№ 404
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503309 по описа за 2022 година
С решение № 2103 от 01.08.2022 г. по гр. д. № 9505/2021 г. ОСЪЖДА на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 40 и сл. ЗЗЖ Столична община да
заплати на М. И. Я. сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от бездействието на ответника да организира и
изпълнява дейностите, вменени му по закон по овладяване на популацията на
безстопанствени кучета и осигуряване на безопасна градска среда, ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община, в
която се твърди, че ищецът не е доказал наличието на противоправно
поведение на ответника, като подчертава, че травмите са от падане от колело
(и то поради загуба на контрол от самия ищец), а не от ухапване от куче.
Подчертава, че ищецът е следвало да докаже безстопанствения характер на
кучетата, което не е сторено, тъй като се установява, че те са обитавали
колиба, направена от живущите в блока, които са ги и хранели, а
следователно те са били под техен надзор (70 ЗВетМД). Твърди, че
практически кучетата имат стопанин, макар и той да не е установен и се
позовава на съдебна практика в тази насока. Отделно твърди, че самото
1
съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно, тъй като е
предвидено в закона – според действащата общинска програма след
кастриране и обезпаразитяване животните се връщат на местата, от където са
взети. Изтъква, че в случая от значение е полагането на всички усилия за
вземане на конкретни мерки с дължимата грижа, а непостигането на крайната
цел не е противоправно поведение (Решение № 488 от 7.02.2012 г. по гр.д. №
899/2010 г., ІV ГО, ВКС, решение № 308 от 3.01.2018 г. по гр.д. № 1068/2017
г., ВКС, ІV ГО). Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска. В
допълнителна молба след указания на съда е заявил, че в претенцията за
отмяна на решението е включено и оплакване относно размера на
присъденото обезщетение, тъй като решението е неправилно и по отношение
на него.
Ответникът М. И. Я. оспорва жалбата. Подчертава, че от показанията на
очевидеца, който му се е притекъл на помощ и го е спасил, е видно,че
кучетата са много злобни, чипирани и с марка на ухото, поради което те
следва да се третират като безстопанствени. Намира, че представената
Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 -
2016 г., справки от ОП „Екоравновесие“ и отчети, не установяват изпълнение
на задълженията по чл. 40, чл. 41, чл. 47 и чл. 48 от ЗЗЖ за полагане на
дължимата грижа от общината. Счита, че е налице неизпълнение на чл. 50, т.
2 ЗЗЖ. Намира, че според последния отчет от 2019 г. кучетата са прибрани
чак след като са застрашили хора. Изтъква още, че след като грижата за
кучетата е оставена на хора от блока, то това означава именно, че СО не е
полагала адекватна такава. Позовава се на съдебна практика – Решение №
368/18.11.2015 г. по гр.д. № 2045/2015 г., ВКС, Решение № 183 от 30.06.2017
г. по гр.д. № 4028/2016 г., ВКС. Сочи, че размерът на обезщетението е
съобразен с чл. 52 ЗЗД, като счита, че оплакване относно същия е
преклудирано, тъй като такова не е включено във въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът М. И. Я. твърди, че на 22 срещу 23 юни 2021 г. в гр. София,
2
управлявайки велосипеда си бил нападнат от три безстопанствени кучета,
едно от които го захапало за лявата маратонка, а другото за крачола на
панталона, при което в опит да ги отблъсне загубил равновесие и паднал
върху паркирал на улицата лек автомобил, в резултат на което получил
травматични увреждания – разкъсни рани по лицето, главата, ръцете и крака,
избиване на зъб. На помощ му се притекъл свидетел, който разгонил кучетата
и повикал „Бърза помощ“. Ищецът твърди, че претърпял медицински
интервенции (зашиване и залепване на рани), възстановявал се дълго, имал
затруднения в ежедневието и изпитвал болки, нуждаел се от помощ, срамувал
се от външния си вид в работата си с клиенти като зам.управител на
„Технополос“, изпитвал страх, отчуждил се, не спортувал. Твърди, че
Столична община не е изпълнила задълженията си да организира и изпълнява
дейностите, вменени със закон по овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и осигуряване на безопасна градска среда, поради
което претендира да му се изплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от
26.06.2021 г. и разноски.
Ответникът Столична община счита иска за неоснователен, тъй като е
изпълнила задълженията си по закон, като е приела Програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета 2008 г. - 2011 г. и 2012 г. - 2016 г., и
е възложила изпълнението й на трето лице. Намира, че поради осъществяване
на дължимата грижа, макар и да не е постигнат очаквания резултат, не следва
да носи отговорност. Твърди, че кучетата не са били безстопанствени, като
възразява и относно фактите по настъпването на самия инцидент. Оспорва
размера и причинната връзка с вредите, като подчертава, че те са настъпили
поради падане от велосипеда, а не от ухапване от куче.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищецът е претърпял инцидент на 21-22 юни 2021 г. в гр.
София. Според СМЕ и данните в представените медицински документи се
установява, че той е получил разкъсно-контузни рани и охлузвания в областта
над челото и дясната вежда, на гърба на носа, на носния отвор, на горната
устна, долната част на дясната очница, дясната предмишница, десния лакът и
3
дясната ръка, дясната подбедрица, коляното, лигавицата на устната кухина и
долната устна, както и избиване на 2-ри зъб долу в дясно (което затруднило
храненето). Дадено е становище, че уврежданията са получени при падане от
превозно средство и няма такива от ухапвания. Ищецът е бил опериран за
трансплантация на краче и ламбо на устната лигавица на горната устна и
гърба на носа, а хирургично са обработени и нараняванията на носа. Въпреки
извършената пластична операция е останал белег и кожен дефект на горната
устна. Мекотъканните наранявания при ищеца са зараснали за 45 дни, период
по-дълъг от обичайния за рани на лицето, с оглед факта, че при две от
неговите рани е имало кожен дефект, наложил извършване на кожна пластика
с присаждане на кожа с проходими кръвоносни съдове. Това е наложило
продължително провеждане на мазеви превръзки през 3-4 дни. През
посоченият период ищецът е търпял болки и страдания (най-интензивни след
инцидента, пластичната операция и периодичните превръзки). Налично е
било затруднение при храненето, а белезите трайно са променили външния
вид, като макар и зараснали, раните са оставили кожни козметични дефекти
на лицето, които са видими.
Св. В. М. С., сочи, че срещу тези улични кучета жена му и тъщата му
многократно са подавали сигнали до общината. Разказва, че видял поредното
нападение на въпросните кучета от балкона си - те изскочили от една ниша
срещу ищеца, който карала колело по улицата. Сочи, че живущите от блока
направили колиба на кучетата и те не се виждали, като идваш по пътя.
Кучетата започнали да го дърпат и да го бутат, той загубил контрол и се
чукнал в паркираната кола на свидетеля, като паднал жестоко. Свидетелят
излязъл веднага, защото лично много се ядосвал на тези кучета и много пъти
искал да се саморазправи с тях. Не очаквала, че е така сериозно, но видял
локвата кръв и забравил за кучетата. Я. бил в потресаващо състояние, с
обезобразено лице, висели парчета кожа, месо, кръв, джука, нос, вежда, много
зле бил. Свидетеля извикал спешна помощ, полиция, разпитвали ги, питали за
кучетата. Били тогава три кучета, а сега, така нареченото Мечо още е там,
като имало и едно женско, което било доста злобно. От блока ги хранели,
затова стояли там, до трафопоста. Свидетелят видял, че по-рано нападнали и
друг велосипедист. Свидетелят не знае да са собственост на някой, но едно от
глутницата, което било много по-агресивно, го припознали от блока, като
свое и в момента го гледали вътре в двора. Останалите били навън, което
4
според свидетеля го водело към мисълта, че няма собственост върху кучетата.
Кучетата били чипирани. Допълнил е, че преди инцидента едно от кучетата е
отглеждано от блока, като свое, като предполага, че ако има собственост тя е
на някой конкретно от блока, но всички хранели и това и останалите кучета.
Съпругата на ищеца, Т. С. Б., разказва, че след претърпяната операция
той изглеждал потресаващо, всичко го боляло, с драматични рани по лицето.
Той се възстановявал месеци, като психически не се стабилизирал, променил
се, сънувал кошмари, страхувал се от кучета, спрял да кара колело, забранил
и на детето да кара. Не спортувал вече, не ходел пеша, а най-голямото му
притеснение бил външният вид, тъй като работел с хора - притеснявал се
безкрайно, прикривал белезите си, не искал да се бръсне. Корона вируса и
носенето на маска му помогнало, като така ходел по-смело на работа.
По делото от страна на ответника са представени Програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Столична община 2012-2016., Решение № 3 от 8.02.2018 г. за продължаване
на изпълнението на мерките по посочената програма, План за действие,
ежегодни справки за дейността на ОП "Екоравновесие" за периода 2008 до
2021 г., Отчети на изпълнението на мерките от Програмата за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична
община 2012-2016 г. и годишен отчет за дейността на ОП "Екоравновесие",
съгласно които Общината е започнала работа за овладяване проблема с
безстопанствените кучета, които се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и
връщат по местообитанията си. От посочените справки, касаещи 2021 г.
(когато е настъпил инцидента) се установява, че до м. май на тази година са
заловени 1763 кучета, 1178 са кастрирани, 809 са осиновени, 165 са включени
в кампании за дворни кучета, а 724 са върнати, като е отразена и бройката на
починалите и евтаназирани животни. В справка е отразено за предходните
години, че броят на заловените и кастрирани кучета е съответно за 2020 г. –
3450 и 2336, за 2019 – 3282 и 2484, за 2018 – 3713 и 2941 и пр. Всяка година
част от кучетата (отбелязани в графа 3 по справките) са били връщани на
местата от където са били взети. В справките са отбелязани и броят на
животните, които са осиновени или съответно настанени в клиники за
лечение. В приложените годишни отчети е видно, че дейностите, касаещи
мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета са
допълнени като в тях са включени разширяване на приютите, закупуване на
5
апарати за изследване на животните, предприемане на мерки (глоби и др.)
спрямо граждани, които изоставят домашните си животни, всекидневни
проверки, разгръщане на кампании за осиновяване, кастрации и пр.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД (В този смисъл и
решение № 7 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 3623/2008 г., Г. К., І Г. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ищецът поддържа, че общината, чрез
своите служители, е нарушила вменените й от закона задължения, като не е
взела необходимите мерки безстопанствените животни да не създават
опасност за хората, както и не е организирала в достатъчна степен
изпълнението на програмите за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета.
В чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на животните е предвидено, че
Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието приема
Национална програма за овладяване популацията (с легална дефиниция в т.
12 § 1 от ЗЗЖ) на безстопанствените кучета на територията на Република
България, а Общинските съвети приемат програма за изпълнение на
Националната програма и план за действие на съответната община (чл. 40, ал.
3 от закона). Задълженията на общинските власти са детайлизирани и в
Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г. за прилагане на Националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност. Съгласно чл. 41, ал. 1 и 3 от Закона за защита на
животните безстопанствените животни се настаняват в приюти, изградени от
органите на местната власт, подлежат на кастрация, обезпаразитяване и
ваксинация и ако не бъдат взети за отглеждане, се връщат от местата, от
които са взети (чл. 47, ал. 3 от закона).
В решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г., ІV Г. О. на
ВКС е разяснено, че отговорността за вреди от вещи и животни по чл. 50 ЗЗД
е обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е
вреда, той дължи обезщетение. Такава е и отговорността за чуждо поведение
(действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД, защото възложителят отговаря при
същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата.
6
Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е
виновна - ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито
той, нито отговорния за неговите действия. Такава е отговорността на
общината за вреди от безстопанствени кучета - тя отговаря, ако нейните
служители не са положили дължимата грижа. В този смисъл, ако в хода на
процеса се установи, че е настъпила вреда, този факт няма да е достатъчен за
да се ангажира отговорността на ответната община – тя може да се освободи
от отговорност ако докаже, че е осъществявала предписаните от закона
действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета като
служителите й са осъществили тези действия с дължимата грижа, дори и
целта да не е напълно постигната. Ако се установи, че общинските власти са
взели адекватни мерки и са организирали изпълнението им с оглед естеството
на проблема и в съответстват възможностите на общината, последната не
може да понесе отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД. Така и в решение № 488
от 07.02.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 182 от
26.01.2021 г. по гр. д. № 573/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, в които също се
приема, че когато общината не предприеме предписано от закона действие
или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди,
тя дължи обезщетение, а ако предписаното от закона действие е предприето с
дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи
обезщетение.
При съобразяване на казаното по-горе по съществото на настоящия спор
съдът намира следното:
На първо място от значение по делото (с оглед спор между страните по
този въпрос) е да се установи механизма, при който е пострадал ищецът, за да
се направи извод дали и до колко общината следва да бъде отговорна.
Събраните в хода на процеса гласни доказателства сочат, че пострадалият е
претърпял травми тъй като е бил нападнат от кучета, докато е управлявал
велосипед. В тази насока показанията на очевидеца не се опровергани от
други доказателства. Несъстоятелно е твърдението на общината-
жалбоподател, че телесните увреждания са настъпили от падане и поради
това общината не може да бъде ангажирана с отговорност. Безспорно
нападението на животните е провокирало загуба на равновесие и ако те не са
нападнали и бутали велосипедиста, той е нямало да претърпи инцидент от
падане.
7
На второ място следва да се извърши проверка дали кучетата са били
безстопанствени. В посочената по-горе наредба (§ 1) се съдържа дефиниция
на понятието, където е прието, че безстопанствено е всяко изоставено,
изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено
място без надзор. Съдът приема, че нападението над ищеца е било от
безстопанствени кучета. Фактът, че те са такива се установява от съвкупната
преценка на показанията на свидетелите, доведени от ищеца, които сочат, че
кучетата са „чипирани“, обитават уличния район, живеят в глутница, няма
ясни данни за техни собственици. От казаното може да се направи обоснован
извод, че животните (всички или част от тях) са били уловени и в
съответствие с изискванията на програмата за овладяване на популацията –
маркирани и върнати по местата, от където се взети. Съгласно чл. 47, ал. 3
ЗЗЖ тези кучета остават под надзора и грижите на общините, организациите
за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за
спазване изискванията на чл. 49 и 50 от с.з. Такова задължение за надзор е
отразено и в чл. 21, ал. 4 от Наредбата, според който текст при липса на
граждани и организации, заявили желание за грижи за безстопанствените
кучета, върнатите по места кучета са под контрола и грижите на общината .
Общината, чиято е тежестта да установи това, не доказва твърденията си в
хода на процеса, че съществуват такива лица или организации, които да са
поели регламентиран ангажимент към стопанисване, отглеждане и контрол
върху тези животни. Вярно е, че от показанията на свидетеля се установява,
че част от тези кучета се обгрижват от граждани в квартала, които им
предоставят храна, правят им колиби, подслоняват ги в общи части или край
жилищните сгради, дават им имена (“Мечо“), но това не може да обоснове
еднозначният извод, че безстопанствените животни са изведени от надзора на
общината. Обратно – животните, дори и домашни, когато са изоставени на
обществено място (каквото е междублоковото пространство) без надзор,
следва да бъдат контролирани от общинските власти, чието е основното
задължение да подсигурят безопасна градска среда.
Ето защо след като се доказва, че процесните животни са под надзора
на общината, то тя следва да отговаря за причинените от тях вреди в
условията на чл. 49 ЗЗД, освен ако докаже, че с дължимата грижа е изпълнила
вменените й от закона задължения по ограничаване на популацията и
предотвратяване на инциденти с такива животни. Според чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ
8
общините са длъжни да вземат мерки за осуетяване на агресивно поведение
на кучетата към хората. Отделно от това в Наредбата в чл. 11, ал. 2 е
посочено, че залавянето се извършва и въз основа на сигнал, подаден до
общината, а съгласно чл. 21, ал. 3 при сигнал за агресивно поведение на куче
следва да се извършва проверка от общината с участието на
регистрирани/официални ветеринарни лекари, като могат да участват и
представители на организации за защита на животните. Събраните по делото
доказателства установяват, че процесния инцидент с глутницата кучета,
обитаващите район на процесните събития не е единичен, а по данни на
свидетеля, неговата жена и тъща са подавали неколкократно сигнали в
общината за наличието на агресивни животни. От страна на общината не са
ангажирани никакви доказателства, че процесните сигнали са обработени, по
тях е извършена проверка, респ. са предприети мерки. Следва да се посочи, че
представените общи отчети за провеждането на дейност, съобразно
приеманите планове не обхващат годината на инцидента и предхождащата
я година – депозираните (л. 49-62) отчетни книжа касаят времето до 2019 г. и
са неотносими. Вярно е, че самият факт на наличие на безстопанствени
кучета, не може да обуслови сам по себе си ангажирането на гаранционно-
обезпечителната отговорност на общината. Както по-горе се посочи обаче от
значение за разрешаването на спора е дали са извършени адекватни мерки по
ограничаване на популацията на безстопанствените животни (и съгласно
законовата дефиниция – освобождаване на улиците от тях), дали по
отношение на тях е осъществен изискуемият се от нормативните актове
контрол и дали тези действия са извършени с дължимата грижа. Събраните
доказателства установяват, че в конкретния случай общинските власти не са
осъществили своите задължения в съответствие с предписанията на закона.
По делото са ангажирани писмени доказателства за дългосрочно приета
програма за регулирането на популацията от безпризорни кучета, като и
отчети към нея. Те обаче установяват наличието на планиране и
организационна дейност, и дават статистически данни, но не се установява с
оглед конкретиката на правния спор, че в разглеждания случай са предприети
каквито и да било адекватни мерки за предотвратяване на инциденти от
безстопанствените кучета, обитаващи района на ул. Летоструй, където е
настъпило произшествието. Конкретни действия общинските власти и
организациите, на които са делегирани функции, въпреки надлежното
9
сезиране на общината, не са осъществени. В този смисъл липсва основание да
се приеме, че ответникът-жалбоподател е изпълнил с дължимата грижа
възложените му от закона ангажименти, още по-малко се установява, за
конкретния район планираните (на общинско ниво) действия да са
извършвани регулярно, систематично и последователно. При постъпване на
сигнал за агресивни кучета общината е следвало да проведе посочената по-
горе процедура (чл. 21 от Наредбата), но няма доказателства за нейното
осъществяване.
В обобщение – по делото се установява, че действително ищецът е
пострадал, като е паднал от колелото си, след като към него са се спуснали
безстопанствени кучета, които започнали да го дърпат и бутат. Установява се,
че тези кучета са били безстопанствени, маркирани и обитаващи регулярно
района на инцидента. Установява се, че произшествието се дължи на
неизпълнение на вменени от закона задължения и приети програми на
Столична община по регулиране на популацията от безстопанствени животни
и извеждането им от улиците, особено когато те са агресивни и за тях са
подавани сигнали от граждани. В този смисъл е осъществен фактическия
състав за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
общината. (Следва да се посочи, че приложената от жалбоподателя практика
на СРС не касае сходни фактически обстановки и не е задължителна за
настоящата инстанция, а част от практика на ВКС, на която ответникът се
позовава – Решение № 368 от 18.11.2015 г., ВКС, гр.д. № 2045/2015 г., е
интерпретирана неправилно)
Настоящият състав приема, че във въззивната жалба имплицитно, а и с
оглед направеното уточнение в допълнителна молба от 20.12.2022 г., се
съдържа оплакване относно дължимия размер на обезщетение. Последният е
определен от първостепенния съд в размер на 26 000 лв., като въззивната
инстанция намира тази стойност за подходяща с оглед принципа на чл. 52
ЗЗД. За този извод следва да бъде отчетено, че се касае до средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, тъй като е избит зъб, което според
СМЕ затруднява храненето. За ранните, които са били причинени при
падането по лицето на пострадалия не са ангажирани категорични
доказателства, че съставляват „обезобразяване“ (по смисъла на чл. 129, ал. 2
НК), но се доказва, че те са оставили кожни козметични дефекти на лицето (в
областта на устата и носа), които са видими и е била проведена оперативна
10
пластична интервенция с оздравителни и естетични функции. На следващо
място – съдът съобрази продължителността на периода (посочен като по-
продължителен от обичайния), в който се е лекувал ищеца, естеството на
терапията – оперативна с трансплантация на кожни сегменти, поддържаща,
контролна, като и обстоятелството, че ищецът е получил множество леки
телесни повреди в различни области на тялото – глава, крайници, торс. Съдът
отчита, че лицето е търпяло болки и страдания, налично е било затруднение
при храненето, а събитието се е отразило негативно и в емоционален и
психически аспект за ищеца в две насоки – от една страна той е преживял
ужас и шок при нападението от бездомните кучета, който след това е оставил
у него страх за разхождане пеша, променило е активностите му и обичайното
му ежедневие, а от друга страна – той е изпитвал силни притеснения и
комплекси от раните по лицето и външния си вид по времето на лечение и
възстановяване, като това му е създало дисконфорт и го е мотивирало да не
общува пълноценно пряко в личен и професионален план с хора. С оглед
казаното, съдът приема, че определеният размер на обезвреда е подходящ и
съобразен с относимите за това критерии – възраст на пострадалия, характер
на травмите, вид и продължителност на лечението, състояние понастоящем,
обществено икономическите условия към датата на събитията и пр.
Въз основа на изложените по-горе аргументи, постъпилата жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло. Разноски на жалбоподателя не
се дължат, а на процесуалният представител на ответника се следва сумата от
1390 лв. по реда на чл. 38 ЗА.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2103 от 01.08.2022 г. по гр. д. №
9505/2021 г.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на адв. М. Н. възнаграждение в
размер на 1390 лв. по реда на чл. 38 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12