Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12730
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.06.2018
год., постановено по гр.дело №21099/2017 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, е отхвърлен
като неоснователен предявения от Б.К.З. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2 241.92 лв. – получена
без основание от ответника по корекция на сметки въз основа на констативен
протокол №1014002 от 05.02.2016 год. и ищецът е осъден да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски по делото в размер на
300 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
Б.К.З.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че предявения
осъдителен иск намира своето правно основание в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Според непротиворечивата съдебна практика, начална липса на основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице
била налице при нищожен акт, при пълна липса на правоотношение и след обявяване
на унищожаемост. Вземанията за връщане от неоснователно обогатилия нямали
договорен характер, даже когато се искало връщане на нещо, дадено в изпълнение
на договорно задължение. Задължението произтичало не от договора, а от
заличаването на договорната връзка. Безспорно било, че ищецът има качеството на
потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр.София, кв.“Владая“,
ул.“*******, с абонатен №********** и клиентски №300072515711. Следователно
между страните имало валидно сключен договор. Ответникът не бил доказал точното
количество електрическа енергия през исковия период от 08.11.2015 год. до
05.02.2016 год., нито кога точно било започнало неточното отчитане. Клаузите на
чл. 17 и 18 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ищеца , които допускали корекция на сметки, без да се установи периодът на
грешното измерване и без да се отчете реалното потребление, били неравноправни,
за което съдът бил длъжен да следи и служебно и не обвързвали потребителите.
Т.е. въведената от ответника процедура не била основание за претендиране на
процесната сума. Към момента на съставянето на констативния протокол в ЗЕ липсвала
регламентация на правото на доставчика едностранно да коригира сметките на
потребителя. Без законова делегация разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ били
незаконосъбразни и противоречали на чл. 7, ал. 2 ЗНА. Освен това разпоредби от
ПИКЕЕ било отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017 год. на ВАС по адм.дело №
2385/2016 год. На 21.02.2018 год. разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ
било отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 год. на ВАС по адм. дело
№3879/2017 год., което понастоящем не било влязло в сила. Неправилно СРС съд
бил приел, че не следва да се доказва виновно поведение на потребителя, с оглед
корекцията на сметките му. Правоотношението между страните било договорно и за
неуредените въпроси със специалния закон се прилагали правилата на чл. 79 – 94 ЗЗД, които изключвали обективна отговорност на страна по договора. Несъмнено
средството за търговско измерване било собственост на електроразпределителното
предприятие и то носело отговорността за наличността и изправността на
средството, за недопускането на нерегламентирано въздействие върху него и за
отстраняване на причините за неточното измерване- Неправилно СРС бил приел, че
процесният констативен протокол е годно доказателство за направените в него
констатации. Същият бил съставен в нарушение на чл. 47 и 48 ПИКЕЕ – в отсъствие
на ищеца и на полицейски служител, като демонтираният електромер не бил
поставен в безшевен чувал от лицето, извършило демонтажа. Към датата на
извършване на проверката не било ясно дали има повреда на средството за
търговско измерване и какво е нейното естество. Не следвало да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля Арнаудов. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Ч.Е.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че не подлежали на доказване началният момент на манипулацията и
точното количество преминала, но неотчетена заради манипулацията електрическа
енергия. Касаело се за въведен от ЗЕ механизъм за компенсиране на загубите от
непълното измерване чрез манипулация върху средството за търговско измерване и
схемата, който бил специален по отношение на ЗЗД. Правото на корекция било
упражнено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на него
ПИКЕЕ. Тъй като ставало дума за законови разпоредби, а не договорни клаузи, то
не намирали приложение разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП. Приемайки ПИКЕЕ и в
частност чл. 48 ДКЕВР не била надхвърлила законовата делегация на ЗЕ. Решенията
на ВАС нямали обратно действие съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. Правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като
с корекционната процедура се целяло
възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да се
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В случая
манипулацията била установена с протокол за метрологична експертиза, издаден от
БИМ, който бил официален документ – чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Видно е от
съдържанието на подадената на 03.04.2017 год. искова молба, че Б.К.З. отрича
правото на ответното дружество да извършва едностранно корекция в сметките за
потребена електрическа енергия, респ. отрича съществуването на претендираното
от него вземане за начислената по констативен протокол №1014002 от 05.02.2016
год. стойност на електрическа енергия за периода от 08.11.2015 год. до
05.02.2016 год. за процесния обект, в размер на 2 241.92 лв. Ищецът
изрично твърди, че оспорва съществуването на претендираното от него задължение,
като формулира искане да връщане на заплатената от него сума в горепосочения
размер.
Когато ищецът
твърди, че е заплатил на ответника определена парична сума, която обаче счита,
че не му дължи поради изначална липса на основание и иска нейното връщане, то
спорното право намира своето правно основание в предвидената в чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД специална хипотеза на неоснователно обогатяване, както е приел и СРС.
По исковете по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на “получаване без основание” обикновено са
обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго – основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото.
Безспорно е по делото, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия –
чл. 98а ЗЕ и че в собствения на ищеца процесен недвижим имот, за който е била
открита клиентска партида №300072515711 /абонатен №**********/.
Спорният между
страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума, която е била
начислена от ответника с фактура №********** от 30.08.2016 год., като корекция
на сметки във връзка с констативен протокол №1014002 от 05.02.2016 год. по реда
на чл. 48 ПИКЕЕ /не се спори, че тази сума е била заплатена от ищеца на
28.02.2017 год./.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013
год.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън
законовата делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме
правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111
от 17.07.2015 год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е
приела такива правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и
влезли в сила на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен
административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се
приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер
на всички адресати, за които се отнасят.
Действително с
решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и
окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на
петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на
чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в
частност. Следва да се посочи също така, че според изричната разпоредба на чл. 195,
ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Второто посочено от жалбоподателя
съдебно решение не е влязло в сила и от него понастоящем не са настъпили
никакви правни последици.
Случаите и
начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи са установени в чл. 47 – 51 ПИКЕЕ, които
разпоредби уреждат съответно процедурата за извършване на проверка на
средството за търговско измерване, реда за нейното документиране и уведомяване
на потребителя, реда за изчисляване на сумите за корекция и предявяването им на
потребителя. Предвидени са различни случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани обективни
правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена
електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и
подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната
невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество
електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред
данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено
количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния
снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да
бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката
му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
/в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от
16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че клаузите на чл. 17 и 18 от Общите условия на
ответника са неравноправни, поради което и нищожни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Защитата
на потребителите е предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 год. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Същевременно според чл. 1, ал. 2 от
посочената директива, договорните условия, които отразяват задължителни
законови или подзаконови разпоредби /както е в частност/, или принципи на
международни конвенции, по които държавите-членки или Общността са страни,
по-специално в областта на транспорта, не са предмет на разпоредбите на
директивата.
Съгласно чл. 47,
ал. 1 – 3 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 ПИКЕЕ
операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния
протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол
се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на
съответната мрежа. Съгласно така установената процедура, клиентът-потребител
следва да бъде поканен да присъства при проверката и съставеният протокол
следва да му бъде предявен. След като се запознае със съдържанието на
протокола, клиентът следва да бъде поканен да го подпише. Единствено в
случаите, когато клиентът не може да бъде намерен на адреса по времето на
извършване на проверката, или откаже да подпише протокола след като е имал
възможност да се запознае със съдържанието ме, операторът на мрежата има право
да установи тези обстоятелства като ги посочи в протокола за проверка и ги
удостовери с подписите на двама свидетели, които не са негови служители.
В контекста на
изложеното въззивният съд приема, че при наличието на законова възможност за
корекция на сметките и въведени обективни правила, по които са се извърши
същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на
някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ.
С оглед
последователността на действията, посочени в чл. 47 ПИКЕЕ, операторът следва
първо да потърси клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението на това
задължение не е спорно по делото. Представеният по делото констативен протокол
№1014002 от 05.02.2016 год. е подписан от представител на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и двама свидетели, които не са служители на
посоченото дружество, както и на ответното дружество, като от същия е видно, че
при извършената проверка е установено, че липсва пломба на щита на ел.таблото; холограмните
стикери на големия капак на електромера са нарушени; пломбите на големия капак
на електромера са неоригинални; пломбата на капачката на клемния блок на електромера
е нарушена; електромерът е измерен с еталонен уред, като в момента на
проверката мери в класа си на точност повреденият електромер е демонтиран
/поставен в плик, който е пломбиран с пломба/ и заменен с нов изправен
електромер. Следователно протоколът е съставен в съответствие с изискванията на
ПИКЕЕ, поради което и следва да се приеме, че процесното средство за търговско
измерване е свалено именно от обекта на ищеца и че същото е измервало
потребената от нея електрическа енергия. Ангажирани са и доказателства, от
които е видно, че протоколът е бил изпратен на ищеца с препоръчано писмо с
обратна разписка /доколкото протоколът не е подписан от него/.
Настоящият
съдебен състав счита, че разглежданият случай попада в приложното поле на чл.
47, ал. 5 ПИКЕЕ, а именно при проверката са констатирани нарушения в целостта
и/или функционалността на измервателната система, включително и чрез добавяне
на чужд за системата елемент и тези нарушения са такива, при които не може да
се направи извод само въз основа на видимите белези за въздействие върху уреда
за търговско измерване дали те са довели до промяна в схемата на свързване,
намираща се във вътрешността на уреда. В този случай уредът за търговско
измерване се изпраща на Българския институт по метрология /БИМ/, който извършва
проверка на уреда, включително чрез разглобяването му, и се произнася по
въпроса за наличието или липсата на промяна в схемата на свързване, намираща се
във вътрешността на уреда. В частност изискванията на посочената норма са
изпълнени – демонтираното средство за търговско измерване е изпратено в БИМ и
за извършената там метрологична експертиза е съставен констативен протокол №1248
от 25.08.2016 год., от който е видно, че във вътрешността на електромера към
електрическата схема допълнително е присъединено устройство, което се състои от
електронни компоненти, платка, три релета и фотодиод, като е налице изменение
на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.
Констатациите в
протокола са потвърдени от заключението по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. От последното се
установява също така, че корекцията в представеното по делото предложение за
корекция на сметка за период от 90 дни е извършено правилно в размер на 16 628 KWh, при спазване на методиката по чл.
48, ал. 1, т. 1, б. “б“ ПИКЕЕ, като е остойностено съобразно действащите за
периода цени на електрическата енергия.
По делото не се спори,
че предложението за корекция на сметка е било надлежно връчено на ищеца, като същият
е получил и издадената от ответното дружество фактура за стойността на
корекцията /виж товарителница на л. 66 от първоинстанциононто дело/ – в
изпълнение на предвиденото в чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от Общите
условия на ищеца.
В този смисъл
въззивният съд приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на вземане по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за процесната сума, поради което релевираната
претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както законосъобразно
е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено,
като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
78, ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ищецът/
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от
29.06.2018 год., постановено по гр.дело №21099/2017 год. по описа на СРС, ГО,
82 с-в.
ОСЪЖДА Б.К.З. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център,
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Хрипсиме Мъгърдичян към
решение по в.гр.дело №12730/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от членовете на съдебния състав, че решението от 29.06.2018
год., постановено по гр.дело №21099/2017 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, с което е отхвърлен
предявения от Б.К.З. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, следва да бъде потвърдено.
За ответника
„Ч.Е.Б.“ АД по принцип не е възникнало
потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена електрическа енергия от ищеца
Б.К.З., поради следните съображения:
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на
чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е
предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова
уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на
крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия – в този смисъл Решение № 111 от 17.07.2015 г. на
ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от 16.12.2015 г. на
ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от 15.01.2016 г. на
ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК.
Следователно считам, че правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на горепосочените две предпоставки.
В изпълнение на новата разпоредба на
чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
год., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са регламентирани случаите и начините
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е.
регламентирани са т. нар. „корекции на сметки на потребителите“ в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези
правила влизат в сила на 16.11.2013 год., т.е. били са действащи към момента на
извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване и
извършването на корекцията на сметка на ищеца.
В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е
предвидено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите
административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им
в съответствие с нея се прилагат действащите подзаконови нормативни актове,
съответно общи административни актове, доколкото не противоречат на закона.
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД
не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своето
правно естество представляват договор. Както вече бе посочено те трябва
задължително да съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ/, каквото изискване не е било установено в предходните редакции на
закона и в заварените от новата уредба общи условия на ответното дружество
/които са приети като доказателство по делото – одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-059 от 07.11.2007 год. и изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от
26.04.2010 год. на ДКЕВР и за които не се спори по делото, че са били
публикувани, т.е. влезли са в сила/.
В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи
условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на
потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е
регламентиран редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на
нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени
и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно
общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана
със ЗЕ/, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил законоустановеното
си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респ., че не е осъществен фактическия
състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, поради което релевираната претенция по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателна и подлежи на уважаване. Ето защо
обжалваното решение на СРС следваше да бъде отменено, а предявеният иск – уважен.
СЪДИЯ: