№ 29
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204580 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Х. Д. Х. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 4697761 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като не се посочват конкретни
доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но чрез
пълномощник прилага копия от писмени доказателства.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са
развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска
неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от приложената разпечатка
от информационна система на л. 13 фишът е бил връчен на 04.11.2022 г., а жалбата срещу
него е депозирана на 16.11.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 07.04.2021 г. в 19:19 часа в гр. Бургас, път Е-773, км. 491, до бензиностанция
„РомПетрол” в посока от кв. Ветрен, към КПП-1 стационарно техническо средство – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9,
засякла и заснела, движещ със скорост от 125 км/ч. специализиран автомобил - „Форд
Транзит” с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен
знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с
пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/, видно от
приложение по делото протокол. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Снимка 122”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били
прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от
записания файл, установили, че заснетият специализиран автомобил - „Форд Транзит” с рег.
№ * е лизингов и се ползва от „БНМП Евромед 6190 – Групова практика за първична
медицинска помощ“ ООД с ЕИК: *********, с представляващ – жалбоподателят Х., както и
че скоростта следва да се счита на 121 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4697761 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на физическото лице – представляващ дружеството - ползвател
на автомобила било наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение и Протокол за проверка.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
2
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Точно е посочено мястото на
извършване на нарушението – пътя (Е773), точния километър (км. 491) и ориентир
(бензиностанция „РомПетрол”), както и посоката на движение (от кв. Ветрен към КПП-1).
Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 31 км/час, като коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Пътният участък е бил сигнализиран с пътен знак
Е24, видно от приложеният на Протокол, въпреки че с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от
16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г.,
предписваща такова задължение на контролните органи – т.е. не само, че не е допуснато
нарушение в тази насока, а правата на жалбоподателя са били съхранени максимално.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази
своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително
тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е
посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8
от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не
са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск,
тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция
3
например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и
Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС
на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В
§ 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване – стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с № 00209D32D4F9 е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона,
като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на
представляващ юридическото лице – ползвател на автомобила. Това е така доколкото видно
от представените документи се касае за специализиран автомобил – „линейка“, който по
време на заснемането си е превозвал болна жена в тежко състояние, налагащо спешно
лечение. Съгласно чл. 91, ал. 4 ЗДвП – „специален режим на движение може да ползват и
предназначените за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния моторни
превозни средства на лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на
здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи,
Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на лечебните
заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за осъществяване на
лечебна дейност, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения.
Моторните превозни средства се обозначават с опознавателни знаци и постоянно монтирани
4
устройства върху превозното средство или на специална стойка, излъчващи синя или
червена проблясваща светлина, добре забележима от всички страни. Министърът на
здравеопазването със заповед определя моторните превозни средства със специален режим
на движение, както и изискванията за тях“.
Видно от справката в общодостъпния регистър (https://iamn.bg/wp-
content/uploads/registers/16_REGISTER_LZ%20dejstvashti.pdf) дружеството-ползвател на линейката е
регистрирано като лечебно заведение за осъществяване на извънболнична първична
медицинска помощ. Видно е също така от приложената снимка, че МПС-то е брандирано
(обозначено) с надписи за линейка и е с монтирани светлинни устройства. От приложените
писмени доказателства се установява, че към момента на движението му с превишена
скорост това е било необходимо за своевременното и качествено оказване на медицинска
помощ на болна жена, поради което и по мнение на съда са налице предпоставките на чл.
92, ал. 2, вр. с чл. 91, ал. 4 ЗДвП и предвид необходимостта от използване на специален
режим, водачът на линейката законосъобразно е превишил максимално допустимата
скорост, без да има данни по този начин да е застрашил безопасността на движението.
При това положение съдът счита, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва да
се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81
ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай с оглед
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но той не е направил
искане за присъждането им , поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 4697761 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Х. Д. Х. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6