Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.03.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 март 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 6073 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Финанс груп 1” ООД твърди в исковата си молба, че И.Г.М.
ЕГН ********** и „ИДИЦА“ ЕООД с ЕИК ********* били солидарно отговорни длъжници по отношение на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, като
вземането на ищцовото дружество срещу длъжниците произтичало от сключен между тях договор за заем
от 26.10.2016г, обективиран в Нотариален Акт за
учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/
26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с
район на действие - района на PC гр. Стара Загора.
Съгласно този договор заемополучателят „ИДИЦА“
ЕООД получил заем в размер 50 000 /петдесет хиляди/ лева, която сума се
задължил да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017 г. Заемателят-длъжник
дължал и договорна лихва в размер 2% /два процента/ върху неизплатената част от
главницата (платими до 26-то число на всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева
месечно, като първата вноска за договорна лихва била дължима до 26.11.2016г. В
договора било предвидено и че при неплащане на която и да е месечна лихва,
цялото вземане ставало предсрочно изискуемо. При просрочване на крайния срок за
издължаване на заема или при настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят дължал освен цялата неиздължена главница, заедно
с дължимите лихви, и неустойка в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Договорът бил подписан и от И.Г.М. ЕГН **********, в качеството му на физическо
лице - солидарен длъжник.
Дружеството заемодател поради неизплащане от длъжника на дължимите съгласно
горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните им падежи се
сдобивало с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни договорни
лихви поотделно.
В процесния случай се касаело за изпълнителен
лист, издаден по реда на чл. 417 ГПК в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД
срещу горепосочените солидарни длъжници както следва:
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 04.01.2017г, издаден по ч. гр. д. № 43/2017 г. по
описа на PC - гр. Стара Загора (за сумата от 1 000 /хиляда/ лева, за дължими
договорни лихви за м. декември 2016г. по договор за заем, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.12.2016г. до изплащане на вземането, както
и разноски по делото в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева).
Въз основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца изпълнително дело
(изп. д. № 373/2019г по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. № 868 на КЧСИ, с
район на действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора) против ответниците,
по което до настоящия момент нямало събрани суми.
По горепосоченото частно гражданско дело било постъпило възражение от
солидарните длъжници.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД с ЕИК
********* и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ №
165, представлявано от И.Г.М. ЕГН ********** и И.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***,
в качеството му на физическо лице, че „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от
Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева, има вземане към горепосочените
солидарни длъжници, в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
представляващи дължими договорни лихви за м. декември 2016г. по договор за заем
от 26.10.2016г., обективиран в Нотариален Акт за
учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н. дело №
143/26.10.2016г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с
район на действие - района на PC гр. Стара Загора, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 28.12.2016г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева.
Претендират направените по настоящото производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника „Идица“ ЕООД гр. Стара Загора.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника И.Г.М., в който твърди, че исковата молба е допустима, но
неоснователна и недоказана.Оспорва предявения иск изцяло по основание и
размер.Сочи, че липсвал сключен между страните в производството договор за
заем. Такъв не съществувал и не можел да бъде инкорпориран в нотариален акт №
193, том I, peг. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016
год. по описа на нотариус Елка Тенчева, Нотариус с peг.
№ 364 с район на Действие - районен съд гр. Стара Загора.
Договорът за заем представлявал реален, двустранен и писмен договор. В
случая липсвало волеизявление за сключване на договор за заем и счита същия за
нищожен.
Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен договор за заем.
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане,
за което се твърдяло, че произтича от заемен договор, в доказателствена
тежест на ищеца бил доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена
така и на обстоятелството, че била предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождавало ищеца от задължението
да установи второто, доколкото сумата можела да е предадена на друго основание
- ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр. В този смисъл Решение №180/26.11.2019 по дело
№ 4345/2018 на Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение.
От една страна не съществувал договор за заем, а от друга липсвали
доказателства за предаване на паричната сума.
Прави възражение за погасяване на правото на иск поради изтекла давност.
Счита, че претендираните възражения били погасени по
давност, както и че направената уговорка за лихва била недействителна.
Отделно от горното, искането на ищеца едновременно на неустойка и на
обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на парично задължение
означавало длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а
кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.
Неустойката можела да се договаря за неточно изпълнение в количествено,
качествено или временно отношение. Нямало пречка във връзка с неизпълнени
договорни задължения кредиторът да търси едновременно законна лихва за забавено
плащане и неустойка, но само ако неустойката била предвидена като обезщетение
при количествени или качествени отклонения от договореното. Кумулиране
на обезщетение по чл. 86 и 92 ЗЗД обаче било недопустимо когато и двете били за
забавено плащане на една и съща сума.
Сочи, че съгласно действащата практика солидарния длъжник имал качеството
на поръчител и неговата отговорност би се запазила при условията на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, т. е. ако в шестмесечен срок от падежа бъде предявен иск срещу
главния длъжник, което в настоящия случай не било станало. С изтичане на срока
по чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД правото на кредитора да търси изплащане на сумите
от поръчителя било погасено. Фактическият състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхващал двата кумулативно
дадени елемента: 1) период от време от падежа на главното задължение и 2)
бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния
шестмесечен срок след това. В случая било налице кредиторовото
бездействие от датата на изискуемостта на вземането, а именно от 26.10.2017
год., от когато настъпва и изискуемостта на вземането. От тогава започвал да
тече и 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника водило до преклудиране отговорността на поръчителя /солидарен
длъжник/, защото отговорността на поръчителя била акцесорна
и била предназначена да обезпечи изпълнението на главното задължение.
В условия на евентуалност, в случай че съдът не приеме гореописаните
възражения, моли да приеме възражение за заплащане на лихва от солидарния
длъжник, който е физическо лице и моли да бъде намалена „по право“ до минимално
допустимия съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Моли съда да постанови Решение, е което да отхвърли изцяло исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Претендират направените по делото разноски, в
това число и адвокатски хонорар.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и на
основание чл. 235 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 43/2017
г. по описа на Районен съд – Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК № 7/04.01.2017 г. за сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща договорни лихви за месец декември 2016 г. и законната лихва
върху главницата от 28.12.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от
25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, срещу която
заповед ответниците са възразили. В законоустановения срок ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си.
Предявен е установителен иск по
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, с който се иска признаване на
установено, че ответниците като солидарни длъжници дължат на ищцата „Финанс
груп 1” ООД посочените в петитума
на исковата молба суми.
По делото са представени Копие от
Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н.
дело № 143/26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната
камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора, както и Копие от изпълнителен
лист от 04.01.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 43/2017г. по описа на PC - гр.
Стара Загора. Съгласно този договор на заемополучателя
„ИДИЦА“ ЕООД е предоставен заем в размер 50 000 лева, която сума се
задължил да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017 г. Видно от договора Заемателят дължал и договорна лихва в размер 2% /два
процента/ върху неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на
всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева месечно, като първата вноска за
договорна лихва била дължима до 26.11.2016г. В договора е предвидено също, че
при неплащане на която и да е месечна лихва, цялото вземане ставало предсрочно
изискуемо. При просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при
настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят
дължал освен цялата неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М. в
качеството му на физическо лице - солидарен длъжник. Същият е и управител и
едноличен собственик на капитала на „Идица“ ЕООД.
По делото са представени два броя платежни нареждания от 25.10.2016 г. за
сумата от 25 000 лв. и от 26.10.2016 г. също за сумата от 25000 лв., като
е посочено основание „заем“.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от правна страна следното:
За да съществува
заемно правоотношение освен съглашението между страните, е необходимо да се
извърши и реално предаване парите, като съществен елемент от фактическия състав
на сделката. При спор относно реалното предаване и дължимостта
на сумата на осн. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, доказателствената тежест да
установи този релевантен за спора факт е на страната, която като основание за
съществуване на вземането сочи договор за
заем. Ищецът установи наличието на договор
за заем от 25.10.2016 г. и 26.10.2016 г., като на тези две дати ответното
дружество „Идица“ ЕООД е получило сумата от 50 000 лв., т.е.
съдът приема, че е доказано предаване на сумата от 50000 лв. с подписване на договора. В исковата молба ищецът се позовава
на възникнало вземане на 26.10.2016 г. когато е подписан договор за заем, обективиран
в договор за учредяване на договорна ипотека,
и което вземане е обезпечено с договорна ипотека. Само по себе си учредяването на договорна ипотека
не доказва реалното предаване на сумата. Няма пречка тя да обезпечи бъдещо
задължение. Но банковите транзакции от
25 и 26.10.2016 г. по сметка на ответника „Идица“
ЕООД, доказват реално даване по договора
за заем от 26.10.1016 г., респективно неговото съществуване.
Практиката и теорията
са категорични, че валидността на договора
за ипотека зависи от спазването на
конкретни материални и формални условия. Ипотека
може да бъде учредена само върху определен имот, за определено вземане, в
определена форма, само от собственик на имота и то ако е дееспособен.
Разпоредбата на чл.
170 от ЗЗД съдържа част от изискванията за валидност на ипотечния договор, като разпорежда, че учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на
законна ипотека или в акта, въз основа на
който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на
собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане
или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
Тълкуването на тази
разпоредба налага извод за изискване за яснота при сключването на договор за ипотека
за това, кое вземане се обезпечава, кой е дължникът,
кой е кредиторът, кой конкретен имот обезпечава вземането и кой е неговия
собственик, под страх от недействителност на договора.
Такава яснота при сключването на настоящия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
е постигната. Ясно е вземането, което се обезпечава, неговия размер, кредиторът
и длъжникът, собствениците на имота, както и самия имот, който служи като
обезпечение. Договорът за ипотека е сключен и в надлежна форма, поради
което следва да се приеме, че изискванията на закона/чл. 167,
чл.
170 от ЗЗД/, касаещи валидността на ипотечния договор
са спазени.
Ответникът И.Г.М.
твърди в отговора си, че не съществувал договор за заем. Договорът за заем се
счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице
съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е
достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена
/при заем за потребление се предава паричната сума/. Само по себе си
учредяването на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение, не
доказва предаването на парите в собственост на заемополучателя,
съответно съществуването на договор за заем. Ипотеката може валидно да обезпечи
и едно бъдещо задължение по договор за кредит. Единственото условие е тъждество
на описаното в ипотеката обезпечено вземане с действително възникналото и няма
условие изрично в ипотекарния договор да е отразено,
че обезпечава бъдещо вземане. В случая са налице две платежни нареждания за
сумата общо от 50 000 лв., което според съда доказва изпълнението на задължението на кредитора за
предаване на заемната сума от 50 000 лв.
|
|
|
|
|
Правното
значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на
договора за заем е разглеждано в
практиката на ВКС, като е възприето, че доколкото договорът
е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание /в този
смисъл Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС,
IV г. о. ВКС/
Фактическият състав на
договора за заем, се състои от няколко
елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на
предоставената на заем сума, респективно по установителния
иск по чл.
415 във вр. чл.422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора
за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи
или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици /така постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.
о., Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. №
620/2010 г. на ВКС, ІV г. о./.
Видно от нотариалния акт е налице подпис на заемателя /истинността на който не е оспорен от страните/,
което доказва обстоятелството, че на заемателя в
определен срок е дадена определена парична сума срещу задължението да я върне,
означава потвърждение на получаването. Т.е. подписът на получателя,
потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на
определено основание, представлява изявление за получаване. Това доказателство
следва да се преценява съвкупно с другите събрани по делото доказателства, за
да се формира извод за това дали е доказан този правнорелевантен
факт.
Ответниците не твърдят и не доказват, че са
върнали паричната сума (оспорват, че я дължат), поради което и главният иск по чл.
240, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Относно възражението на ответника И.Г.М., че имал качеството на поръчител и
неговата отговорност би се запазила при условията на чл. 147, ал.1 ЗЗД,, което
в настоящия случай не било станало, съдът намира това възражение за
неоснователно.
Съгласно чл.
121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква
по силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарна отговорност
може да е уговорена и по договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален
договор, солидарна отговорност е уговорена, когато две лица са получили
паричната сума общо, т.е. без разграничение каква част поема всяко едно от тях
и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за
възникване на солидарна отговорност следва да се основават и на уговорката
относно поетото задължение за връщането на сумата - дали кредиторът може да
претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за
определена част от задължението. Солидарна отговорност възниква и при договор
за поръчителство - чл.
141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря
пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост. По силата на чл.
138, ал. 1 ЗЗД поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази
форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението.
Съгласно практиката на Върховния
касационен съд солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато
кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава
всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД,
са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо
друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се
в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.
Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за
нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни
отношения.
При наличие на
спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно
изискванията на чл.
20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на
текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният
текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува
отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл,
преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и
поведението на страните преди и след сключването му.
|
|
|
|
|
В настоящия случай, в
титулната част на договора за учредяване на ипотека върху недвижим имот е
посочено, че страните по него са, както следва: „Финанс
груп 1“ ООД -заемодател, И.Г.М., в качеството си на
управител на „Идица“ ЕООД - заемополучател,
а И.Г.М. лично за себе си - "солидарен длъжник".
Както бе посочено
по-горе, квалификацията "солидарен длъжник" е обща, тя не дава
информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. В края на писмения договор, пълномощникът
на „Финанс груп 1“ ООД се е
подписал като заемодател, И.Г.М. – управител
като заемополучател, а И.Г.М. като солидарен
длъжник.
Квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за
неговата същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и
преследваната от тях цел.
Съдът приема, че
уговорената в договора сума от 50 000 лв. е получена от И.Г.М. - за този
извод е без значение чрез кого са
действали заемодателят и заемополучателят.
В договора също изрично
е уговорено, че заемът се получава от И.Г.М. , в качеството му на управител на
„Идица“ ЕООД, той следва да го върне, ведно с
уговорена по договора лихва. Ето защо, съдът приема, че отговорността на
солидарните длъжници И.Г.М. в качеството му на
управител на „Идица“ ЕООД и И.Г.М. действащ лично за
себе си, предвидена по договора, е в рамките на чл. 121-126 ЗЗД.
Съдът, като анализира
съдържанието на уговорените в писмения договор права и задължения на страните
по него, подписването му от И.Г.М. в качеството на солидарен длъжник, реалното
предаване и преминаваното на парите в патримониума на
заемополучателя И.Г.М., в качеството му на управител
и едноличен собственик на капитала на „Идица“ ЕООД,
очакването той да погаси дълга, намира, че намерението на страните по договора
и преследваната от тях цел, е че задължението му не е уговорено като
поръчителство, а като солидарна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК за основателен до размера 1 000 /хиляда/ лева, представляващи
дължими договорни лихви за м. декември 2016 г. по договор за заем от 26.10.2016
г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване на
договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016 г. на
Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие -
района на PC гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.12.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7/04.01.2017 г. по ч. гр.д. № 43/2017
г. по описа на Районен съд Стара Загора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да понесат направените от ищеца разноски по настоящото производство в
размер на 325 лева, съгласно представения списък на разноските по ч. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИДИЦА“ ЕООД с ЕИК *********
и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165,
представлявано от И.Г.М. ЕГН **********
и И.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на физическо лице /със
съдебен адрес:*** – адв. Ж.Р./, че дължат солидарно на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от
Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева /със съдебен адрес:***, офис 33 – адв. В.М./, сумата от 1
000 /хиляда/ лева, представляващи дължими договорни лихви за м. декември
2016г. по договор за заем от 26.10.2016г., обективиран
в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, нот. дело № 143/26.10.2016г. на Нотариус Елка Тенчева, рег.
№ 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2016г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7/04.01.2017 г. по
ч. гр.д. № 43/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, както и разноски по
делото в размер на 325 лв.
ОСЪЖДА „ИДИЦА“
ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 165, представлявано от И.Г.М. ЕГН ********** и И.Г.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара
Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията
с ЕИК *********, представлявано от Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева
сумата от 325 лева, представляваща направените по настоящото производство разноски.
Присъдените суми могат да се заплатят по банкова сметка ***:
IBAN ***, BIC: ***,
Общинска банка АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.