№ 177
гр. Пазарджик, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500203 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от М. К. Д., ЕГН *********** от гр. П. , ул.
„О.“ №2, против „А.М. „ АД гр.П. , ЕИК ********** , със седалище и адрес на управление на
дейността гр. П. , 4500 ,м. „А.“ ,представлявано от изпълнителния директор на дружеството Д.
С. Н..
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ .
С Решение № 24 / 09. 02.2024г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 141/2023г. по описа на
същия съд, предявените искове са отхвърлени ,като неоснователни. Присъдени са разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство , подадена , чрез пълномощника на страната .Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон ,
необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на
районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се уважат предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез
пълномощника на страната .В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на
районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови
доказателствени искания.
1
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната
страна, изразено в писмения отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
От доказателствата по делото се установява ,че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
поради наложено дисциплинарно уволнение със Заповед № 5/01. 02. 2023г. на изпълнителния
директор на дружеството . Според задължителната съдебна практика на ВКС , постановена по
реда на чл. 290 от ГПК( виж Р. № 665/ 01. 11. 2010г. по гр. д. № 242/ 2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 216/ 03. 07.
2014г. по гр. д. № 64/ 2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 459/ 27. 10. 2011г. по гр. д. № 1532/ 2010г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 158/ 01. 07. 2013г. по гр. д. № 1008/ 2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 23/ 02. 02. 2016г. по гр. д. № 4553/
2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение №906/ 29. 09. 2017г. по гр. д. № 1834/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), при
спор относно законосъобразността на уволнението по чл. 344 ал. 1т.1 от КТ , съдът , който
разглежда спора няма право да се произнася по основания за незаконосъобразност на
уволнението, които не се посочени , като обстоятелства , на които се основава предявения иск.
В исковата молба ищеца е длъжен да изложи обстоятелства относно незаконосъобразността на
уволнението , които представляват част от изискването за редовност на исковата молба по чл.127
ал.1т. 4 от ГПК. Съдът е длъжен да се произнесе само по основанията за незаконосъобразност
на уволнението , които са посочени в исковата молба . Посочените от ищеца основания могат
да бъдат допълвани след предявяване на иска и в хода на съдебното производство с нови факти ,
на които те се основават. Нови основания за незаконосъобразност на уволнението , които не са
посочени в исковата молба не могат да се правят в хода на производството пред
първоинстанционния съд. Такива основания не могат да се навеждат за първи път във
въззивната жалба или в хода на въззивното производство .
В исковата молба са посочени следните основания за незаконосъобразност на уволнението :
1/ Обстоятелството ,че ищеца не е извършил нарушението , което е посочено в уволнителната
заповед ;
2/ Неспазване изискванията на чл.189, чл. 193 и чл. 195 от КТ ;
Това са основанията за незаконосъобразност на уволнението , които следва да се разгледат от съда
.
І. По възражението за неизвършване на дисциплинарното нарушение ( нарушение на трудовата
дисциплина) .
Възражението е неоснователно .
Според текста на чл. 186 от КТ дисциплинарното нарушение представлява виновно неизпълнение
на трудовите задължения.Според съдебната практиката на ВКС обема на трудовите задължения
се определя от длъжностната характеристика на работника или служителя .
2
Според чл. 187 ал. 1 т. 2 от КТ нарушение на трудовата дисциплина представлява явяването на
работника или служителя на работа в състояние , което не му позволява да изпълнява
възложените задачи.
Дисциплинарното наказание е наложено за това ,че на 22. 09. 2022г. работника се е явил на
работа след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 0,14 промила при първа
проба, извършена в 6,41ч. и 0,09 промила при втора проба, извършена в 7, 00 ч.
Дисциплинарното нарушение е установено по безспорен начин в проведеното от
работодателя дисциплинарно производство .
Употребата на алкохол е установена чрез лицензиран и технически изправен апарат „Дрегер
Алкотест 7510“.
По делото е приложен Протокол за констатиране употребата на алкохол в издишвания въздух
и/или отказ от проверка от 22.09.2022 г.
В протокола се констатира, че в изпълнение на РИ от ИСУ „Проверка за алкохол, наркотични и
упойващи вещества в дружеството“ е извършена проверка за алкохол на ищеца М. К. Д. , на
длъжност „Шофьор , специален автомобил – над 120 т“, в рудник „А.“, с техническо средство,
модел „ALCOTEST 7510“, с № *********. Извършеният контролен тест включва двукратни
измервания през около 15 минути. В 06,41 часа показанията на апарата са 0,14 промила, а в 7,00
часа - 0,09 промила. Положени са подписите на проверяващия и на проверявания М. К. Д..
По делото е приложен Правилник за вътрешния трудов ред, № РИ-ИСУ 02.06.00.00.00/5-1.
В чл. 16 ал. 2 на Правилника е посочено ,че работниците и служителите в дружеството нямат
право да се явяват и през работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат
упойващи средства и вещества.
По делото е приложена „Длъжностна характеристика на длъжността „шофьор,специален
автомобил , над 120т.“
В раздел 2.1.3. „Специфични изисквания и отговорности“ е забранена на територията на
предприятието употребата на алкохол, наркотични и упойващи вещества .
По делото е приложена Работна инструкция трето ниво към Процедура от Интегрираната
система за управление на качеството, околната среда, здраве и безопасност при работа, № РИ-
ИСУ 06.08.01.08.00.04-2016 от 09 12.2016 г.,за проверка за алкохол, наркотични и упойващи
вещества в дружеството.
В инструкцията е посочено ,че лицата, които желаят да влязат и да се намират на територията на
дружеството подлежат на проверка по всяко време на денонощието, на всяко място на територията,
ежесменно, в стаите за назначение ,по цехове, отдели и звена или на работното място - постоянна
проверка, както и на контролно-пропусквателните пунктове, след влизане на територията на
дружеството, на работното им място или на друго място на територията - внезапна проверка.
Неправилно в исковата молба ищеца се позовава на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП,
относно допустимата концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС (На водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;)
Посочената правна норма касае участниците в движението по пътищата и е неотносима към
правното положение на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения
по индивидуалния му трудов договор. Правното положение на работника или служителя при
изпълнение на трудовите му задължения се регламентира от нормите на КТ , от Правилата за
вътрешния трудов ред , които са установени от работодателя и от индивуалния трудов договор.
ІІ. По възражението за нарушение на чл. 189 и чл. 195 от КТ.
►Неоснователно е възражението за това ,че наложеното дисциплинарно наказание не е
съобразено с критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ.
3
При определяне вида на наказанието работодателя е съобразил тежестта на нарушението ( явяването
на работа след употреба на алкохол) , обстоятелствата , при които е извършено ( при упражняване на
специфична професия – шофьор на специален ,тежкотоварен автомобил ) и поведението на работника (
обясненията на работника ,в които той не признава извършеното нарушение с обяснението за консумацията на други
продукти, които съдържат производни на алкохола ) .
Относно „тежестта на нарушението“ следва да се отбележи следното:
Действително, липсват данни ищецът да е употребил алкохол по време на изпълнение на
служебните си задължения.Установено по делото е обаче, че при извършената проверка е
констатирано ,чрез надлежно техническо средство, наличие на остатъчен алкохол в кръвта, макар
и в минимално количество . Това обстоятелство безспорно води до отслабване на вниманието,
съобразителността и възприятието на работника при упражняване на професията му . Според
настоящата инстанция нарушението е „тежко“, по смисъла на закона, тъй като явяването на
работа след употреба на алкохол , при упражняване на специфичната професията „ шофьор
на тежкотоварен автомобил, е поведение, което е несъвместимо с добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Следва да се отчетат и възможните
неблагоприятни последици за работодателя, до които би могло да доведе поведението на
работника( възможността за настъпване на ПТП с пострадали лица и увреждането на автомобила) Като се отчете и
проявеното от ищеца безкритично отношение към постъпката си, наложеното му най-тежко
дисциплинарно наказание е в съответствие с тежестта на нарушението.
Следва да се отбележи също така ,че извършеното нарушение на трудовата дисциплина, макар
и единствено, е „тежко“ нарушение. Освен, че намалява способността на работника да изпълнява
трудови си задължения, то повишава риска от ПТП , а работодателят е длъжен да създава
нетърпимост към нарушаването на правилата за работа в предприятието.Тежестта на наложеното
наказание е съответна на тежестта на извършеното нарушение, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В горния смисъл е и съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 372/ 01. 07. 2010г. по гр. д. № 1040/2009г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС ; Р. № 551/ 15. 07. 2010г. по гр. д. № 64/2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Опр.. № 8/ 05. 01. 2015г. по гр. д. №
5471/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ;)
Според текста на чл. 126 т.2 от КТ , работника или служителя е длъжен да се явява на работа в състояние ,
което му позволява да изпълнява трудовите си задължения, както и да не употребява по време на работа алкохол или
други упойващи вещества .
В конкретния казус тази разпоредба е нарушена от ищеца .В решение № 232 по гр. д. № 227/2009
г., IV г. о. ВКС приема, че за нарушение на правилото на чл. 126, т. 2 от КТ може да се говори в случаите, когато
работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво
количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за
настъпване на произшествие при работа или за трудова злополука.
►Няма нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя е поискал от работника писмени
обяснения за констатираното нарушение и е получил такива обяснения .
►Няма нарушение на разпоредбата на чл. 195 от КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, която съдържа
реквизитите по чл. 195 ал. 1 от КТ. Заповедта е връчена на работника , който е отказал да я получи
. Отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели . Според съдебната практика на ВКС
4
,заповедта за дисциплинарно наказание следва да се приеме за редовно връчена , когато работника
или служителя е отказал да я получи и отказа е надлежно удостоверен с подписа поне на един
свидетел.
При положение,че фактическите констатации и правните изводи на районния съд съвпадат с тези
на въззивната инстанция , решението на районния съд, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ,като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
Разноски в полза на въззиваемата страна съдът не присъжда , тъй като не се претендират нито с
отговора на исковата молба ,нито от пълномощника на страната в открито съдебно заседание.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24 / 09. 02.2024г. на районен съд П., постановено по гр. д. №
141/2023г. по описа на същия съд,
На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението по исковете по чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 от
КТ подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5