РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Петрич, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Андроника Ризова Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ризова Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200462 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Делото е образувано по жалба на ЕТ "Е.Б.", със седалище и адрес на
управление – гр. П., ул. "Р." № *, ЕИК ****, представлявано от управителя
Е.Г.Б., с която е обжалвано наказателно постановление №
560003-F564830/09.02.2021 г., издадено от Началник отдел "Оперативни
дейности"-София в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно и се излагат съображения относно това.
Иска се същото да бъде отменено, алтернативно да бъде направена преценка
за „маловажност на случая, предвид предпоставки на чл. 28 от ЗАНН.
1
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
С наказателно постановление № № 560003-F564830/09.02.2021 г.,
издадено от Началник отдел "Оперативни дейности"- София в Централно
управление на НАП, на жалбоподателя ЕТ "Е.Б.", с ЕИК ***,
представлявано от Е.Г.С., с ЕГН **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,
че на 10.08.2020 година в 16:00 часа е извършена проверка в търговски обект
по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- магазин, находящ се в гр. П.,
общ. П., ул. „Р.“ № *, стопанисван от ЕТ "Е.Б.", с ЕИК ****. При проверката е
установено, че в обекта има работещо и регистрирано фискално устройство
модел “Datecs DP-35” с идентификационен номер на фискалното устройство:
DТ434947 и номер на фискалната памет 02718349.
Наличността в касата, според отпечатания дневен „Х“ отчет №
0009967/10.08.2020 г. от горепосоченото фискално устройство е в размер на
79,04 лева. Съгласно изготвения опис на парите в касата от Е. Г. С. в
качеството си на управител, фактическата наличност на пари в касата към
момента на проверката е в размер на 110,00 лева. Провереното фискално
устройство притежава функциите „служебно въведени“ или „служебно
извадени“ суми. Установената разлика е положителна разлика в касовата
наличност в размер на 30,96 лева.
От установените факти и обстоятелства в хода на проверката се
потвърждава, че ЕТ „Е. Б.“ с ЕИК *** не е изпълнил задължението си извън
случаите на продажби всяка променя на касовата наличност да се регистира
във фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ суми.
За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка
2
№ АА 0404742/10.08.2020 г., на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1
от ДОПК.
В наказателното постановление е отразено, че нарушението води до
неотразяване на приходи, като при контролна покупка не е издаден фискален
касов бон.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт №
F564830/14.08.2020 г. за установяване на административно нарушение от Б. Б.
Б., на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП при ЦУ на НАП, в
присъствието на свидетеля –Б. С. В. /свидетел при констатиране на
нарушението и съставяне на акта/. Констатациите в АУАН са идентични с
отразените в НП констатации. Актът е връчен на управителя на дружеството
жалбоподател и подписан от него на 14.08.2020 г..
По делото е представен опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката на търговски обект – хранителен
магазин, с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № *, стопанисван от ЕТ "Е.Б.“, от който е
видно, че фактическата наличност на паричните средства в касата е 110 лева.
По делото са разпитани свидетелите Б. И. Б. - актосъставител и Б. С.
В. –присъствал при извършване на проверката и констатиране на
нарушението, за което е съставен акта и е издадено наказателното
постановление, показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и
НП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена е от лице с правен интерес от
обжалване на наказателното постановление и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата се явява и частично ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на административно-наказателната процедура се установи, че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на административно-наказаното лице.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е
3
съставен при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване
на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 57-58 ЗАНН.
Установи се материалната компетентност на актосъставителя и наказващия
орган. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН. В него е
описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като
направените фактически констатации съответстват на посочената като
нарушение разпоредба. За установеното нарушение против жалбоподателя е
издадено НП в рамките на законоустоновения 6-месечен преклузивен срок.
НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава и отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание. .
Административно-наказателната отговорност на търговеца е
ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на
продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във
фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти
и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установена промяна в
касовата наличност /110 лева/ и тази сума представлява въвеждане на пари от
касата, извън случаите на продажба, която не е отразена на фискалното
устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира
тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно
въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Следователно е
налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката.
Анализът на така цитираната правна норма обаче обосновава извод, че
нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по
същество не води до неотразяване на приходи, тъй като приходи се
формират именно от продажбата на стоки или услуги.
За така констатираното административно нарушение,
4
административно-наказващият орган е определил имуществена санкция по
реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Действително,
съгласно чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл. 118
ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал. 1
на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в
размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци-
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева.
Съгласно второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, обаче, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер
от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци -
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В Наказателното
постановление административно-наказаващия орган изрично е посочил, че
нарушението води до неотразяване на приходи, както и че нарушението било
извършено за първи път, но настоящият съдебен състав е на мнение, че
санкционната разпоредба е неправилно приложена от АНО в наказателното
постановление. В АУАН и в НП липсват конкретни обстоятелства, сочещи за
неотразяване на приходи от едноличния търговец, който стопанисва
проверения обект. Отсъстват доказателства за укриване на приходи и данъци.
Действително, разпитаните свидетели заявяват, а и в констативния протокол,
а след това и в НП е отразено, че при извършване на контролна покупка не е
бил издаден фискален бон, но контролната покупка е на стойност 0,90 лв.
Това се явява недостатъчно да се приеме, че сумата от 30,96 лв.
/установената разлика в касовата наличност/ представлява приход от
продажба, който не е отчетен, т. е. вмененото нарушение се явява недоказано
по несъмнен начин. Предвид императивния характер на правилото по чл. 185,
ал. 2, изречение второ от ЗДДС, едноличният търговец е следвало да бъде
наказан с имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС – от 500 до 2000 лева, което не е било сторено от
административно-наказващия орган. Така е допуснато неправилно
приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна
разпоредба. Установената материална незаконосъобразност не е основание за
цялостна отмяна на наказателното постановление, а само за неговото
изменение, защото приложимата за деянието разпоредба по ал. 1 на чл. 185 е
5
значително по - благоприятна за нарушителя, в сравнение с приложената с
постановлението, т. е. не се влошава положението на жалбоподателя.
Доколкото производството по оспорване на наказателно постановление пред
районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от
ЗАНН), то за първоинстанционните районни съдилища е допустимо
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка
съдът да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения.
Също така следва да се отчете, че установената промяна в касовата
наличност е на сравнително ниска стойност. Казаните обстоятелства,
преценени в контекста на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по
отношение на приложената санкционна разпоредба, като я преквалифицира
на чл. 185, ал. 2, изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗДДС, и намали
размера на наложената санкция от 3000 лева до установения в ал. 1 на чл. 185
от ЗДДС минимален размер от 500 лева. Именно такъв размер на санкцията
по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно
наказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки
за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно
наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава
незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от
обикновените случаи на нарушение от същия вид. Касае се за неизпълнение
на административно задължение, насочено към охраняване интересите на
фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции без
съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за
укриване на данъчни задължения. Поради това и самият законодател е
определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена
опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По тези съображения
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото
6
производство.
С оглед изхода на делото и въз основа на направено от АНО искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира,
че в полза на АНО следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 560003-F564830/09.02.2021
г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности"-София в Централно
управление на НАП, с което на ЕТ "Е.Б.", със седалище и адрес на управление
– гр. П., ул. "Р." № ***, ЕИК ******, представлявано от управителя Е. Г. С.,
ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, като ИЗМЕНЯ размера на наложената
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция на ЕТ "Е. Б.", със
седалище и адрес на управление – гр. П., ул. "Р." № **, ЕИК *****,
представлявано от управителя Е. Г. С., ЕГН ********** за нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-8/13.12.2006 г. на МФ, като я НАМАЛЯВА от 3000
/три хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2-
ро, във връзка с ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ "Е. Б.", със седалище и адрес на управление – гр. П.,
ул. "Р." № ***, ЕИК ****, представлявано от управителя Е. Г. С., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на НАП сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АС –
Благоевград, в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7