Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 27.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Ана Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№5843 по
описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано след отмяна на Определение
№11909/18.10.2018г., постановено по адм. дело 5153/2018г. по описа на ВРС, 14
с-в и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалба вх. №24070/10.04.2018г. на „А.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. ****, срещу Заповед № РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Варна с искане да бъде прогласена нищожността й.
В
жалбата се излагат оплаквания, че през стопанската
2011/2012г. жалбоподателят бил наемател на близо 780 дка земеделски земи,
находящи се в землището на с. Константиново, област Варна. След като между
собствениците и наемателите не било постигнато споразумение относно
обработването им, Директорът на ОД – Земеделие издал заповед от 31.08.2011г. на
осн. чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, с която игнорирал правата на жалбоподателя.
Последният обжалвал тази заповед, която била отменена със съдебно решение и
преписката върната на административния орган. След спазване на предвидените
процедури, Директорът на ОД „Земеделие“ издал процесната заповед. Поддържа се,
че въпреки спазването на изискванията за форма, заповедта е нищожен акт, тъй
като е издадена извън времевата компетентност на административния орган. В тази
връзка се излага, че разпределението е следвало да бъде извършено преди
началото на конкретната стопанска година и законът обезсмисля преповтарянето на
опорочена процедура, предвиждайки че обжалването не спира изпълнението на
заповедта. Извън сроковете по чл.37в ЗСПЗЗ, за административния орган не
съществува правомощие за извършване на разпределение за конкретна стопанска
година. Поддържа се и че аргумент за нищожност е практическата неосъществимост
на заповедта. Сочи се, че единственото легално средство за отстраняване на
допуснат порок, е изплащането на обезщетение по ЗОДОВ. В открито съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Излага се и че
заповедта е издадена при липса на материална компетентност доколкото не се
разпределя ползване на земеделски земи завбъдеще. Сочи се, че заповедта не е
издадена в изпълнение на съдебно решение, тъй като мотивите на съдебното
решение не подлежат на изпълнение.
Ответникът по
жабата, Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Варна, чрез процесуален
представител, в открито съдебно заседание изразява становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата. Поддържа, че липсва правен интерес от обжалване. Сочи,
че обжалваната заповед е издадена при съобразяване с мотивите на съдебното
решение, постановено по гр.д. 15420/2011г. на ВРС, 18 с-в, като в този случай
няма правна логика да се очаква, че произнасянето ще е в рамките на една и съща
стопанска година. Административният орган е бил длъжен да изпълни даденото му
от съда разпореждане, в противен случай подлежи на санкция. Оспорената заповед
е издадена от компетентен по материя и териториален обхват орган и не страда от
порок, обуславящ нейната нищожност. Сочи се, че дори и да се приеме, че
заповедта е издадена след срока, то това би било основание за
незаконосъобразност, а не за нищожност.
Заинтересованата
страна „А.Г.“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщена е
преписката по издаване на атакувания административен акт, от която е видно
следното:
С решение
№5793/14.12.2013г., постановено по гр.д. 15420/2011г. по описа на ВРС, е
отменена т.1 от Заповед №РД-17-46/31.08.2011г. на Директора на ОД „Земеделие“ –
гр. Варна, с която на осн. чл.37в, ал.4 и ал.13 ЗСПЗЗ, е определено
разпределението на масивите за ползване в землището на с. Константиново, община
Варна и преписката е върната на административния орган за процедиране съобразно
изложеното в мотивите на решението. В последните съдът е констатирал, че
комисията, предвидена в чл.37в ЗСПЗЗ, е действала в нелегитимен състав, тъй
като в нея не е участвал кметът на с. Константиново, или оправомощено от него
длъжностно лице. Оттам е възприето и че липсват мотиви към административния акт
и заповедта е издадена в нарушение на законовото изискване за форма. Решението
е влязло в сила на 24.01.2014г.
С писмо от
13.02.2014г., Директорът на ОД „Земеделие“ – гр. Варна, въз основа на
гореописаното решение, е отправил искане до Кмета на с. Константиново, да
определи лице, което да присъства на заседанията на Комисията.
С писмо от
26.02.2014г., Кметът на с. Константиново е уведомил административния орган, че
със Заповед 22/26.02.2014г., за участие в комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ, е
определил лицето ****на длъжност ст. спец. „Поземлена реформа“.
Със Заповед
РД 14-17-160/25.03.2014г. Директорът на ОД Земеделие – Варна е открил процедура
за сключване на споразумение между собствениците и/или ползвателите на
земеделски земи в землището на с. Константиново, община Варна, за стопанската
2011/2012г. и е назначил Комисия по чл.37в ЗСПЗЗ в състав: председател ****–
началник на Общинска служба по земеделие – Варна, и членове: ****на длъжност
ст. спец. „Поземлена реформа“ в кметство с. Константиново и ****– юрисконсулт в
ОД „Земеделие“ – Варна.
Съставени са
три протокола от заседания на комисията, в последния от които от 13.05.2014г. е
констатирно, че не е постъпило споразумение от собствениците/ползвателите за
землището на с. Константиново за стопанската 2011/2012г.
Комисията е съставила Проект
за разпределение от 13.05.2014г., както и доклад от 04.06.2014г., въз основа на
който е издадена процесната Заповед РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Варна за разпределение на масивите за ползване в землището на с. Константиново.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
С
подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от процесуално
легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт.
На основание
чл.149, ал.5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане да
бъдат обявени за нищожни без ограничение във времето.
В процесния случай
съдът следва да обсъди само оплакванията за нищожност на акта доколкото жалбата
е подадена извън срока, в който може да бъде преценявана неговата унищожаемост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168 АПК, предмет
на съдебната проверка е законосъобразността на оспорения административен
акт на всички
основания, предвидени в чл.146 АПК, а именно:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Административният
акт е недействителен, когато са засегнати, неспазени условията за неговата
действителност, когато е засегнат особено съществено от някой от гореизброените
пет порока. Преценката за нищожност на административния акт е конкретна във
всеки отделен случай според степента на допусната незаконосъобразност, с която
се засягат правата на адресатите на акта.
По
оплакването за постановяване на акта извън времевата компетентност на
административния орган поради изтичане на стопанската година, следва да се
посочи, че административният акт е издаден при спазване на задължителни
указания към административния орган, обективирани във влязло в сила съдебно
решение. Съобразно чл. 173, ал. 1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката
на административния орган, след като обяви нищожността или отмени
административния акт, съдът решава делото по същество. Ал. 2 на същия текст гласи,
че извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради
некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по
същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съгласно чл.177, ал.2, изр.1 АПК, актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Т.е., по
силата на закона, указанията на съда, включително в процесния случай, са
абсолютно задължителни за административния орган и за него не е налице
възможност да заобиколи преценката на съда. И след като преписката е върната за
процедиране, то административният орган е бил обвързан да изпълни дадените
указания, включително в мотивите на съдебния акт, към които препраща
диспозитивът му. В конкретния случай, при извод че комисията по чл.37в ЗСПЗЗ е
заседавала в незаконен състав, то административният орган е следвало да повтори
процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ, но в изискуемия и посочен от съда състав на
комисията, което е и направено.
Съгласно чл.37в,
ал.1 ЗСПЗЗ, в състава на комисията се включват: кметът на населеното място,
съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица,
представител на общинската служба по земеделие и представител на областната
дирекция "Земеделие". При изготвянето на проекта на разпределение в
работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски
имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в
процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ. Видно е
от гореописаната фактическа обстановка, че съставът на комисията е включвал
нормативно изискуемите лица. Респективно, процесната заповед е издадена въз
основа на доклад на легитимна комисия по чл.37в ЗСПЗЗ.
В
светлината на гореизложеното, заповедта е издадена от оправомощен орган, в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, в писмена форма,
при наличие на волеизявление на автора й, и на материалноправна норма която е
предпоставка за нейното издаване, и въз основа на задължителни указания по
силата на съдебно решение, поради което същата представлява валиден
административен акт.
Горното налага извод за
неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, ответната
страна по жалбата има право
на разноски, като според разясненията, дадени
с тълкувателно решение №
3/13.05.2010 год. по тълк.дело № 5/2009 год. на
ВАС, когато административният
орган е представляван в съдебно-административното производство
от юрисконсулт на същия се
следва и юрисконсултско възнаграждение.
Искането за присъждане на направените по делото разноски
е направено своевременно. В настоящия случай административният орган е представляван
в производството от юрисконсулт, поради което и на същия се следват разноски в
рамките на предвидения в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500 лева.
Водим
от горното и на осн. чл.172,
ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. №24070/10.04.2018г. на
„А.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. ****,
срещу Заповед № РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Варна с искане да бъде прогласена нищожността й.
ОСЪЖДА „А.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ -Варна с адрес гр.
Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ 1 сумата от 500лв.
/петстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн.
чл.143, ал.4 АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: