ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ / 14.05.2018г., гр.Разград
Окръжен
съд Разград
На
четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 149 по описа на
съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.74 ЗОПДНПИ (отм.).
Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от председателя
Пл.Д., е предявила иск против Н.Д.Е. и Л.Д.Б. за отнемане на имущество от
двамата ответници в общ размер 342 241,21лв.. Ищецът твърди, че с решение
№ 216 / 7.06.2017г. КОНПИ е образувала производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление
от Окръжна прокуратура Разград с вх. № УВ-1798 / 25.08.2015г. за привличане на Н.Е.
като обвиняема за престъпление по чл.255 ал.3 в.в. с
ал.1 т.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК и внесен обвинителен
акт за престъпление по чл.255 ал.3 в.в. с ал.1 т.1 НК
за това, че в периода от 1.01.2008г. до 30.04.2013г. в гр.Разград, в условията
на продължавано престъпление, в качеството си на местно задължено данъчно лице е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери, като не е подала годишни данъчни декларации. С обвинителния акт е
повдигнато обвинение и за второ престъпление по чл.212 ал.1 НК. С влязла в сила
присъда Н.Е. е осъдена по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 НК. По отношение на втория ответник Л.Б. ищецът е посочил, че същият живее във
фактическо съжителство с Н.Е.. В обстоятелствената част на исковата молба се
съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответниците в периода 3.09.2005г.
– 3.09.2015г., при което Комисията е изложила твърдение за наличието на
несъответствие в размер на 479 344,03лв.
Съдът констатира следното: с
протокол № ТД 04 ВА/УВ-13808 от 3.09.2015г. на директора на ТД на КОНПИ
гр.Варна (л.286 от приложения към делото класьор) е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на Н.Д.Е.. Проверката е
инициирана по повод постъпило в Комисията уведомление с вх. № УВ-1768 /
25.08.2015г. от прокурор при ОП гр.Разград (л.301 от същия класьор) за внесен
срещу лицето обвинителен акт за престъпления по чл.255 ал.3 и чл.212 ал.1 НК.
С решение № 111/15.03.2017г. на
КОНПИ (а не с посоченото в исковата молба решение), приложено в ч.гр.д. № 74 /
2017г. на РОС, е образувано производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу Н.Е..
Съгласно чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.), проверката по
чл.21 ал.2 от същия закон продължава до една година. Комисията може еднократно
да удължи срока с още 6 месеца.
В разглеждания случай проверката,
извършена от КОНПИ, е продължила 1 година 6 месеца и 12 дни. Липсва акт на
Комисията за удължаване на срока след изтичането на едногодишния такъв.
В решение № 323 / 18.01.2018 г. по
гр.д. № 5291/2016 г. на ВКС, IV г.о., е дадено разрешение, че срокът по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) за извършване на
проверката от Комисията е преклузивен. Срокът по
чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) е аналогичен на този, регламентиран в предходния
закон, поради което решението на ВКС намира приложение и за проверките по ЗОПДНПИ
(отм.). Следователно, срокът по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) също следва да се
приеме за преклузивен.
Аргументите в подкрепа на този извод са следните: съгласно
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от
Допълнителен протокол № 1 към нея, всяко ограничаване на ползването или
отнемането на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на
държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три
критерия: законоустановеност, необходимост за
постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл – и решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело №
6/2012 г. на КС). Ако се приеме, че срокът за проверката по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД
(отм.), респ. чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) не е преклузивен,
а инструктивен, би се стигнало до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като
териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да
осъществяват разширените си правомощия и неограничено във времето – извън законоустановения разумен срок да въздействат
неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и то да
търпи съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия.
Принципите за законоустановеност и пропорционалност
не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ
(отм.) Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са налице законоустановените предпоставки за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и в резултат на тази
преценка вземе решение по чл. 11, ал. 1, т.1 от ЗОПДНПИ (отм.) да води иска по
чл. 74 от с.з. Само в този случай производството по закона би могло да продължи
да се развива законосъобразно и нормално, първоначално – пред Комисията, а
впоследствие– и в неговата съдебна фаза на исковия процес.
Когато, обаче в рамките на преклузивния срок по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) КОНПИ не е
взела решение за водене на иска по чл. 74 от отменения закон, то не само
проверката, а и производството по ЗОПДНПИ (отм.) като цяло приключват с
изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото производство пред
съда, тъй като правомощията на Комисията спрямо проверяваното лице са вече преклудирани.
Видно от направените по-горе
констатации, решението на Комисията за образуване на производство по реда на
ЗОПДНПИ (отм.) е взето 1 година 6 месеца и 12 дни след постановяване на акта за
образуване на проверка срещу Н.Е.. Липсват данни за взето решение за
продължаване на срока на проверката с шест месеца. Дори и в този случай обаче към
датата на решението на Комисията за образуване на производство, продълженият
срок също би бил изтекъл.
При това положение предявеният
иск се явява недопустим и съдебното производство следва да бъде прекратено.
Страните претендират присъждане
на деловодни разноски. При този изход от правния спор и на основание чл.78 ал.4 ГПК такива се дължат в полза на двамата ответници.
Същите са заплатили възнаграждение на адвокат в размер 2000лв. и са внесли
депозит за вещо лице в размер 200лв. КПКОНПИ следва да бъде осъдена да им
заплати тези разноски.
Съгласно чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ
(отм.), въпросът за внасяне на държавната такса се разрешава с решението, в
зависимост от изхода на делото. Ответниците не следва
да внасят такава, предвид недопустимостта на предявения срещу тях иск. От друга
страна, ищецът е освободен от заплащането й, на осн.
чл.84 т.1 в.в. с чл.162 ал.2 т.5 ДОПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Прекратява съдебното производство по
гр.д. № 149 / 2017г. по описа на ОС Разград, поради недопустимост на предявения
иск.
Осъжда Комисията за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********,
представлявана от председателя Пл.Д., да заплати на Н.Д.Е. ЕГН ********** *** и
Л.Д.Б. ЕГН ********** ***, сумата 2 200лв. за направени деловодни разноски
в съдебното производство.
Определението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР