Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 177
гр.Свищов,
18.07.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 21.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1014 по описа за 2018год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Тодор Т. твърди, че
дружеството е правоприемник на „ВИК-Свищов“ЕАД. Заявява, че ответникът е абонат
№ 24482 на „ВИК – Свищов“ЕАД. Посочва, че същият е потребител на услугите на
ищеца в ползвания от него имот в гр. Свищов, ул. *. Като абонат , той бил подчинен
на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от Закона за регулиране на
восдоснабдителните и канализационните услуги, както и Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочва, че съгласно
чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. Ответникът не бил подал възражение срещу начислените суми. Заявява,
че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната 24482 от 03.07.2018г. за периода м.юни 2015
година до м.май 2017 г. неизплатеното задължение на ответника било в размер на
332,37 лева главница и 68,65 лева – лихва, като лихвите се изчислявали
поотделно, спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените, по които дружеството
извършвало ВиК услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и оповестени на интернет страницата й. Посочва, че като
доказателство за редовността на извършеното отчитане и съответно начина на
формиране на претендираните суми представя
справка за консумация на абонат 24482 за периода 08.06.2015г. до
08.05.2017г., като потребеното количество вода личало от колоната озаглавена
Пок – показания на водомера. От същата справка била видна и хронологията на
плащанията, както и неплатените задължения. Твърди, че ответникът е абонат на
оператора „К.с.и п.“ЕООД, предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в
съответствие с Закона за водител. Той бил потребител по смисъла на закона, като
ползвател на водоснабдения имот и като такъв дължал заплащането на сумите за
консумирана вода. Процесното количество потребена вода било доказано със
справка ,съдържаща се и в показателите на карнетните листи, с които бил отчитан
абонатът, като към момента нямало плащане на ползваните услуги. Твърди, че предявили претенцията си по реда
на чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр.дело № 669/2018 г. по описа на РС Свищов била връчена на
ответника по реда на чл. 47 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата 332,37 лева – главница и 68,65 лева – лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски.
Ответникът С.Л.Ф. в законоустановения срок е
подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в
който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения.
Взема становище , че не било изяснено как ответникът е ползвал услугите на
дружеството за процесния период, още повече, че бил общоизвестен факт за
жителите на града, че ответникът от години живее и работи в Кралство
Великобритания. Твърди, че ответника никога не бил живял в сградата на ул. *,
като на първия етаж бил разположен търговски обект, който развивал дейност за
кратко време и към момента сградата била необитаема. Счита, че нямало
доказателства от които да било видно, че ответника е консумирал съответното
количество вода, освен справка за консумация на абонат от 04.10.2018г., но не
било ясно по какъв начин били отчетени съответните количества консумирана
вода. Липсвали доказателства от които
да се установи дали водомера е преминал технически и метрологичен контрол за процесния период. В хода
на устните състезания моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, тъй като на първо място не било доказано изпълнението на
договорните уговорки за уреждане на спора
чрез преговори, а било пристъпено директно към предявяване на иск; на
карнетния лист за много от месеците липсвало подпис , а и самия инкасатор се
затруднил да посочи за кои месеци е написването без полагане на подпис. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Спори се, че ищецът е правоприемник на „ВИК – Свищов“ЕАД, но това се
установи от приложените справки от
Търговския регистър, а и представените
и приложени по делото отчет за
приходите и разходите за 2017 година и счетоводен баланс за 2017 година. Приложени
по делото са Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които в чл. 2 ал. 1
т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е
уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Общите условия са одобрени от
ДЕВР с Решение № ОУ -09 от 11.08.2014г..
Приложен по делото е договор за предоставяне
на ВиК услуги от 27.11.2008г. между ВиК ЕООД гр. Свищов и ответника, с предмет доставка на вода за
питейно-битови нужди /стопански нужди, обществени нужди, включително за нуждите
на лицата на бюджетна издръжка, противопожарни и други цели/ и отвеждане на
отпадъчните води от имота на потребителя в гр. Свищов , ул. *, където има
изградена канализация, както и тяхното отвеждане до пречиствателни системи,
стопанисвани от ВиК оператора, съгласно одобрени Общи условия от ДКЕВР. В чл. 2
от договора е предвидено, че за неуредени в договора въпроси се прилагат
разпоредбите на Общите условия и действащото законодателство в страната.
Установи се от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 55/1995г. на Свищовския районен съдия, че
ответинкът е закупил дворно място в гр. Свищов, на ул. * , заедно с построената
в него жилищна сграда.
Ищецът е представил карнетен
лист, в който са отразени
показания относно консумирана от абонат С.Ф. - № 482 вода, който включва периода м.юни
2015г. до м.март 2015г., като за м.април 2017 г. в колоната консумирана вода липсва запис,
като за някои от месеците има подпис, а за други липсва такъв срещу записа на
показания . Според приложена справка за
водомер, водомерът на адрес гр. Свищов, ул. * е бил ремонтиран на 14.04.2014г..
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат С.Л.Ф. за периода от 08.06.2015г. до
08.05.2017г. суми, по която дължимите
суми са в размер на 401,02 лева, от която главница – 332,37 лева и 68,65 лева лихва. Приложена по делото е и
справка за консумация на абонат С.Л.Ф. според която за периода 30.06.2015г. до
31.05.2017г. дължимата сума не е
платена, като е посочен и размера й. В същата са посочени и показанията .
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 669/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
Разпитана
по делото беше свидетелката М.М.. Същата изнесе, че работи във ВиК Йовковци,
като отчетник измервателни уреди и адресът ул. Цар Освободител 132 попада в
нейния район. Видно от показанията й, този адрес се състои от къща и магазин за
месо, като къщата е необитаема. Поясни, че влизала през магазина, продавачките
и отключвали и влизала в мазата, където замервала водомера и продавачката се
разписвала. Заяви, че абонатът на този адрес го познавала само по име, той
никога не бил живял там, като построил къщата и само магазина функционирал.
Същата свидетелка изнесе, че водомерът е изцяло
- и за къщата, и за магазина, като цял обект. Заяви, че видно от
карнетния лист имало определени позиции, които не били разписани, което
означавало , че или магазина е бил затворен и е писано служебно или не е
намерила никого. Допълни, че винаги , когато работи магазина замервала, но до
три месеца имало право да пише без подпис. Заяви още, че отчетния период месец май
2017 година не бил включен в карнетния лист, като при предявяването на св. М.
на приложения по делото карнетен лист същата заяви, че последното показание по
карнета било за месец март 2017 година.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за частично основателен.
В производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът С.Л.Ф. дължи
сумата 332,37 главница, представляваща незаплатена консумирана вода, за която
сума главница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 381/5.07.2018г.
по ч.гр.дело № 669/2018г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като е предявен от
заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с указването
на ищеца, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47 ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК
на крайни потребители, а ответникът е лице, срещу което е издадена заповед по чл. 410 ГПК .
В
настоящият случай беше установено, че
ответникът е потребител на ВиК услуги,
подавани към този имот. Действително обстоятелството, че
партидата е записана на името ответника не доказва качеството на потребител на
ответника. Това е така, защото основанието за плащането е предоставянето на
услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга. Партидата е само
средство за идентификация на отделни потребители - собственици или ползватели
на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже наличието на облигационни отношения между него и
ответника. По делото бяха представени
доказателства за валидно правоотношение с правопораждащ юридически факт –
договор от 27.11.2008г. за предоставяне на В и К услуги до имота на длъжника,
находящ се в гр. Свищов, ул. *.
Представиха се и доказателства, че ответникът е собственик на имота на ул. *.
Именно въз основа на договора за предоставяне на ВиК услуги е заведена и
партидата на името на ответника. Представените справка-извлечение на дължимите
суми и справка за консумация на абонат, в която са посочени номера на фактури
със посочени главница и лихва, не бяха оспорени от ответника. Ответникът чрез
процесуалният си представител е възразил, че не било ясно по какъв начин са
отчетени съответните количества консумирана вода, но не е оспорил тези частни
документи. Представения от ищеца
карнетен лист както се посочи включва част от процесния период, а именно до
месец март 2017 година, видно и от показанията на св. М.. Този документ
представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна. Или карнетния лист като частен документ не
обосновава извод, че отразените в него обстоятелства са верни. Същевременно с
оглед и на показанията на св. М., съдът приема за установен начина по който са
отчитани съответните показания – а именно водомерът за къщата и за магазина на
адреса е изцяло, като цял обект, като св. М. е влизала през магазина и когато
магазинера е бил там е подписвал карнета. Тази свидетелка обясни, че в
карнетния лист имало определени позиции, които не били подписани, което
означавало, че или магазина е бил затворен и е писано служебно, но винаги
когато магазина работел, извършвала замервания, а и имала право до три месеца
да пише без подпис. При предявяването на карнетния лист на същата свидетелка
заяви, че последното показание е от месец март 2017 г. . Не се представиха доказателства
абонатът да е сигнализирал за неизправности с водомера, а се ангажираха
съответни доказателства, че същия е бил ремонтиран на 4.04.2014г.. След като
се доказа, че ответникът
е ползвал предоставените към процесния имот ВиК услуги, същия дължи на оператора възнаграждение за тези
услуги, но не за целия претендиран период.
Представиха се по делото
доказателства, които удостоверяват реално доставеното количество ВиК услуги за периода от м. Юни 2015г. до м.март 2017г., и
за ответника е възникнало задължение да
заплати стойността на представените В и К услуги за периода м. юни 2015 г. до м. март 2017
г., но се се доказа, че реално е
доставено количество ВиК услуги за периода след месец март 2017 г. до м.май 2017 г., включително и с оглед
заявеното от св. М., което съответства и на приложения по делото карнетен
лист. С оглед на приложената по делото
справка - извлечение за дължими суми от
ответника, съдът намира, че ищцовата претенция се явява основателна за периода
м.юни 2015г. до м.март 2017 г. в размер на 328,03 лева.
С оглед на това съдът счита иска за частично
основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 328,03лева
главница – неплатено
задължение за водоснабдителни услуги за периода м.юни 2015 г. до м.март 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 4 .07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като иска
до пълната претендирана сума 332,37 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
С оглед частичното уважаване на главния иск, частично основателен се явява и предявения иск за лихва за забава. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и канализация по издадени за периода от 08.06.2015г. до 10.03.2017г. фактури , аб. № 24482 и дължи лихва за периода от 10.07.2015г. до 10.03.2017г. . По представената от ищеца справка – извлечение, дължимата от ответника лихва за този период е в размер на 68,21лева. Ответникът не оспорва представената счетоводна справка за дължими суми. Ето защо предявения иск за установяване на вземане за лихва за забава следва да бъде уважен в размер на 68,21 лева , като иска до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство,
както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на исковото
производство и уважаване частично на
предявения установителен иск за вземането за главница и лихва , дължимите разноски в заповедното производство
следва да бъдат редуцирани на 24,70 лева и в този
размер следва да се присъдят на ищеца.
Ищецът претендира разноски за исковото
производство в размер на 685,00 лева, от които 25 лева ДТ, 300,00 лева – възнаграждение на особения представител на
ответника и 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждене с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Искът на ищеца за главницата и лихва е
частично уважен. Претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер от 300 лева с включени 60 лева
ДДС, поради което възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 676,84 лева – направени съдебни разноски в хода на
производството, съобразно уважената част от иска.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.Ф. с ЕГН ********** *** , че
дължи на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Тодор Т. –управител сумата 328,03лева
/триста двадесет и
осем лева и три стотинки/ главница
– неплатено
задължение за водоснабдителни услуги за периода м.юни 2015 г. до м.март 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 4 .07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 381 от 5.07.2018г. по ч.гр.дело № 669/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната
претендирина сума в размер на 332,37 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.Ф. с ЕГН ********** *** , че
дължи на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Тодор Т. –управител сумата 68,21 лева
/шестдесет и осем
лева и двадесет и една стотинки/- лихва, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 381 от 5.07.2018г. по ч.гр.дело № 669/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната
претендирина сума в размер на 68,65 лева
искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Л.Ф.
с ЕГН ********** *** да заплати на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Тодор Т. –управител сумата
24,70 лева – направени разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Л.Ф.
с ЕГН ********** *** да заплати
на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Тодор Т. –управител сумата 676,84 лева –
направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 669/2018
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: