№ 2870
гр. С., 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100101159 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от А. Р. З. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
16.08.2022 г. в гр. С., по вина на Й. К. Е., водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг.
№ *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 06.08.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ - Й. К. Е., който движейки се по ул. „Акад.
Дмитрий Лихачов“ в посока от ул. „108-ма“ към ул. „11-та“, е предприел маневра завой
наляво, препречил е пътя на управлявания от ищеца мотоциклет „Хонда Ф450“, и се е
стигнало до удар между двете МПС. Твърди се, че Й. Е. с действията си е нарушила
правилата за движение по пътищата, като е отнела предимството и не е пропуснала
мотоциклета на ищеца да премине. Последният в резултат на ПТП е получил контузия на
коремната стена; счупване на гръдната кост в областта на процесус ксифоидеус; счупване на
долна челюст с дислокация на фрагментите, полифрагментна фрактура на илиачната кост;
счупване на 4-то; 5-то; 6-то и 7-мо ребра вдясно вентрално; множествени открити кървящи
рани по цялото тяло; голяма разкъсно-контузна рана на шията; множество открити рани на
главата; разкъсно-контузни рани на ментума; подкожен оток в лява зигоматична област;
контузионно огнище в белия дроб; фрактури в дистален край на улната и радиуса е
дислокация на фрагментите в ляво; трахеостомна канюла на нивото на ТХЗ-4; оклузия на
1
двете зъбни редици; застойни промени в бял дроб; прекъснати екстензорни сухожилия на
пръстите на ниво над екстензорния ретинакулум-собственото сухожилие на показалеца,
общото екстензорно сухожилие на пръстите и на малкия пръст.
В исковата молба са описани подробно оперативните интервенции, извършени във
връзка с получените травматични увреждания и последвалите отражения в социалния живот
и психическото и физическото здраве на ищеца. Поддържа се, че за търпените силни
емоционални болки и страдания следва ответникът, като застраховател на гражданската
отговорност на сочения делинквент, да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил
марка „Фолкваген“, но оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования водач и механизма на ПТП. Твърди, че е налице случайно събитие за
застрахования водач предвид че мотоциклетът, управляван от ищеца, се е движил с
превишена скорост. Поддържа, че е налице противоправно поведение на ищеца, изразяващо
се в: 1) движение с превишена скорост или реализиране на неправилна маневра с
мотоциклета, като ищецът е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил; 2)
пострадалият е предприел рязко и внезапно пресичане на пътното платно с мотоциклета си в
нарушение на ЗДвП, без да се погрижи за собствената си сигурност, без да се огледа и без да
прецени разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил и неговото отстояние, с
което е поставила в техническа невъзможност водача на автомобила да реагира на
опасността, да задейства спирачната си система и да избегне удара; 3) пострадалият е бил
под влияние на алкохол или наркотици, с което е допринесъл за увреждането си, тъй като не
е могъл да контролира пълноценно управлявания от него мотоциклет, евентуално, че е бил
със забавени реакции, евентуално с неточна представа за пътната обстановка и неадекватни
действия за предотвратяване на опасността; 4) ищецът е реагирал на опасността със
закъснение като не е задействал навреме спирачната система на мотоциклета; 5)
пострадалият не е носил предпазни средства като каска, предпазни кори на гърба и гърдите,
предпазна яка, ръкавици, вследствие на което е останал незащитен по време на
произшествието и с което е съпричинил увреждането си.
Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е имал обективна възможност да
избегне удара, като настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на
мотоциклетиста.
Горните възражения ответникът въвежда и като доводи за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в случай че се установи
вината на застрахования при него водач на лекия автомобил.
Оспорва размера на претенцията като силно завишен и дължимостта на лихвата за
забава предвид разпоредбата на чл. 497 КЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
2
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са
причинени травматични увреждания, от които е претърпял неимуществени вреди.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че
гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното
ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/30/122001873004,
валидна към датата на ПТП.
Според приетия като доказателство констативен протокол № К – 385 за ПТП с
пострадали лица, изготвен от СДВР О„ПП“, от 06.08.2022 г., на същата дата е настъпил удар
между лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № *******, управляван от
Й. К. Е., и мотоциклет, марка „Хонда“, модел „Ф 450“, с рег. № няма, управляван от А. Р. З..
В графата обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че л.а. , марка „Фолксваген“, модел
„Поло“ се е движил по ул. „Акад. Дмитрий Лихачов“ с посока на движение от ул. „108-ма“
към ул. „11-та“ и в района на бензиностанция „Интер спийд“ находяща се на №29, при
извършване на маневра завиване наляво участва в ПТП с насрещно движещия се в права
посока мотоциклет марка „Хонда“, модел „Ф 450“, с рама № ZENF450CODM301137, с водач
А. Р. З., с посока на движение от ул. „11-та“ към ул. „108-ма“.
По делото е приета като доказателство епикриза от престоя на А. З. в
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение и медицина Н. И. Пирогов“
ЕАД. Ищецът е приет на 06.08.2022 г. и е изписан на 19.09.2022 г. В епикризата подробно са
описани резултатите от направените изследвания и извършените множество ортопедични
операции. Изписан е след подобряване на състоянието му, като му е дадена терапия за
вкъщи.
Съгласно Амбулаторен лист за извършен платен преглед на 23.03.2023 г. при д-р К.А.,
ортопед-травматолог в ДКЦ „С.мед“ ЕООД, пострадалото лице е било в добро общо
състояние, с ограничени по обем активни и пасивни движения в лява гривнена става,
невъзможна в пълен обем активна флексация на пръстите на лявата ръка, намален силов
захват на същите пръсти с невъзможен юмручен захват.
Като доказателства по делото са приети и Протокол за оглед на местопроизшествието,
скица и фотоалбум от 06.08.2022 г. – материали от образуваното досъдебно производство
№11241/2022 г. по описа на СДВР.
Свидетелката Й. Е., водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, участник в ПТП
през 2022 г., сочи, че инцидентът е настъпил, докато завивала наляво и изчаквала
преминаващия лек автомобил. Огледала се и видяла, че мотоциклетистът е много далече. В
момента, в който е предприела маневра да завива, той все още е бил далече. Ударът е
настъпил, когато почти се е изнесла, между предната и задната врата. Сочи, че е нямало
други коли. Според свидетелката на мястото на инцидента няма светофар и пътна
маркировка, а знаци има само на главния път. Споделя, че времето е било слънчево и е
имала добра видимост.
Свидетелят А.Н., съсед на А. З., заявява, че е очевидец на ПТП. Видял, че двете
3
превозни средства са се движили бавно, но изведнъж автомобилът предприел забранен ляв
завой и е препречил пътя на мотоциклетиста. Сочи, че времето е било хубаво слънчево и
топло. Споделя, че мотоциклетистът, участвал в инцидента, се е намирал на около 30-40 м.
от завиващия автомобил.
Свидетелят Р. З., баща на А. З., е бил повикан на мястото на ПТП и изчакал
линейката със сина си. След като пристигнали в Пирогов, го вкарали в шокова зала, като
след това в продължение на 40 дни е бил в кома. Споделя, че са настъпили сериозни травми
вследствие на катастрофата. Твърди, че той и майка му са се грижили за сина си няколко
месеца, след като е бил изписан от болницата. Тъй като не е можел да ходи се е налагало да
го пренасят и да го хранят. След като е почнал да ходи на рехабилитация се е подобрил, но
все още има проблеми с едната ръка. След инцидента вече не тренирал заради постоянните
болки в ръката и крака. Твърди, че психически тежко е преживял случилото се, постоянно
живеел в стрес и станал по-затворен. Почти не излизал, стоял си повече вкъщи. Сочи, че е
останал без работа и към настоящия момент не може да си намери.
Мотоциклетът е бил собственост на трето лице, но се е намирал двора на свидетеля З.,
тъй като той е трябвало да го ремонтира. А. го е взел от там, докато баща му бил на работа и
решил да го кара. Свидетелят твърди, че синът му не е бил с предпазно облекло, но не знае
дали е бил с каска. Когато е отишъл на мястото на ПТП, моторът е бил на една страна, а
каската на друга. Към настоящия момент каската е в дома на свидетеля и цялата е в кръв.
Според приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза се
установява следния механизъм на процесното ПТП.
На 06.08.2022 г., около 12:30 ч. в гр. С., по ул. „Акад. Дмитрий Лихачов“, се е движил
мотоциклет „Хонда Ф450“, без peг. №, управляван от А. Р. З. със скорост около 40,00 км/ч.,
като посоката му на движение е била от ул. „11-та“ към ул. „108-ма“. Едновременно с
гореописания мотоциклет по същата улица, но в срещуположната посока се е движил л.а.
„Фолксваген Поло“, с peг . № *******, управляван от Й. К. Е. със скорост около 15,41км/ч.,
като посоката на движение е била от ул. „108-ма“ към ул. „11-та“.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е предприетата маневра
завой наляво от водачката на л.а. „Фолксваген Поло“ в зона, която не е разрешена маневрата
(пресичайки двойната непрекъсната осева линия) и липсата на постоянен визуален контрол
преди извършване на маневрата, въпреки наличието на достатъчна зона на пряка видимост,
осигуряваща достатъчно време и място за предотвратяване на маневрата от нейна страна. В
конкретната ситуация действията на мотоциклетиста от техническа гледна точка не са били
съпътстваща причина настъпването на ПТП, тъй като се е движил с предпазна каска и с
разрешена за този пътен участък скорост (40 км/ч.). Вещото лице стига до извода, че и
двамата водачи не са реагирали своевременно на опасността. Върху пътното платно е имало
отложена единична следа от триене на външна гума вследствие блокиране колелата на
мотоциклета при задействане на спирачната система, а при л.а. „Фолксваген Поло“ липсва
задействана спирачна система от водачката на автомобила преди удара.
Мотоциклетистът от техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати
ПТП с преминаващия от ляво на дясно л.а. „Фолксваген Поло“, чрез аварийно спиране,
4
освен ако не е управлявал мотоциклета си със скорост не по-висока от 35,89 км/ч. и е
реагирал с време за реакция от 1,0 секунда. За водачката на л.а. „Фолксваген Поло“ ПТП е
било предотвратимо.
От експлоатационна гледна точка мотоциклетистът е управлявал мотоциклета без
наличие на СУМПС от необходимата категория за този мотоциклет, което предполага липса
на знания и умения за адекватно управление, като мотоциклетът е бил и без нормативно
определената регистрация. В резултат на удара мотоциклетистът получава тежки
увреждания по главата, шията, торса, таза и горните крайници.
Според вещото лице, мотоциклетистът в момента на удара най-вероятно е бил с каска
„отворен тип“, предвид получените травми и показанията на свидетелите. Мотористът не е
ползвал предпазни средства – ръкавици, ботуши, предпазни кори за гърди/гръб и предпазна
яка.
Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, при равна и в добро
състояние пътна настилка и без наклони.
В открито съдебно заседание при приемане на съдебната автотехническа експертиза
вещото лице Т. Т. допълва, че в конкретния случай при този механизъм на ПТП и
направените технически изчисления ПТП е било предотвратимо, независимо дали
мотористът има или няма опит и правоспособност като водач. Въпреки това, ако
пострадалото лице е било с придобита категория, това предполага курс на обучение, където
се придобиват полезни навици и при едно редовно каране, се получава една натренираност,
при която времето за реакция би следвало да бъде значително по-малко.
По делото е приета без възражения от страните комплексна съдебно-медицинска
експертиза, според която А. З. е получил вследствие на претърпяното ПТП на 06.08.2022 г.,
следните травматични увреждания: множество разкъсно контузни рани в областта на
брадичката, лявата зигоматична област, множество рани в областта на шията, като най-
дългата е 7 см.; счупването на долната челюст; контузия на гръдния кош с разкъсно-
контузни охлузни рани, счупване на четири ребра; контузионни огнища на белия дроб
(наличие на въздух в медиастинума); травма на таза - счупване на крилото на лявата
хълбочна кост с минимално разместване; инцидентни разкъсно контузни рани на двете
предмишници, счупване на костите на лявата предмишница, счупване на лявата лакътна
кост в средната й част; разкъсване на сухожилията на втори и пети пръсти.
Според вещите лица за възстановяването на всяка от контузиите е бил необходим
период по-дълъг от 30 дни. Наложило се е да бъде направена апаратна вентилация на белия
дроб, няколко различни операции, наместване на счупвания и поставяне на гипс. Експертите
са приели, че лечението е постигнало своите цели.
Във връзка със счупването на челюстта, по време на оперативната интервенция и за
срок от 30 дни след операцията и 10 дни след сваляне на фиксацията А. Р. З. е търпял силни
болки, имал е затруднения в храненето и говора. Към настоящия момент са налице
остатъчни ограничения в активните движения на лявата ръка, китка и пръсти. Вещите лица
считат, че в ежедневната работа ръката може да се използва напълно, като това ще
допринесе и за възстановяване на анатомичния обем на движенията в ставите. Според
5
експертите, пострадалият е имал много силни болките по време на възстановяването си, но
в бъдеще не се очакват болки и страдания. Твърдят, че ще останат трайни белези в зоната на
раневите и оперативните цикатрикси. Според вещите лица ищецът е ползвал каска, но не и
предпазни кори за гръб и ботуши.
В съдебно заседание допълват, че рехабилитацията при пострадалия е започнала още
в интензивно отделение, като е била насочена към възстановяване на дишането през
периода, в който той е бил на командно дишане. Впоследствие е започнало раздвижване на
крайниците, като след изправянето е имал доста затруднения, тъй като е бил около 40 дни в
легнало положение, в реанимация, през който период естествено мускулите са атрофирали и
са загубили своята еластичност и сила. Всичко това е допринесло за едно бавно
функционално възстановяване. Пострадалата ръка със сухожилните увреждания, се е
възстановила на по-късен етап, защото самата операция е направена впоследствие, но е
постигнат един добър резултат с известни ограничения, които са описани в експертизата.
Според вещото лице Ж. Д. е много важно типа на каската, която е носил пострадалия
по време на ПТП, тъй като травмата на челюстта е можело да бъде предотвратена, ако
каската е била от затворен тип.
При съвкупната преценка събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Е. в частта, че водачът на мотоциклетът се е движил с доста
голяма скорост, тъй като противоречат на показанията на свидетеля Н. и на извършената
съдебна автотехническа експертиза, освен това следва да се отчете и заинтересованост от
изхода на спора. В нейните показания има и признание, че е пропуснала насрещно движещ
се автомобил БМВ, но не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, който е бил
управляван от ищеца. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Н., очевидец на
произшествието и показанията на свидетеля З., тъй като те са изцяло потвърдени от
приетите по делото експертизи.
Вина за настъпването на процесния инцидент има водача на застрахования при
ответника лек автомобил „Фолксваген Поло“, който е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2,
т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като е предприел завиване на наляво, пресичайки
двойна непрекъсната линия, която забранява на водачите застъпването и пресичането й.
Предвид това поначало е без значение дали водачката е нарушила и чл. 37, ал. 1, изр. 1 от
ЗДвП, предвиждаща, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства, доколкото при забрана за извършването на маневрата е без значение за
вината й дали самата маневра е била правилно осъществена и е трябвало да пропусне
мотоциклета. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и да би
имала право да завие наляво в този пътен участък, от събраните по делото данни се
установява, че в случая Й. Е. не е пропуснала насрещно движещия се мотоциклет, като не е
съобразила адекватно неговото приближаване и по този начин е станала причина за
настъпване на ПТП.
6
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба за наличието на
съпричиняване на ПТП от страна на водача на мотоциклета, тъй като не се установява това
МПС да се е движило със скорост над разрешената от 50 км/ч. за населените места.
Недоказани остават и твърденията, че пострадалият е предприел забранена маневра и
e управлявал мотоциклета под въздействието на алкохол или наркотици. С оглед на така
описаните данни съдът приема задълженията по чл. 137е от ЗДвП и чл. 189 от ППЗДВП за
изпълнени от ищеца, тъй като същият е имал поставена защитна каска по време на ПТП,
като законът не поставя изисквания във връзка с вида защитна каска – затворена с шлем или
отворена с козирка. Анализът на свидетелските показания и заключението на съдебно-
медицинската експертиза обосновават извод за наличието на посоченото предпазно средство
(каска от отворен тип) по време на инцидента, поради което възражението за съпричиняване
следва да се приеме за неоснователно. Няма нормативно изискване, което да задължава
водачите на мотоциклети да използват други предпазни средства, освен каска, поради което
и липсата на поставено защитно облекло (кори, гръден протектор, ръкавици), не може да се
приеме за противоправно поведение от ищеца, обуславящо извод за съпричиняване (в този
смисъл и определение № 3602 от 20.11.2023 г., по гр. д. № 1236/2023 г., ІV г. о. на ВКС).
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на процесуалния представител на
ответника, развити в хода на устните състезания, че при приемането на САТЕ в открито
съдебно заседание е било изяснено, че същият е реагирал със закъснение, най-вероятно
поради липсата на свидетелство за управление и в резултат на практически умения, както и
че според вещото лице при реакция от 0,6 сек. ПТП е предотвратимо, а в случая ищецът е
реагирал с време 1 сек.
Според отговора на пета задача на приетата без възражения от страните САТЕ, при
скорост от 40 км/ч на мотоциклета, ударът за неговия водач в лекия автомобил е бил
непредотвратим, тъй като дължината на опасната му зона за спиране е 24,52 м. (л. 21 от
АТЕ), а отстоянието на мотоциклета до мястото на удара към момента на възникване на
опасността е 21 метра (л. 22 АТЕ). Посочено е, че ПТП е предотвратимо, ако
мотоциклетистът е карал със скорост не по-висока от 35,89 км/ч., а избраното време за
реакция от 1 сек. е мотивирана с обстоятелството, че опасността му е била в полезрението,
но не е имало видими признаци за настъпването й.
В съдебно заседание от 18.12.2023 г. вещото лице Т. Т. е допълнило, че опасната зона
за спиране от 24,52 м. е изчислена според формулата №7.2, на стр. 21 от АТЕ, при време за
реакция от 1 секунда, защото водачът е бил без придобита категория за правоспособност за
управление на мотоциклет. Пояснил е, че ако ищецът е бил с придобита правоспособност,
това предполага да е имало курс на обучение, където се придобиват полезни навици и при
редовно каране, от което се получава една натренираност, времето за реакция би следвало да
е значително по-малко. Поради това експертът е приел, че в най-добрия случай при
притежание на свидетелство за управление, времето за реакция е 0,6 сек., тъй като се касае
за млад човек и няма данни да е употребил алкохол или наркотици. Същевременно вещото
лице е уточнило, че времето за реакция е комбинация от фактори като възраст, нормално или
повлияно състояние от алкохол/наркотици, моментно физическо състояние (дали има
7
умора), каква е конкретната пътна обстановка и дали е налице ситуация на изненада или е
имало видими признаци, че ще се създаде опасност. Посочил е като пример, че време за
реакция от 0,6 сек. би било резонно да се приеме, ако водачът на МПС наближава автобусна
спирка или пешеходна пътека и там има множество хора, защото ситуацията предполага
завишена бдителност. Предвид това в съдебното заседание инж. Т. е изчислил по формула
№7.2 на стр. 21 от АТЕ, че при заместване на компонента t1 - време за реакция, което е 1
секунда, със стойността 0,6 сек., тогава дължината на опасната зона за спиране би била 20 м.
и съпоставено с отстоянието до мястото на удара от 21 м., ударът би бил непредотвратим.
Съдът поначало приема изчислителния анализ на вещото лице в хипотезата, при
която е приел, че времето за реакция е 0,6 сек., тъй като математически той е верен, но не
кредитира този вариант на заключението, защото не счита, че в конкретиката на настоящото
дело трябва да се приеме време за реакция от 0,6 сек.
На първо място, трябва да се отбележи, че ответникът своевременно с отговора на
исковата молба, а и в хода на делото до приключване на съдебното дирене, не е въвел
възражение за съпричиняване на ПТП от страна на ищеца поради липсата на притежавано
свидетелство за управление на мотоциклет и този въпрос не е станал част от предмета на
доказване.
Дори и да се приеме, че в действителност ищецът не притежава съответната категория
за управление на процесния мотоциклет, то подобно нарушение на чл. 155, ал. 1 от ЗДвП не
е в причинна връзка с настъпване на ПТП, защото в конкретиката на настоящото делото не
може да се приеме, че времето за реакция е било 0,6 сек. Тази стойност, както и вещото лице
е посочило, може да бъде приета само в хипотеза, че правоспособен водач е карал
достатъчно дълъг период мотоциклет и е придобил известна натренираност. Липсват обаче
данни по делото, че ищецът е карал дълго време мотоциклет, което да бъде индиция, че
самият той има по-бързи от обичайните за средностатистическия мотоциклетист навици и
реакция. Отделно от това, време за реакция от 0,6 сек., както обяснява и инж. Т., е
приложимо в хипотеза, когато пътната обстановка и поведението на водача на лекия
автомобил са предполагали възникването на опасност, защото тогава може обосновано да се
изисква от водач на друго превозно средство да прояви завишено внимание, над обичайното,
респ. времето му за реакция ще е по-кратко, защото у него съществува очакване за
евентуално усложнение в пътната ситуация.
В случая съдът не кредитира показанията на свидетеля Е., че при извършване
маневрата с лекия си автомобил „Фолксваген“ мотоциклетистът е бил много далеч от нея и
че се е движил много бързо. Установява се от експертизата, че ищецът е карал с около 40
км/ч, което е под нормативно допустимото и не би могло да се определи като висока скорост
щом самият законодател е приел граница от 50 км/ч. Следва да се отчита и известната
заинтересованост на Й. Е., която като причинител на ПТП би изнесла факти, които да я
оневиняват или да смекчават вината й. Свидетелят Н., който е бил очевидец на ПТП и не е
пряко заинтересован от делото, сочи, че автомобилът е завил непосредствено пред
мотоциклета, което кореспондира и с данните от АТЕ, и съдът приема, че опасността за
ищеца е възникнала изненадващо. Аргумент за този извод са също така фактът, че водачката
8
на лекия автомобил е извършила маневрата на абсолютно забранено за това място (при
наличието на двойна непрекъсната линия), което не предполага у ищеца очакване, че тя ще
завие точно пред него, като преди това, според нейните показания, тя е изчакала и
пропуснала л.а. БМВ, който се е движил на известно разстояние пред мотоциклетиста, и
което обстоятелство също е от естество да създаде обосновано убеждение у ищеца, че
водачът на лекия автомобил наблюдава и се съобразява с пътната обстановка и дори да
извършва маневра на забранен пътен участък ще се съобрази с приближаването му и ще го
пропусне.
Предвид горните съображения съдът не счита, че в конкретиката на изяснените по
делото факти може да се приеме за обосновано, че времето за реакция на мотоциклетиста е
0,6 сек., защото то би било приложимо само при много опитен мотоциклетист и когато
самата пътна обстановка ясно сочи за потенциалното й усложняване и възникване на
опасност от сблъсък с лекия автомобил, а такива обстоятелства не са били налице. Поначало
съдът приема за правилно взетото от вещото лице в експертизата време за реакция от 1 сек.,
защото е съобразено с поведението на сочения делинквент и изненадващо извършената от
него маневра на забранено за това място. Дори и обаче да бъде прието време за реакция от
0,7 сек., и заместването му в показателя t1, във формула №7.2, на стр. 21 от АТЕ (л. 88), се
получава дължина на опасната зона за спиране, която е равна на 21,19 м.
[(0,7+0,1+0,5*0,2)*40/3,6+1600/(26*5,5)]. Тази дължина на опасната зона е по-голяма от
отстоянието от мястото на удара от 21 м., от което следва извод, че ПТП е непредотвратимо
за ищеца и в този смисъл не би могло да се приеме, че управлението на ищеца без
правоспособност е в причинна връзка с настъпването на инцидента.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът отчита вече изяснения обем и характер на получените травматични увреждания,
които са тежки по своя характер и се изразяват в: множество разкъсно контузни рани в
областта на брадичката, лявата зигоматична област, множество рани в областта на шията,
като най-дългата е 7 см.; счупването на долната челюст; контузия на гръдния кош с
разкъсно-контузни охлузни рани, счупване на четири ребра; контузионни огнища на белия
дроб (наличие на въздух в медиастинума); травма на таза - счупване на крилото на лявата
хълбочна кост с минимално разместване; инцидентни разкъсно контузни рани на двете
предмишници, счупване на костите на лявата предмишница, счупване на лявата лакътна
кост в средната й част; разкъсване на сухожилията на втори и пети пръсти. Лечебният и
възстановителен период от около месец и половина в болница (06.08-19.09.2022 г.), където
са му извършени открито наместване на лъчевата кост и фиксация с плака, стоматологично
телено шиниране, оперативна интервенция и пришиване на сухожилията на втори и пети
пръсти, извършената трахеостома (която представлява изкуствено създаден по хирургичен
път отвор в предната част на шията, в областта на трахеята) с цел апаратна вентилация на
белия дроб, като в този период болките са били изключително силни във връзка с
множеството счупвания. Макар и с намаляващ интензитет, ищецът е търпял болки и
страдания и при последващото домашно лечение и рехабилитации, които са продължили
9
няколко месеца, като през това време, според показанията на баща му, се е налагало да му
бъде оказвана помощ при ежедневното му обслужване и затрудненията му да се придвижва.
Следва да се отчитат и затрудненията, които е изпитвал за около 30 дни в храненето,
пълното обездвижване в първите около 40 дни след ПТП, наличието на ограничения в
активните движения на засегнатите области, изразяващи се в дефицит в пълното сгъване на
втори пръст; дефицит от 10 градуса в супинацията на предмишницата; ограничения в
крайната екстензия в ставите на палеца на лявата ръка от 5-7 градуса; ограничение от 8-10
градуса в сгъването напред на лявата китка; невъзможност на трети пръст на лявата ръка да
се повдига самостоятелно от неутрално положение. Същевременно следва да се вземе под
внимание, че въпреки тези ограничения, функцията на лявата ръка е добре възстановена,
като в ежедневната работа ръката може да се използва в пълна степен, а описаните по-горе
ограничения, според СМЕ, са преодолими с физико – рехабилитационни процедури и
засилване на мускулатурата. Засилващ обема и продължителността на изпитваните от ищеца
емоционални страдания са и остатъчните трайни белези в зоната на раневите и
оперативните цикатрикси, включително този в областта на шията, които създават известно
смущение у ищеца относно външния му вид. Следва да се отчетат показанията на свидетеля
З., според които пострадалият не може да си намери работа, не спортува и почти не излиза,
което сочи, че след около година ищецът не е възстановил своя обичаен ритъм на живот в
една млада възраст (21-22 години). От друга страна, е необходимо да се вземе предвид и че е
налице възстановяване от лицево – челюстната травма с нормални дъвкателни функции, и че
ищецът се намира в добро общо здравословно състояние, без прогноза за необратимо и
трайно негативно отражение на получените травматични увреждания върху психическото и
физическото му състояние.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, активната възраст на ищеца
години, както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че
сумата от 70 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по
размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция
от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
Видно от приложената на л. 10 от делото извънсъдебно предявена претенция до
застрахователя от 28.10.2022 г. и с оглед горните съображения, законна лихва върху
присъденото обезщетение е дължимо именно от 28.10.2022 г. до окончателното плащане.
Акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода от датата на ПТП
10
– 06.08.2022 г. до сезирането на ответника – 27.10.2022 г., тъй като за поставянето му в
забава се изисква предявяването на извънсъдебна претенция до ответника.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. К. Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство,
което съдът определя в размер на 3000 лв., като следва да се отбележи, че този размер е
съобразен с постановеното решение от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС, както
и с практиката, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022 г.,
I ТО на ВКС, като настоящият съдебен състав приема, че нито чл. 38, ал. 2 ЗА, която
препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нито самата Наредба, съответстват на правото на ЕС. За определянето на
този размер съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и обема на събраните по делото доказателства.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд общо сумата от 3132,50 лв., от която: 157,50 лв. –
възнаграждение за АТЕ; 175 лв. – възнаграждения за СМЕ; и 2800 лв. държавна такса.
Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са
своевременно заявени, включително не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК *******,
със съдебен адрес гр. С., ж.к. Дианабад, бул. „*******, чрез адв. Д. С., да заплати на А. Р. З.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „******* ет. 3, чрез адв. С. Н. - К., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 06.08.2022 г. в гр. С., по вина на Й. К. Е., водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с peг. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 70 000 лв. до 200 000 лв. и претенцията за
лихва за забава, дължима за периода 06.08.2022 г. – 27.10.2022 г., поради тяхната
неоснователност.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК *******,
със съдебен адрес гр. С., ж. к. Дианабад, бул. „*******, чрез адв. Д. С., да заплати на адв. С.
К. Н. – К. от САК, с адрес на кантората: гр. С., бул. „******* ет. 3, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в
настоящото производство, в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК *******,
11
със съдебен адрес гр. С., ж. к. Дианабад, бул. „*******, чрез адв. Д. С., да заплати по
банкова сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от общо
3132,50 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12