Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2565
град Пловдив, 10.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2687 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от И.Н.Г., с ЕГН **********, против Решение № 108 от 15.07.2019 г.,
постановено по АНД № 358/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, с което е
потвърдено НП № А – 411 от 17.04.2018г. на Началника на РУ на МВР - Асеновград,
с което на И.Н.Г. е наложена глоба от 500 лева, за нарушение по чл. 87,
ал.1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата е
изложено касационно основание за отмяна на решението – съществени нарушения на
процесуални правила в хода на развитие на административно наказателното
производство, твърди се нарушение на чл.42 от ЗАНН с оглед непосочването на
дата и място на извършване на нарушението, което обстоятелство кореспондира с
невъзможната преценка за приложимостта на чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН и
НП.
В съдебно
заседание - И.Н.Г., чрез пълномощник адв. С.К.с
писмена молба – становище поддържа касационната жалба, иска отмяна на решението
и на НП.
Ответната страна по касационната жалбата страна – РУ
на МВР гр.Асеновград не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че следва
да се потвърди решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение,
във връзка с наведените от касатора оплаквания и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК във връзка с чл.
63, ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК и от лице, имащо
правен интерес - страна в първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на въззивното съдебно
производство първостепенният съд за да потвърди НП е приел, че И.Г. е подал
заявление на 12.04.2018г. за продължаване на срока за носене и съхранение на
ловно оръжие, в което е посочено, че е необходимо за ловни цели.
По отношение
на И.Г. е имало издадено разрешително - рег. № 86, със срок на валидност до 30.03.2018г.
На 28.03.2018г. Димитър Димитров - младши полицейски
инспектор по „КОС“ при РУ- Асеновград, е приел от И.Г., дългоцевно
огнестрелно оръжие с гладкостепенна цев – успоредка,
„Тула“, кал. 16, № 196004, дългоцевно
огнестрелно оръжие с нарезна цев – „ЧЗ -550“, кал.
300 WM, № А 420624, разрешение за съхранение, носене и употреба на ОББ № РВ
103595, поради изтичане на срока на съхранение.
Заявлението си
за подновяване на разрешителното Г. е депозирал на 12.04.2018г. с вх. № 239000 и за това му е съставен акт за
установяване на административно нарушение, а след това е издадено НП.
Оспореното решение на АРС е постановено в нарушение на закона.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОББВПИ в
едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за
подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, като в цитираната разпоредба изрично са посочени
документите които трябва да бъдат приложени към заявлението.
Приложимата
разпоредба регламентира процедурата за продължаване срока на издадено вече
разрешително за носене и употреба или за съхранение на ловно оръжие. Това
продължаване на срока е мислимо единствено преди изтичане на срока на
разрешителното, тъй като е недопустимо да се удължава срок, който вече е
изтекъл.
В процесния случай касаторът
се е явил в канцеларията на служба КОС в РУ на МВР – Асеновград на 12.04.2018
г. и подал необходимите документи за подновяване срока на разрешителното му за
носене на оръжие, което било валидно до 30.03.2018 г.
Тези
обстоятелства не се оспорват.
Разпоредбата на
чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ е бланкетна и не съдържа
конкретно правило за поведение, неизпълнението на което да води до
реализирането на административнонаказателна
отговорност на касатора, като при това, извършеното
от И.Г. деяние не се покрива със конкретен състав на административно нарушение,
съобразно разпоредбите на чл. 6 от ЗАНН.
Посочената правна норма, с оглед съдържанието й, се
отнася само до една правна възможност за отделния гражданин, с която той трябва
да се съобрази единствено ако иска да поднови разрешителното си за носене на
оръжие, като в същото време лицето не е длъжно да го стори, а резултат от това
е невалидно разрешение за носене на оръжие и последиците във връзка с неговото
съхранение, носене или употреба.
От материалите
по административнонаказателната преписка, е прието за
установено, че няколко дни преди изтичане срока на валидност на разрешението, Г.
се е явил в РУ- Асеновград и е предал личното си оръжие, като в изготвения
протокол е вписано, че същото се предава поради изтичане срока на
разрешителното.
Деянието изразяващо се в бездействие, за което е
санкциониран Г. не е съставомерно.
Чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ не предвижда задължение за лицата, притежаващи разрешително за оръжие,
да удължат срока на валидност на същото, тъй като безспорно е, че те не могат
да бъдат задължени да продължат сроковете по тях и това е тяхно субективно
право, каквото именно установя посочената правна норма. Същото, разбира се, все
пак следва да се съобрази с обстоятелството, че когато лицето е заявило желание
да бъде продължено издаденото му разрешение за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие, то следва да съблюдава посочените от закона срокове,
каквато обаче не е настоящата хипотеза. Наистина волята на законодателя е да
даде възможност на административният орган да извърши нуждите му проверки и
издаде съответния позитивен административен акт в съответния по чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ едномесечен срок, като по този начин се постигне ефектът на продължава
действието на един административен акт, и се избегне необходимостта от издаване
на нов такъв.
От друга
страна, съобразно безспорно установената от въззивния
съд фактическа обстановка и обстоятелството, че санкционираното лице е върнало
притежаваното от него огнестрелно оръжие преди изтичане на срока на издаденото
му за това разрешение, настоящата касационна инстанция намира, че не е
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗОББВПИ, защото същата
предвижда субективно право и законоустановен срок за
упражняването му, а не задължение.
По същество подаденото
на 12.04.2018 г. заявление за удължаване срока на разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие представлява заявление за издаване на
ново разрешение, тъй като същото е подадено след срока, в който е изтекло
предходното такова.
В допълнение
настоящата касационна инстанция намира, че при постановяване на оспореното в
настоящето производство решение съдът не е отчел, че АУАН и НП са издадени в
нарушение на чл. 42, т.3 предл.1 и чл. 57, ал.1, т.5 предл.2 от ЗАНН и в тях не е посочена датата на извършване
на нарушението.
В настоящият
случай разрешителното е валидно до 30.03.2018 г., т.е. нарушението може да бъде
извършено едва на 31.03.2018 г., тъй като срока за подаване на заявлението по
чл. 87 от ЗОББВПИ изтича в края на работния ден на 30.03.2018 г.
Видно от
съдържанието на НП там е посочена единствено датата, на която е подадено
заявление за продължаване на срока на разрешителното за съхранение и носене на
оръжие /12.04.2018 г./, но не е посочена датата на установяване на нарушението,
както и датата на неговото извършване - от кога започва твърдяното бездействие.
Посочването на датата на нарушението е основен
признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен
реквизит на АУАН и НП. Липсата на дата на извършване на нарушението поставя
нарушителя пред невъзможността за правилна организация на защитата му и от
друга страна води до невъзможността на съда да следи за спазването на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Тя препятства съдебния контрол за законосъобразността на НП,
доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено именно
съответствието на твърденията, обективирани в
наказателното постановление, с обективната действителност и доказателствената
съвкупност, налична по преписката.
Времето на извършване на административното нарушение е
определящо и за приложимия материален и процесуален закон /чл. 3 от ЗАНН/.
Непосочването на дата на извършване нарушението е съществено процесуално нарушение,
което води до законосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП и неговата
отмяна като такова. Липсата на дата е порок на наказателното постановление,
който не може да бъде саниран в съдебното
производство. Така констатираното нарушение, опорочило съществено административнонаказателната процедура, е самостоятелно
основание за отмяна на оспореното НП.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 108 от 15.07.2019 г., постановено по АНД № 358/2019 г. по описа на Районен
съд Асеновград, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № А – 411 от 17.04.2018г.
на Началника на РУ на МВР- Асеновград, с което на И.Н.Г., с ЕГН **********, е
наложена глоба от 500 лева, за нарушение по чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ.
РЕШЕНИЕТО НЕ
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :