№ 82
гр. Разград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20213300100038 по описа за 2021 година
съобрази следното
Производство по чл.153 ЗПКОНПИ.
Образувано е по молба на КПКОНПИ, ЕИК129010997, сезираща съда с искове, предявени в условия на
обективно и субективно съединяване срещу Н. ИЛК. АТ., ЕГН********** и С. АК. ЮС., ЕГН**********, и
двамата от гр. Разград, ж.к. „Орел“№10, вх.Б, ет.VI, ап.18, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на обща стойност от 44 421,27лв.
В обстоятелствена част, в основание на исковете ищецът въвежда следните факти и обстоятелства:
1/Депозирано Уведомление на Окръжна прокуратура – Разград с вх. № УВКПКОНПИ-1185/03.09.2019 г.
по описа на ТД Варна, за привличането на Н. ИЛК. АТ., ЕГН ********** към наказателна отговорност по ДП №
275 ЗМ-236/2019 г. по описа на РУ на МВР – Исперих за инкриминирано на 5.VIII.2019 г. в град Исперих
престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал. 1, т. 21 от
ЗПКОНПИ; за внесен срещу него обвинителен акт и за осъждането му с Присъда от 20.08.2019 г. по
НОХД № 295/2019г. на Окръжен съд ;
2/Икономически анализ, основан на извършена в изпълнение на Протокол за проверка с изх. № ТД
04ВА/УВ-12919/11.09.2019 г., обосноваващ твърдението на КПКОНПИ за значително несъответствие-
възлизащо в размер на 207 833,56 лв. между нетен доход и имущество, реализирани за проверявания период
от 11.09.2009 г. до 11.09.2019 от ответника Н. ИЛК. АТ., ЕГН********** , при установено за проверявания
период фактическо съжителство на съпружески начала с втория ответник С. АК. ЮС., ЕГН**********
3/ Решение № 320/10.02.2021 г. на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито от ответниците имущество на обща стойност от 44 421,27лв. - при
наличие на визираните в чл.108, ал.1, т.21 и чл. 141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. с чл.151
ЗПКОНПИ предпоставки;
Въз основа на събраните в хода на проверката данни /в т. ч. за придобито и отчуждено имущество,
движение по банкови сметки и пр./ Комисията – ищец мотивира искане за отнемане от ответниците на следното
имущество:
1/ На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С.А. Юсеин, ЕГН ********** -
Сумата от 100 лв., претендирана до отнемането като равностойност на придобитите дружествени дялове от
1
капитала на „Д. А.и“ ЕООД, ЕИК ********* и
-Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади 1.9 ТДИ“ с рег. № РР 1214 ВР, дата на първа регистрация
21.04.1998 г., рама № WV2ZZZ9KZWR536042, двигател № 001475.
2/На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. ИЛК. АТ., ЕГН ********** - Лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № РР 4560 АТ, дата на първа регистрация 22.07.1997 г.,
рама №WVWZZZ3BZWP083698, двигател № AHL062515;
-Товарен автомобил, марка „МАН“, модел „18.264“ с рег. № РР 0926 АН, дата на първа регистрация
08.06.1998 г., рама № WMAM391084Y038497, двигател № 18888105125211 и
-Лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № РР 7652 АР, дата на първа регистрация 28.05.1998 г.,
рама № W0L0JBF35W7089058, двигател № X18XE14371890;
3/На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. ИЛК. АТ., -
Сумата от 236,46 лв., представляваща внесени погасителни вноски по кредитна карта през 2011 г. по банкова
сметка с IBAN № BG 47 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска банка“ АД;
-Сумата от 12 750,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG 38 CECB 9790
20С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД;
-Сумата от 2 220,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG 03 CECB 9790
10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД, непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки.
-Сумата от 4 000 лв., представляваща получени и непреобразувани в друго имущество парични преводи от трети
лица по сметка с IBAN № BG 03 CECB 9790 10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД;
4/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т.5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. АК. ЮС., ЕГН
********** -сумата в общ размер на 13 898,00 лв., представляваща внесени на каса средства през 2018 г. и 2019 г.
по банкова сметка с IBAN № BG 98 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска банка“, непреобразувани в
друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки;
-Сумата от 235,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки;
-Сумата от 1 781,81 лв., представляваща получени и непреобразувани в друго имущество парични преводи от
трети лица по сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД;
-Сумата от 1 000,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с № 22076233 в „Банка ДСК“ ЕАД,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки;
В с.з. и с депозирани в срок писмени бележки, чрез проц. си представител по пълномощие КПКОНПИ
пледира за уважаване на искането, позовано на доказателствата и първи вариант на изготвената по делото СИЕ,
приела в заключение придобито за периода имущество в размер на 51 542,50лв. и несъответствие между
имущество, и нетен доход в размера на -207 688,80лв. Счита, че при тези данни, законовата презумпция за
незаконния произход на инвестираните в имуществото средства е необорена и че са налице материално правните
предпоставки за отнемането му от ответниците. Претендира присъждане на доказано сторени в производството
съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения и предоставен им по реда на чл.131 ал.1 ГПК срок, ответниците са се
възползвали от правото си на отговор. С подаването му: Оспорват допустимост на иска; Оспорват основателност,
доказаност и размер на предявения срещу тях иск, както и въведените в обстоятелствената му част факти и
обстоятелства; оспорват приетите в икономическия анализ стойности на придобити и отчуждавани движими и
недвижими вещи; оспорват размер на претендираните до отнемането им парични средства като
трансформирани в претендираното до отнемане движимо имущество; оспорват твърдение за незаконен произход
на придобитите за проверявания период средства и за значително несъответствие на придобитото имущество с
реализираните от тях доходи; оспорват анализ на приходи и разходи; оспорват наличие на законови
предпоставки за отнемане на процесното имущество; твърдят частен характер на задграничните си пътувания;
2
В с.з., при редовност в призоваването, ответниците лично и чрез процесуалният си представител по
пълномощие-адв. К. заявяват, че поддържан депозираните с отговора възражения. Пледират за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Обсъдени поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените в обстоятелствената част факти относимо на волеизявеното в петитум, сочат на предявена по
реда на чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ защита.
Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно придобито имущество е бил предшестван от етапа по
обезпечаване на иска, като бъдещо предявим и от решение на комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) за
отнемане на имуществото, представляващи специално изискване за допустимостта му.
С влязло в сила Определение и съгласно, издадени в изпълнение на същото Обезпечителни заповеди, в
развилото се по молба на Комисията обезпечително производство по ч.гр.д. № 20203300100295/2020 г. на ОС -
Разград. са постановени мерки, обезпечаващи интереса от иска. Искът е постъпил в регистратура на РОС на
16.II.2021г след изпращането му с пощенска услуга, удостоверяваща в товарителница дата на подаването му на
15.II.2021г
Искът се явява допустимо предявен - в предвидения по чл.153(1 ЗПКОНПИ тримесечен срок от дата на
обезпечаването му и пред родово, и местно компетентния ОС-Разград, в чийто район е постоянният адрес на
проверяваното лице.
Изводимо от въведените в основание на искането факти и обстоятелства, съдът намира заявената с
предявяването му защита като попадаща под действието на ЗПКОНПИ , в сила от м. І.2018г. дефиниращ като
значително несъответствието между нетен доход и имущество в размер над 150 000,00лв.
Субективното материално право на Държавата да отнема незаконно придобито имущество по ЗПКОНПИ се
упражнява чрез КПКОНПИ, в качеството й на процесуален субституент в съдебна фаза на производството по
гражданска конфискация.
За нуждите на гражданската конфискация, сътавомерните и релевантни за изхода на делото понятия са
законово дефинирани в § 1 от ДР на ЗПКОНПИ, както следва:
"Имущество" е пари, активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими
вещи или ограничени вещни права;
Като "Доход, приход и източник на финансиране " законодателят е дефинирал неизчерпателно всичко
онова, за което е установено законно основание за реализирането му през периода: възнаграждения по трудово и
по служебно правоотношение, по договор за услуги с личен труд, от свободни професии, от предприемаческа
дейност, от дивиденти и лихви, от селскостопанска дейност и търговия на дребно, от движима и недвижима
собственост(наеми, ренти и пр.), от лотарийни и спортни залагания, от предприемаческа дейност; от движима и
недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник; от продажба на имущество, за
придобиването на които е установен законен източник; от застраховка и от съдебни дела, от банкови кредити и
заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.
Според даденото му в § 1, т. 8 от ДР на закона определение: „Нетният доход“ е разликата между
реализираните от лицата доходи, приходи или източници на финансиране и размера на извършените от тях
обичайни и извънредни разходи. По воля на законодателя, в това „аритметично действие“, реализираните от
проверяваните лица доходи са умаляемото, а разходите им за периода са умалителя. И когато, разходите са в
размер, надвишаващ доходите, то дефинираната като „нетен доход“ разлика е винаги в отрицателна величина.
Съотношението между тази величина и стойността на придобитото за периода имущество, дава отговор на
въпроса за съответствие. Ще рече, наличие на средства в размер, достатъчен да покрие стойността на
придобитото имущество. Когато нетният доход е отрицателна величина, то стойността на придобитото имущество
е несъответно и ако това несъответствие надвишава визирания за периода предел от 150 000,00лв., то същото по
см. на §1, т.3 ДР ЗОПДНПИ(отм.) е значително. По арг. на чл. 5(1) и чл.108 ЗПКОНПИ установеното значително
несъответствие обосновава предположението за незаконния характер на претендираното до отнемането му от
държавата имущество.
3
В тежест на проверяваното лице е оборването на тази законова презумпция с доказване законния източник
на инвестираните в придобитото имущество средства.
От значение при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на
първо място, дали първият ответник, в качеството му на проверявано лице е било привлечена като обвиняем в
извършване на някое от престъпленията, изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ и дали втората ответни.а е свързано с
него лице, попадащо съответно в хипотезите на чл. 5, ал.2 във вр. с §1, т.15 на ДР от с. з. На второ място, следва
да бъде установен размерът на доходите на ответниците в проверявания период и извършените от тях разходи за
същото време, което ще доведе до изясняване на размера на техния нетен доход. На трето място, проверката на
фактите следва да даде отговор за размера на придобитото от тях в същия период имущество. Разликата в тези две
величини ще бъде в основата на правния анализ относно наличието или липсата на значително несъответствие по
смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ.
І.По първия правно значим въпрос съдът установи следното:
Проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците е инициирана с
депозирано пред КПКОНПИ Уведомление на Окръжна прокуратура – Разград с вх. № УВКПКОНПИ-
1185/03.09.2019 г. по описа на ТД Варна, за привличането на Н. ИЛК. АТ., ЕГН ********** като обвиняем по
ДП № 275 ЗМ-236/2019 г. по описа на РУ на МВР – Исперих за инкриминирано на 5.VIII.2019 г. в град Исперих
престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК - предложил и дал подкуп, представляващ
парична облага – сума на стойност 200 лв. на длъжностно лице, полицейски орган, за да не извърши действие по
служба – да не състави АУАН за установено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата;
С влязла в сила на 5.IХ.2019г. Присъда №20/20.VIIІ.2019по НОХД№295/2019г. по опис на РОС , отв. Н.
ИЛК. АТ. е признат за виновен в извършване на престъпление чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК
е чл. 18, ал. НК и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение като е осъден на една година
лишаване от свобода , чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от три години. В
нарочен диспозитив с присъдата е постановено отнемане на предложената в неследващ се дар сума от 200,00лв. в
полза на държавата. По този факт е налице признание на ищеца в съдържание на исковата молба.
Престъплението по п чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК. попада в обхвата на чл. 108, ал.
1, т. 21 от ЗПКОНПИ.
По делото не се спори, че ответниците Н. ИЛК. АТ. и С. АК. ЮС., са заживели фактически на
съпружески начала., поддържайки едно домакинство и общност на адрес в гр. Разград от 1999г - във време
датиращо преди начало на проверката и до днес. От което следва, че за посочения период, част от който попада в
периода на процесната проверка и към който е относимо времето на инкриминираното от отв. А. престъпление по
чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК , отв. С. АК. ЮС. е била и е със статус - фактически съжител
на отв. А., удовлетворяващ хипотезата на свързано по см. на §1, т.15 от ДР на ЗПКОНПИ лице.
В обобщение на изложеното до тук, от фактическа и правна страна съдът приема за доказано наличието на
първата, съставомерна по см. на чл.153 ЗПКОНПИ предпоставка, ангажираща материално правната отговорност
на ответниците по предявените срещу тях искове за гражданска конфискация.
От изготвена справка в НБД „Население” се установява, че и двамата ответници са с регистриран
постоянен и настоящ адрес в гр. Разград. попадащ в района на сезирания с исковете РОС.
От писмо с вх. № ТД04ВА/УВ-11624/13.10.2020г. на ОД на МВР Разград се установява, че Н.А. и С. АК.
ЮС. имат две общи деца – Д.Н. А., ЕГН ********** и Н.Н. А.а, ЕГН **********, регистрирани на адрес гр.
Разград, ж.к. „Орел“ № 10, вх. Б, ет. 6, ап. 18 през 2018г. Налице са данни, според които на 16.02.2012 г. Н.А. е
напуснал страната и се е завърнал на 01.09.2015 г.
ІІ. По втория, релевантен за съставомерността на гражданската конфискация въпрос, относно
реализирани за проверявания период доходи и разходи от ответниците, съдът назначи СИЕ. Която, въз основа на
доказателствата и извършени в НАП, НОИ, банкови институции и ТР проверки, при съобразяване на
приложимите НСИ, в заключение (вж. л.473 и сл.) установява:
4
1/ По отношение на Доходи, приходи и финансови източници реализирани за проверявания период от
двамата ответници, при съобразяване становищата на страните, заключението на СИЕ е изготвено в два варианта.
Според вариант I-ви вещото лице установява доходи в общ размер на 25 777,23лв. В този, приет от ищеца
вариант на експертизата, вещото лице не е включило като източник на финансиране паричните средства,
преведени по сметките на ответниците от трети лица и получените от тях такива чрез международните системи
за парични преводи "Уестърн Юнион" и „МъниГрам".
Оспорвайки иска в тази му част, ответниците твърдят, че сумите наредени от трети лица по банковите им
сметки и получени чрез системи за бързи плащания са с характер на доход, а не на подлежащо на отнемане
имущество. Съобразявайки възражението им, във вариант II на експертизата доходите са определени в размера на
31 156,67лв. с включване на сумата от 5 379,45лв.,която ответниците са получили за периода 2009-2012 от трети
лица чрез международните системи за парични преводи "Уестърн Юнион" (вж. таблица 15.2 на л.481).
В подкрепа на това си твърдение са за законно установения източник на получените от трети лица суми,
ответниците ангажират писмени и гласни доказателства, като и депозирани по реда на чл.176 ГПК обяснения.
Които, в съвкупност дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното: На л.357 и
сл. е приложено у-ние изх.№2199/19.04.2021 на Община Разград, доказващо родствената връзка на отв. С.Ю. с
лицата-А.Ю.А., поч. на 25.07.2014 С.М.А. и М.А. Ю., съответно нейни баща, майка и брат. От обясненията на
страните и показанията на разпитаните по делото свидетели се следва за установено, че родителите на отв. в
периода 2000г. – 2016г., с малко прекъсване са работили в Германия. През 2002г. към тях се присъединил и
фактическият съжител-отв. Невен А.. Семейството им живеело на квартира и работело в иранска фирма за
рекламни материали. Възнаграждението им било определяно на норма и се заплащало ежеседмично в евро- в брой
и на ръка. Докарвали си по 1800-2000 евро на месец. Регулярно превеждали по см/ка на отв. С.Ю. парични
средства от реализираните в Германия доходи. Суми по сметката на ответницата постъпвали периодично и по
нареждане на нейния брат- М.А. Ю., който от години развива кариерата си на аниматор извън пределите на
България- Белгия, Франция и пр. В подкрепа на заявеното в свидетелските показания са данните, удостоверени с
приложените като писмени доказателства извлечения от банковите см/ки на С.Ю. и съобразени в заключение на
назначената по делото СИЕ. Свидетелите твърдят, че понякога от. Н.А. изпращал заработените в Германия пари
на фактическата си съжителница в брой, ползвайки услугите на пътуващи за България МПС.
В заключение СИЕ приема като доход, установените като налични в началото на проверявания период 3
756,73 лв. по Сметка № BG 47 UBBS 8002 **********, открита на 12.09.2007г. в „Обединена българска банка”
АД с титуляр Н. ИЛК. АТ.. По признание на ищеца и установено от доказателствата, по упоменатата сметка е
погасяван ипотечен кредит, усвоен преди началото на проверявания период. С наличната по тази сметка сума са
изплатени падежиралите през проверявания период вноски по ипотечния кредит.
В показанията на св. А.Ю.А. сочи, че през 2018г продал собственият си жилищен имот в гр .Нови Пазар.
Реализираната от продажбата сума разпределил между децата си. В обясненията си по чл.176 ГПК ответниците
твърдят, че са получили сумата от 20 000,00лв., послужила за погасяване на кредитните им задължения и
организирането на бизнеса им с увеселителни съоръжения. Въпреки предоставената им възможност, ответниците
не представят писмени доказателствата, установяващи дата на сделката и размер на реализираната по същата
сума.
Служебно извършена в ТР справка установява че на 24.04.2019г е извършено вписване на „Д. А.и“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.к. „Орел“ № 10, вх. Б, ет. 6, ап. 18. Като
едноличен собственик на регистрирания капитал от 100,00лв.( 10дяла , всеки с номинал от 10,00лв.) и управител
на дружеството е вписана отв. С. АК. ЮС. .
Завръщайки се в България отв.А., заедно със своите братовчеди започнали да се занимават с т.нар
“атракционни/увеселителни дейности“, участвайки по панаири и др. сборища с „наследеното“ от дядо си виенско
колело. Като от 2019 започнал да осъществява тези дейности като част от предмета на дейност на „Д. А.и“
ЕООД. Поради съвпадане на регистрацията на дружеството с обявената в страната пандемична обстановка и
взетите в тази връзка мерки , на практика регистрираните в предмет на дейност “атракционни/увеселителни
дейности“ не са бил осъществявани, респ. не е реализиран и деклариран доход от тях. В периода преди
регистриране на фирмата, за осъществяване и отчетност на тези дейности, ответникът е получавал кочани с
5
билетчета под серийни номера с номинал от 0,50лв.-1,00лв. Поради нормативно определеният и изтекъл към дата
на откриване на проверката пет годишен срок за съхранениие, както страните, така и СИЕ не могат да обосноват
документално реализирания от тази дейност доход. Обобщавайки изложеното, съдът приема за безспорно
установено от фактическа страна, че за процесния период ответниците са реализирали доход от упражняване на
законово разрешените атракционни дейности. Приема за доказано и твърдението, че във връзка с упражняването
им ответниците са имали и разходи, свързани с плащане на наеми за местата, на които са инсталирали
съоръженията си, така и разноски по поддържане техническата изправност на последните. Поради изтеклия
период от време и по обективни, законово регламентирани и независещи от ответниците обстоятелства,
доказващата тези доходи и разноски документация е унищожена. Което поставя ответниците обективно в
невъзможност да опровергаят, презумирания незаконен източник на паричните средства, придобити от тях и
доколкото се явяват установени в наличен актив в края на периода. И докато установяването на законния
източник на установеното в края на периода имущество е вменено в док. тежест на ответниците, то доказването на
„приходи „и „разходи“, като участващи при изчисляване на нетния доход компоненти, е дължимо от ищеца.
Което, предвид изложеното по горе, съдът намира за недоказано по размер. В този смисъл се следва извод и за
установената със свидетелски показания дейност на отв. А. по изкупуване и продажба на пчелен мед и др. пчелни
подукти, както и реализираните в приход от продажбата им средства, намерили отражение в таблица 15.1 на л. 481
от СИЕ.
Изводимо от експертно изготвеното заключение, съдът приема, че:
а/ за процесния период отв. Н.А. е реализирал доход с доказан източник от трудово правоотношение в
размера на 7 040, 63лв. От продажба/замяна на движими вещи за отпадъци е получил доход в размер на
436,20; установените в наличност в началото на периода 3 760,35лв. по см/ ка № BG 47 UBBS 8002 **********,
открита на 12.09.2007г. в „Обединена българска банка” АД ; усвоени по кредитна карта -180,00лв.; от продажба
на пчелен мед и др. пчелни подукти в размер на преведените му по см/ка 4000,0лв. от възложителя по
неформално установените отношения - С.К.; обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от лотарийни и
спортни залагания, комисионни и/или лицензионни възнаграждения;
б/ / Съгласно „Справка актуално състояние на действащи трудови договори” за ответницата С.Ю.
вещото лице реализиран от социални помощи доход в размер на 14 360,05лв. Не констатира установени от същата
трудови или приравнени им правоотношения, както и реализирани от такива доходи; няма данни за реализирани
от нея доходи от извършени с личен труд услуги и от упражняване на свободни професии; няма данни за
получени от нея обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от лотарийни и спортни залагания,
комисионни и/или лицензионни възнаграждения;
Различията в приходна част на основните варианти на СИЕ се обясняват с различното третиране на
сумите, наредени за периода по сметки на ответниците от трети лица - съответно като имущество според
приетият от ищеца варианти 1 и като доход от средства дарени им от лица , в разширен кръг на семейството,
според приети я от ответниците вариант 2 на СИЕ.
Съдът приема заключението на СИЕ във вариант 2 като в корекция на общия размер на дохода намира, че
следва да се прибави и сумата от 4 000,00лв., доказано получена в приход от продажба на пчелен мед и пчелни
продукти (таблица 15.1 на л.481).
В заключение съдът прием , че за периода ответниците са реализирали доходи и приходи с установен по
основание източник в общ размер на 35 156,68лв. лв.
2/ В заключение СИЕ приема, че за проверявания период ответниците са извършили общ разход в размер
на 181 923,53лв. (вж.таблици на л.485), от които
6
- Обичайните разходи, свързани с издръжката и потреблението на четиричленното им семейство, при
съобразяване на настъпилите в годините промени( раждането на двете деца ), изчислени на база статистическите
данни на НСИ и доколкото по делото не се твърдят, и доказват специфични нужди или по-нисък от средния за
страната, респ. за региона жизнен стандарт, вещото лице е определило в размера на 129 822,74лв.;
- разхода, за доказано извършени в периода задгранични пътувания, вещото лице е изчислило в размер
на 10 727,40 лв. Тези разходи са определени от вещото лице съгласно Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, която обаче не намира автоматично приложение, а с оглед конкретиката на случая не
би могла да се приложи и по аналог.
Съгласно чл. 1, с наредбата се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на
служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на
командированите лица, а съгласно чл. 5, ал.1, командироването или изпращането на специализация в чужбина се
извършва въз основа на писмена заповед. В хода на съдебното производство не се установява трудово или
служебно правоотношение, респ. издадени заповеди, възлагащи на ответниците осъществените за периода
задгранични пътувания. Следователно, Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е
неприложима при определяне на разходите, извършени от тях при напускане на страната. В тежест на ищеца е да
установи този размер като част от доказването на фактите по чл. 77, ал.4, т.3 ЗОПДНПИ, което не е сторено. По
отношение на тези разходи в общ размер на 10 727,40лв., съдът намира, че същите не следва да се отнесат към
разходната част на анализа по съображения за тяхната недоказаност. След приспадането им, общо извършените
за периода разходи се установяват в размер на 171 196,13лв. (181 923,53 -10 727,40 ).
В резултат, изчислен по правилото на §1, т.5 ЗОПДНПИ(отм.) като съотношение между законно
установените приходи и необходимите разходи, в случая нетният доход се явява отрицателна величина с недостиг
на средства от – 136 039,46лв.
ІІІ. По третия от правно значимите за изхода на делото въпроси, касаещ придобито от ответниците в
проверявания период имущество, съобразявайки приложените писмени доказателства(вж. папки приложения)
и заключенията на приетите по делото САТЕ и СТЕ, съдът установи следното:
За нуждите на гражданската конфискация, като съставомерно и релевантно за изхода на делото
понятие, в § 1 от ДР на ЗОПДНПИ(отм) „имуществото“ е дефинирано като " пари, активи от всякакъв вид -
материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права;
1. Като такова от ищеца се твърдят сумите, получени от ответниците от трети лица чрез
международните системи за парични преводи „Western Union"и чрез преводи по банковите им сметки, .
Във вариант втори на заключението си СИЕ установява, че общо получените по посочения по горе
начин суми, с неустановен по закон източник , възлиза на 46 163,05лв. В имуществена част на експертизата
вещото е включило и дадената в подкуп сума от 200,00лв., както и сумата от 100 лв., претендирана до
отнемането от отв. С.Ю. като левова равностойност на притежаваните от нея като едноличен собственик
дялове от капитала на „ „Д. А.и“ ЕООД, ЕИК *********. Тези две суми следва да бъдат приспаднати от размера
на установеното в края на периода имущество, по следните съображения:
По отношение на заявената до отнемането като имущество равностойност на дяловото участие
съдът съобрази възприетото в решение № 287/16.1Х.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2015 г., IV ГО становище. От
проверяваното лице не може да се претендира равностойността на дружествените дялове. Делът от капитала,
който е константна величина, се отличава от дружествения дял, който е променлива величина и се изразява в
разпределените дивиденти и ликвидационния дял при прекратяване на търговско дружество или при
прекратяване на членствено правоотношение. Капиталът на търговското дружество като числово изразена
статична величина изразява стойността на направените вноски и подлежи на вписване в търговския регистър.
Годен предмет на разпоредителни сделки съгласно чл. 129, ал. 1 от ТЗ, респективно на отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, може да бъде само дружественият дял, когато същият не е
отчужден от проверяваното лице, но не и неговата равностойност. Дружественият дял съгласно разпоредбата на
чл. 127 от ТЗ съставлява дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела на
съдружника в капитала (ако не е уговорено друго), поради което дружественият дял представлява имуществено
право и подлежи на отнемане като такова (Решение № 242 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2019 г., IV г.
7
о., ГК). включва имуществени и неимуществени права. В посоченото решение са цитирани и други решения на
ВКС в този смисъл - решение № 187/13.12.2018 г. по гр. дело № 1180/2018 г. на ІV-то гр. отд. На ВКС, решение
№ 506/25.07.2012 г. по гр. дело № 1792/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. След като по настоящото дело се
претендира отнемане равностойността на налични в патримониума на ответника дружествени дялове, а не на
самите дружествени дялове /което искане не може да бъде изменено по почин на съда, а само от ищеца по реда на
чл. 214 от ГПК/, то в тази си част искът е неоснователен.
По отношение на дадената в подкуп сума от 200,00лв. следва да се посочи на първо място, че по воля на
ищеца същата изрично е изключена от предметния обхват на иска. На следващо място следва да се посочи, че
тази сума вече е била предмет на отнемане в полза на държавата, съгласно вл. в сила осъдителна присъда .
От експертно установената като имущество сума следва да се приспаднат и получените в приход от
продажбата на пчелен мед 4 000,00лв.
По горе многократно бе посочено , че оспорвайки иска в тази му част , ответниците твърдят, че
получените чрез системи за бързи плащания суми са с характер на доход, а не на подлежащо на отнемане
имущество.
С Решение № 13/ 13.Х.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. Конституционният съд е прието, че на отнемане по
ЗОПДНПИ не е собствеността, придобита от законови източници, а собственост с незаконен произход, който не
може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. Целта на
закона е преодоляването на последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото
като цяло, забогатяване от извършването на дейност, която поначало е забранена. „След като източниците на
правомерно обогатяване могат да се извлекат от Конституцията и законите, неустановяването на такива
източници, което по същество е равносилно на тяхната липса, логически води до заключение за незаконен
произход на съответното увеличение в имуществото на проверяваните лица”.
Съгл. 1, ал. 2 ЗПКОНПИ е по арг. на противното на §1, т.2 ДР на закона, придобитите в актив парични
средства с неустановен, респ. недоказан законов източник се презумират от законодателя като незаконно
придобито имущество. Оборването на тази презумпция е вменена в доказателствена тежест на ответниците.
Вещото лице установява, че в края на проверявания период по банковите сметки на ответниците
няма налични суми. Факт, даващ основание на съда да приеме за безспорно установено, ч претендираните до
отнемане като имущество парични суми не са налични и считано от 2014 до края на периода същите не са в
актив на проверяваните лица.
В чл. 3 на отменения ЗОПДНПИ, възпроизведен в чл.2 на действащия ЗПКОНПИ е предвидено, че
целта на закона е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него при съблюдаване правото на
защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост. Изрично
се отбелязва, че ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е
необходима за постигане целта на закона.
Следва да се посочи, че цитираните разпоредби се прилагат при съблюдаване на чл. 1 Протокол 1 ЕКПЧ,
касаещ защитата на собствеността. Настоящият състав съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по
делото "Т. и други срещу България" (Жалби № 50705/11 и 6 други), 13 юли 2021 г., че всяка намеса на публичен
орган в мирното ползване на "притежания" следва да е установена със закон и може да бъде оправдана, само ако
служи на легитимна цел в обществен интерес (§ 185), както и че член 1 от Протокол № 1 изисква всяка намеса да
бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде реализирана (§ 187). Тези общи принципи са
приложими вкл. и по отношение на националната правна уредба, уреждаща конфискацията.
Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че на отнемане по реда на този закон подлежи незаконно
придобито имущество, превишаващо доказания доход в 10-годишен период, в случая с повече от 250 000,00 лв.,
но когато и доколкото същото е налично в патримониума на проверяваните лица в края на изследвания период
(в този смисъл Решение № 97/18 май 2018 г по гр. д. № 3224 по описа за 2017 година на ІV Г. О. на ВКС, решение
№ 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело
№ 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Проведената с Решение № 29/12.04.2021 по гр. д. № 1021/2019 г. ІІІ Г. О. на ВКС практика, че
8
"имуществото, придобито през целия проверяван период следва да участва при изчисляването на "значителното
несъответствие", дори когато не е налично, не се споделя от съда в това производство по следните
съображения:
Съгласно даденото му в чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) искът за гражданска конфискация е осъдителен.
Уважаването му води до отнемане на имуществото от незаконно обогатило се лице и преминаването му в
собственост на държавата. Т.е., налице е вещно транслативният ефект –възможен само по отношение на
съществуващо в патримониума на незаконно обогатило се лице право на собственост. Защото с отнемането,
съответно на законовата цел, си предотвратява възможността за извличане на облаги от незаконно придобитото
имущество.
Текстът на чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) свързва предположението за незаконния произход на имуществото с
наличието на значително несъответствие, дефинирано изрично като надвишение в стойността на придобитото
имущество над установените доходи повече от 150 000 лв. Затова и потестативното право на държавата
възниква, когато натрупаното имущество не може да бъде обяснено със законен източник на доход. Активът, с
който се съизмерява имуществото, предполага да е на разположение на своя притежател. Затова настоящият
състав приема, че подлежащото на оценка имущество, с оглед критерия значително несъответствие, предпоставя
то да е налично в края на проверявания период.
На следващо място следва да се съобрази, че законът не дефинира отчитането на липсващо имущество и
отнемането му като санкция.
Сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците и получени от тях от трети лица чрез
системите за бързи преводи стават част от имуществото им, предвид характера им на вземания от съответната
банка. С изтеглянето им и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от
имуществото на проверяваните лица. Ако в края на проверявания период същите са налице, то при наличие на
съответните законови предпоставки, те формират несъответствие и подлежат на отнемане. В качеството им на
родово определени вещи парите могат да бъдат предмет на отнемане, но когато са налице съответните парични
знаци (банкноти, купюри). Извод, който от правна страна се следва и от прочита на чл.68 ЗОПДНПИ(отм.)
Наличието на претендираното до отнемането му имущество е възложено от законодателя в
доказателствена тежест на ищеца. Законодателят не е предвидил в тежест на ответниците да доказват, че
изтеглените суми или наредените плащания са преобразувани, респ. вложени в придобиването на друго
имущество или за погасяване на задължения, както че придобитото имущество е потребено, изоставено,
обезценено, унищожено или погинало. В случая разпоредбите на чл.70 и 72 ЗОПДНПИ(отм не намират
приложение.
Цитираните разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което позволява при
невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им равностойност. Докато парите не могат да
бъдат заместени от самите себе си. Следва да се посочи , че това правило е приложимо в случаите, когато от
имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а
също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде
отнето тъй като е било прехвърлено възмездна чрез разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е
било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които
лицето отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не
могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност
на имуществото.
По всички тези, правно значими за настоящия спор въпроси : 1/ Представляват ли „имущество" по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно
нормата на §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период; 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
9
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество, е образувано т.д.№4/21г. на ОСГК на ВКС, по което
понастоящем не е постановено решение.
Обосновано от доказателствата и воден от вмененото му по см. на чл.12 ГПК вътрешно убеждение,
настоящият съдебен състав приема, че паричните средства, преминали по банковите сметки на ответниците не
могат да бъдат предмет на отнемане, тъй като в края на изследвания период, не са налично и в актив на
ответниците имущество. При установяване на обстоятелството, че паричните средства са потребени чрез
трансформирането им в друго имущество или за закупуване на стоки и услуги за бита, на отнемане би подлежало
трансформираното имущество.
В последователно налагащата се съдебна практика се приема, че не могат да бъдат отнети паричните
средства, за които се установява, че са разходвани и не се намират в държане на проверяваните или свързаните с
тях лица като пари в брой, нито по тяхна сметка,. Преминалите през банковите сметки суми не се отразяват на
имуществото. Сумите по тези сметки не увеличават имуществото, защото с внасянето им парите в брой се
заменят от парично вземане от банката, а изтеглените - не го намаляват, защото паричното вземане от банката се
заменя от пари в брой.
Обобщавайки изложеното, съдът намира , че неустановените в наличност парични вземания следва да
бъдат приспаднати от общата стойност на установеното в края на периода налично имущество. Което в резултат
дава стойността на придобитите и налични в патримониума на ответниците МПС- 13 000,00лв./46 163,05 -
200,00(подкуп ) –100,00 (равностойност на дялов капитал) - 4000,00(приети за приход ) - неустановените в наличност
4 863,00/
След като преминалите през патримониума на ответниците парични средства не формират превишение на
имуществото, те не могат да бъдат използвани при анализа за установяване наличието на несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Само наличните в края на изследвания период парични суми
в брой и вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от натрупани и неизразходвани
средства, са имущество, което е годно да обоснове несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на
съответните законови предпоставки. Както бе посочено по-горе, законът позволява в конкретни хипотези да бъде
отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица имущества, но
имуществото е оценимо в пари, което позволява заместването му с паричната му равностойност, докато парите не
могат да бъдат заместени от самите себе си. В горния смисъл са Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/
2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело № 1293/2020 г. и Решение № 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/
2019 г. – всички по описа на ВКС, IV г. о., постановени по чл. 290 ГПК, като по последните две касационно
обжалване е допуснато именно по въпросите следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични
в банковите сметки на ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване
на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество и е
даден отрицателен отговор.
В резултат, при приет от съда нетен доход в размер на – 136 039,46лв., разликата с установеното като
налично в края на периода имущество от 13 000,00лв. е в размер на – 149 039,45лв. Т.е , под размера на
съставомерните по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ 150 000,00лв.
По изложените съображения предявените от КПКОНПИ искове по чл. 153 ал. 1 ЗПКПОНПИ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса. Която, според цената на исковете, възлиза на 1 776,85 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете, предявени на осн.153 ЗПКОНПИ от КПКОНПИ, ЕИК129010997 в
10
условия на обективно и субективно съединяване срещу Н. ИЛК. АТ., ЕГН********** и С. АК. ЮС.,
ЕГН**********, и двамата от гр. Разград, ж.к. „Орел“№10, вх.Б, ет.VI, ап.18, за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на обща стойност от 44 421,27лв. , както следва:
1/ На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. АК. ЮС., ЕГН **********
- Сумата от 100 лв., претендирана до отнемането ѝ като равностойност на придобитите дружествени дялове
от капитала на „Д. А.и“ ЕООД, ЕИК ********* и
-Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади 1.9 ТДИ“ с рег. № РР 1214 ВР, дата на първа регистрация
21.04.1998 г., рама № WV2ZZZ9KZWR536042, двигател № 001475.
2/На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. ИЛК. АТ., ЕГН **********
- Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № РР 4560 АТ, дата на първа регистрация
22.07.1997 г., рама №WVWZZZ3BZWP083698, двигател № AHL062515;
-Товарен автомобил, марка „МАН“, модел „18.264“ с рег. № РР 0926 АН, дата на първа регистрация
08.06.1998 г., рама № WMAM391084Y038497, двигател № 18888105125211 и
-Лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № РР 7652 АР, дата на първа регистрация 28.05.1998 г.,
рама № W0L0JBF35W7089058, двигател № X18XE14371890;
3/На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. ИЛК. АТ., -
Сумата от 236,46 лв., представляваща внесени погасителни вноски по кредитна карта през 2011 г. по банкова
сметка с IBAN № BG 47 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска банка“ АД;
-Сумата от 12 750,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG 38 CECB 9790
20С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД;
-Сумата от 2 220,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с IBAN № BG 03 CECB 9790
10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД, непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки.
-Сумата от 4 000 лв., представляваща получени и непреобразувани в друго имущество парични преводи от трети
лица по сметка с IBAN № BG 03 CECB 9790 10С6687300 в „Централна кооперативна банка“ АД;
4/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т.5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. АК. ЮС., ЕГН
********** -сумата в общ размер на 13 898,00 лв., представляваща внесени на каса средства през 2018 г. и 2019 г.
по банкова сметка с IBAN № BG 98 UBBS 8002 ********** в „Обединена българска банка“, непреобразувани в
друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки;
-Сумата от 235,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки;
-Сумата от 1 781,81 лв., представляваща получени и непреобразувани в друго имущество парични преводи от
трети лица по сметка с № 7405548 в „Банка ДСК“ ЕАД;
-Сумата от 1 000,00 лв., представляваща лични вноски по банкова сметка с № 22076233 в „Банка ДСК“ ЕАД,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки;
Осъжда КПКОНПИ, ЕИК129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса,
дължима при заявения интерес от 44 421,27 лв., в размер на 1 776,85 лв.
Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11