Определение по дело №1030/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3776
Дата: 3 декември 2024 г.
Съдия: Райна Тодорова
Дело: 20247240701030
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3776

Стара Загора, 03.12.2024 г.

Административният съд - Стара Загора - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: РАЙНА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията Райна Тодорова административно дело1030/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по административно дело № 1030/ 2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Б. С. Д. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.1, ап.1, подадена чрез пълномощника му адв. С. Ч. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001167 от 30.11.2024г., издадена от полицай от В. Р. управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора – М. Д. Д.. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на Б. С. Д. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС Д. С. с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 30.11.2024г. От фактическа страна прилагането на ПАМ се основава на обстоятелството, че на 30.11.2024г. около 09.55 часа в гр. Стара Загора по [улица]до № 97, Б. Д. управлява собствения си л.а Д. С. с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARРК - 0020, който е отчел положителна проба за бензодиазепини с проба № 186. Посочено е в заповедта, че на водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 294703 от 30.11.2024г.

В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, по съображения, че с изпълнението на административния акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди за Б. Д.. Сочи се, че Д. работи като таксиметров шофьор със собствения си лек автомобил, което е единственото му препитание, с което издържа себе си и семейството си, включително малолетното си дете. Твърди, че е инвалидизиран и не може да упражнява друга трудова дейност, като прекратяването на регистрацията на ППС, с което осъществява таксиметрова дейност, ще го лиши от всякакви доходи.

Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедта не спира изпълнението на принудителна административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001167 от 30.11.2024г., издадена от полицай от Второ РУ – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001167 от 30.11.2024г., е основателно, по следните съображения:

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В случая, въз основа на представените по делото доказателства съдът приема, че предварителното изпълнение на заповедта неминуемо би довело до негативни последици за Б. Д., в случай, че административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че предварителното изпълнение на приложената ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от 6 месеца по отношение на собствения на Б. Д. лек автомобил Д. С. с рег. № [рег. номер], за който има издадено Разрешение № 375/ 01.01.2024г. за извършване на таксиметров превоз, би довело до невъзможност на лицето да упражнява дейността, която е единствен източник на доходи и средства за препитание за него и неговото семейство, вкл. за малолетното му дете. От приложените към жалбата доказателства се установява, че Б. Д. е с определена пожизнено 75% трайно намалена работоспособност съгласно Експертно решение № 93289/111 от 11.06.2024г. на ТЕЛК при УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович АД. Следователно в случая предварителното изпълнение на заповедта, няма да доведе само до неудобства в работата и в ежедневието на Б. Д., а до причиняване на трудно поправима вреда, изразяваща се в невъзможност да осъществява упражняваната от него трудова дейност като единствен източник на доходи за Д. и за семейството му. Отделно от това приложените към молба вх. № 5879/ 03.12.2024г. резултати от извършено в СМДЛ РАМУС ООД на 02.12.2024г. (т.е два дни след датата на твърдяното управление на МПС след употреба на наркотични вещества) токсикологично изследване на биологична проба (урина) от лицето Б. С. Д., със заключение, че не се установява употреба на наркотични вещества, вкл. при отрицателен резултат за употреба на бензодиазепини, представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ от АПК, съставляващо индиция за вероятната недостоверност на посочения в оспорената заповед факт, че на 30.11.2024г. Б. Д. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, в частност – бензодиазепини. С оглед правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно - административно производство с влязло в сила решение.

Предвид изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001167 от 30.11.2024г., издадена от полицай от Второ РУ – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА по искане на жалбоподателя Б. С. Д. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.1, ап.1, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001167 от 30.11.2024г., издадена от полицай от В. Р. управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора – М. Д. Д., до приключване с влязло в сила решение на образуваното по оспорването на посочения административен акт съдебно производство по административно дело № 1030/ 2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: