№ 76
гр. гр. Добрич, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20233200900172 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от **** АГ
/****/, фирмен № ****, ДДС № **** и седалище и адрес на управление
**********Индустриална зона Д. А. Ю., ул. „14“, обект 15, 2355 В. Н.,
представлявано от К. П., член на управителния съвет и М. З., прокурист, чрез
пълномощника им адв. А. Д. В., АК – Велико Търново срещу „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Д.“ № 2, с
която е предявен иск с правно основание чл.12, т.5, б.А от Конвенцията за
договора за международен автомобилен транспорт на стоки (CMR) за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 49804,76 лева,
претендирана като разноски и щети, предизвикани от изпълнение на
разпореждане от 05.11.2015г. с товара, за който е съставена международна
товарителница на 03.11.2015г.
В исковата молба се твърди, че между „Ю.“ ООД и регистрирано в П.
дружество **** е сключен договор за продажба на 22500 кг. олющени
слънчогледови семена (хлебен квас), като за продажбата ответникът издал
фактура № **********/03.11.2015г. на стойност 16245 евро.
Ищецът бил ангажиран с извършването на превоза на стоката от
адреса на продавача „Ю.“ ООД в гр. Добрич до адреса на купувача в гр. Р., П..
1
Превозът бил осъществен от ищеца в качеството на спедитор, чрез
ангажиране на последващ превозвач – полското дружество ****.
За приемането на товара и началното на осъществяване на превоза на
03.11.2015г. било надлежно съставена международна CMR товарителница от
същата дата, в която като изпращач е вписано ответното дружество.
Преди товарът да бъде доставен, ответникът, позовавайки се на чл.12,
ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки се разпоредил с товара, твърдейки, че не му е заплатен от получателя. За
това разпореждане ищецът бил уведомен посредством електронна
кореспонденция от 05.11.2015г. в 19:13 часа, като към писмото било
приложено надлежно писмено искане (letter of demand) от 05.11.2015г. за
разпореждане с товара, отказ от доставка до адреса на купувача **** в гр. Р.,
П. и връщането му на изпращача „Ю.“ ООД.
С това искане ответникът се ангажирал да заплати на ищеца всички
вреди, предизвикани от изпълнение на тези нареждания съгласно чл.12, т.5,
б.А от цитираната по-горе конвенция.
На 16.11.2015г. ищецът поискал от получателя становище и
инструкции, относно искането на „Ю.“ ООД да се разпореди с товара, чрез
електронна кореспонденция. От своя страна представител на **** чрез имейл
от 16.11.2015г., 18:08:58 декларирал, че няма да се намесва в договореностите
между страните по настоящето дело и към него момент не се интересува от
доставката на товара до техния офис в гр. Р., П.. Получателят отказал да даде
инструкции относно товара, заявил, че не се интересува от доставката на
стоката и посъветвал ищеца да се свърже с „Ю.“ ООД и да следва
инструкциите на ответното дружество.
„Ю.“ ООД ангажирало друг превозвач, който да получи товара от
дотогавашния, ангажиран от ищеца, който да получи пренасочения товар в
склад на фирма **** в П.. В този склад била приключена първоначалната
товарителница и съставена последваща товарителница, в която като изращач
фигурирало дружеството, от чиито склад е получен товара ****
На 19.07.2016г. **** предявило иск срещу ищцовото дружество, по
който било образувано гр.д. № ** в Окръжен съд в Л., Х Стопанско отделение,
П.. Претенцията била за заплащане на вредата, която е претърпяна от
недоставянето на закупения от България слънчоглед в срок. Вредата била
2
равностойна на заплатената от **** договорна неустойка на своя контрагент
Л. Л. за неизпълнение на сключения с него договор за доставка на закупеното
от България количество слънчоглед.
С решение от 11.03.2021г. ищцовото дружество било осъдено да
заплати на **** сумата от 19350 евро главница ведно със законните лихви,
считано от 08..07.2016г. до датата на плащане, 12491 злоти, направени
разноски по делото, както и да заплати сумата от 11055.84 злоти направени за
сметка на държавната хазна разноски.
С решение от 21.12.2021г. по въззивно дело реф. № ** апелативният
съд в Л. отхвърлил жалбата на ищеца, потвърдил решението на
първоинстанционния съд и осъдил жалбоподателя Е. В. И. Т. да заплати на Д.
разноски в размер на 4050 злоти във въззивното производство.
С решение от 22.08.2022г. по дело реф.№ ** Върховния съд на П.
отказал да приеме за разглеждане касационната жалба на ищеца, с което
предходните решения влезли в сила.
„Ю.“ ООД било уведомено за решението на съдилищата в П. и
ангажирането на регресната му отговорност по електронна поща на
08.02.2022г.
С платежни нареждания от 15.02.2022г. ищецът заплатил на ****
присъдените му суми в размер на 24383,44 евро и 16541 полски злоти.
На 28.02.2022г. по електронна поща била отправена покана до
ответника за заплащане на фактура № 827484/10.02.2022г. на стойност
25464,77 евро, като били приложени и всички относими към случая
документи.
На 24.03.2022г. покана за изпълнение и относимите към случая
документи били изпратени до ответника посредством куриер и получени на
25.03.2022г.
Ответникът не заплатил дължимата сума в размер на 49804.76 лева,
левовата равностойност на фактурираната сума от 25464.77 евро по фиксинга
на БНБ, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на
иск.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че
3
правото на иск на ищеца е погасено по давност, тъй като е изтекъл срокът по
чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт на
стоки (CMR) за предявяване на иск свързан с превоз, подчинен на
конвенцията. Срокът започвал да тече от тридесетия ден след изтичане на
уговорения срок на доставка – 06.11.2015г. и бил изтекъл към момента на
издаване на процесната фактура № 827484/10.02.2022г. В съответствие с чл.32
от Конвенцията бил и чл.378, т.1 ТЗ.
Твърди се още, че договорът между ответното дружество и „Д.“ СЦ
бил сключен при условията на ** гр. Добрич и от момента на предаване на
стоката на превозвача на определеното в договора място /гр. Добрич/ рискът е
преминал върху купувача, който е придобил собствеността върху нея. Ищецът
натоварил стоката на 03.11.2015г. и след този момент отговорността за
доставка на стоката била изцяло на ищеца в настоящето производство.
Предвид условията на договора /** Добрич/ „Д.“ СЦ се явявало едновременно
изпращач и получател на товара и само неговите разпореждания били
задължителни за изпълнение от страна на ищеца. Ответникът поискал да му
бъде върната стоката, но решението чии нареждания ще изпълни спедитора/
превозвача било само негово. Посочва се, че в периода от уведомяване за
неплащане на стоката на 05.11.2015г. до уведомяването на ищеца от „Д.“ СЦ,
че отказва да получи стоката на 16.11.2015г. са изминали повече от 10 дни,
през което време ищецът е задържал стоката и предал същата в склад.
В писмото, изпратено от ответника било посочено, че дружеството ще
поеме всички вреди по спирането на транспорта на стоките с промяна на
мястото на доставката или връщане на стоките до гр. Добрич, но не било
изразявано съгласие дружеството да поеме и всички последващи вреди за
спедитора и/или превозвача. Ответното дружество изпълнило поетия
ангажимент и заплатило на ищеца разходите по товарене/разтоварване на
стоката, престоя и складовите разходи в общ размер на 3160 евро. Същите
били заплатени на ищеца на 18.11.2015г., непосредствено след предаване на
стоката от ищеца на следващ превозвач.
Ответникът не бил уведомяван и не знаел за последваща сделка между
„Д.“ СЦ и Л. Л., поради което не е имало как да поеме ангажимент, че ще
заплати и евентуални щети и разноски при неизпълнение на този или друг
последващ договор.
4
Посочва се, че искането за спиране на доставката е изпратено от
ответника на 05.11.2015г. в 19:13 часа. В същото време стоката трябвало да
бъде доставена на „Д.“ СЦ най-късно до 06.11.2015г., поради което ищецът не
би могъл да я достави в срок товара дори и без ответникът да е дал
разпореждане за спиране на товара.
Отделно от горното се посочва, че ответното дружество не следва да
отговаря за разноските направени от ищеца във връзка със защитата му в
съдебното производство с „Д.“ СЦ в П. и начислените лихви за забава, тъй
като при полагане на грижата на добрия търговец ищецът би платил
присъденото обезщетение своевременно.
Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на сторените по делото разноски.
В допълнителна искова молба, ищецът не навежда нови твърдения,
но прави допълнителни искания по доказателствата.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника, с който се противопоставя на доказателствените искания в
допълнителната искова молба..
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в
исковата молба, допълнителната искова и отговорите по тях и претендират
присъждане на направените по делото разноски. По въведените нови
твърдения от ищеца в проведено на 12.03.2024г. открито съдебно заседание и
молби от 19.03.2024г. и 22.04.2024г. съдът се е произнесъл с Определение №
143/24.04.2024г., с което е приел, че тези допълнително изложени твърдения
не могат да бъдат разгледани и обсъждани при постановяване на крайния акт в
настоящето производство.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните липсва спор по относимите към разрешаване на спора
факти, като с протоколно определение от 21.06.2024г. е приет за окончателен
изготвения проект за доклад по делото и голяма част от тях изрично са
обявени за безспорни, но с оглед пълнота на изложението и ясно проследяване
на отношенията между страните, съдът намира, че следва да изложи
5
хронологично релевантните към делото факти.
На 12.10.2015г. е сключен договор № **, с който „Ю.“ ООД се
задължава да продаде на „Д.“ СЦ, Р. П. 22500 кг. олющени български
слънчогледови семена (хлебен клас) срещу заплащане на цена в общ размер на
16245 евро. Договорът е сключен франко обекта на продавача в гр. Добрич, Р.
България, като цената е уговорено да е платена изцяло преди датата на
товарене за всеки от осемте камиона /л.35-38 по т.д. № 920/2023г. по описа на
СГС/.
За извършване на превоза на предмета на договора е ангажирано
ищцовото дружество Е. В. И. Т., което е ангажирало последващ превозвач – У.
Т. , Р. П., съгласно представена поръчка за транспорт от 02.11.2015г. Според
същата превозвачът се е задължил да натовари стоката на 04.11.2015г. от адрес
на „Ю.“ ООД в гр. Добрич, Р. България и да я достави до 06.11.2015г. до адрес
на „Д.“ СЦ в гр. Р., Р. П. /л.191-199 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.
На 03.11.2015г. „Ю.“ ООД е издало фактура № ********** на стойност
16245 евро с получател „Д.“ СЦ /л.39-40 по т.д. № 920/2023г. по описа на
СГС/.
На същата дата е съставена Международна товарителница CMR за
превоз на 22500 кг (30 хартиени торби х 25 кг х 30 палета) олющени
слънчогледови семена от място на предаване в гр. Добрич, Р. България до
адрес на получателя „Д.“ СЦ в гр. Р., Р. П.. Като изпращач в товарителницата е
вписан ответника в настоящето производство „Ю.“ ООД /л.45-47 по т.д. №
920/2023г. по описа на СГС/.
На 05.11.2015г. по електронна поща на Е. В. И. Т. е постъпило искане
от „Ю.“ ООД за спиране на превоза до получаване на допълнително известие
от „Ю.“ ООД. Искането е отправено до „Е. В. И. Т. и до У. Т.. В искането се
твърди, че „Ю.“ ООД не е получило плащане по фактура № **********/2015-
11-03 и съгласно Глава III, чл.12, ал.1 от Конвенцията за договорите за
международен автомобилен превоз на товари желае да упражни правото си за
спре движението на стоките и се заявява, че „Ю.“ ООД поема цялата
отговорност и задължение да възстанови всички щети по спиране на
транспорта на стоките с промяна на мястото на доставка или връщане на
стоките до адрес в гр. Добрич, Р. България /л.48-53 по т.д. № 920/2023г. по
описа на СГС/.
6
На 10.11.2015г. Д. СЦ е получило от „Ю.“ ООД уведомление за
оттегляне от договора за продажба, за което ищецът е уведомен с писмо от
13.11.2015г. /л.56-64/.
От представена с исковата молба кореспонденция по електронна поща
се установява, че на 16.11.2015г. в 12:51 часа „Ю.“ ООД е уведомило Е. В. И.
Т., че има купувач за стоките, който е готов да ги вземе от склада. На същата
дата в 14:20 часа от страна на ищеца е изпратен отговор до ответника, в който
се посочва, че Е. В. И. Т. няма договорни отношения с фирма Ю., а с фирма Д.
и се нуждае от инструкции предоставени от фирма Д. и Ю., като оттеглянето
от договора за продажба няма да окаже влияние върху договорните
отношения между Е. В. И. Т. и фирма Д.. На 16.11.2015г. в 18:09 часа по
електронната поща на ищеца е постъпило писмо от представител на „Д.“ СЦ, в
което се заявява, че нямат интерес от доставката на стоката до техния офис в
гр. Р., Р. П. и няма да се намесват в договореностите между ищеца и фирма Ю.
относно стоките /л.54-59 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.
На 18.11.2015г. ищцовото дружество е издало фактура № 558524 на
стойност 3160 евро и с получател „Ю.“ ООД, в която са включени разходи за
транспорт, демураж и складиране за процесната стока натоварена на
03.11.2015г. в гр. Добрич и изпратена до адрес на Д. СЦ /л.180-181 по т.д. №
920/2023г. по описа на СГС/.
Сумата по посочената фактура не е предмет на настоящия спор, като
фактурата е представена от ответника с твърдения, че е изпълнил
задължението си към ищеца да му възстанови разходите по спиране на товара.
С исковата молба е представена съставена на 02.12.2015г.
международна товарителница CMR за доставка на 30 палета с бруто тегло
24000 кг., с посочени изпращач С., Р. П. и адрес на получател в гр. К., Р. П., с
която се твърди, че ищецът е изпълнил указанията на ответното дружество и е
предал стоката на следващ превозвач /л.60-62 по т.д. № 920/2023г. по описа на
СГС/.
С решение от 11.03.2021г. по дело реф. № X GC 642/16 Окръжният съд
в Л., Х Стопанско отделение е осъдил Е. В. И. Т. да заплати на „Д.“ СЦ сумата
от 19350 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие
на недоставяне на стоката до 06.11.2015г. изразяващи се в заплащане на
неустойка в посочения размер за неизпълнение на договор с Л. Л. за същото
7
количество слънчоглед. С решението ищецът в настоящето производство е
осъден да заплати на „Д.“ СЦ законната лихва върху обезщетението от
18.07.2016г. до датата на плащането, както и разноски в размер на 12491,00
полски злоти, а в полза на държавната хазна 11055,84 полски злоти /л.63-97 по
т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.
С решение от 21.12.2021г. на Апелативния съд в Л., I гражданско
отделение е отхвърлена жалбата на Е. В. И. Т. срещу решението на Окръжения
съд в Л. от 11.03.2021г. и ищецът в настоящето производство е осъден да
заплати на Д. СЦ 4050 злоти за възстановяване на разноските по процесуално
представителство във въззивното производство /л.99-125 по т.д. № 920/2023г.
по описа на СГС/.
Ищецът в настоящето производство е уведомил „Ю.“ ООД по
електронна поща на 08.02.2022г., че е осъден на първа и втора инстанция да
заплати суми на Д. /л.152-154 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.
На 24.03.2022г. е изпратена и на следващия ден получена покана от
ищеца до ответника за заплащане на сума в размер на 25464.77 евро, за която е
издадена фактура № 827484/10.02.2022г. в 10-дневен срок от получаване на
поканата. Размерът на сумата включва присъдените в полза на „Д.“ СЦ
обезщетение, лихви и съдебни разноски. Покана за плащане на същата сума е
изпратена до ответника и по електронна поща на 28.03.2022г. /л.158-162 по
т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.
С решение на Върховния съд на Р. П. от 22.08.2022г. е отказано да бъде
приета за разглеждане касационната жалба на Е. В. И. Т. срещу решението на
Апелативния съд в Л. от 21.12.2021г. и в полза на Д. СЦ са присъдени
разноски в размер на 2700 злоти /л.126-137 по т.д. № 920/2023г. по описа на
СГС/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предмета на делото се определя от твърденията и възраженията на
страните по спора и отправените искания до съда. Съдът не е обвързан от
сочената и поддържана от страните правна квалификация на предявения иск, а
е длъжен въз основа на изложените твърдения и отправеното искане до съда
служебно да издири и приложени относимата към случая материалноправна
норма. Както се посочва и в решение № 196/15.10.2013г. по гр.д. №
8
1348/2012г. по описа на ВКС, III г.о., предмет на делото е претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на
иска. Съдът дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и
не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след
надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред.
В исковата молба и в допълнителната искова молба са изложени
твърдения, че отговорността на ответника в настоящето производство е
възникнала в качеството му на изпращач на товара, който се е разпоредил с
товара и от изпълнение на тези му нареждания са възникнали вреди за ищеца.
Исковата молба не е нередовна, тъй като отправеното до съда искане отговаря
на изложените фактически твърдения в нея. Въведените едва в проведеното на
12.03.2024г. открито съдебно заседание твърдения, че ответникът не е
изпращач на товара, а между страните е възникнало друго неформално
облигационно правоотношение не могат да бъдат обсъждани при разрешаване
на вече определения от ищеца предмет на спора и след изтичане на срока по
чл.372, ал.1 ГПК. Подробни съображения относно предмета на настоящето
дело, въведените след изтичане на срока по чл.372, ал.1 ГПК фактически
твърдения от ищеца, дали същите представляват уточнение, допълнение или
изменение на исковата молба и процесуалната недопустимост за
разглеждането им в настоящето производство са изложени в Определение №
143/24.04.2024г., като съдът изцяло се придържа към същите и не счита за
необходимо преповтарянето им и възпроизвеждането им в решението.
Предявения в настоящето производство иск е основан на отговорността
на ответника по чл.12, т.5, б.А от Конвенцията за договора за международен
автомобилен транспорт на стоки (CMR) в качеството му на изпращач на
товара, каквито са твърденията в исковата молба и в допълнителната искова
молба. С доклада по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че
ответното дружество е изпращач по договора за международен автомобилен
транспорт на стоки. От събраните в производството писмени доказателства се
установява, че изпращач по договора не е ответника, а третото за настоящето
производство лице Д. СЦ, което се потвърждава и от ищеца след 12.03.2024г.,
включително и в представените по делото писмени бележки.
Следва да се отбележи, че за ищеца е било ясно кое лице се явява
изпращач по договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и
9
може да се разпорежда с товара съгласно чл.12, т.1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен транспорт на стоки (CMR) още при получаване
на искането за спиране на превоза, което се установява от представената
кореспонденция по електронна поща между страните в настоящето
производство и Д. СЦ. Ищецът излага твърдения, че е ангажиран от Д. СЦ да
извърши превоза и представя заявка за превоз до последващия превозвач У. Т.,
но е пропуснал да представи доказателства относно кое дружество и по какъв
начин е сключило с него договора за превоз, за което е изготвена процесната
товарителница CMR от 03.11.2015г., както и част от кореспонденцията си с Д.
СЦ, каквито доказателства също биха допринесли за установяване на лицето,
което се явява изпращач по договора за международен автомобилен транспорт
на стоки. Осъдителните решения на полските съдилища срещу ищеца в
настоящето производство също са основани на липсата на качеството
изпращач от „Ю.“ ООД по договора за международен автомобилен превоз на
стоки. Излагането в исковата молба на фактически твърдения и искане до
съда, които противоречат на представените с нея писмени доказателства не
правят исковата молба нередовна или предявения иск недопустим, а водят до
неоснователност на иска, ако не бъдат събрани други доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца.
Доколкото ответникът не е имал качеството изпращач по договора за
международен автомобилен транспорт на стоки, което не се оспорва и от
ищеца в края на настоящето производство, то не може да бъда ангажирана
отговорността му по чл.12, т.5, б.А от Конвенцията за договора за
международен автомобилен транспорт на стоки (CMR) за вреди от
упражняване на правото на изпращача да се разпорежда с товара и исковата
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Въведените след изтичане на срока по чл.372, ал.1 ГПК твърдения за
възникнало друго неформално правоотношение между страните се явяват
процесуално недопустими и не следва да бъдат обсъждани при разрешаване
на спора по същество. При извод за неоснователност на исковата претенция не
следва да се разглежда и обсъжда въведеното от ответника възражение за
погасяване по давност на правото на иск по чл.32 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен транспорт на стоки (CMR). При липса на една
от предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.12, т.5,
б.А от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт на
10
стоки (CMR) не следва да се обсъжда и поведението на ищеца – чии
разпореждания по отношение на процесния товар е изпълнил, в какъв срок и
при какви условия, както и каква част от претендираните вреди се дължат на
изпълнение на разпореждането за задържане на товара от ответника и каква
част се дължат на причини извън поведението на ответника.
По изложените съображение исковата претенция се явява неоснователна
и недоказана и следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и
доказани разноски. Реализираните такива са в размер на 5580 лв., под формата
на заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските в този размер следва да
се възложат в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **** АГ /****/, фирмен № ****, ДДС №
**** и седалище и адрес на управление **********Индустриална зона Д. А.
Ю., ул. „14“, обект 15, 2355 В. Н. срещу „Ю.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и
адрес на управление гр. Добрич, бул. „Д.“ № 2 иск за осъждане ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 49804,76 лева, претендирана като
разноски и щети, предизвикани от изпълнение на разпореждане от
05.11.2015г. с товара, за който е съставена международна товарителница CMR
на 03.11.2015г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ****“ АГ /****/, фирмен № ****, ДДС № **** и седалище и
адрес на управление **********Индустриална зона Д. А. Ю., ул. „14“, обект
15, 2355 В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес
на управление гр. Добрич, бул. „Д.“ № 2 сумата от 5580 лв. /пет хиляди
петстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
11
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12