№ 851
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от Х.Н. Т. ЕГН
********** срещу Наказателно постановление №21-1030- 002412 дата
23.03.2021г.издадено от Началник група в с-р "Пътна полиция" при ОД на
МВР- Пловдив, с което на ХР. Н. Т. за нарушаване състава 1.
на чл.102ал.1т.1 от ЗДвП е му е наложена глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Посочват се конкретни обстоятелства ,които
водят до неизвършване на посочените нарушение..Моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.Не се явява и пълномощника му служебно ангажиран,но поддържащ в
писмен вид жалбата . В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите
доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът счита за
нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,
предявен му е и е подписан лично от Т. без същия да отрази каквито и да
било възражения в него.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението и нарушителят са установени на 13.03.2021г , на която дата е
съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 23.03.2021 г.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на
13.03.2021г . в 13.20 ч. в гр. Пловдив, на ул. Рая до № 3 настъпило ПТП ,като
на място не били установени лица.На място бил оставен телефон ,като при
пристигането на полицейските служители на място бил Х.Т.,който позвънил
на поставения номер и там слезли потърпевшите.Които доброволно заедно с
Т. щяли да посетят сектор Пътна полиция.Случаят бил докладван на
мл.автоконтрольор З. .На място и след пристигане в сектор ПП след разговор
с Т. той обяснил,че е закупил ППС от магазин, от който не са му били
издадени необходимите документи и ППС не е регистрирано.На място му бил
издаден АУАН,който той подписал без възражения.
Разпитан в хода на делото е актосъставителя- М.З. .Същият
потвърждава акта и подписа си в него.Посочва,че нарушенията отразено в
АУАН е установено след проведен разговор с Х.Т..Спомня си ,че е съставил 2
2
АУАН .Показанията му се възприемат в цялост от съда,тъй като предвид
спецификата на работата и броя актове ,които издава е нормално да не помни
в детайли конкретните случаи.
В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа описаното в
АУАН и НП нарушение:
Нарушението по чл.102 от ЗДВП-Чл. 102. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 11 от
2017 г., в сила от 31.01.2017 г.) (1) (Предишен текст на чл. 102 – ДВ, бр. 105
от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) На водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство:1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство;
На първо място в АУАН това е описано твърде семпло и без да се
опишат всички елементи от състава на нарушението, а именно-описано е
„Предоставя нерегистрирано ППС /индивидуално електрическо средство/по
надлежния ред с рама…. на малолетния си син Б. Х. Т.“ И това е подведено
под правната норма на чл.102 от ЗДвП.За да бъде правилно ,точно и ясно
описаното в конкретния случай е следвало да се опише ,че лицето на което се
предоставя е неправоспособно,тъй като това прави състава на нарушението
съставомерен.А,също така и е следвало да бъде конкретизирано коя от
алинеите и точките на чл.102 от ЗДвП се визира ,тъй като има две алинеи , а
ал.1 и има две точки.На следващо място едва и за пръв път в НП този пропуск
е поправен от АНО.Като там е посочено,че се касае за т.1 от чл.102 от
ЗДВП.Но ,изискването е още в АУАН да се опише ясно ,точно и така както е
посочено в съответния нормативен акт всеки елемент от нарушението и това
е така ,тъй като от този момент се поставя началото на административно-
наказателното производство и се пораждат възможностите за правото на
защита на жалбоподателя.Не на последно място в АУАН е поставен акцента
3
на това,че предоставеното ППС е нерегистрирано, а не както е по закон,че е
предоставено на неправоспособен водач.Да,действително няма как малолетно
лице да е правоспособно,но това се извлича от логиката на текста , а следва да
бъде описано и да не се извлича по аналогия ,логика или чрез тълкуване.
По този начин и така описано нарушението води до неяснота на
неговите реквизити и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя
да узнае съставомерните елементи на своето поведение.Ето,защо съдът
счита,че тази неяснота е довела до ограничаване на правата на Т. и
невъзможността му да се защити по тях.Това води до отмяна на НП .
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 11 от делото, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой. Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му
претендиран размер от 300 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030- 002412 дата
23.03.2021г.издадено от Началник група в с-р "Пътна полиция" при ОД на
МВР- Пловдив, с което на ХР. Н. Т. за нарушаване състава 1.
на чл.102ал.1т.1 от ЗДвП е му е наложена глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на ХР. Н. Т. ЕГН
********** сумата от 300 лева,представляваща направени разноски по
делото за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5