Решение по дело №750/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Б. срещу Решение № 5/01.03.2024 г. по анд № 160 по описа за 2023 г. на Районен съд - Първомай, с което е потвърдено наказателно постановление№23-0325-001233/21.11.2023 г., издадено от началника на РУ – Първомай към ОДМВР гр. Пловдив, с което на касатора на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата се излагат оплаквания, че жалбоподателят не извежда колата си извън сцепление, което се подкрепяло от видеозаписите. Правят се оплаквания за неправилно кредитиране на свидетелските показания. Поддържа се за липсата на доказателства, посочени в НП, които да доказват извършеното нарушение. Счита, че в НП не е посочен извършителят и налице неяснота за мястото на извършване на нарушението. Поддържа за липсата на описание на нарушението в НП. Счита за недопустимо в НП и АУАН да се използват съкращения на нормативни актове

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа направените оплаквания в жалбата.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 28.10.2023 г. Л. Б. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № [рег. номер], в гр. Първомай, по ул. „Княз Борис I“, където бил разположен търговски център „Първомай парк“. В автомобила пътували още три лица. На кръговото кръстовище на ул. „Княз Борис I“ управляваният от жалбоподателят автомобил влязъл в прилежащия паркинг към търговския център (на магазин Била). Направил десен завой и преминал дъгообразно с въртене на гуми през северната част на паркинга. След като преминал покрай автомивката, намираща се в западната част на паркинг, жалбоподателят направил ляв завой, въртейки гуми, като умишлено извел автомобила извън сцепление с пътната настилка. Тези действия били забелязани от служители на РУ – Първомай (Н. и Д.), които се намирали в служебен автомобил. Двамата чули шум от въртене на автомобилни гуми, а впоследствие възприели, че при извършване на маневра ляв завой автомобилът въртял гуми и бил извън сцепление, като задната му част се изнесла надясно. Жалбоподателят се отправил към изхода на паркинга и на кръговото кръстовище направил ляв завой към кв. „Дебър“. Служителите на реда потеглили след жалбоподателя с включени светлини. Впоследствие на около 70-80 метра преди кръстовището на ул. „Княз Борис I“ и главен път I-8 спрял управляваният от жалбоподателя автомобил. Служителите на реда установили самоличността на жалбоподателя, като през това време дошло друго лице (М. Н.), което изразило своето възмущение от начина на управление на МПС, тъй като щял да блъсне съпругата и детето му.

Районният съд приел, че е съставен АУАН за извършено на нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Посочено било, че жалбоподателят не използвал пътя по предназначение, тъй като умишлено извеждал автомобила извън сцепление с пътната настилка, с което създавал опасност за себе си и останалите участници в движението. Впоследствие било издадено НП от началника на РУ – Първомай към ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Въззивният съд е установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства, показанията на разпитаните свидетели и огледа на видеозаписите. Направен е извод, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Районният съд е обосновал изводи, че НП е издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е мотиви, че кредитора показанията на свидетелите Н., Д. и Г., както и че не дава вяра на свидетелите, М. И. и А. Б.. Районният съд е счел, че жалбоподателят е осъществил визираното в НП административно нарушение и въз основа на това е потвърдено наказателното постановление.

Решението е правилно.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Съдът е обърнал внимание на данните, изведени от писмените доказателства и гласните доказателствени средства, които подробно е обсъдил и анализирал. Крайните изводи за поведението на жалбоподателя са основани на обективна и логически издържана оценка на комплекса събрани по делото доказателства. Въззивният съд не е допуснал нарушение при оценката и анализа на доказателствата, кредитирайки показанията на част от свидетелите (полицейските служители), които ги е съпоставил с показанията на другите свидетели, като е изложил ясни мотиви за това. В тази връзка полицейските служители пряко са наблюдавали ситуацията, а именно начинът на управляване на автомобила от жалбоподателя. Не са допуснати нарушения при оценката на показанията на М. И. и А. Б., тъй като съдът се е позовал на нелогичността им с други обстоятелства – дали е паркирал автомобила на жалбоподателя (което се опровергава от видеозаписите), напускане на мястото нарушението, липсата на технически проблем по МПС – то и други. Освен това тези свидетели са близките отношения на тези свидетели с жалбоподателя, а за полицейските служители не се констатираха никакви данни за заинтересованост от изхода на делото. Показанията на полицейските свидетели не се опровергават от видеозаписите, тъй като същите отразяват отделни моменти на движението на автомобила и най- вече движението му при автомивката, където полицейските служители посочват за умишлено извеждане на автомобила извън сцепление с пътната настилка. В тази връзка не се споделят възраженията в жалбата за допуснати нарушения при установяване на фактическата обстановка, свързани с преценката на свидетелските показания.

Не се споделят възраженията за допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП, доколкото от съдържанието им ясно личи срещу кое лице са съставени. Вярно, че в частта за описанието на нарушението не е посочен нарушителят, но неговите данни (в случая на жалбоподателя) са посочени в началната част. В тази връзка различните части на АУАН, респ. НП не следва да се преценяват отделно, а като едно цяло заедно.

Не се споделят и възраженията за непосочване на мястото на нарушението, доколкото изрично в АУАН и НП е отразено това – на паркинга на магазин Била, до „Първомай парк“.

В АУАН и НП е налице надлежно описание на нарушението, а именно не използва пътя по предназначение, тъй като умишлено извежда автомобилът извън сцепление с пътната настилка, с което създава опасност за себе си и останалите участници в движението.

Съдът намира, че използването в АУАН и НП на общоприето съкращения на нормативни актове при посочване на правната квалификация (напр. ЗАНН и ЗДвП) не представлява процесуално нарушение, тъй като същото е словесно изписано и жалбоподателят има възможност да разбере за какво нарушение му се търси отговорност.

Съгласно чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай жалбоподателят е направил десен завой в паркинга и преминал дъгообразно с въртене на гуми през северната му част, а покрай намираща се в западната част на паркинг, жалбоподателят направил ляв завой, въртейки гуми, като умишлено извел автомобила извън сцепление с пътната настилка. Тази техника на шофиране, при която водачът извежда автомобила извън контрол, довежда до загуба на сцепление задните гуми, т. е. извежда ППС извън контрол и се създават предпоставки за ПТП. Такъв начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените места (в конкретния случай на оживен паркинг) застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В тази връзка е извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а според чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По тези съображения правилно е потвърдено наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/01.03.2024 г. по анд № 160 по описа за 2023 г. на Районен съд - Първомай.

Решението не подлежи на обжалване и протест.