РЕШЕНИЕ №
15.07.2019
г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав,
в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Мария Кузева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4922 по описа на съда за 2018 г.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са искове за установяване на относителна симулативност
като прикриващ продажба на договор за дарение на идеални части от 4 недвижими
имота (земеделски земи), сключен между двамата ответници, както и за изкупуване
по реда на чл. 33 от ЗС на предмета на прикритата продажба от ищците -
съсобственици на продавача.
Исковете са с правно основание
съответно чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл.33, ал. 2 от ЗС.
Предявени са от общо 18 физически лица, съсобственици на продавача по
процесната сделка А.И.А. ***, срещу А. и купувачката по сделката Д.П. ***.
Първоначално в производството
са били предявени още два иска - за обявяване на договор за аренда на имотите,
дялове от които са предмет на дарението, за непротивопоставим на ищците, с
ответници Д. Г. и трето лице - П.Г., и за прогласяване на пълна нищожност на
дарението, но производството по тях е било прекратено поради оттегляне на
единия иск и отказ от другия.
Производството по останалите за
разглеждане искове също е било прекратено от първоинстанционния съд с мотив, че
искът за изкупуване е предявен извън двумесечния срок, което пък води до
отпадане на интереса на ищците от разкриване на симулацията. Това определение
за прекратяване е отменено от въззивната инстанция, която е посочила, че
въпросът за срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС
е въпрос по същество.
С молба в хода на делото е
поискано да бъдат конституирани като ищци и останалите 8 съсобственици на
имотите, кето общият пълномощник е уточнил, че се иска изкупуване на продадения
дял от всичките 27 ищци в равни части - по 1/378, евентуално - съобразно
наследствените им дялове. Конституирането и на нови ищци наред с първоначалните
обаче не е било допуснато от съда, като искането за съотношенията, в които да
се упражни правото на изкупуване, не е изменяно.
В исковата молба се твърди, че
ищците и първият ответник А. са наследници на А.П. Д. от с. О.. По реда на ЗСПЗЗ на наследниците
на Д. е била възстановена собствеността върху изброени в исковата молба 4
поземлени имота (ниви) в землището на с. О., четвърта и пета категория, с площ
съответно .. дка, .. дка, .. дка и … дка
(общо .. дка). Тези имоти билиотдадени под наем на земеделска кооперация със
седалище в с. О. с договор, сключен през 2013 г. за срок до 2017 г. В края на
юли и началото на август 2016 г. ищците потърсили от кооперацията дължимия им
се наем за годината и тогава научили, че за техните земи има сключен нов
договор за аренда. Кооперацията им
предоставила копия от нотариален акт за дарение от 28.03.2016 г. и договор за
аренда от 30.03.2016г. С първия договор - нотариалния акт, техният роднина и
сънаследник А.А. - първият ответник, дарявал на втората ответница Д. Г. 1/14
ид. част от четирите имота, а с втория договор Г. отдавала под аренда на своя
съпруг П.Г. целите четири имота с обща площ …. дка, за срок 10 години, считано
от момента на сключване на договора. Ищците веднага потърсили информация от
ответника А., който им обяснил, че синът му изпаднал в крайна парична нужда и
той решил да му помогне, като продаде своите идеални части от имотите. А.
имразказал, че със съдействието на свой познат – Б. С., продал на Г. своя дял
от 1/14 ид.ч. за сумата 3000 лв., или 1000 лв. на декар, получил уговорената
цена и не разбрал, че сделката е сключена като дарение, тъй като нотариалният
акт не му бил прочетен от нотариуса, нито бил четен от него самия, преди да го
подпише.
В отговора на исковата молба и
в хода на делото ответникът А. поддържа твърдението си, че е продал дяловете си
поради единствената причина, че синът му е имал нужда от пари, не е имал
намерение да дарява и не е знаел, че сделката е оформена като дарение; проектът
за нотариален акт не му е четен от нотариуса, а направо му е бил поднесен за
подпис; дадени са му изрични уверения от страната на купувача, че правата на
съсобствениците му няма да се засегнат по никакъв начин; получил е 2975 лв.
като цена по продажбата, а за останалите 25 лв. му е било обяснено, че са
удържани за някаква такса. Твърди, че не е преговарял за цената с Д.Г. лично, а
цената от 1000 лв. на декар му е била съобщена от Б. С., познат на неговата
дъщеря, който в онзи момент работел като сътрудник на Г. и с когото А. осъществил
изобщо цялата си комуникация около сделката допреди самото и сключване.
Становището на другата
ответница Д.Г. е в смисъл, че извършената сделка е дарение и пари не са давани,
поради което исковете са неоснователни. Ищците не са доказали твърденията си
както за възмездност, така и за момента на узнаването си за сделката. По делото
не се доказва наличие на друг договор, други уговорки между страните, различни
от дарение. Сочи се още, че мотивът на страните да сключат договор за дарение
не е основание на сделката и е въпрос на конкретната цел, която се преследва,
както и че "дори и дарението да е с цел да осуети правото на изкупуване на
съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на
закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат".
Позовава се и на решение N 83 от 08.03.2010 г.по гр.д. 2787/2008 г. на ВКС, в
което според ответницата е прието, че "не е възможно да съществува
симулативна сделка, когато тя е изповядана от пълномощник, когато той не е
знаел за симулацията и каква е действителната воля на страните, изразена в
прикритата сделка", а в случая няма данни пълномощникът Н. К. да е знаел
за воля на страните, различна от изразената - за дарение.
По делото от фактическа страна
не е спорно и е установено с писмени доказателства, че между двамата ответници
на 28.03.2016 г. е сключен договор в нотариална форма, по силата на който
единият от тях е прехвърлил на другата чрез неин пълномощник 1/14 идеална част
от собствеността върху четири земеделски имота - ниви в землището на с. О. с
обща площ … дка, възстановени на наследниците на А.П. Д. Така определеният дял
от 1/14 ид.част (или 18/252, или 27216/381024) е малко по-малък от действително
притежавания от прехвърлителя дял от 19/252, или 28728/381024 - очевидно е
взето предвид, че А. и неговият брат са синове на едното от общо седемте деца
на Дичев и че всяко от тези седем деца получава дял от 1/7 от наследството му,
но не е взето предвид, че друго от тези седем деца – Р. И., има за наследник не
само преживелия я съпруг (с дял 2/3 от наследството), но и братята и сестрите
или племенниците си.
Не е спорно, че ищците са сред
останалите съсобственици на четирите имота.
Спорно е от фактическа страна
дали страните по сделката са имали уговорка за плащане на цена срещу
прехвърлянето на собственост, или отношенията им са такива, каквито са отразени
в нотариалния акт. Различават се и твърденията на ищците и на първия ответник
за това, дали той е знаел, че подписва нотариален акт за дарение, вместо за
продажба. В подкрепа на твърденията си
страните сочат свидетели, а като допълнителна подкрепа на извода, че става дума
за симулация ищците представят извлечение от имотния регистър, от което се
вижда, че Д.Г. е страна (дарен) по голям брой (ищците сочат числото 92)
договори, сключени с различни лица, за дарение на идеални части от поземлени
земеделски имоти в различни населени места в района на Службата по вписванията
- Пазарджик, както и арендодател по голям брой договори за аренда, по които
арендатор е нейният съпруг П.Г..
Спорна е и датата на узнаването
на сделката от страна на ищците с оглед спазването на двумесечния срок по чл.
33, ал. 2 от ЗС - настоящият иск е предявен на 19.09.2016 г.
От показанията както на Л. Ц.,
така и на А. П. може да се направи категоричен извод не само за това, че
представителите на кооперацията, в частност двете свидетелки, са узнали за
сделката от 28.03.2016 г. един или два дни след И. (20 юли) на същата година,
но и че самите ищци (Й.К. и неколцина други) дотогава не са знаели за нея -
наложило се е да им се направят копия не само от договора за аренда, но и от
нотариалния акт, изобщо свидетелките не разграничават съобщаването за двете
сделки на ищците, не споменават например да е станало дума ищците да са знаели
за прехвърлянето на собственост, но да са останали възмутени едва сега от
арендния договор, и пр. - от целия им разказ се подразбира, че информацията за
двете сделки се предава едновременно и за двете се говори като за неразривно
свързани.
По отношение на уговорките на А.
с представители на приобретателя на дяловете и възмездността на сделката съдът
намира, че следва да кредитира показанията на М. И., дъщеря на ответника А. за
това, че нейният баща с посредничеството на Б. С. е постигнал уговорка с Д.Г.
да и продаде дяловете си на цена 1000 лева за декар, или 3000 лв. общо, че е
получил парите в деня на сключването на сделката, дал ги е на свидетелката и тя
ги е занесла на брат си. Тези показания са житейски логични и правдоподобни и
се подкрепят от обстоятелството, че А. няма никакъв видим мотив да извърши
подобно дарение. Тук не става дума дали мотивът е част от основанието (каузата)
на сделката, а за това, че липсата на мотив за извършването на дадено действие
(надаряване на Г. от А.) чисто фактически поставя под съмнение извършването на
такова действие и води до извод, че формалното му документиране не отговаря на
истината. Самата ответница заявява, че между нея и А. няма други отношения
извън дарението, макар и да го казва в смисъл, че между тях няма уговорки за
плащания. Липсата на други отношения между тях прави невероятно у А. да е налице мотив за надаряването и. Още
по-неправдоподобно е такъв дарствен мотив да са имали всички договаряли с нея и
несвързани помежду си лица, за които се отнася представената справка от имотния
регистър. Не е възможно мотивът на А. да е било и евентуално негово желание да
се освободи безвъзмездно от обременяваща го и неносеща ползи собственост - ако
наистина беше така, той по-скоро би предложил дела си на своите близки, които,
видно и от поведението им по делото, биха проявили интерес към него.
Показанията на Б. С., който
заявява, че не знае и не се е интересувал каква е сделката, нито е говорил с А.А.
за цената, не носят определена информация за възмездността на прехвърлянето.
Тези на другия свидетел, пълномощника Никола Костов, също не изключват напълно
допълнителни уговорки за плащане - свидетелят заявява само, че той не знае за
такива уговорки. От друга страна, Анета Илкова - нотариусът, изповядал
сделката, говори за "покупки" на различни земеделски земи от страна
на Г., макар за конкретната сделка да е категорична, че на страните не може да
не им е бил прочетен проектът за нотариален акт и те са изразили воля за
дарение.
Противоречията между
показанията на С. и на И. за това, дали с посредничеството на Стоянов е била
уговорена цената, могат да се обяснят с неточен спомен у един от двамата или у
бащата на И., с нежелание на Стоянов да злепостави работодателката си и пр.
Няма причина да се приеме
обаче, че нотариусът не е прочел на страните нотариалния акт. По-вероятното
обяснение за твърдението на А., че не е разбрал в каква сделка участва, е, че
не е обърнал внимание на това или му е представено някакво обяснение за
оформянето на сделката като дарение, което той не е запомнил. Така или иначе
неразбирането от негова страна каква сделка е отразена в нотариалния акт
(незапознаването с писмения му текст) не се предполага, а подлежи на доказване
от този, който го твърди - а го твърди само той. Недвусмислени доказателства за
подобно неразбиране според съда не се събраха и следва да се приеме за
недоказано твърдението, че прехвърлителят до последния момент не е знаел, че
извършената от него продажба е отразена документално като дарение. Така при
положение, че се приема за доказано, от една страна, че страните са имали воля
за продажба, уговорили са цена и тя дори е била платена, а от друга страна,
недоказване на твърдението на А., че не е имал намерение сделката да се оформи
като дарение, се оказва, че от фактическа страна по делото е установено
съвпадане на волята им както относно действителната сделка между тях, така и
относно привидната.
Дори обаче да беше установено,
че А. не е бил запознат с текста и не е имал намерение да прикрива извършената
продажба с дарение, но без да знае, е подписал съставения нотариален акт за
дарение, би трябвало разрешението да бъде същото. Не би могло да се приеме, че
става дума за нищожност на цялата сделка поради липса на съгласие, тъй като
волята на страните за действителната сделка между тях съвпада. По същата
причина не би имало например унищожаемост поради грешка, тъй като няма грешка
относно действителната (прикритата) уговорка.
По отношение на довода на
втората ответница за това, че дарение, направено с цел да осуети правото на
изкупуване, е действително дори ако прикрива продажба - в действителност е
налице практика на ВКС, която приема, че няма заобикаляне на закона, ако с
дарение или замяна на малък дял третото лице бъде направено съсобственик и така
се открие възможност да му бъде продаден и друг, по-голям дял без ограничението
на чл. 33 от ЗС. Няма обаче решение на ВКС или на друг съд, което да приема, че
симулацията на дарение и прикриването на продажба са позволени и не подлежат на
разкриване, ако целят преодоляване на чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Колкото до решение N 83 от
08.03.2010 г.по гр.д. 2787/2008 г. на ВКС, цитираното изречение за невъзможност
за симулация, ако пълномощникът не знае за нея, наистина се съдържа в него, но
не като мотиви на ВКС, а като изложение на мотивите на въззивната инстанция.
Съставът на ВКС наистина не е изразил несъгласие с тях и освен това е потвърдил
решението, но го е потвърдил с други мотиви - приел е, че по делото е било
налице начало на писмено доказателство по чл.134, ал. 2 от ГПК (отм.) и затова
са били допустими свидетелски показания, но в крайна сметка и с тях симулацията
е останала недоказана. Ако съществуваше правило, че симулация няма, щом за нея
не знае пълномощникът на една от страните, би се оказало, че за да се защитят
от всяко разкриване на симулация от страна на трети лица с правен интерес, би
било достатъчно страните да изпратят да представлява едната от тях пълномощник,
който не знае подробности за отношенията и намеренията им, а само е получил
инструкция какво изявление да направи от тяхно име.
Следва да се уважи искът за
прогласяване на нищожността на договора за дарение като относително симулативен
и прикриващ действителна продажба при цена 3000 лв. за 1/14 ид.част от имотите.
Следва да се уважи и
обусловеният иск за изкупуване на дела, продаден от А.. Ищците, макар и с
различни дялове в съсобствеността, са направили общо искане изкупуването да се
допусне при равни квоти и това искане следва да се уважи (само за участващите в
делото 18 ищци, които да получат правото да изкупят целия продаден дял - по
1/18 от 1/14 ид.част за всеки).
Ответниците следва да поемат
разноските по делото, вкл. държавната такса по два иска (не по първоначално
предявените общо три).
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иск
на Г.Н.Т., ЕГН **********,***, В.Н.М., ЕГН **********,***, М.Т.С., ЕГН **********,***,
З.Т.Ч., ЕГН **********,***, М.И.А., ЕГН **********, от гр. В., П.М.А., ЕГН **********,***,
С.М.А., ЕГН **********,***, Е.И.С., ЕГН **********,***, Н.Й.А., ЕГН **********,***,
В.Т.Л., ЕГН **********,***, Й.Т.К., ЕГН **********,***, С.П.Д., ЕГН **********,***,
Д.П.Д., ЕГН **********, от гр. С., Б.А.З., ЕГН **********,***, Т.С.Й., ЕГН **********,***,
Л.С. П., ЕГН **********,***, З.С.П., ЕГН **********,*** и В.Б.И., ЕГН **********,***,
че договорът за дарение от … г., сключен с нотариален акт № .., том..,
рег. номер .., нот. дело … г. на нотариус с рег. номер … – А.И., вписан в
Службата по вписванията – гр. П. под №.., том .., н.д. … г., с който първият
ответник А.И.А., ЕГН **********,***, е дарил на втората ответница Д.П.Г., ЕГН **********,***,
1/14 идеална част от следните недвижими имоти в землището на с. О.: 1) поземлен
имот № .. с площ … дка, 2) поземлен имот № .. с площ … дка,
3) поземлен имот № .. с площ .. дка, и 4) поземлен имот № … с
площ … дка, е нищожен като привиден и прикрива действителен договор
за продажба със същия предмет между същите страни при цена общо 3000 лв.
Допуска изкупуване на осн. чл.
33, ал. 2 от ЗС от Г.Н.Т., ЕГН **********,***, В.Н.М., ЕГН **********,***, М.Т.С.,
ЕГН **********,***, З.Т.Ч., ЕГН **********,***, М.И.А., ЕГН **********, от гр.
Велинград, П.М.А., ЕГН **********,***, С.М.А., ЕГН **********,***, Е.И.С., ЕГН **********,***,
Н.Й.А., ЕГН **********,***, В.Т.Л., ЕГН **********,***, Й.Т.К., ЕГН **********,***,
С.П.Д., ЕГН **********,***, Д.П.Д., ЕГН **********, от гр. С., Б.А.З., ЕГН **********,***,
Т.С.Й., ЕГН **********,***, Л.С. П., ЕГН **********,***, З.С.П., ЕГН **********,***
и В.Б.И., ЕГН **********,***, на общо 1/14 идеална част от следните
недвижими имоти в землището на с. О.: 1) поземлен имот № … с площ …. дка,
2) поземлен имот № .. с площ … дка, 3) поземлен имот № … с площ …
дка, и 4) поземлен имот № … с площ … дка, при условията на посочения
по-горе договор за продажба, чиято действителност е обявена с решението, при
равни права за всеки от 18-те ищци (по 1/18 от 1/14 ид.част, или 1/252 ид.част от
целите имоти).
Указва на ищците, че ако в едномесечен срок от влизането в
сила на решението не заплатят на купувачката Д.П.Г. цената от общо 3000 лв. (по
166,67 лв. от всеки от ищците), решението ще се счита за обезсилено по право.
Осъжда А.И.А., ЕГН **********,***,
и Д.П.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на Й.Т.К. ЕГН **********,***, поравно
общо сумата 1190 лв., представляваща разноски по настоящото производство.
Осъжда Г.Н.Т., ЕГН **********,***,
В.Н.М., ЕГН **********,***, М.Т.С., ЕГН **********,***, З.Т.Ч., ЕГН **********,***,
М.И.А., ЕГН **********, от гр. В., П.М.А., ЕГН **********,***, С.М.А., ЕГН **********,***,
Е.И.С., ЕГН **********,***, Н.Й.А., ЕГН **********,***, В.Т.Л., ЕГН **********,***,
Й.Т.К., ЕГН **********,***, С.П.Д., ЕГН **********,***, Д.П.Д., ЕГН **********,
от гр. С., Б.А.З., ЕГН **********,***, Т.С.Й., ЕГН **********,***, Л.С. П., ЕГН
**********,***, З.С.П., ЕГН **********,*** и В.Б.И., ЕГН **********,***, да
заплатят на П.Н.Г., ЕГН **********,***, поравно общо сумата 600 лв.,
представляваща разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: