Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.01.2020
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Радиана Андреева, като
разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ
В.Н.Ч.Х.Д № 612 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 73 от 18.06.2019
г., постановена по Н.Ч.Х.Д № 355/2019 г. по описа на Районен съд – П., втори
съдебен състав, подсъдимата В.С.Г. е призната за виновна за това, че на
13.08.2016 г. в дома на С. Д. в с. Б. е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Г.З.Д., като деянието е извършено при многобройни смекчаващи
обстоятелства и на основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 2 от НК
ѝ е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Подсъдимата е призната за
виновна и за това, че на 23.08.2016 г., в магазин, в центъра на с. Б. между
11:00 часа и 12:00 часа е приписала на Г.З.Д. извършването на престъпление,
като деянието е извършено при многобройни смекчаващи обстоятелства и на
основание чл. 147, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 2 от НК ѝ е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева и наказание „обществено порицание“. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата е определено едно общо най-тежко
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева и „обществено порицание“.
С присъдата подсъдимата е
призната за невиновна за това, че на 23.07.2016 г., около 11:00-11:30 часа, в
с. Б., в дома на С. Д. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г.З.Д.
и е оправдана в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Подсъдимата е призната за невиновна и за това, че на 23.06.2016 г., в с. Б.
около 14:30 часа е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г.З.Д. и
е оправдана в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Подсъдимата
е призната за невиновна и за това, че на 08.09.2016 г. по гр.д. № 448/2016 г.
по описа на РС – гр. П. в обстоятелствената част на исковата молба е приписала
на Г.З.Д. извършването на престъпление и е оправдана в извършването на
престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
В тежест на подсъдимата са
възложени разноските по делото.
В срока по чл. 319 от НПК е
депозирана въззивна жалба от подсъдимата В.С.Г., подадена чрез защитника
ѝ адв. М., с която присъдата на първоинстанционния съд се оспорва като неправилна.
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се,
че при постановяване на присъдата съдът не е анализирал правилно събраните по
делото доказателства.
В допълнителното изложение към
жалбата се твърди, че престъплението обида не е извършено публично, както и че
липсва умисъл у подсъдимата за извършването му. Счита се, че показанията на
свидетелите А. Д. и Е. Д. не са достоверни, а и свидетелите са заинтересовани
от изхода на делото. Твърди се, че за да е осъществен съставът на
престъплението клевета е необходимо извършителят да е посочил конкретни обстоятелства,
които да злепоставят пострадалото лице. Счита се, че свидетелката Евгения
Димитрова не е възприела пряко обстоятелствата за които е дала показания. По
изложените съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и признаване на
подсъдимата за невиновна.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд адв. С. - повереник на частната тъжителка Г.Д., оспорва
въззивната жалба. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Частната
тъжителка се присъединява към казаното от нея.
Защитникът на подсъдимата В.Г.
– адв. М., поддържа доводите във въззивната жалба. Допълнително излага, че от
събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата да е извършила
престъплението клевета, както и какви конкретни обидни думи е използвала. Пледира
за оправдателна присъда.
Подсъдимата поддържа казаното
от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдана.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото
свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и
състезателност. Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимата В.С.Г. е родена на ***
г. в гр. П., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***. Тя е българка,
българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи в „Е.“
ООД на длъжност „кранист“, с ЕГН: **********.
Подсъдимата В.С.Г. и
тъжителката Г.З.Д. са в роднинска връзка. Подсъдимата е сестра на свидетеля А. С.
Д., който е съпруг на тъжителката Г.З.Д.. Тъжителката Г.З.Д. и свидетелят А. Д.
живеят в гр. С.. До 2013 г. те са живели в село Б., в къщата на бащата на
свидетеля А. Д. – С. Д..
На 13.08.2016 г. свидетелят А.
Д. отишъл в къщата на баща си в село Б., където имал заленчукова градина за да
полее зеленчуците. Той бил заедно със съпругата си – тъжителката Г.З.Д.. Свидетелката
Е. Д. била на терасата на къщата си в с. Б., която била съседна на къщата на С.
Д.. В един момент, докато свидетелят А. Д. и тъжителката Г.Д. работили в градината,
от къщата излязла подсъдимата В.С.Г. и започнала да обижда тъжителката Г.Д.,
като я наричала „кучко, мръсницо, крадло, боклук“, „крадла, парцал, боклук, ако
не я взел брат ѝ щяла да е стара мома“ и в резултата на това станало
скандал между двете жени. Бил извикан и екип на полицията. Впоследствие е имало
и други скандали между подсъдимата и частната тъжителка.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: гласни доказателства - показанията на свидетелите Е. Д. /л. 58-59
от първоинст. дело/ и А. Д. /л. 60 от
първоинст. дело/; писмени доказателства
- справка за съдимост, характеристични данни на подсъдимата, прокурорска
преписка № 796/2016 г. на Районна прокуратура – П..
Възприетата фактическа
обстановка се установява основно от показанията на свидетеля А. Д. и от части
от показанията на свидетелката Е. Д.. При преценката на показанията на
свидетеля Добринов съдът съобрази обстоятелството, че той е съпруг на частната
тъжителка и брат на подсъдимата. Въпреки това съдът счита, че показанията му не
следва да останат извън фактическите констатации, тъй като са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви. От показанията на свидетеля се установява,
че на 13.08.2016 г. подсъдимата е отправила обидни думи към тъжителката.
Изложеното от свидетеля Д. се потвърждава и от показанията на свидетелката Д.,
която също споделя за въпросното събитие, но не уточнява на коя дата се е
случило, а посочва като време лятото на 2016 г.
Съдът не кредитира показанията
на свидетелката Д. в частта, в която тя предава обстоятелства, които са ѝ
казани от трето лице – майката на тъжителката Д.. В тази част показанията на
свидетелката представляват косвен доказателствен източник, който не се подкрепя
от нито едно друго доказателство по делото. Освен това в тази си част
показанията на свидетелката са непоследователни.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът
кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите
кореспондират на гласните доказателства по делото.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа обстановка, от
правна страна следва да се приеме, че подсъдимата В.Г. е извършила
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за което е обвинена с частната тъжба – обида,
но не е извършила престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, за което също е
обвинена с частната тъжба – клевета чрез приписване на престъпление.
Относно обвинението за престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК
Съгласно повдигнатото
с частната тъжба обвинение на 13.08.2016 г., в дома на С. Д. в с. Б.,
подсъдимата е казала обидни думи на тъжителката Г.Д., а именно: „крадла,
парцал, боклук, кучка, мръсница, ако не те беше взел брат ми, щеше да си стара
мома“.
Това престъпление
засяга обществените отношения, които са свързани с честта и достойнството на
личността на пострадалото лице.
Предмет на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е пострадалият, т.е. лицето, което
деецът обижда. От обективна страна изпълнителното деяние при обидата, се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго. Престъплението е довършено с възприемането от засегнатия на
обидната проява, тоест обидата трябва да бъде отправена в присъствието на
лицето към което е насочена.
При преценката за
обидната форма на извършеното или казаното трябва да се изхожда не просто от
субективното възприятие на засегнатия, а от един обективен критерий -
общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към
другите членове на обществото. За да е налице обида, следва да бъдат казани в
присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му,
които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични.
В настоящия случай
отправените от подсъдимата спрямо тъжителката и в нейно присъствие думи „кучко,
мръсницо, крадло, боклук...“ са именно такива. Те изразяват отрицателното
отношение на подсъдимата към тъжителката, унижават нейното лично достойнство и
същевременно са неприемливи за едно цивилизовано общество. Престъплението е
довършено с довеждането до знанието на пострадалата на тези обидни думи и
изрази.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че
казва нещо унизително за честта и достойнството на пострадалата, като пряко е целяла това.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната отговорност на подсъдимата
правилно е ангажирана за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
Относно обвинението за престъплението по чл. 147, ал. 1
от НК
Съгласно повдигнатото с частната тъжба
обвинение на 23.08.2016 г., между 11:00 и 12:00 часа, пазарувайки в магазин,
намиращ се в центъра на с. Б., подсъдимата е приписала на тъжителката извършване на престъпление, а
именно: „че е откраднала парите, представляващи спестяванията на С. Д., че е
присвоила парите от продажбата на добитък на С. Д., и че е откраднала
нотариален акт от къщата на С. Д.“.
Това престъпление засяга обществените
отношения осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото,
на положителната обществена оценка за личността.
От обективна страна изпълнителното деяние може да бъде
осъществено в две форми - разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
другиго или приписване на неизвършено от него престъпление. Без значение е дали
разгласяването е станало в присъствието или в отсъствието на наклеветения. При
първата форма се има предвид разгласяване на обстоятелства, които са неистински.
Тези обстоятелства освен, че засягат честта и достойнството на лицето, по
отношение на което са разгласени, но и водят до формиране на отрицателно обществено
мнение за това лице. В този смисъл разгласените неистински обстоятелства следва
също така да бъдат и позорни – неприемливи, или укорими от гледна точка на
останалата част от обществото. В такава насока се извършва и престъпното деяние
клевета във втората му форма – приписване на престъпление, в който случай
засегнатото лице е обозначено като извършител на престъпление. Отново целта е формиране
на отрицателно общественото мнение за засегнатото лице.
В случая от
събрания по делото доказателствен материал не се установи подсъдимата да е
разгласила за частната тъжителка неистинско позорно обстоятелство или да ѝ
е приписала престъпление. Сведения за това дава единствено свидетелката Е. Д.,
но доколкото тя не е възприела лично казаното от подсъдимата, а препредава
обстоятелства, съобщени ѝ от майката на тъжителката, то настоящият
съдебен състав счита, че осъществяването на престъпния състав е недоказано.
Действително осъдителната присъда може да почива и само на косвени
доказателства, когато, обсъдени поотделно и във взаимната им връзка, образуват
логическа верига, обуславяща единствено възможен правен извод. Настоящият
случай обаче не е такъв, тъй като е налице едно единствено косвено
доказателство, което не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Ето
защо съставът на въззивния съд счита, че извършването на деянието от
подсъдимата не е доказано по несъмнен начин и тя следва да бъде оправдана за
това обвинение. С оглед несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, постановената от първоинстанцинния съд присъда следва да бъде изменена
в тази част и подсъдимата да бъде оправдана по това обвинение.
Относно наказанието:
Въззивният съд прие, че
подсъдимата е извършила от обективна и субективна страна престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК. За него в закона е предвидено наказание глоба от хиляда до
три хиляди лева, като съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Първоинстанционният съд на
основание чл. 55, ал. 2 от НК е определил наказанието под най-ниския предел и е
наложил на подсъдимата наказание глоба в размер на 500 лева.
Настоящият съдебен състав
счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване
на подсъдимата от наказателна отговорност чрез налагане на административно
наказание глоба. Подсъдимата е пълнолетно лице, тя не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. Както беше посочено, за престъплението, за което е
обвинена с частната тъжба се предвижда наказание по-леко от лишаване от свобода
до три години и от престъплението не са причинени имуществени вреди. Не са
налице и ограниченията предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК.
Неприлагайки разпоредбата на
чл. 78а от НК първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Ето защо в изпълнение на правомощията
си по чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК въззивния съд следва да измени присъдата и да
освободи подсъдимата от наказателна отговорност като ѝ наложи
административно наказание.
Съгласно чл. 78а,
ал. 1 от НК когато съдът освобождава от наказателна отговорност той налага на
дееца наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева, а според ал. 5 когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. Както беше отбелязано за извършеното престъпление е предвидено наказание
глоба от хиляда до три хиляди лева. При индивидуализацията на административното
наказание глоба настоящият състав на въззивния съд взе предвид на основание чл.
27, ал. 2 от ЗАНН тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на подсъдимата. Съдът съобрази употребените думи и изрази, влошените
личностни отношения между подсъдимата и частната тъжителка и намира, че с
налагането на административно наказание глоба в размер на 1000 лева ще бъдат
постигнати целите по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед
оправдаването на подсъдимата по едно от обвиненията, по които е била призната за
виновна от първоинстанционният съд, то липсват предпоставките по чл. 23, ал. 1
от НК за кумулация на наказания.
Въз основа на гореизложените съображения и при
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция констатира наличието
на основания, налагащи нейното изменяване, поради което и постанови своето
решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл. 337, ал. 1, т. 4, вр. чл. 334‚ т. 3 от НПК и чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК‚ С. окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда
№ 73 от 18.06.2019 г., постановена по Н.Ч.Х.Д № 355/2019 г. по описа на Районен
съд – П., втори съдебен състав, като
ПРИЗНАВА подсъдимата
В.С.Г. за НЕВИНОВНА в това, че на
23.08.2016 г., в магазин, в центъра на с. Б. между 11:00 часа и 12:00 часа е
приписала на Г.З.Д. извършването на престъпление, а именно, че е откраднала
спестяванията на С. Д., че е присвоила парите му от продажбата на добитък,
както и че е откраднала нотариалния акт от къщата на С. Д. и я ОПРАВДАВА по обвинението в извършване
на престъплението клевета по чл. 147, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ присъда
№ 73 от 18.06.2019 г., постановена по Н.Ч.Х.Д № 355/2019 г. по описа на Районен
съд – П., втори съдебен състав, в санкционната ѝ част, с която на подсъдимата
В.С.Г., е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева за престъпление по
чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 337, ал. 1, т. 4, вр. чл. 334, т. 3
от НПК и чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като ѝ НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
ОТМЕНЯ
присъда № 73 от 18.06.2019 г., постановена по Н.Ч.Х.Д № 355/2019 г. по описа на
Районен съд – П., втори съдебен състав, в частта, с която на основание чл. 23,
ал. 1 от НК на подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева и „обществено порицание“.
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 73 от 18.06.2019 г., постановена по Н.Ч.Х.Д № 355/2019 г. по описа на Районен
съд – П., втори съдебен състав, в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /при особено мнение/
2.