Р Е Ш Е Н И Е
№ 312/13.07.2023 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди двадесет и трета
година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 659 по описа на съда за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Г.Г.Д. с адрес *** срещу
Решение № 198/09.09.2022 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е
потвърден отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.
№С220008-012-0000071/ 01.08.2022 г.
главен публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Варна, сектор ОСПВ – Добрич.
Жалбоподателят счита, че решението на директора на ТД
на НАП-Варна е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. В жалбата са изложени оплаквания, че горестоящият
административен орган не е изследвал всички обстоятелства, в т.ч. дали има
друго наследствено имущество, получавани ренти и др. Изразено е несъгласие с
мотивите на решаващия орган, че имотът бил придобит въз основа на доброволна
делба на наследствен имот по време на брака, с уравнение на дяловете в пари. С
представената декларацията от 09.10.1997 г. било направено извън съдебно
признание за получаване на парича сума и затова тя следвало да се цени като
доказателство. Иска се оспореното решение да се отмени и да се заличи вписаната
възбрана. В молба от 19.06.2023г.,
представена по делото процесуалният представител на жалбоподателя, адв. Д.К., заявява,
че поддържа жалбата, счита за доказано, че земеделската земя не попада под
режима на семейната имуществена общност (СИО) и не може да служи за
удовлетворяване личните задължения на съпруга – несобственик.
Ответникът, директорът на ТД на НАП Варна, чрез
процесуалния си представител, юрисконсулт Г.А., в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна и отбелязва, че доколкото изложените в жалбата възражения
преповтарят тези, обективирани в жалбата пред административния орган, подробни
аргументи за тяхната неоснователност се съдържат в оспореното решение на
директора на ТД на НАП Варна. Счита, че събраните гласни доказателства са
косвени свидетелски показания, които противоречат на приложените по делото
писмени доказателства, поради което не следва да се кредитират. Намира
решението на директора на ТД на НАП Варна за правилно, законосъобразно и
подробно мотивирано, моли то да бъде потвърдено, както и потвърдения с него
отказ за отмяна на обезпечителни мерки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От доказателствата
по делото се установява, че срещу Г.Г.Д.-К. с ЕГН ********** е било образувано
изпълнително дело № ********** през 2012
г. за неплатени публични задължения в размер на 2 156,70 лв. главница и 397,35
лв. лихви.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №239/ 05.05.2011г. са
наложени обезпечителни мерки - възбрана върху недвижим имот, обща семейна
имуществена собственост, представляващ поземлен имот с площ от 17 538 кв.м.,
находящ се в землището на с. С., общ. Добричка, парцел 113, масив 001, с
идентификатор 70812.1.113 и запор върху движима вещ - лек автомобил. Възбраната
и запорът са вписани в съответните публични регистри. ПНОМ не е обжалвано и е
влязло в законна сила. С Разпореждане за частично прекратяване изх. № С190008-035-0125322/
11.01.2019 г. и Разпореждане за частично прекратяване изх. №С200008-035-
0131067/ 10.01.2020 г. производството по ИД № **********/ 2012 г. е частично
прекратено. По отношение на част от
вземанията, поради изтичане на 10-годишния давностен срок за заплащането им.
За останалата част е бил насрочен опис на МПС – лек автомобил и на недвижим
имот – земеделска земя, видно от Съобщение с изх. № С220008-110-0001940/
26.05.2022 г. Срещу описа Г.Д. е подала жалба вх. № 6708/17.06.2022 г., в която
са наведени твърдения, че недвижимия имот, представляващ земеделска земя, е
изключителна собственост на съпруга - недлъжник и са приложени договор за
доброволна делба и декларация от 09.10.1997 г. за получено парично уравнение на
дялове. Направено е искане да бъде заличена вписаната възбрана върху
земеделската земя и запор върху лекия автомобил.
От данните по делото се установява, че съпругът на
жалбоподателката, К. Г. К., чрез договор за доброволна делба, вписан под № 31/
09.10.1997г., т.28, акт 97 в СВп – Добрич, е получил в дял недвижим имот с
идентификатор 70812.1.113 – земеделска земя с площ 17538 кв.м, с парично уравняване на дяловете. Този имот е
придобит от К. Г. К. по време на брака, сключен на 18.09.1982 г. с Г.Г.Д. – К..
Видно от Договора за доброволна делба от 09.10.1997 г., един от
съделителите, П. К. Г., е получила за уравняване на дяловете сумата от
500 лв.
Към искането за отмяна на обезпечителната мярка е
приложена декларация с дата 09.10.1997 г., с която Петя Костадинова Г. е
заявила, че е получила сумата от 500,000 лв. само от един от участниците н
делбата, дъщеря си Ж. Г. К..
По повод жалбата е постановено Решение № 147/
29.06.2022 г. от директора на ТД на НАП-Варна, с което е прието, че тя по
същество представлява искане за отмяна на наложени обезпечителни мерки, а не
обжалване действията на публичен изпълнител по чл. 266 и сл. ДОПК, поради което
е изпратена на компетентния да се произнесе по нея орган – публичният
изпълнител.
Публичният изпълнител е постановил Отказ за отмяна на
наложени обезпечителни мерки с изх. № С220008-012-0000071/ 01.08.2022 г. С жалба от 30.08.2022 г. отказът е обжалван
по административен ред, в резултат на което е постановено процесното Решение № 198/
09.09.2022 г., с което директорът на ТД на НАП Варна е потвърдил отказа на
публичния изпълнител като правилен, законосъобразен и постановен от компетентен
орган. В мотивите на решението се съдържа констатацията, че към 01.09.2022 г.
задълженията по изпълнителното дело са в общ размер на 54 116,57 лв. (главница
и лихви).
В
показанията си, разпитаната като свидетел по делото, Павлина Байчева Г., твърди,
че е участвала в организацията за извършване на доброволната делба при нотариус
в началото на октомври 1997г.
Свидетелката видяла преди да влязат при нотариуса, че съделителителите получават
декларации от адвоката. Тогава Василев, съпруг на единия от съсобствениците,
Жоржета Костадинова, докато били в
автомобил дал пари на Петя. Свидетелят
бил пред автомобила.
От правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока
по чл.197, ал.1, във връзка с чл. 208, ал. 2 от ДОПК, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, изхождаща от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният
в съдебното производство административен акт е правилен, законосъобразен и не
страда от пороци, обосноваващи отмяната му. Решението е издадено от компетентния, съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 208, ал. 2 ДОПК, административен
орган - директора на ТД на НАП-Варна, в рамките на неговата материална,
функционална и териториална компетентност. Оспореното
решение отговаря на изискванията за форма и е надлежно мотивирано. Съдът
не установи при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните норми. Решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 208,
ал. 1 - 3 от ДОПК, отмяната на обезпечението се извършва от публичния
изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването
ѝ след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл.
225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни
мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от
публичния изпълнител служебно.(2) Отказът за отмяна на обезпечението може да
бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му.
Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен
срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1.(3) Решаващият орган,
съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени
изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199,
ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на
нови основания за това. Разпоредбата на чл.199, ал.2 от ДОПК определя възможност за
длъжника да замени наложеното обезпечение с пари,
неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа и сочи, че паричната
гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител.
В случая не
се установява нито една от предвидените в закона предпоставки, при наличието на
които могат да се отменят наложените обезпечения. Няма данни вземането да е
погасено, нито изпълнителните основания, от които е възникнало, да са отменени,
изменени, обявени за нищожни от съда, не се иска замяна на обезпечителните
мерки с банкова гаранция или пари. Не е налице и съществена несъразмерност на
наложените обезпечителни мерки спрямо размера на публичното вземане.
Не се
споделят доводите на жалбоподателя, че обезпечителната мярка възбрана е
неправилно наложена върху имущество, лична собственост на съпруга –недлъжник на
жалбоподателката.
Наложената обезпечителна мярка не е била обжалвана от
длъжника по изпълнително дело. Независимо от това следва да се отбележи, че
твърденията на жалбоподателката относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот и че той е лична собственост на съпруга й, не са подкрепени с представени и събрани по
делото доказателства. Обстоятелството, че паричното уравнение на дела ще се
изплати от конкретно определен съделител, не е отбелязано в договора за
доброволна делба, а то е от съществено значение за оборване на презумцията, че
в случай на уравняване на дяловете в пари, възниква съпружеска имуществена
общност върху придобитите в резултат от делбата имоти и вещи. Декларация с дата 09.10.1997 г., с която П. Г. заявява, че
е получила от Ж.К. сумата от 500 лева, не е
доказателство за горното обстоятелство, тъй като е представена пред органите на
НАП за пръв път с жалбата срещу съобщението за насрочване на опис и няма
достоверна дата, а не към момента на налагане на принудителната мярка. Освен от
съдържанието на договора за доброволна делба, обстоятелството, че в резултат от
делбата придобитият от Красен Костадинов недвижим имот не е негова лична
собственост, а е в режим на съпружеска имуществена общност, се потвърждава от
представения към административната преписка нотариален акт за договорна
ипотека, от който е видно, че съвместно
жалбоподателката и съпругът й, в качеството си на собственици на същия
недвижим имот са учредели в полза на друг кредитор договорна ипотека от 22.12.2006 г.
Съдът счита, че свидетелските показания на Г. не са
достатъчно конкретни, точни и ясни и от същите не може да се изведе категоричен
извод, че при уравняването дела само от един от тримата съделители, Ж. К., е
заплатила сумата от 500 лева за уравняване дела на Петя Г.. Свидетелката
видяла, че друго лице дало пари на Г., но не излага твърдения нито за
основанието за даване на сумата, нито за размера на получената от Г. парична
сума. В този смисъл не могат да се ценят като достоверно доказателство и не
могат да внесат яснота по отношение спорния въпрос. По отношение на този спор,
решението на директора на ТД на НАП Варна е подробно мотивирано и обосновано с
приложените доказателства, поради което съдът изцяло възприема изложеното в
него.
Предвид горното, съдът установява, че
правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел, че
не са налице предпоставките на чл.208, ал.1 ДОПК за отмяна на обезпечителните
мерки. Като е потвърдил обжалвания пред него отказ, решаващият орган е
постановил решение в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, основателно
се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на основание чл.161,
ал.1 изр.2 и 3 от ДОПК и следва да бъде определено по реда на чл.161, ал.2 от ДОПК, чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. В случая спорът между страните не се отличава с фактическа и
правна сложност и на ответника, който е защитаван от юрисконсулт, представил
писмена защита, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Предвид чл.197, ал.4 от ДОПК, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Водим от горното,
Административен съд Добрич V състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.Д.-Костадинова, ЕГН **********
срещу Решение № 198/09.09.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА Г.Г.Д.-Костадинова, ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: