№ 436
гр. Бургас, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120201628 по описа за 2024 година
Производството е по чл.355 ал.6 от КСО вр. чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С. с н. ц. в о. п. „Т. к. Е.“ с Булстат ...
представлявано от Н. Г. К. със седалище в гр.Н. и адрес на управление ул....,
срещу наказателно постановление № 1556-F741798/22.12.2023г, издадено от зам.
директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от
КСО, на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
поради неправилно възприета фактическа обстановка, възразява се, че неправилно
е определен субектът, който следва да понесе административнонаказателна
отговорност. Алтернативно се моли съдът да приеме случаят за маловажен и да
отмени атакуваното НП. Не се претендират разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.
Административнонаказващият орган – ТД на НАП-Бургас, редовно призован
1
изпраща като представител ЮК за съдебното заседание. Моли съдът да постанови
решение, с което да потвърди НП. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, пред териториално и материално компетентен съд. Въпреки
направеното искане от съда да бъдат представени писмени доказателства
относно датата на връчване на НП, такива не са представени. Съдът приема,
че е подадена в 14 дневния преклузивен срок. Разгледана по същество
жалбата е основателна, но по други съображения, а не тези посочени в
жалбата. Съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 22.08.2023г. по Интернет с КЕП е била приета и входирана декларация
образец 1 с №02000233366758 от осигурителя “С. с н. ц. в о. п. „Т. к. Е.“ с Булстат
... представлявано от Н. Г. К. със седалище в гр.Н. и адрес на управление ул.... за
месец АПРИЛ 2023г.
Декларация образец 1 следвало да се подава от всяко регистрирано в ТД на
нАП Бургас лице по електронен птъ или с квалифициран електронен подпис
(КЕП) и персонален идентификационен код (ПИК).
Декларация образец 1 съдържала данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за ДОО, УПФ, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните на
осигуряване и и облагаемия доход по ЗДДФЛ–поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, при изчислено и изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок –до края на месеца , в който е начислено или изплатено задължението. В
случая декларацията е следвало да бъде подадена до 25.05.2023г.
След получаване на декларацията образец 1 от ТД на НАП, до жалбоподателя
била изпратена покана от 05.10.2023г за явяване и за съставяне на АУАН.
В указания срок на 27.10.2023г представител на жалбоподателя се явил в ТД
на НАП и пред него бил съставен АУАН серия AN с бланков № F741798 (лист 12
и 13 от делото). Органът по приходите съставил акта, като вписал правна
квалификация на нарушението по чл.5 ал.4 т.1 от КСО вр. чл.2 ал.1 чл.4 ал.1 т.1 от
Наредба Н-13/2019 г на МФ. В акта представляващият дружеството не вписал
възражения, даден му бил екземпляр от акта. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не
2
постъпили писмени възражения.
Актът бил съставен на 27.10.2023г (лист 12 и 13 от делото).
Като взел предвид акта и писмените доказателства,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление (лист 6 и 7 от делото) при пълна идентичност с обстоятелствената
част и правната квалификация на нарушението както в акта. На основание чл.355
ал.1 от КСО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начини от събраните
писмени доказателства в хода на съдебното дирене.
От изложеното по-горе следва, че в обжалваното наказателно постановление,
издадено от компетентен орган по ясен начин е описана датата на откриване на
нарушението и нарушителя, мястото, където е извършено нарушението.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване
на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в
стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по
чл. 34 ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване
съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под
откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било
обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното
усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме
факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не
може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения.
Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните
органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя
едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните
3
законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си
функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от
причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти.
Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност
(последната е типична само за административното право, но не и за
административнонаказателното право). Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да
формират своите субективни представи за състава на административното
нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат
дължимите действия по установяването и налагането на административно
наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените
срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия по
установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред
органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено
нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент
текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение №
80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение №
678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по
чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили
нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват
своевременно нарушенията и техните извършители. Така в Решение от
02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас , изрично се
приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е
моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия
орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане
на дължимата грижа в разумни срокове
В конкретния случай се твърди Декларация Образец 1 за месец април 2023г. е
4
била подадена от жалбоподателя на 22.08.2023г., вместо в срока
до 25.05.2023г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата
следваща последния срок 26.05.2023г. Контролните органи на данъчната
администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да
констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се
прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на
наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от
негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на
нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението.
Тримесечният срок, в който може да се състави на жалбоподателя, в
конкретния случай започва да тече от 26.05.2023г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 27.10.2023г., след изтичане на
тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020г. (лист 17-19 от делото), а АУАН съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е
образувано извън срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН (момента на откриване на
нарушителя е 26.05.2023г). Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под
посочените материално правни норми.
По същество следва да се има предвид следното:
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на
осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 КСО, като е следвало да подаде
декларация Образец 1 за месец АПРИЛ 2023г в ТД на НАП-Бургас до
25.05.2023г. Дружеството, както управителят му сам твърди, е подал по
интернет с КЕП декларация образец 1 на посочената в жалбата дата -
22.08.2023г. Бил е уведомен, че следва да му бъде съставен акта за
установяване на административно нарушение. Това деяние правилно е
квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.
5, ал.4, т.1 КСО вр. чл. 2, ал.1 вр. чл.4, ал.1 т.1 от Наредба Н-13 от
17.12.2019г. на МФ (нова) и правилно подведено под санкционната
5
разпоредба на чл. 355, ал.1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите
на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, се наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500,00 до 5000,00 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на
ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на
случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице
предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени
отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. Целта на тези нормативни актове е да установи такива правила за
поведение, които да осигурят своевременното деклариране на правно значими
6
обстоятелства. Нарушението, извършено от търговеца е чрез "бездействие".
То е формално нарушение, на просто извършване и продължителността на
закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието.
Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното
подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на
признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на
нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е.
тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието.
Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива
признаците на "маловажност". В този смисъл е и константната практика на
АдмС-Бургас по сходни казуси - Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС
- Бургас по к. н. а. х. д. № 1496/2015 г.; Решение № 459 от 11.03.2015 г. на
АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 213/2015 г. и др.
От друга страна АНО като е игнорирал факта, че съставеният акт е
извън срока на чл.34 ал.1 ЗАНН е допуснал производството да се развива в
нарушение на процесулните норми. Оттук и издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва безусловно да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
процесуалният представител на жалбоподателя не е поискал да му бъдат
присъдени разноски и съдът не следва да се произнася.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд, V наказателен състав,
РЕШИ :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1556-F741798/22.12.2023г, издадено
7
от зам. директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от
КСО, на С. с н. ц. в о. п. „Т. к. Е.“ с Булстат ... представлявано от Н. Г. К. със
седалище в гр.Н. и адрес на управление ул...., в качеството му на осигурител, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8