Мотиви към присъда по НЧХД
№ 273/2018г.
по описа на РС – ТЕТЕВЕН
С частна тъжба И.П.Й. ЕГН ********** ***
е повдигнала обвинение срещу К.Н.Д.
ЕГН ********** *** и същият е предаден на съд за това ,че на 08.02.2018г. около 18ч.в
стопанският двор пред големият обор на
бившето ТКЗС в следствие на нанесен удар с тъпата част на балтия в областта на
лявата ребрена дъга в следствие на удара е причинил на тъжителят
Й. *** , кръвонасядане , като на потърпевшият било причинено временно и неопасно разстройство на
здравето , без загуба на съзнание
представляващи лека телесна повреда, с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК
, което е престъпление по чл.130 ал.1 от НК.Ведно с депозираната частна тъжба
тъжителя е предявила и граждански иск за сумата от 2000 лв., представляващ
обезщетение за причинените му от
престъплението по чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди – болки и страдания
Съдът е дал ход на делото при условията на
чл.269 ал.3 т.2 и т.4 б. „а” и „б” от НПК/л.92/, като е назначил на
подсъдимия служебен защитник.
В съдебно заседание частната тъжител лично
и чрез упълномощения от нето повереник –
адв. К.Ц. от ЛАК поддържа обвиненията в частната тъжба, като пледира за
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение .
Пледира ,че тъжителя се занимава с
животновъдство. Отглежда биволи, биволици в родното си село. Покрай тази си
дейност стопанисва и сгради на бившето ТКЗС в селото. Обикаляйки една вечер, се
натъкнал на опит от страна
на подсъдимия да открадне входна врата от една от сградите в стопанския
двор. Насочил се към него, отправил му забележка, казал му да остави вратата на
мястото й, в резултат на което, не само подсъдимият не преустановил престъпната
си дейност, а я продължил, нанасяйки удари с тъпото на носената от него брадва
в тялото на тъжителя. Подсъдимият избягал в посоката, в която вече са се
отдалечили А.А.. В невъзможност във вече
тъмната част на денонощието да предприеме каквото и да било, за да получи
някаква медицинска помощ, доверителят му се отправя към колибата, в която живее
подсъдимият, свидетелят А.А., дядото на А. и майката на подсъдимия Тъжителят се
обърнал директно към подсъдимия,
вдигайки си дрехите, му казва:”… виж какво направи! Не е ли редно поне да ми
окажеш помощ, да ме закараш до Тетевен?...”. Това били думи, възприети както от самия подсъдим, така
и от свидетеля А. , така и от неговия дядо и фактическата му съпруга.
Подсъдимият отказал и му обещава на следващия ден да му съдейства за транспортиране
до гр.Тетевен, където тъжителят получава квалифицирана медицинска помощ.
Телесните увреждания са съответно обработени, освидетелстван е надлежно, в
медицинското свидетелство са описани подробно телесните увреждания , същите са
потвърдени от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза . Моли съда
да наложи по-сурово наказание на
подсъдимия с оглед съдебното му и с оглед на упоритостта, с която той е
осъществил деянието.
Подсъдимият Д. се представлява в съдебно заседание от адв. С.
Сефанов от ЛАК , който излага съображения за недоказаност на обвиненията. Моли
съда да признае подсъдимия за невиновен.Пледира ,че а по делото е установено ,че на
09.02.2018 г.тъжителят се е явил в болницата в Тетевен, където по негови
показания му е издадено медицинско свидетелство за пред съд за синина в
областта на ребрата. Тъжителят никога не е подавал писмени молби до Полиция или
до Прокуратура, за това че на 08. 02.2018г. е установил опит за извършване на
кражба в с. м.Ж.. От извършената полицейска проверка, приложена по делото, въз
основа на нея и от разпитания полицейски служител Р.С.К., за който предполага,
че самият тъжител го е поискал, тъй като на л.2 от жалбата пише:…моля, да
приемете медицинско свидетелство и да допуснете при режим на довеждане лицето А.М.
Ашков, мл.районен инспектор, отговарящ за с.М.Желязна на който ще уточним
имената в съдебна заседание. А.М. Ашков, не е бил мл.полицейски инспектор, но Р.С.К.
в разпита му като свидетел на 08.05.2019 г. заявявал следното”…аз изрично
попитах жалбоподателя за други лица, може ли да посочи, които да са станали
свидетели и той ми посочи единствено само А.А. за пряк свидетел. А.А. бил
разпитан и бил категоричен, че не е възприемал подсъдимия да е нанасял удар на
жалбоподателя. А.А. потвърди, че единствено, когато е имало размяна на реплики
е присъствал той и не е имало 3-ти лица. По делото се установило , че
действително жалбоподателя е ходил до дома на майката на подсъдимия, за да иска
да бъде транспортиран до болницата в Тетевен, но той не е отправял упрек към
подсъдимия:”…защо ме удари…!”, или:”…ти ли ме удари…?”, и въобще не е имало
коментар за случилото се. Нямало логика едно лице да го бие и после аз да иска от него да го транспортира, до която и да е болница или да
ми оказва помощ. Съдебно-медицинската експертиза била категорична, че телесното увреждане на
тъжителя може да бъде причинено както по начина, който той е съобщил, така и
при падане върху твърд, тъп предмет. Т.е основните доказателства, събрани в
хода на настоящето производство водели
до един категоричен извод, че не е доказано по категоричен и безспорен
начин подсъдимият да е извършил деянието.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установен следната фактическа обстановка :
Свидетелката А.М.М. била говедарка заедно със съпруга си /починал през същата 2018г./ работели при Руси Добревски, а имали и техни
коне които си гледали .На процесната
дата свидетелката заедно със съпруга си отишла да търси конете и стигнали с.
Малка Железна . Било по здрач и свидетелката М. видяла в стопанския двор на с. М.Ж.св.
А.А. , който носел дървена порта и
подсъдимия К. който вървял отпред и носел брадва./л.121/.Видяла и пострадалия И.
да изскача от обора , който
казал на А. и на К. да върнат
портата от обора , подсъдимия се върнал
и ударил с брадвата по ребрата И..От удара пострадалият паднал , вдигнала го и
му казали, че след като К. го е пребил да го отнесял до някъде за помощ , след
това свидетелката отишла да си търсят конете .Свидетелят Р.К. , който е
полицейски служител потвърждава ,че е имало преписка по случая и тъжителя по
преписката е посочил свидетеля А.А./л.2 от преписката/, същата е приложена по
настоящото дело .След инцидента тъжителя отишъл в колибата на дядото на св. А. , там бил и подсъдимия и св. А. и пострадалия
да поиска подсъдимия да го откара до болница
, тогава подсъдимия предложил да извикат линейка , но И. казал ,че е мръсен
. В този момент тъжителят повдигнал фанелата си и им показал къде е удрян, било
леко зачервено от лявата страна.Тъй като тъжителя не искал да се вика линейка
са се разбрали на другия ден подсъдимия да намери кола/л.104-л.105/.
В издаденото му по
този повод Медицинско удостоверение от 09.02.2018г. е посочено, че при прегледа
й са установени в областта на лявата ребрена дъга получен е отток с
кръвонасядане и силна палпаторна болезненост. Изготвена е и СМЕ , неоспорена от
страните и която съдът кредитира , като същата доказва ,че посочените
увреждания могат да бъдат получени при удар с твърд тъп предмет или при падане върху тъп предмет
. Увреждането води до болки и страдания за срок около 15-20 дни без трайно разстройство на здравето и
опасност за живота/л.176/.
За да приеме за установена посочената
по-горе фактическа обстановка съдът изхожда преди всичко от показанията на св.А.М.
, както и от приложените писмени доказателства, касаещи здравословното
състояние на тъжителя след инцидента на 08.02.2018г.- МУ от 09.02.2018г и
СМЕ.
Свидетелката М. е категорична, че е видяла
на процесната дата в стопанския двор на с. М.Ж.св. А.А. , който носел дървена порта и подсъдимия К.Д.
който вървял отпред и носел брадва./л.121/.Видяла и пострадалия И. да изскача
от обора , който
казал на А. и на К. да върнат
портата от обора , подсъдимия се върнал
и ударил с брадвата по ребрата И..Твърденията в тъжбата досежно причинените
травматични увреждания на тъжителя
остават доказани освен от гласните доказателства в тази насока – преди
всичко от показанията на св.М. , така и от обективните данни по делото - от
изготвената СМЕ на пострадалия и медицинското удостоверение . Съдът кредитира ,частично показанията на
св. А. в частта в която твърди ,че пострадалия дошъл в колибата при дядо му
показал нараняванието си като си вдигнал фанелата и помолил да го заведат на
лекар за да получи медицинска помощ.
Съдът не кредитира показания на с А. , в
частта в които същия твърди ,че не е
присъствал на инцидента на този
свидетел са му указани от съда правата по чл.117-122 НПК , в които се включва и чл.121. НПК ,а именно,че свидетелят не е длъжен
да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление /л.102/, тъй като процесната врата поради , която е станал
инцидента с тъжителя не е била нито
негова нито на подсъдимия .Допълнително св. А. и подсъдимия Д. явно са в добри отношения , тъй като самия свидетел е
заявил ,че неговият дядо и майката на подсъдимия живеели на семейни начала
/л.102 /.
По време на инцидента св. М. е била в страната
и е видно и от представената от МВР справка /л.129/, същата е излязла от
страната на 30.04.2018г и е влязла на 11.09.2018г.
По делото защита на подсъдимия е поискал очна
ставка между свидетелите А.А. и А.М. , но същата не е проведена , тъй като на
датата за очната ставка в съдебно заседание от 05.06.2019г , свидетелят А. не
се явил ,въпреки ,че призовката му е връчена /докладна записка л.148/, както и
в самото съдебно заседание св. М. е заявила /л.134/, че е съседка с А. живеят
през 7-8 къщи и полицията му е донесла
документите и същия ги е приел.Свидетелката е заявила
също ,че си е закупила билет за дата 10.06.2019г. и заминава за чужбина. С
определение от дата 04.12.2019г съдът е отменил определението си за допусната
очна ставка в с.з. от 08.05.2019г.
Съдът не дава вяра на показанията на св. А. ,че
не познава свидетелката М./л.181/ , тъй като за датата на очната ставка с.з. от
05.06.2019г , за която този свидетел не се е явил , не е била върната до датата
на заседанието по делото и докладната
записка от полицията , с която
уведомяват съда ,че лицето е призовано и за датата на с. з. е нямало информация връчена ли или не е
призовката /л.131/ , свидетелката М. заяви в залата ,че същата знае ,че на А. е
връчено съобщение , тъй като са съседи /л.134/и действително се оказа ,че на
св. А. призовка е връчвана за съдебното заседание . Тоест А. няма как да не
познава М. , при условие ,че същата е знаела ,че на същия му е връчено
съобщение за явява в съдебно заседание/л.148/ .Предвид на това съдът приема ,че
св. А. и св. М. се познават.
Що се отнася до твърденията в пледоарията на
защитата ,че по преписката приложена по делото тъжителя е посочил А.А. за пряк свидетел, а в съдебно
заседание е разпитвана и св. М. , съдът не счита ,че това е някакъв процесуален
пропуск , тъй като преписката е по реда на ЗМВР , а настоящото производство е
по реда на НПК и доказателствата по делото се събират по реда на процесуалният
закон .
При така установената безспорна фактическа
обстановка, съдът намира, че от правна страна, с деянието си подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна
признаци от състава на чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 08.02.2018г. около 18ч.в стопанският
двор пред големият обор на бившето ТКЗС
в следствие на нанесен удар с тъпата част на балтия в областта на лявата
ребрена дъга в следствие на удара е причинил на тъжителят Й. *** , кръвонасядане
, като на потърпевшият било причинено
временно и неопасно разстройство на здравето ,
без загуба на съзнание представляващи
лека телесна повреда
От обективна страна – с действията си подсъдимият е реализирала
съставомерните признаци на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като с
активни действия – нанесен
удар с тъпата част на балтия в областта на лявата ребрена дъга в следствие на
удара е причинил на тъжителят кръвонасядане , като на потърпевшият
било причинено временно и неопасно
разстройство на здравето , без загуба на
съзнание.Тези травматични увреждания според вещото лице сами по
себе си и поотделно са довели до болка, без причиняване на разстройство на
здравето за около 15-20 дни . Установява се по делото както от събраните гласни
доказателства, така и от писмените такива, че причинените на тъжителката
травматични увреждания са пряка и непосредствена последица от удар с тъпата част на балтия в
областта на лявата ребрена дъга.
От
субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили обществено опасни последици. Подсъдимия е съзнавала обществено опасния
характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на обществено опасните
му последици.С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от
подсъдимия деяние по чл. 130, ал.1 от НК, съдът преценява следните
обстоятелства : Нормата на чл.130 от НК предвижда лишаване
от свобода до две години
или с пробация
видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Д. същият е осъждан , като
последната му присъда е по НЧХД № 425/14г
с присъда №4/10.02.2015г за престъпление по чл.130 ал.1 от НК на 3 м. л.
с , като наказанието е отложено по чл.66 от НК
с 3 год. изпитателен срок . С решение №31/17.04.2015г. по ВНЧХ №115/ 15г
на ЛОС е изменена присъдата като е
увеличено наказанието от 3 м.на 6м.
лишаване от свобода и същото е отложено с 3 г. изпитателен срок .Същевременно
съдът отчита, че посегателството на подсъдимия е по отношение на
лице от мъжки пол, което е по-възрастно
от него и е извършено в стопанският двор на с. М.Ж.,тъй като тъжителят е
поискал да бъде върната една дървена
врата от обор , която св. А. носел ,
а подсъдимия ударил с тъпата част на брадвата тъжителя в областта на
лявата ребрена дъга.Така изложените отегчаващи вината обстоятелства мотивират
съда да приеме, че наказанието й за извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК следва да се определи при условията на чл. 54, ал.1 от НК, като на подсъдимия следва да наложи наказание пробация при
следните пробационни мерки :
задължителна регистрация по настоящ адрес,*** , с
периодичност – два пъти седмично, за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с
пробационен служител, за срок от шест месеца.
За
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45
и сл. от ЗЗД е приет за разглеждане граждански иск за сумата от 2000лв .Съдът с
оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, неговото
авторство и вина намира искът за доказан по основание, тъй като по делото
безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление - нанасяне на лека
телесна повреда. Причинените на пострадалия неимуществени вреди се
изразяват в причинените му
болки, и страдания, видно от заключението на изготвеното СМЕ същите са с
продължителност 15-20 дена .Съгласно
задължителната практика на ВС болката се определя като краткотрайно
преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие –
Постановление № 3/1979г., т.16 на ВС.
Според цитираното по-горе постановление на ВС не е необходимо във всеки
конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или
страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че
да предизвиква такива последици при нормални условия.Доколкото болката е
субективно възприятие, за определяне конкретния размер на обезщетението, което
в достатъчна степен да се явява адекватно да репарира причинените на тъжителя
неимуществени щети. Не се наведоха
доказателства от страна на тъжителя за настъпили усложнения, които да
превишават нормалните такива, констатирани за този род телесни повреди, нито се
събраха доказателства да са му били причинени уплах, страх, че може
да се повтори и безсъние. С оглед на изложените по-горе мотиви, съдът счита
предявения размер на претенцията за прекомерно завишен, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, искът за обезщетение следва да се
уважи до размер от 1000 лв. , а за остатъка от пълната претендираната сума до
2000лв следва да отхвърли,а именно за
1000лв. По тези съображения и изхождайки от
разбирането, че понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а конкретно, свързано с преценката на обективно съществуващи
обстоятелства /виж раздел ІІ от ППВС № 4/1968 г., СПВСНРБ, 1968 г./, съдът
прие, че пострадалият може да бъде възмезден от подсъдимия, посредством
заплащане на сумата 1000лв.Съдът присъди и законна лихва от датата на
увреждането 08.02.2019г . върху уважения
размер на иска. до окончателното
му изплащане.
Съдът осъди подсъдимия Д. , да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 50,00 лева по сметка на Районен съд гр.Тетевен , както и 5.00 лева -
такса за издаване на изпълнителен лист, както и да заплати на И.П.Й. направените по
делото разноски в общ размер на 442 лв. , от които както следва :120 лева
представляващи разноски за вещо лице , 10 лв. за призоваване на свидетел , 300
лв. за процесуално представителство на
един адвокат ,12 лева – такса за
депозираната тъжба .
Причините за
извършване на престъплението се коренят в, незачитане от подсъдимия на
основните правни норми, гарантиращи телесната неприкосновеност на останалите
граждани и желанието за демонстриране безнаказаност.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: