и се подкрепят от показанията на св. Х.Д., че баща му му е давал
пари, както и от обясненията на самия подсъдим в тази насока.
Относно показанията на св. Х.Д., дадени от последния пред разследващия
полицай и приобщени по съответния процесуален ред за това, че баща му не
му е давал пари за издръжка, съдът намира, че не следва да коментира, тъй
като видно от цялостния разпит на свидетеля става ясно, че тези му показания
се отнасят за период преди процесния, поради което са и неотносими към
предмета на доказване. За това, че се отнасят за период преди процесния
настоящият състав съди от факта, че самият свидетел заявява в разпита пред
разследващия полицай, че в последствие баща му му е казал, че ще му дава
парите за издръжка на него, след което дава показания за събития случили се
през 2020 год, което кореспондира с показанията му дадени в съдебно
заседание, че потвърждава казаното пред разследващия полицай, че баща му
му е казал, че ще дава лично на него парите за издръжка, както и че от 2019
год. баща му му дава пари лично на него. Съдът кредитира показанията на св.
Х.Д. както тези дадени в хода на съдебното следствие, така и тези дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален
ред относно обстоятелството, че подсъдимият му е казал, че ще му дава
3

парите за издръжка лично на него, а не на майка му, тъй като това се
потвърждава от показанията на самия Х.Д., че баща му от края на 2019 год. е
започнал да му дава пари, както и от обясненията на самия подсъдим относно
това обстоятелство. Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля, дадени в
с.з. в частта, в която заявява, че баща му му е давал по петдесет лева като това
са били пари за издръжка. Макар и свидетелят след прочитане на показанията
му от досъдебното производство да е заявил, че баща му му дава всеки месец
по 50.00 лева за издръжка, то от цялостния анализ на дадените от Х.Д.
показания в съдебно заседание – факта, че преди прочитането на показанията
по реда на чл.281, ал.4, вр .ал. 1 от НПК е заявил неколкократно, че се касае
за предоставяне на сумата седмично, а и след като е заявил, че сумата е
давана месечно е продължил, че въпреки че е заявил по-рано, че не знае дали
парите са за джобни или издръжка, все пак знае че са за издръжка, съдът
приема, че се касае за предоставяне от страна на подсъдимия на сумата от
50.00 лева именно седмично и тази сума е давана за издръжка. Съдът
кредитира показанията на Х.Д., че баща му му е давал по 50 лева седмично за
издръжка, макар че същият като син на подсъдимия и живеещ към настоящия
момент при него би могъл да се приеме като заинтересован от изхода на
делото. Съдът кредитира показанията му, тъй като макар и син на
подсъдимия, самият той е пострадал от извършеното деяние, показанията му
не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал,
подкрепят се от обясненията на подсъдимия, че лично на него е давал пари за
издръжка, както и косвено от показанията на свидетелите П. Х.ва и Й. Д.,
които заявяват, че са виждали подсъдимия да дава пари на сина си.
Останалите показания, дадени от св. Х.Д. - тези от досъдебното производство
приобщени по реда на НПК и тези, изложени в с.з. относно обстоятелствата,
при кого и кога е живял и полаганите за него грижи, извън предоставяне пари
за издръжка, съдът счита, че не следва да коментира по изложените по-горе
съображения относно показанията на свидетелите М.Г., П. Х.ва, Н. Д.а и Й.
Д., касаещи същите обстоятелства.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. /в хода на
досъдебното производство подсъдимия се е възполдвал от правото си да не
дава обяснения/ относно факта, че в процесния период м.януари – м.юли 2020
год не е давал пари на бившата си съпруга за издръжката на детето им, тъй
като тези обяснения се подкрепят от показанията на св. М.Г., а на обясненията
му, че е давал пари за издръжка на сина си през процесния период дава вяра,
тъй като се подкрепят от показанията на сина му за това. Обясненията му
косвено се подкрепят и от показанията на св. Х.ва и св. Й. Д., които заявяват,
че са го виждали да дава пари на сина си. Обясненията в останалата им част,
относно полагането на различни по рода си грижи извън плащането на
издръжка за процесния период, съдът както изложи съображения по-горе
счита за неотносими към предмета на доказване.
Изложената фактическа обстановка се установява и от приобщените и
относими към предмета на доказване писмени доказателства, а именно
4

съдебно решение № 5 по гр.д. № 4045/2014 год. по описа на РС С., решение по
в.гр.д. № 666/2020 на ОС С., протокол от с.з. от 22.03.2021 год. по гражд. дело
2288/2020 год. по описа на РС С., депозираната жалба на св. М.Г. до РП С.,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, писмо от РП С. за изтърпяване
наложеното му наказание „пробация“, характеристична справка, които съдът
кредитира изцяло, като взаимносвързани и подкрепящи се от събраните
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка и събрания
доказателствен материал, кредитиран от съда, настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
За да бъде осъществен състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК
от обективна страна се изисква да е налице неизпълнение задължение за
заплащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски, от
субективна страна се изисква наличие на умисъл за извършване на деянието.
В настоящия казус, държавното обвинение поддържа обвинение срещу
подс. Д. за това, че в периода от месец януари 2020 г. до месец юли 2020 г. в
гр. С., след като е осъден с Решение № 15/08.01.2015 г. по гражданско дело №
4045/2014 г. на Районен съд - С., влязло в сила на 08.01.2015 г. да издържа
свой низходящ - Х. Д. Д., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 7
месечни вноски в размер общо на 700 лева.
От изложеното по-горе следва, че предмет на доказване в настоящия
процес е неизпълнението от страна на подсъдимия в периода м. януари –
м.юли 2020 год. на задължението му да издържа свой низходящ – сина си
Х.Д., вменено му с постановеното по гр.дело 4045/2014 год. по описа на РС С.
решение с което той е осъден да заплаща издръжка на сина си в размер на 100
лева месечно. Към процесния период подсъдимият е следвало да заплаща
постановените по цитираното решение 100.00 лева месечно за издръжка, тъй
като към този момент, когато издръжката е била дължима съдебното решение
на въззивната инстанция по възз. гр. дело № 666/2020 год. на ОС С. с което тя
е увеличена на 180 лева месечно не е било дори постановено и няма как
подсъдимият да е бил запознат и съответно да е бил задължен с него.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК присъдата не може да
почива на предположения, а разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК сочи, че
съдът признава подсъдимият за виновен когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. В конкретния случай съдът намира, че в хода на настоящия
наказателен процес не се събраха категорични и безспорни доказателства, че
подсъдимият не е заплащал дължимата на детето си издръжка в размер на 100
лева месечно в периода м. януари – м. юли 2020 година. Напротив, видно от
събрания доказателствен материал и най-вече показанията на св. Х.Д., за
които съдът изложи подробни съображения в кои части и защо кредитира,
през процесния период подс. Д. му е давал лично средства за дължимата му се
издръжка. От изложените от свидетеля показания се установява, че дори са
5

му давани средства в повече, отколкото са били дължими съгласно съдебното
решение по гр.дело № 4045/2014 год. Предвид изложеното, съдът намира, че
в хода на производството не се установи подсъдимият да е осъществил
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК от обективна страна.
Съдът не споделя възраженията на представителя на РП С., че от
значение в случая е не, че са давани пари на детето, а че тези пари не са
давани чрез неговата майка, какъвто ред за изпълнение е посочен в съдебното
решение по гр.дело № 4045/2014 год. Съдът не споделя тези възражения, тъй
като изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е
именно неизпълнението на задължението за издръжане на свой, в случая
низходящ – св. Х.Д., а безспорно се установи, че това задължение е
изпълнявано. Обстоятелството, че изпълнението на задължението не е
осъществено по начина посочен в решението на гражданския съд не променя
факта на заплащане на дължимата издръжка. Целта на правната норма е
охрана интересите на посочения в нея кръг лица, като законът не е обвързал
осъществяването на изпълнителното деяние с обстоятелството дали
задължението за издръжка се изпълнява по начина определен в съдебния акт
на гражданския съд. В случая интересите на детето на подсъдимия не са
накърнени, тъй като се установи, че са му предоставяни паричните средства
за определената му издръжка. Да се предпоставя изпълнението на
заплащането за дължимата издръжка от спазване постановения от съда ред за
това, би означавало начина на изпълнение на задължението да бъде въздигнат
като елемент от фактическия състав на престъпното деяние по чл. 183, ал.1 от
НК, какъвто той не е и приемането на противното от своя страна би
означавало да се тълкува разширително правната норма, което е
недопуснимо. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме
тезата на прокуратурата, то в случая отново не би било налице осъществяване
състава на престъплението, но от субективна страна, тъй като факта на
заплащане на задължението сочи на липса на умисъл за неплащане на
дължимата издръжка, при все че законодателят е поставил и изричното
условие неизпълнението да е съзнателно.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че не се събраха
доказателства подс. Д. да е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Ето защо, съдът призна
подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.
183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец януари 2020 г. до месец юли
2020 г. в гр. С., след като е осъден с Решение № 15/08.01.2015 г. по
гражданско дело № 4045/2014 г. на Районен съд - С., влязло в сила на
08.01.2015 г. да издържа свой низходящ - Х. Д. Д., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 7 месечни вноски в размер общо на 700 лева.

В този смисъл съдът постанови своя съдебен акт.
6

Номер на акта:	53
Дата:	8 декември 2021 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия:	Свилена Стоянова Давчева

Дело:	20212230200446
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2021 г.

Присъда по дело №446/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите