Номер 138207.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXVI наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
Секретар:Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20205330205491 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-005430 от
19.06.2020г., издадено от Началник група с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив,
с което на Н. П. П. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, представлява се
от адв.П., който подържа жалбат и моли наказателното постановление да бъде
отменено, както и да се присъдят разноските по делото направени от
доверителя му.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че
жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че
на 11.06.2020г. около 09.40 часа в община Родопи, на път втори клас II-86, км
7 + 175, като водач лишен от СУМПС управлява л.а.БМВ 120Д с рег. номер
1
***
За така описаното нарушение на водача П. бил съставен АУАН за
гореописаното нарушение, като това че водача бил неправоспособен с отнет
СУМПС било квалифицирано по чл.150 от ЗДВП.В съставения АУАН
жалбоподателя не е вписал възражение и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
постъпило такова.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление с оглед констатациите в АУАН.
Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства
по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.Б.-
актосъставител.От тях и справката за водач нарушител съдът достига до
извода, че към датата на нарушението П. е управлявал МПС без да е
правоспособен водач.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения
АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди
съмнение неговата идентичност.
Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното
производство досежно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП изразяващи се
в следното.На първо място е налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5
от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на
чл.150 от ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление, като
нарушената норма е вписана чл.150А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това
нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено обвинение с акта
и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение
под тази правна квалификация.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да
научи за какво е наказан, като е нарушен и чл.42, т.5 от ЗАНН и не е посочена
ясно правната норма която е нарушена от жалбоподателя.Двете норми по
чл.150 и чл.150А, ал.1 са за коренно различни нарушения и фактически
жалбоподателя няма как да разбере за какво точно е наказан.Поради така
изложените нарушения на процесуалните правила наказателното
постановление следва да се отмени тъй като се явява незаконосъобразно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
2
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. В случая адвокатското възнаграждение е
над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 100лв, предвид
размера на интереса от 200лева.Това е така тъй като договора за правна
помощ е сключен на 03.07.2020г. в него е отбелязано, че възнаграждението е
платено в брой.Действително с влизане в сила на промени на наредбата /ДВ
68 от 31.07.2020г./ от 04 август 2020г. минимума е вече 300лв., но към датата
на сключване на договора за правна помощ действащия минимален размер е
100лв. предвид Решение номер 5419 на ВАС- обн. бр. 45 от 2020 г, в сила от
15.05.2020 г.Тоест в периода 15.05.2020г. до 04.08.2020г. минималния размер
в случая се явява 100/сто/лева.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на
съдебното заседание.Настоящото производство протече в едно съдебно
заседание, което бе с кратка продължителност, не се отличава с фактическа
или правна сложност, бе разпитан само един свидетел и ОД на МВР-Пловдив,
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него
разноски по делото в размер до 100 лева.
Предвид това Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-005430 от 19.06.2020г.,
издадено от Началник група с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на Н.
П. П. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Н. П. П. с ЕГН
********** от гр.Пловдив сумата от 100 /сто/ лева за направените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
3
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4