№ 5341
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110168363 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. против Ю.Л., с която
ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1,98
лева – сбор от платени без основание такси по договор между страните.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за
предоставяне на мобилни съобщителни услуги. За периода от 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г. ответникът издал фактура № ***, съдържаща месечни
абонаментни такси за два телефонни номера. Ищецът заплатил дължимите
суми по фактурата, като впоследствие установил, че заплатената от него сума
надвишавала дължимото с 1,98 лева. Счита, че ответникът се бил обогатил
неоснователно с тази сума. Моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който взема становище за допустимост и неоснователност
на предявения иск. Не оспорва сключването на договора с ищеца, издаването
и стойността на процесната фактура, заплащането на същата. Оспорва това
плащане да е извършено от ищеца. Твърди, че сумата от 1,98 лева не била
недължимо платена, като излага подробни юридически съображения в тази
насока. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ответникът изпраща представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ищецът не изпраща представител, подава писмено становище,
чрез което поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на сключване на процесния договор между страните, издаването на
процесната фактура, както и кредитно известие, размера на дължимите по тях
суми и тяхното заплащане.
1
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1 обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на
имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се
посредством увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване
на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2 обедняване на друго лице
чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му
увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3 липса на правно основание за
обогатяване. След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав
не счита, че този фактически състав е осъществен. Въпреки дадените от съда
указания, ищецът не представи годни доказателства, от които да се
установява, че е обеднял, като е заплатил процесната сума. Представената от
него таблица (л. 56 от делото) не съставлява документ, тъй като освен
изявлението „вярно с оригинала“ не съдържа други изявления.
Присъстващите в нея числа съставляват някаква информация, но за съда не
става ясно нейното значение. Не става ясно дали някое от тези числа
съставлява парична сума, в каква валута хипотетично е тази сума, дали описва
дадено задължение, дали същото е изпълнено и от кого. Нищо в тази таблица
не свързва както ищеца, така и ответника и не може да се установи дали тя
има някаква връзка с процесния спор и ако да – каква. Поради това съдът не
счита, че тя има доказателствена стойност и следва да се цени като
доказателство. От цялата останала доказателствена съвкупност не беше
установено, че процесната сума е била заплатена от ищеца, поради което
фактът на неговото обогатяване остана недоказан. Следователно искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и единствено на ответника.
От него се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде уважено в размер от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М., ЕИК: ***, със съдебен адрес гр. ***
срещу Ю.Л., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. *** иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1,98 лева, получена от ответника без
правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.11.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА М., ЕИК: *** да заплати на Ю.Л., ЕИК: *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноските в производството, както следва: 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2