№ 68
гр. Свиленград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №161 от 08.06.2020 година
на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на СВ. П. Д. с ЕГН
********** с адрес -************************ за нарушение на
чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено на основание
чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят СВ. П. Д. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
счита,че били допуснати процесуални нарушения от страна на АНО – както
на материалния,така и на процесуалния закон. Твърди се ,че допуснатите
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП били съществени и
налагали извода за отмяна на последния,като излага подробни доводи в тази
насока. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт като
незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован, не се явява
,за него се явява адв.Й.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
АНО –Директора на ОД на МВР - Хасково,редовно призован,не изпраща
1
представител и не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 14.03.2020г. свидетелят Д. Хр. Д. и колегата му св. Ил. Ат. Т. (полицейски
инспектори в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) при изпълнение на
служебните си задължения във връзка със специализирана полицейска
операция, провеждана на територията на град Свиленград, област Хасково и
свързана с контрол относно спазването на противоепидемичните мерки,
извършели обход в град Свиленград, област Хасково, като около 15,30часа в
град Свиленград, област Хасково, на бул.България ,пред входа на Общински
парк забелязали,че жалбоподателя, нямал поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устатата.
Констатацията относно липсата на маска, поставена на определените за това
места от страна на жалбоподателя когато бил на публично обществено място,
полицейските служители установили ,че въззивникът бил без поставена на
носа и устата предпазна маска,респективно не спазвал въведените
противоепидемични мерки,въведени в страната със Заповед №РД-01-
197/11.04.2020г.на Министъра на здравеопазването.
Предвид въведените противоепидемични мерки със Заповед на Министъра на
здравеопазването №РД-01-197/11.04.2020г., с които е въведена забрана на
открити и закрити публични места да се пребивава без поставена маска или
друго средство, покриващо носа и устата ,свидетеля Д. Хр. Д. съставил АУАН
№161/14.03.2020г./изведен на 26.04.2020г./ в който отразил времето и
мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя , на
14.03.2020г., около 15.30 часа,като свидетел по акта бил вписан колегата му
Ил. Ат. Т..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано непоставяне на защитна маска за лице за
2
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устатата, въведена противоепидемична мярка със Заповед №РД-01-
197/11.04.2020г.на Министъра на здравеопазването (, приложена в кориците
на делото).
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за нарушена. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя, който не посочил
възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта не е постъпило Възражение в законоустановения 3-дневен срок.
По АНПр е изготвена докладна от служител при РУ Свиленград с рег.№351р-
10164/27.04.2020г. за извършени проверки относно спазване на
противоепидемичните мерки по чл.63 от ЗЗдравето въведени със Заповед на
Министъра на здравеопазването,видно от която проверката спрямо
жалбоподателя е била извършена на 14.04.2020г.,а не както е посочено в
АУАН на 14.03.2020г.
Образувана е преписка с вх.№ 568/2020 година по описа на РП
Свиленград/сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград/, за престъпление по чл. 355 от НК.
С Постановление от 26.05.2020 година, Десислава Садова –Прокурор в
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, е
отказала да образува Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е
посочено, че обществената опасност на деянието е явно незначителна.
Постановлението от дата 26.05.2020 година, ведно с преписката, са
изпратени от Прокуратурата на ОДМВР - Хасково по компетентност за
вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на РП
Свиленград/сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград/за отказ да се образува наказателно производство, след
получаване на преписката, Директорът на ОДМВР - Хасково, е издал
процесното Наказателно постановление /НП/ №161 от 08.06.2020 година .
В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации,
3
изложени в АУАН,но е посочил АУАН №161/14.03.2020г ., като изрично е
посочил,че въззивникът е нарушил въведените от Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки със Заповед №РД-01-
197/11.04.2020г.,както и правната квалификация на нарушението - чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ и е наложил на жалбоподателя административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300 лв.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.03.2022 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на ОДМВР
– Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се доказва
от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на Директора
на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Д. Хр. Д. заема
длъжността Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция”
в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково и служебно известното
обстоятелство, че лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково”,
т.е. последният е явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаният в съдебното заседание, свидетели Д. Хр. Д. и Ил.
Ат. Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.
Хр. Д. и Ил. Ат. Т., които са безпротиворечиви, логични и последователни,
правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставя
АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не
се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ
4
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече
бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че актосъставителят е в служебно
правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година по описа на Административен съд - Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на
тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти,
че в открито обществено място (каквото несъмнено е пространството пред
общински парк) не е поставил защитна маска, въведена противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 9 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г на
Министъра на здравеопазването. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
5
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84
от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното
административно наказателно производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които са достатъчно основание за отмяна на
обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите по
съществото на делото .
Обжалваното НП е незаконосъобразно, както на процесуално основание - в
резултат на допуснати особено съществени нарушения на процесуалните
правила на ЗАНН.
Извършвайки служебна проверка относно процесуалноправната
законосъобразност на НП, вкл. и относно редовността на предпоставилия го
АУАН въз основа на който е издадено, съдът, съобразно правомощията си в
настоящото контролно-отменително производство, обсъди актовете първо от
формална страна, при което констатира допуснати съществени процесуални
нарушения в проведеното административнонаказателно производство,
субсумиращи абсолютно процесуално основание за отмяна на санкционния
акт.
От приетите по делото доказателства/гласни и писмени/ не се
установява по безспорен и категоричен начин датата на извършване на
твърдяното нарушение. Видно от приобщения по делото АУАН и от разпита
на свидетелите по делото ,за дата на извършеното нарушение се сочи
14.03.2020г.,а от докладна записка с рег.№351р-10164/27.04.2020г. на
служител при РУ Свиленград и от Постановлението на прокурор при РП
Хасково,ТО Свиленград е посочена датата 14.04.2020г. ,което противоречие в
текста на НП по отношение на датата на извършване на нарушението
представлява съществено процесуално нарушение, т.к. същото обективно
възпрепятства нарушителят да разбере на коя дата е извършено деянието,
което му е вменено във вина и да организира адекватно защитата си,тъй като
6
ако се приеме,че нарушението е извършено на 14.03. ,то посочената за
нарушена Заповед още не е била оповестена,тъй като е издадена на
11.04.2020г.,респективно следва да се приеме,че от страна на жалбоподателя
липсва извършено нарушение,а ако се приеме,че нарушението е извършено на
14.04.,то датата посочена в НП/14.03/ не отговоря на действителната
фактическа обстановка ,което само по себе си е съществено процесуално
нарушение изразяващо се в неправилно посочване на дата на извършеното
нарушение.
Посоченото процесуално нарушение е съществено, засяга правото на
защита на жалбоподателя и само по себе си е основание за отмяна на
атакуваното НП, без съдът да разглежда фактите по същество.
Нещо повече, извън гореизложените аргументи дори и да се приеме,че липсва
коментираното по горе процесуално нарушение и адм.нарушение е доказано
по безспорен и категоричен начин,то към настоящия момент Министерският
съвет със свой акт реши, че няма да бъде удължен след 31.03.2022 година
срока на въведената в страната извънредна епидемична обстановка (с
Решение на Министерския съвет с № 826 от 25.11.2021 година беше удължен
срока на извънредната епидемична обстановка до 31.03.2022 година) и
съответно отпадна задължението на носене на маски в закрито и открито
обществено място въобще, което остана като препоръчително, но не и като
задължително.
Ето защо, Съдът трябва да прецени коя е по-благоприятната норма за
жалбоподателя. Предвид гореизложеното се достигна до извод, че по-
благоприятен се явява законът, който действа към момента на постановяване
на съдебният акт. Приетото съставлява основание за отмяна на НП на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН въпреки безспорно установеното извършване
на нарушението от страна на наказаното лице.
Водим от изложеното, решаващият Съдебен състав, би формирал правен
извод, че жалбоподателят следва да бъде освободена от
административнонаказателна отговорност, а НП - отменено.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено
процесуално нарушение.
По разноските:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателят се
претендира присъждане на разноски в размер на 300лева.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на жалбоподателя
направените от него разноски в настоящото производство в претендирания
размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3,т.2 вр с ал.2,т.1
от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №161
от 08.06.2020 година на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на
СВ. П. Д. с ЕГН ********** с адрес -************************ за
нарушение на чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено на
основание чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище
и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на
СВ. П. Д. с ЕГН ********** с адрес -************************, сумата в
размер на 300,00лв., разноски по АНД №198/2022г. по описа на РС
Свиленград, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8