Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 49/03.02.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 49 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.38 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба подадена от В.К.П. с ЕГН * *** против Решение № 12 на Министерски съвет от 06.01.2023 г за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството от 03.02.2021г. в частта му по отношение на недвижим имот – земеделска територия, частна собственост – на наследниците на П. К*** Д*** б.ж. на с.С*** , обл.Монтана с идентификатор по КК и КР №67667.13.31 с площ от 3,500дка. находящ се в землището на с.С*** , обл.Монтана с отчуждаване на 3,500дка., със стойност на паричното обезщетение от 1194,00лева /хиляда сто деветдесет и четири/.
Жалбоподателя моли решението да бъде
изменено като се увеличи определения размер на паричното обезщетение. Счита, че
в настоящия случай размерът на определеното с обжалваното решение обезщетение е
занижено и не отговаря на императивното изискване на ЗДС за равностойно
обезщетение. В съдебна заседание, жалбоподателя се явява лично, като поддържа
жалбата си и заявява че няма възражения по отношение на експертизата. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение
за вещо лице
Ответната страна – Министерски съвет на
Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. При изготвянето на
оценката административният орган бил спазил изискването на § 1а, т. 4, б. "в" ДР на
ЗДС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник гл. юрисконсулт Б*** Б*** оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище от пълномощник юрисконсулт В*** И. оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.П.,
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част. Претендира юрисконсутско възнаграждение.
Заинтересованите страни Г.П.Ф.; Р.М.Н.; П.М.П.;
Р.В.К. и П.К.П. не се явяват, не се представляван и не изразяват становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Решение №325/19 май 2011г. на
Министерски съвет
„Участък от път
I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.Монтана „ е обявен за
републикански път и обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък, разположен
в землищата на с.Р*** , с.Г*** , с.П*** и с.Ч*** поле, община Р*** , обл.Видин,
с.К*** рикса, общ.Георги Д*** , с.Б*** , с.В*** , с.Г*** В*** , с.Д*** В*** ,
с.С*** , с.В*** и с.К*** , община Монтана, област Монтана, със Заповед №
РД-02-15-14/03.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството, влязла в законна сила, е одобрен подробен устройствен план -
парцеларен план /ПУП-ПП/ обн. Дв. Бр.12/12.02.2021г. на л.151-153 по делото.
С цел теренно осигуряване и обезпечаване
изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото
лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 28.10.2022
г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от
имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени
места, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на път I-1 /Е-79/
„Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/,
км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ
път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана. Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС,
заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по
вписванията, служби по вписванията в гр. Монтана и гр.Б*** , предоставената от
тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други. Финансовата обосновка от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е одобрена от
Министъра на финансите.
По възлагане от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен Оценителски
доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение
на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план.
Оценката на отчуждаваните имоти е
възложена от АПИ на "Б*** консулт" ООД с писмо от 30.05.2022 г., във
връзка с договор за възлагане на обществена поръчка, изведен от агенцията по
изх. № Д-152 от 20.11.2019 г.
След допълнително извършени уточнения и
одобряване на финансовата обосновка, с писмо изх. № 03-07-150/30.12.2022 г.,
министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на
финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до
МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в
посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и
административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС, съдържаща
коментираните документи.
Въз основа на предложението Министерският
съвет на Република България е постановил Решение № 12/06.01.2023 г., с което
отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и
части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна
част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното
обезщетение и собственици. Съгласно приложение към решението, в землището на с.С*** , обл.Монтана, се отчуждава поземлен
имот с идентификатор
по КК и КР №67667.13.31, земеделска територия частна собственост – на наследниците на П. К*** Д*** б.ж.
на с.С*** , обл.Монтана, представляващ "нива", с площ от 3,500 кв. м., засегната от отчуждаването площ 3,500
кв.м. за сумата от 1194,00лева
или формираната цена за 1 дка е 341,14 лв.
Съгласно представените от заинтересованите
страни АПИ и МРРБ документи, МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване
на решението на областния управител на област Монтана, и кметовете на
съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до
известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
Ответникът е приложил административната
преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка
(оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти.
В хода на съдебното производство е
назначена и изслушана съдебно - оценителска експертиза по отношение на нивата,
която е дала заключение във варианта възприет и от ответника.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на
отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично
основателна предвид следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение на
Министерски съвет на Република България № 12 от 06.01.2023 г., с което се
отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на
обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км.
61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по
проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193
/километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана намиращи се в землищата
на с.Р*** , с.Г*** , с.П*** и с.Ч*** п***, община Р*** , обл.В***, с.К*** рикса, общ.Георги Д*** , с.Б*** , с.В*** , с.Г*** В*** , с.Д***
В*** , с.С*** , с.В*** и с.К*** , община Монтана, област Монтана в частта му по
отношение на имот
находящ се в землището на с.С*** , обл.Монтана с идентификатор по КК и КР
№67667.13.31 с площ от 3,500дка.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти
и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е
обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни
обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.
Както бе изложено, с Решение №325/19 май 2011г. на Министерски съвет е обявен за републикански път „Участък от път I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин
– Монтана“ обход на гр.Монтана, за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за
устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за
който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде
процесното решение е именно Министерският съвет.
Оспореното решение е постановено от
Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от
имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект -
"Модернизация
на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по
съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060
/километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на
територията на областите Видин и Монтана.
По изложените съображения съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване
е регламентиран със Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от
закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността
на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административно-
производствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане на
решението, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По отношение приложението на материалния
закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти
– собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания –
чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална
дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е
цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо
само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от
оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни
цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба,
замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу
задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот,
продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните
институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с
предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец,
сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани
в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по
местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на
пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се
извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Целта на посоченото
изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и
бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат
възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно
договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било
принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още
повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни
аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които установяват
действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.
Съгласно § 1а, т.4, б."в" от ДР
на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС "имоти, намиращи
се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и
също землище в земеделските територии. Видно е от изготвената в хода на
административното производство оценителен доклад по отношение на землището на
с.С*** , обл.Монтана /видно от стр.15 на доклада/, въз основа на чието
заключение е определено обезщетението в оспореното решение е определена по реда
на определянето на цени на земеделските земи по реда на Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗСПЗЗ Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС), приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., посл. изм. ДВ бр. 55
от 7 юли 2017 г. Формираната цена за един декар е 341,14 лв. или общо за 3,500дка е определана сумата от 1194,00лева
Във връзка с оспорването на размера на
обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение, определено в два варианта:
Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС; Вариант 2 – съобразно
актуалните пазарни цени след проучване на съответните пазарни аналози, като се
вземат предвид и доказателства за сделки, вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота за периода 30.05.2021г. до 30.05.2022
г. с ниви в землището на с.С*** , общ.Монтана. Вещото лице е установило
наличието на пет сделки, но само една е приложима, като отговаряща на
критериите по чл.32, ал.2 от ЗДС, тъй като в пет от представените документи,
предмет на сделката са поземлени имоти в други землища. В относимия в случая
нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти, цената по сделката е
описана общо и не може да се определи отделна цена за поземления имот находящ
се само на територията на землище с.С*** . Поради което и вещото лице също е
приложило Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗСПЗЗ - Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС). Вещото лице като е
взело предвид категорията на поземления имот, предназначението му и
коефициентите съгласно чл.7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи – площ на имота – от 3
до 5 декара; за поливност - 0, за отстояние от основни пазари – 0,05; за
отстояние от автомагистрали и пътища - 0; отстояние от края на морски плажове -
0 и отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до
границите на най-близката урбанизирана територия – 0,15, както и това, че не е
определен бонитетен бал за тютюн и картофи е определило единична цена на декар
в размер на 372,00лева или общо за 3,500дка. 1302,00лв. /хиляда триста и два/.
Следва да се държи сметка за практиката на
ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Така в Решение от
14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, по жалба №
66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че размерът на
обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към
датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което е
в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно
обезщетение от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото
решение, следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в
съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато
нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е
била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В
своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото
обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Държавите имат задължението да въведат
такава законодателна рамка, с която да осигурят пълно осъществяване и защита на
правата. Независимо дали става въпрос за негативни или позитивни задължения на
държавите, ЕСПЧ винаги по конкретните дела изследва въпроса дали е постигнат
справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права (Решение от 04.12.2007
г. по дело Dickson v. the United Kingdom, app. 44362/04; Решение от 16.12.2010
г. по дело A., B. and C. v. Ireland, app. 25579/05). Позитивните задължения на
държава страна по Конвенцията й налагат предприемането на активно поведение от
нейна страна, което да създава гаранции, че защитените права ще могат
безпрепятствено да бъдат упражнявани, освен ако не са налице изключенията за
това, предвидени в параграф втори на всяка от посочените разпоредби. Тези
задължения възлагат на държавата също така да организира защитата на правата по
такъв начин, че и частноправни субекти да не правят невъзможно упражняването на
правата или да ги нарушават (Решение от 23.09.1994 г. по дело Hokkanen v.
Finland, app. 19823/92; Решение от 15.12.2005 г. по дело Karadzic v. Croatia,
app. 35030/04).
При това положение с оглед проявлението на
принципа на пропорционалност и като възприема оценката съгласно заключението на
вещото лице специалист в тази област изготвена на основание Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗСПЗЗ - Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС), я кредитира като
обективна и компетентно изготвена, отговаряща на целите на закона, поради което
съдът приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждения
имот от 3,500дка. е в размер на 1302,00лв. /хиляда триста и два/.
Предвид изложеното решението на МС в тази
оспорена част е незаконосъобразно, тъй като определеното обезщетение за този
имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част
да бъде изменено, като за отчуждения поземлен имот с идентификатор по КК и КР №67667.13.31
находящ се в землището на с.С*** , общ. Монтана, представляващ нива, с площ за
отчуждаване от 3,500 дка и цена на обезщетението в размер на 1194,00лева, да се увеличи на 1302,00лв. /хиляда
триста и два/.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане от жалбоподателя, то на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски в
размер на общо 310,00лева /триста и десет/, от тях 10,00лева заплатена държавна
такса за образуване на делото и 300,00лева внесен депозит за изготвяне на
съдебно – оценителната експертиза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, от АПК и чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение №
12 от 06.01.2023 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км.
61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по
проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193
/километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща
определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на имот с идентификатор по КК и КР №67667.13.31
находящ се в землището на с.С*** , общ. Монтана, представляващ нива, засегната от
отчуждаването площ в размер от 3,500 дка за която е определено парично обезщетение в размер
от 1194,00лева като УВЕЛИЧАВА размера
на паричното обезщетение на 1302,00лв. /хиляда триста и два/.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на В.К.П. с ЕГН * ***,
сумата от общо 310,00лева /триста и десет/, сторени разноски по делото, както и 5,00лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: