№
/10.12.2021 год., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХXVІ състав, в публичното заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1831 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.27 и сл. вр.чл.39 ал.5 от ЗУСЕСИФ, чл.19д ал.2 и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на „Пътища и
мостове“ ЕООД –
гр.Провадия, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.И.К., против Решение изх.№26.П.184 от 19.07.2021г на Заместник-министъра на икономиката и Ръководител на Управляващия орган
на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 /ОПИК/, с което на осн.чл.11, т.11.3, б.“г“ от
Общите условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 административни договори за безвъзмездна
финансова помощ, и
чл.39, ал.5
от ЗУСЕСИФ вр. чл.19д, ал.2 от АПК едностранно е прекратен
договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.077-0318-СО1, сключен между страните на
14.01.2021 г.
Дружеството-жалбоподател
поддържа, че не е налице правно основание за едностранно прекратяване на
договора. Посочва, че административният договор е прекратен в нарушение на
фактическата обстановка, приета с утвърдените от УО на ОПИК условия за кандидатстване
по процедурата, и установените в приложимата нормативна уредба процедури и
правила. Навежда доводи, че уредбата на сключения договор се съдържа в чл.19а и
сл. от АПК и в ЗУСЕСИФ, като посочва, че той е приравнен на индивидуален
административен акт, поради което законосъобразността му следва да се провери
на основанията по чл.146 от АПК. Твърди, че противно на приетото от решаващия
орган, между „Пътища и мостове“ ЕООД и „Пътища и мостове – ПРО“ ООД не е налице
свързаност, понеже те не оперират на „съответен пазар“ в нито една от двете му
форми – „продуктов пазар“ и „географски пазар“ по смисъла на Съображение 12 на
Препоръка 2003/361 и §1, т.5 и т.7 ЗМСП. Жалбоподателят посочва, че „Пътища и
мостове – ПРО“ ООД не осъществява строителна дейност, считано от 06.10.2016 г.,
и няма изискуемата при осъществяване на такава регистрация в Камарата на
строителите по реда на Правилника за прилагане на Закон за камарата на
строителите – факт, който УО не е съобразил. Излага доводи, че неправилно УО е
приел, че двете дружества функционират на един географски пазар, тъй като мястото
на изпълнението на проектите или седалището и адреса на управление на дадено
дружество не определят географския пазар. Посочва, че „Пътища и мостове“ ЕООД
оперира на територията на цялата страна, а „Пътища и мостове – ПРО“ ООД предвид
дейността му – производство на инертни материали, оперира само на територията
на Североизточна България. Позовава се на представената от тях справка за
администрираните договори от Системата за управление на качеството ISO 9001 на „Пътища и
мостове“ ЕООД, според която дружеството е изпълнило строителство на територия
извън Североизточна България. Навежда доводи, че неправилно към данните на
„Пътища и мостове“ ЕООД по реда на чл.4г, ал.2, вр. чл.3 от ЗМСП, УО е добавил
данните на „Пътища и мостове – ПРО“ ООД. Твърди също, че УО е постановил
оспореното решение за прекратяване на административния договор единствено въз
основа на решението по адм.д.№2428/2020 г. на ВАС – София, без да съобрази
различието във фактическата обстановка. Сочи, че актът, с който се прекратява
административния договор, е постановен в нарушение на чл.7 от АПК, както и че е
нарушен чл.26 от АПК. Навежда доводи, че е нарушено правото на защита на
дружеството в хода на производството пред административния орган. С тези
съображения претендира отмяна на решението, с което се прекратява едностранно
административния договор; в условията на евентуалност се иска съдът да върне
преписката на Ръководителя на УО на ОПИК за продължаване изпълнението на
договора за безвъзмездна финансова помощ. Претендира и присъждане на съдебни
разноски.
В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя се представлява от адв.Л.К.
от АК - Варна, която поддържа изцяло жалбата; алтернативно настоява при евентуално
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, то да бъде определено
в минимален размер.
С
придружаващото административната преписка писмо ответникът – Ръководителят на
Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, чрез главен
експерт Б.П. изразява становище за недопустимост на жалбата, като подадена след
14-дневния срок за обжалване. С депозирани писмени бележки по същество гл.експерт
П. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че съгласно Заповед
№РД-16-685/17.05.2021 г. на Министъра на икономиката, оспореното Решение е
издадено от компетентен орган, в изискуемата от АПК форма, спазена е
процедурата по издаване на акта. Сочи, че административният договор е прекратен
на основание чл.11, т.11.3, б.“г“ от Общите условия към финансираните по
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за безвъзмездна
финансова помощ. Твърди, че в Условията за кандидатстване по процедура в т.11.1
„Критерии за допустимост на кандидатите“ е поставено ограничение за финансиране
единствено на кандидати, които отговарят на изискванията за категория средно
предприятие съгл. ЗМСП и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. Посочва, че на
04.01.2021 г. ВАС - София се е произнесъл с решение по адм.д.№2428/2020 г., в
което е констатирал, че и към датата на подаване на проектното предложение –
14.07.2020г., и към датата на сключване на договора – 14.01.2021г., „Пътища и
мостове“ ЕООД е със статут на „голямо предприятие“. Излага, че УО е извършил
повторна проверка относно допустимостта на кандидата, в хода на която са
потвърдени установените в мотивите на ВАС факти, и конкретно - че „Пътища и
мостове“ ЕООД е свързано предприятие по смисъла на ЗМСП с „Пътища и мостове –
ПРО“ ООД и „Пътища и пътни съоръжения“ АД. Установено било, че сумарно данните
на бенефициента по договора и свързаните с него дружества за две предходни и
последователни години потвърждават статута на „голямо предприятие“. Сочи, че
фактическите и правни основания, въз основа на които е направено това
заключение, са изложени в мотивите на оспорения административен акт, поради
което е осъществен фактическия състав за
едностранно прекратяване на административния договор. Излага, че са налице и
предпоставките по чл.39 ал.5 от ЗУСЕСИФ – необходимост от предотвратяване или
отстраняване на тежки последици за обществения интерес. Сочи, че предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на изискванията представлява
нарушение на чл.4 ал.1 от ЗУСЕСИФ. Разходването на средства от ЕСИФ, с които не
се постигат целите на програмите по чл.3 ал.2 от ЗУСЕСИФ, води до тежки
последици за обществения интерес, тъй като рефлектира негативно върху основни
принципи. Настоява съдът да остави без разглеждане жалбата като недопустима, а
в условията на евентуалност – да я отхвърли като неоснователна.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На
осн.чл.26 ал.1 от ЗУСЕСИФ със своя Заповед №РД-16-562 от 10.07.2020 г. (https://opic.bg/uploads/2020/07/bg16rfop002-2077-podkrepa-za-sredni-predpriyatiya-za-preodolyavane-na-ikonomicheskite-posledstviya-ot-pandemiyata-covid-19-1.pdf), РУО на ОПИК 2014-2020г. е одобрил
пакет от документи за провеждане на процедура за подбор на проекти
BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по Приоритетна ос 2 „Предприемачество
и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.2. „Капацитет за
растеж на МСП“ на ОПИК, вкл. Условия за кандидатстване, Условия за изпълнение
на процедурата на подбор на проекти BG16RFOP002-2.077, както и обява за открИ.е
на процедурата. Условията и пълният пакет с документи за участие са публикувани
и обществено достъпни в изпълнение на изискването на чл.26 ал.6 от ЗУСЕСИФ. В
случая РУО на ОПИК е приел опростени правила за предоставяне на БФП, съобразно
разпоредбата на чл.21 ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., според която управляващите органи на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове имат право да отпускат безвъзмездна
финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за
набиране на предложения.
Съгласно
т. 11.1.3 от одобрените Условия за кандидатстване (л.5 от преписката),
допустими по процедурата за подбор на проекти са само кандидати, които
отговарят на изискванията за средно предприятие съгласно ЗМСП и препоръка на Комисията
от 06.05.2003г. относно определението за микро, малки и средни предприятия (OB
L 124, 20.05.2003г.). Кандидатите са длъжни да удостоверят, че попадат в
категорията средно предприятие като попълнят и представят към проектните
предложения Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП, а преди сключване на административния договор за
предоставяне на БФП (безвъзмездна финансова помощ) УО на ОПИК ще извърши
проверка относно категорията предприятие на одобрените проекти. В т.21 от Условията
е посочено, че проектните предложения ще се оценяват на два последователни
етапа – Оценка на административното съответствие и допустимостта, и Техническа
и финансова оценка. Съгласно т.27.1 от Условията, при одобрен от РУО оценителен
доклад и преди окончателно предоставяне на БФП, предмет на проверка ще бъде и
декларираната категория предприятие, като за целта с нарочна покана до
кандидатите ще бъдат изисквани относими документи, измежду които и: справка за
обобщените параметри на предприятието, изготвена на база данните от последните
две приключили финансови години; документи, отразяващи разпределението на
капитала за периода, за който се подава Декларацията по чл.3 и чл.4 от ЗМСП (дружествен договор, книга за акционерите и устав,
справка за разпределението на капитала). Отбелязано е, че в случай, че
кандидатът е посочил наличието на свързани предприятия или предприятия –партньори,
за тях също следва да бъдат представени гореизброените документи. Вменено е и
задължение за представяне на консолидирани Отчет за приходите и разходите и
Счетоводен баланс в случай, че кандидатът съставя консолидиран финансов отчет,
или е включен в такъв на друго предприятие. В Условията е посочено също, че при
извършване на последващата проверка УО ще ползва и служебно достъпната му
информация за част от изисканите документи. Крайният срок за подаване на
проектни предложения е определен до 16:30 ч на 24.08.2020г.
Жалбоподателят
„Пътища и мостове“ ЕООД е подал проектно предложение с референтен
№BG16RFOP002-2.077-0318, като е заявил БФП в размер на 150 000.00 лв. В
представената декларация от 13.07.2020г. за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП (л.27 от преписката) е посочено, че кандидатът е със
статус на средно предприятие, като са посочени и относимите по чл.3 от ЗМСП параметри за финансовата 2019г.; посочено е също, че
дружеството се явява свързано предприятие по см.чл.4 от ЗМСП.
На
14.01.2021г. между Министерство на икономиката, Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“, Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020, представлявано от ръководителя на
Управляващия орган на ОПИК, от една страна, и „Пътища и мостове“ ЕООД –
бенефициент по договора от друга, на осн.чл.37 ал.3 от ЗУСЕСИФ в съответствие с
чл.21 ал.1 т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с постъпило проектно предложение в ИСУН,
е сключен Административен договор (л.23-25 от преписката) за предоставяне на БФП
по ОПИК 2014 – 2020, процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“. Прието е, че проектът е в
съответствие с изискванията на „Временна рамка за мерки за държавна помощ в
подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID – 19“
от 19.03.2020г., и въз
основа на него на бенефициента ще бъде предоставена БФП съгласно условията на
договора и приложенията към него, за които бенефициента е декларирал, че
познава и приема. Договорено е, че бенефициентът приема отпусната БФП, като се
задължава да изпълни всички произтичащи от договора задължения. Според
предвиждането на чл.3.8.6 от договора в случай, че при извършена проверка УО
установи, че за да получи безвъзмездна финансова помощ бенефициентът е представил
декларация, чието съдържание не се потвърждава от съответните подкрепящи
документи, получената БФП подлежи на възстановяване от бенефициента по реда на
чл.5.2 от договора.
С
решение №21/04.01.2021г по адм.д.№2428/2020г ВАС-София, VІІ отд., е оставил в
сила решение на АССГ, с което е потвърдена определената в процедура по чл.70
ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ финансова корекция на „Пътища и мостове“ ЕООД в размер на
100% върху получената БФП. В мотивите на решението си ВАС е изложил, че продуктите
и услугите, които двете дружества „Пътища и мостове – ПРО“ ООД и „Пътища и
мостове“ ЕООД извършват, са взаимнозаменяеми както по отношение на търсенето,
така и на предлагането. Тези дейности са достатъчно сходни по предназначение и
условия на предлагане, поради което потребителите могат да имат алтернативен
избор между тях, без това да влияе на степента на задоволяване на потребностите
им. Установено е, че двете дружества действат на един и същ продуктов пазар –
пазара на услуги за строителни работи, свързани с пътна инфраструктура, и
производство на материали за тази услуга. Двете дружества действат и на един и
същ географски пазар – Централна северна и Североизточна България, както и на
един и същ съответен пазар съобразно периода и извършваната от тях дейност. Прието
е, че „Пътища и пътни съоръжения“ АД, с оглед на доказателствата по делото,
действа на вертикално свързан пазар, тъй като неговата единствена дейност е
отдаване под наем на „Пътища и мостове“ ЕООД на строителна техника, т.е. той
осигурява ресурсно (материално-технически) дейността му. Това, с оглед на
даденото в член 3, параграф 3, алинея 4 от Приложение І, съответно член 3,
параграф 3, алинея 4 от Препоръка 2003/361 пояснение за съседен пазар значи, че
„Пътища и пътни съоръжения“ АД действа на съседен пазар.
По-нататък
въз основа на доказателствата по делото ВАС е приел, че между „Пътища и
мостове“ ООД, „Пътища и мостове – ПРО“ ЕООД и „Пътища и пътни съоръжения“ АД е
налице свързаност, осъществена чрез физически лица. Р.К. е управител на „Пътища
и мостове – Про“ ООД, И. К. от 20.07.2012 г. е член на съвета на директорите на
„Пътища и пътни съоръжения“ АД заедно и единствено с баща си – Р.К., и брат си
– Т. К., т.е. юридическите връзки между тях обективно позволяват да се направи
извод за тяхната свързаност. От годишните доклади за дейността на трите
дружества са видни също осъществените сделки помежду им, т.е. съществуващите
икономически отношения помежду им, при което съществуващите структурни връзки
между трите предприятия – „Пътища и мостове- ПРО“ ООД, „Пътища и мостове“ ООД и
„Пътища и пътни съоръжения“ АД по отношение на дяловите и акционерни участия и
правата на глас и упражняване на управленските функции от едни и същи лица,
изключва възможността те да бъдат разглеждани като икономически независими за
целите на държавната помощ. Съдът, отчитайки горните обстоятелства е приел, че
роднинските отношения, в които се намират Р.К. и И. К., очевидно „изглеждат от
естество да позволят тези лица да съгласуват поведението си, с цел да
упражняват влияние върху търговските решения на разглежданите предприятия,
което изключва възможността последните да се считат за икономически независими
едно от друго“ (решение от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C-110/13, EU:C:214:114,
т. 35 и 37; същото в определение от 11 май 2017 г., Bericap, C-53/17,
EU:C:2017:370, т. 17). Направен е извод, че за целите на предоставянето на
държавна помощ те „съставляват едно-единствено икономическо образование,
посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица,
дори те формално да не поддържат някое от взаимоотношенията, посочени в
параграф 3, първа алинея на това приложение.
В
обжалваното понастоящем Решение изх.№26-П-184/19.07.2021г. на УО за прекратяване
на административния договор за БФП е изложено, че във връзка с направените
изводи и констатации по горецитираното влязло в сила решение на ВАС, „Пътища и мостове“ ЕООД е недопустим за
финансиране по процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, тъй като
е голямо предприятие по смисъла на ЗМСП и Препоръка на Комисията от 6 май
2003г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия, т.е. не отговаря
на изискването по подточка 3 на т.11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“
от Условията за кандидатстване по процедурата за финансиране единствено на
кандидати от категорията средно предприятие. В хода на извършената от УО проверка
било установено, че към датата на подаване на проектното предложение
14.07.2020г, и към датата на сключване на Договора 14.01.2021г едноличен
собственик на „Пътища и мостове“ ЕООД с управител Р.И.К. е „Пътища и пътни
съоръжения“ АД, чийто капитал за същия период е разпределен в 91 075 бр.
акции с право на един глас, като 77 000 бр. или 84.55% от тях се
притежават от Р.К.; същият освен притежател на мажоритарния дял от акциите с
право на глас е и член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на
„Пътища и пътни съоръжения“ АД. За същия период кандидат по същата процедура с
подадено проектно предложение BG16RFOP002-2.077-0162 е „Пътища и мостове – ПРО“ ООД с
управител И. Росенов К., който е и единият съдружник с размер на дяловото
участие 76.04%, а другият е „Пътища и мостове“ ЕООД с размер на дяловото
участие 23.96%. Прието е, че въз основа на факта, че след като единият
съдружник притежава 76.04% от дяловете на дружеството, а другите дялове се
притежават от дружество – 100% собственост на баща му, е обосновано да се
приеме наличие на споразумение независимо от липсата на такова в писмен акт. Родствените
отношения между Р.К. и И. К. позволяват съгласувана и координирана позиция и
действия в търговската дейност на предприятията. Прието е, че „Пътища и пътни
съоръжения“ АД, „Пътища и мостове“ ЕООД, „Пътища и мостове – ПРО“ ООД и „Пътно
поддържане – Велико Търново“ ООД са едно икономическо образувание с решаваща
роля в него на Р.К., действащ съвместно с И. К.. След справка в Търговски
регистър УО е установил, че дружеството-жалбоподател е част от икономическа
група и притежава 50 % от капитала на две от дружествата, и 20 % от капитала в
други три дружества. Направен е извод, че продуктите и услугите, които двете
дружества „Пътища и мостове“ ЕООД и „Пътища и мостове – ПРО“ ООД извършват, са
взаимозаменяеми както по отношение на търсенето, така и на предлагането, като
извършват дейности, осъществявани чрез строителни работи на транспортна
инфраструктура, основно пътна. Тези дейности са достатъчно сходни по
предназначение, функционални характеристики и условия на предлагане, поради което потребителите могат да избират
алтернативно между тях, без това да влияе на степента на задоволяване на
потребностите им. Налице е и взаимозаменяемост на предлагането на услугите –
строителни работи, свързани с пътна инфраструктура, имат разходи за придобИ.е
на твърде сходни имоти, машини и съоръжения, което предопределя способността им
да отговарят на съответното търсене в краткосрочен план, без значителни
допълнителни разходи или рискове. При тези констатации УО е приел, че двете
дружества действат на един и същ продуктов пазар – пазара на услуги за
строителни работи, свързани с пътна инфраструктура, и производство на материали
за тази услуга, както и на един и същи географски пазар – територията на
Североизточна България, видно от декларираното от дружествата в подадените
проектни предложения по процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа на средни предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Прието е
също, че двете дружества действат и времево едновременно на един и същ
съответен пазар в процесния период 2018-2019г. Поради всичко гореизложено УО е
приел, че „Пътища и мостове“ ЕООД е свързано предприятие с „Пътища и мостове –
ПРО“ ООД и с всички предприятия от икономическата група на „Пътища и пътни
съоръжения“ АД на осн.чл.4 ал.8 вр.ал.5 т.4 от ЗМСП, и така съществуващите
структурни връзки между трите предприятия по отношение на дяловете и
акционерните участия и правата на глас от едни и същи лица, изключва
възможността те да бъдат разглеждани като икономически независими за целите на
държавната помощ (т.33 и т.34 от решение от 24.09.2020г по дело С-516/19).
Поради това за определяне на категорията на „Пътища и мостове“ ЕООД УО е
приложил разпоредбата на чл.4г ал.2 вр.чл.3 от ЗМСП, като към техните данни за
персонал, годишен оборот и/или стойност на активите е добавил в пълен размер
данните най-малко на другите две предприятия, между които съществуват доказани
отношения на свързаност. Така на база данни от Отчет за заети лица за 2018 г. и
2019 г. на „Пътища и мостове” ЕООД и консолидирани финансови отчети за 2018 г.
и 2019 г. на „Пътища и мостове – ПРО” ООД УО е установил, че сумарно данните на
двете дружества за две предходни и последователни години потвърждават статута
на „голямо предприятие“: за 2019 г. – персонал от 278 лица, годишен оборот
36 685 хил.лв. и стойност на активи 59 870 хил.лв.; за 2018 г. –
персонал от 260 лица, годишен оборот 30 932 хил.лв. и стойност на активи
53 739 хил.лв. Направен е извод, че съгл.чл.4 ал.8 вр.ал.5 т.4 от ЗМСП „Пътища
и мостове“ ЕООД няма качеството на независимо предприятие, и с оглед чл.4б и 4г
ал.6 от ЗМСП – предвид броя на заетите лица, оборота му и активите, съвместно
със свързаните предприятия, то представлява голямо предприятие, което не
отговаря на изискванията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Поради
това и на осн.чл.11 т.11.3 от Общите условия, с оспореното си решение УО е
прекратил договора за безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на правомощието
си по чл.39 ал.5 от ЗУСЕСИФ.
В
производството пред съда като писмени доказателства са представени и приети административната
преписка, Справка за предприятието „Пътища и мостове – ПРО“ ООД и за „Пътища и
мостове“ ЕООД за 2018 г. и 2019 г., 2020 г., Годишен доклад за дейността на
„Пътища и мостове – ПРО“ ООД, Годишен финансов отчет, Консолидиран финансов
отчет, Счетоводен баланс, и доказателства на електронен носител.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект, при наличие на
правен интерес и срещу подлежащ на оспорване пред съда ИАА за прекратяване на
административен договор по чл.19д ал.2 от АПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
На първо място следва да бъде отбелязано, че
оспореното Решение на УО за прекратяване е съобщено на дружеството-жалбоподател
по пощенски път, с известие за доставяне ИД PS 1040 08W2MF T на 21.07.2021 г. /л.50 от адм.преписка/, а жалбата е подадена с
куриерска пратка №1050447919471 на Еконт експрес на 04.08.2021 г. с
посочен адрес за получател – гр.София, ул.”Славянска” №8, ГД Европейски фондове
за конкурентоспособност/Министерство на икономиката (доказателства на л.72,
л.103 л.105 по делото). От куриерската
фирма „Еконт експрес“ са представени доказателства, че автомобилът, който е
превозвал пратката, е изгорял, поради което същата е унищожена, което е
наложило повторното изпращане на жалбата на по-късна дата. Изложеното
квалифицира възражението на ответната страна за просрочие на жалбата като
неоснователно.
Сключеният между страните договор от 14.01.2021г представлява
административен договор, чиято правна уредба се съдържа чл.19а и сл. от АПК и в
специалния ЗУСЕСИФ. Споровете във връзка с действителността, изпълнението,
изменението или прекратяването на административните договори са подчинени на
разпоредбите на дял ІІІ Обжалване на индивидуални адм. актове пред първа
инстанция, т. е. административният договор е приравнен на ИАА, и съдът следва
съблюдава изпълнението на императивните изисквания за действителност на същия,
съобразно чл. 146 и сл. от АПК. В тази насока съдът намира, че конкретният административен
договор е валиден и действащ административен акт, чиито клаузи определят
правата и задълженията на страните, условията по неговото изпълнение конкретно по
отношение на получателя на безвъзмездната финансова помощ, и основанията, въз
основа на които това правоотношение може да бъде изменяно.
Съобразно
предвиждането на чл.39 ал.5 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО може едностранно да
прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки
последици за обществения интерес. Обжалваното понастоящем Решение за прекратяване
административния договор от 14.01.2021 г., е издадено от компетентен административен
орган – и. д. Ръководител на УО на ОПИК, оправомощен със Заповед №
РД-16-685/17.05.2021 г. /л.52 от преписката/ на Министъра на икономиката. Решението
е издадено в изискуемата от закона писмена форма, и съдържа подробни
фактическите и правните основания за прекратяване на договора, което позволява провеждането
на съдебен контрол за законосъобразност.
На
следващо място съдът счита, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни
отменителни основания. Като неоснователно се преценява възражението на
жалбоподателите, че ръководителят на УО не е уведомил бенефициента за започване
на производството, с което бил нарушен чл.26 от АПК. УО е извършил служебна
проверка в Търговски регистър, Годишни финансови отчети, системата
Мониторстарт, от която е установил констатираните в оспореното уведомително
писмо предпоставки за прекратяване на административния договор. От страна на
бенефициента всички документи са били представени още при подаване на
заявлението му за участие по програмата, поради което не е съществувала
необходимост от изискване/представяне на допълнителни документи. Установената
от УО недопустимост на бенефициента да бъде отпусната безвъзмездна финансова
помощ е свързана с декларирани от него данни, които съществуват в различни
информационни източници, до които УО има достъп. В случая не става въпрос за проверка
за административно съответствие, тъй като представените от кандидата документи
са тези, посочени в т. 24 от Условията за кандидатстване, и сред тях няма
липсващи документи.
По отношение съответствието на акта
с материалния закон съдът намира следното:
Спорът
по делото е налице ли е нередовност, която е свързана с допустимостта, дори и
установена след сключване на административния договор. По-конкретно спорът между
страните е свързан с наличието на предпоставките на чл.11 т.11.3 от Общите
условия, т.е. декларирал ли е бенефициентът неверни или непълни данни с цел да
получи безвъзмездна финансова помощ, както и има ли „Пътища и мостове“ ЕООД качеството
„независимо предприятие“ с оглед чл.4б и чл.4г ал.6 от ЗМСП, отчитайки броя на
заетите лица, оборота му и активите му съвместно с тези на свързаните
предприятия, което го прави голямо предприятие.
Съгласно т. 11.1.3 от
одобрените условия за кандидатстване, допустими по
процедурата за подбор на проекти са само кандидати, които отговарят
на изискванията за средно предприятие съгласно
ЗМСП, за удостоверяването на което обстоятелство същите, при подаване
на проектните си предложения, попълват и представят Декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. С тази си декларация от 13.07.2020г /л.27 от преписката/
жалбоподателят е заявил, че е със статус на средно предприятие, като са
посочени и относимите по чл. 3 от ЗМСП параметри за финансовата 2019 г., и
обстоятелството, че дружеството се явява свързано предприятие по см. чл. 4 от ЗМСП.
Нормативната уредба,
регламентираща обществените отношения, свързани с провеждането на държавната
политика по насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия,
се съдържа в ЗМСП. Принципното разграничение на средни, малки и
микропредприятия е определено в разпоредбата на чл. 3 ЗМСП, като критериите,
определящи съответната категория, са свързани пряко със следните параметри на
предприятията - средносписъчен брой на персонала и годишен оборот и/или
стойност на активите, изразени в съответните стойностни величини. При
изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е
независимо, дали e предприятие - партньор по см. чл. 4 ал. 3, или е свързано
предприятие по см. чл.4 ал. 5 от Закона. Съгл. чл. 4б ал. 1 от ЗМСП данните по
чл. 3 се определят на базата на предходната финансова година, като според ал. 2
на текста ако в две последователни финансови години предприятието превиши или
слезе под границите по чл. 3, това се отразява на неговия статус. Именно поради
последното в Условията за кандидатстване УО изрично е посочил, че в подобен
случай може да изиска от кандидатите относими документи и за предходни години.
Съгл. чл. 4г ал. 1 от ЗМСП когато предприятието е независимо, данните по чл. 3
се определят на базата на годишния му финансов отчет, а съобразно чл. 4г ал. 2,
когато предприятието е предприятие - партньор по см. чл. 4 ал. 3, или е
свързано предприятие по см. чл. 4 ал. 5, данните по чл. 3 се определят на
базата на годишния му финансов отчет или консолидирания финансов отчет на
предприятието, или консолидираните финансови отчети, в които предприятието е
включено, т. е. към данните на предприятието се прибавят и данните на всяко
друго предприятие, което е пряко или косвено свързано с него.
Съгласно разпоредбата на
чл.4 ал.5 от ЗМСП свързани предприятия са предприятията, между които съществува
някое от следните отношения - едното предприятие притежава повече от половината
от броя на гласовете в Общото събрание на другото предприятие; едното
предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от
членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото
предприятие; едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху
другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в
неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; предприятие, което
е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно
повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие
по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове. Според чл. 4 ал. 7 от ЗМСП
предприятията, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или
чрез лице по чл. 4 ал. 4 някое от отношенията по чл. 4 ал. 5, се смятат за
свързани предприятия.
След извършена служебна
справка в Търговски регистър се установява, че И. К. притежава 76.04 % от
дяловете на „Пътища и мостове – ПРО“ ООД, а другите дялове – 23.96 % се
притежават до 13.10.2021 г. /т.е. в относимия период/ от дружество – „Пътища и
мостове“ ЕООД, на което управител
е Р.К., а мажоритарен собственик на капитала – 84.55 % е „Пътища и пътни
съоръжения“ АД чрез Р.К., който е и управител. Дружествата „Пътища и мостове“
ЕООД и „Пътища и мостове ПРО“ ООД се управляват и притежават от Р.К. и И. К.,
като може обосновано да се приеме, че в случай на споразумение с И. К., „Пътища
и мостове“ ЕООД би могло да упражнява контрол върху „Пътища и мостове – ПРО“
ООД. Съгласно Решение от 27 февруари 2014 г., НаТеFо, С-110/13, EU:C:214:114 на съда на Европейския съюз това споразумение
не е задължително да е намерило изричен израз или да е в писмена форма.
Наличието на родствени отношения между Р.К. и И. Колелив, позволяват
съгласуване и координиране на действията в търговските отношения на
дружествата. От установените фактически връзки на притежавани дялови участия на
едно дружество в капитала на друго се установява, че „Пътища и пътни съоръжения”
АД, „Пътища и мостове“ ЕООД, „Пътища и мостове – ПРО“ ООД са различни
юридически лица, но действащи като едно икономическо образувание с решаваща
роля в него на Р.К., действащ съвместно с И. К.. В потвърждение на извода за
свързаност на дружествата е факта, че от справка в Търговски регистър, трите
дружества са посочили адрес за кореспонденция с НАП – гр.Варна, район
„Приморски“, ***Посочването на един и същи адрес за кореспонденция с НАП може
да мотивира обосновано предположение, че дружествата се администрират и
обслужват от едни и същи служители, по един и същи начин.
Учредяването/регистрирането на дружествата на различни ФЛ - баща и син, както и
притежаването на дялов капитал на едно от дружествата от другото дружество, оборва
твърденията на жалбоподателите, че тези дружества извършват своята дейност
самостоятелно. Аргумент в тази насока не е и недоказаното твърдение, че всяко
от тях има собствен кръг от клиенти – предвид обективно съществуващата възможност
управителите Р.К. и синът му И. К. организационно да съгласуват своите действия
по управление и ръководство на дружествата, разпределението на клиентите им
между тях не доказва, че те действат самостоятелно. Напротив – безпротиворечивите
доказателства по делото обосновават правния извод на административния орган, че
дружествата са свързани. С най-висока доказателствена тежест в тази насока
съдът преценява факта, че в настоящото съдебно производство не бяха опровергани
нито притежаването на дялово участие на „Пътища и мостове“ АД в „Пътища и
мостове“ ЕООД и „Пътища и мостове – ПРО“ ООД, както и управлението на
дружествата от съответните лица.
Дружеството „Пътища и
мостове“ ЕООД със справка за предприятието за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. /л.34-42/,
е посочило, че основната икономическа дейност е строителство на автомагистрали,
пътища и самолетни писти. През различните години, процента на основната
икономическа дейност се променя от 83.2 % до 87.4 %.
Дружеството „Пътища и
мостове – ПРО“ ООД със справка за предприятието за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. /л.25-33/,
е посочило, че основната икономическа дейност е производство на изделия от
други неметални минерали, некласифицирани другаде. През различните години,
процента на основната икономическа дейност се променя от 60.4 % до 84.2 %. Производството на изделия от други неметални
минерални суровини е един от 34-те подотрасъла на преработващата
промишленост в Статистическата
класификация на икономическите дейности за Европейската общност. Секторът обхваща производството на материали и изделия от нерудни полезни
изкопаеми – стъкло, цимент, гипс, камък и други, и изделия от тях, както и керамика, включително порцелан и тухли. Обосновано може да се приеме, че суровините, които обработва/произвежда
„Пътища и мостове – ПРО” ООД представляват /част от/ продукт за строителство на
автомагистрали и пътища.
Прави впечатление, че
продуктите и услугите, които двете дружества – „Пътища и мостове – ПРО“ ООД и
„Пътища и мостове“ ЕООД извършват, са взаимозаменяеми, както по отношение на
търсенето, така и на предлагането, като първото дружество произвежда суровини и
материали за строеж на пътна инфраструктура, а второто я изгражда. Поради това
съдът преценява като доказателствено обвързан и обоснован извода на УО в
оспореното уведомително писмо, че двете дружества действат на един и същ
продуктов пазар – пазара на услуги за строителни работи, свързани с пътна
инфраструктура, и производство на материали за тази услуга.
За периода от 2018 г. до
2020 г. дружеството „Пътища и мостове – ПРО“ ООД е посочило в справка за
предприятието, че икономическата дейност е производство на изделия от други
неметални минерали, некласифицирани другаде, с Код по КИД – 23.99. Дружеството
„Пътища и мостове“ ЕООД в справка за предприятие за 2018 г. – 2020 г. е
посочило, че икономическата дейност е строителство на автомагистрали, пътища и
самолетни писти, с код по КИД – 42.11. За релевантния период двете дружества
самостоятелно извършват една и съща дейност по КИД, поради което основателно може да се приеме, че те действат
на вертикално свързани пазари по смисъла на §1, т.8 от ЗМСП, защото продуктите,
които произвежда „Пътища и мостове – ПРО“ ООД служат за дейността на „Пътища и
мостове“ ЕООД за строителство на автомагистрали и пътища.
Неоснователно се твърди от
жалбоподателя, че поради липса на вписване в Централния професионален регистър
на строителя /ЦПРС/, „Пътища и мостове – ПРО“ ООД не осъществява строителство
на транспортна /“основно пътна“/ инфраструктура. Жалбоподателят се позовава на
разпоредбата на чл.3 ал.2 от Закона за Камарата на строителите, според която
строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл.137, ал.1 от ЗУТ, или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в НКИД, позиция
„Строителство“, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на
строителя. Първо, неправилно се твърди със жалбата, че УО е мотивирал акта си,
като е посочил, че „Пътища и мостове – ПРО“ ООД осъществява строителство. В
оспореното си Решение УО подробно е описал установените в производството пред
него факти, като е посочил, че „приходите на „Пътища и мостове – ПРО“ ООД са от
производство на изделия от други неметални минерали, производство на строителни
продукти, строителство на пътища и пътни съоръжения, добив на трошен камък…“.
От описателната част и изложените мотиви на УО става ясно становището му, че двете
дружества извършват един цикъл от производство на строителни материали до
самото изграждане на автомагистрали, но дейността им е разграничена. Второ, в
представената Справка за предприятието за „Пътища и мостове – ПРО“ ООД е
посочено, че основната икономическа дейност е производство на изделия от други
неметални минерали, некласифицирани другаде, с посочен код по КИД 23.9.
Основната икономическа дейност на дружеството представлява производство на
строителни материали за строителство на пътища, автомагистрали и др. Поради
това за осъществяване на основната икономическа дейност на „Пътища и мостове –
ПРО“ ООД не е необходимо дружеството да бъде вписано в ЦПРС, както се твърди в
жалбата. Тази предпоставка следва да бъде изпълнена за жалбоподателя „Пътища и
мостове“ ЕООД, който в Справката за предприятието е посочил, че над 80 % от икономическата
му дейност е строителство на автомагистрали и пътища. В представената по делото
Справка за предприятието – „Пътища и мостове – ПРО“ ООД е посочен код по КИД –
2008 – 23.99, който е в раздел „С“ Производство на основни химични вещества“,
съответно не е сред позиция „F Строителство“ в Класификатора на икономическите дейности
– 2008, поради което не са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от Закон за
камарата на строителите.
Неоснователно с жалбата се
поддържа, че дружествата „Пътища и мостове“ ЕООД и „Пътища и мостове – ПРО“ ООД
не осъществяват дейност на един и същи продуктов пазар по см. чл.4 ал.8 вр. §1
т.7 от ДР на ЗМСП, вр. §1 т.5 б.“а“ от ЗЗК. Видно от представените от
дружеството Справка за предприятието за „Пътища и мостове“ ЕООД и „Пътища и
мостове – ПРО“ ООД, първото е посочило, че извършва дейността си на територията
на Област Варна, гр.Варна, докато второто е посочило, че извършва дейността си
на територията на Община Провадия. Географският пазар на двете дружества е
територията на Североизточна България, видно от подаденото проектно предложение
на „Пътища и мостове“ ЕООД и справка от Търговски регистър за „Пътища и мостове
– ПРО“ ООД. През годините, видно от справка в Търговски регистър, двете
дружества са сменяли своите седалище и адрес на управление, но тази смяна е в
рамките на гр.Варна или гр.Провадия, област Варна, като адреса за
кореспонденция с НАП си остава същия. Промяната на седалището и адрес на
управление от гр.Варна или гр.Провадия, както и различни адреси във всеки град,
не променя извода, че дружествата извършват своята дейност на територията на
Североизточна България. Предвид спецификата на дейността и мащабите, която
извършват – производство на материали за пътища, автомагистрали и строителство
на автомагистрали, пътища, то регистрацията на дружествата в различни градове
не променя извода, че географският пазар на действие е територията на
Североизточна България. Именно поради това фактът, че седалището и адреса на
управление на „Пътища и мостове – ПРО“ ООД е в гр.Провадия, а на жалбоподателя
до 15.06.2020 г. е бил в гр.Варна, не променя горните изводи.
Пред УО на ОПИК,
жалбоподателят е подал Справка за 2018 г. /л.118-121/ за обобщените параметри
на предприятието, като е посочен средносписъчен брой на персонала 240, годишен
оборот от 23 066 хил.лв., стойност на активите
41 107 хил.лв. За 2019 г./л.114-117/ от представената Справка се
установява, че дружеството е посочило средносписъчен брой на персонала 251,
годишен оборот 27 311 хил. лв., стойност на активите 47 379 хил.лв. От
представения по делото Годишен доклад за дейността на „Пътища и мостове – ПРО“
ООД за 2018 г. /л.43-49/ се установява, че дружеството има персонал от 20 лица,
годишен оборот в размер на 7 866 хил.лв. и стойност на активи 12 632
хил.лв., и за 2019 г. има персонал от 27 лица /л.50-56/. С оспореното си решение
за прекратяване на административния договор ръководителят на УО е възприел
данните, декларирани от бенефициента, както са посочени в Справка за обобщените
параметри на „Пътища и мостове“ ЕООД и Годишния доклад за дейността на „Пътища
и мостове – ПРО“ ООД. Установявайки, че дружеството „Пътища и мостове“ ЕООД е
свързано с „Пътища и мостове – ПРО“ ООД, Управляващия орган е изчислил сумарно
данните за две предходни и последователни години, установявайки, че за 2019 г.
персонала на двете дружества е 278 лица, годишен оборот 36 685 хил.лв. и
стойност на активи 59 870 хил.лв.; за 2018 г. персонал от 260 лица,
годишен оборот 30 932 хил.лв. и стойност на активи 53 739 хил.лв.
Предвид тези данни и в съответствие с чл.4г ал.6 от ЗМСП, обосновано е достигнат
извод, че дружеството има статут на „голямо предприятие“. Съгласно чл.11 т.11.3
от Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
допустими са само кандидати, които отговарят на изискванията за средно
предприятие съгласно ЗМСП и Препоръка на комисията от 6 май 2003 г. относно
определението за микро-, малки и средни предприятия.
Според разпоредбата на
чл.3 ал.1 от ЗМСП категорията средни предприятия включва предприятията, които
имат средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души, и годишен оборот,
който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не
превишава 84 000 000 лв. От представените по делото доказателства и предвид факта,
че „Пътища и мостове“ ЕООД е свързано предприятие с „Пътища и мостове – ПРО“
ООД, безспорно се установява, че средносписъчния брой на персонала на двете
дружества за две последователни години е над 250 души, което е една от двете
процесуални предпоставки за допустимост и участие в програмата и получаване на
безвъзмездна финансова помощ. Годишният оборот на двете дружества, както и
стойността на активите им е до размера, посочен в чл.3 ал.1 от ЗМСП. Предвид
изискването от законодателя двете предпоставки по т.1 и т.2 да са налице
кумулативно, то липсата само на една от тях, води до извод, че дружеството не
попада в категорията средно предприятие.
Вярно е твърдението на
жалбоподателя, че оспореният ИАА е съобразен с решението по адм.д.№2428/2020 г.
на ВАС – София. То обаче касае предходен период в миналото, докато
ръководителят на УО е събрал и съобразил актуална към периода на кандидатстване
информация, анализирал е отношенията между дружествата към релевантния момент и
въз основа на този анализ е установил наличието на предпоставки за
недопустимост за участие в проекта „Подкрепа за средни предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19”. В опровержение на твърденията в жалбата, че УО е обосновал своите мотиви
единствено на решението на ВАС – София е фактът, че същият приема данните –
финансовите отчети през системата Мониторстат за „Пътища и мостове – ПРО” ООД,
и доказателствата, представени от жалбоподателя чрез модул „Комуникация” на
ИСУН 2020. Съобразени са също и Отчет за заетите лица за 2018 г., 2019 г. на
Пътища и мостове – ПРО” ООД и консолидирани финансови отчети за 2018 г. и 2019
г. на „Пътища и пътни съоръжения” АД. УО е достигнал своите изводи след анализ
на цитираните данни. Предвид
задълбоченият анализ на фактическата обстановка, проверка в системата ИСУН,
Мониторстат, и други доказателства, УО е издирил максимално всички факти и
обстоятелства по реда на АПК, поради което не е нарушен чл.7 от АПК. Не на
последно място – самият жалбоподател не конкретизира кои факти и обстоятелства
не са били изследвани или какви доказателства не са били събрани, което
препятства възможността да се извърши такава проверка от съда.
С Решението си за
прекратяване на административен договор № BG16FOP002-2. 077-0318-C01 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“, предвид несъответствието на изискванията за категория
средно предприятие съгласно ЗМСП и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г.
относно определението за микро-, малки и средни предприятия /ОВ L 124 20.05.2003 г., стр.36/, административният орган законосъобразно е приложил т.11.1 от
„Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване по
процедурата.
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на Съображение 12 на Препоръка на Комисията от 6 май
2003 г. относно определението за микро, малки и средни предприятия. Текста на
Съображение 12 от Препоръката гласи, че в подходящи случаи следва да се вземат
предвид и отношенията между предприятия, които преминават през физически лица,
с оглед да се гарантира, че само онези предприятия, които наистина се нуждаят
от предимствата, натрупани за МСП от различните правила или мерки в тяхна
полза, действително полза от тях. За да се ограничи изследването на тези
ситуации до строгия минимум, отчитането на тези взаимоотношения е ограничено до
съответния пазар или до съседни пазари - като се има предвид, когато е
необходимо, определението на Комисията за „съответните пазари“ в Известие на
Комисията относно определянето на съответния пазар за целите на правото на
Общността в областта на конкуренцията. В конкретния случай УО е съобразил
отношенията между предприятията, делът на притежавания мажоритарен дял,
родствената връзка между Р. и И. Колелиеви. Съобразени и анализирани са
фактите, че Р. К. е мажоритарен собственик на капитала на „Пътища и пътни
съоръжения“ АД, както и е управител на същото, а дружеството е едноличен
собственик на капитала на „Пътища и мостове“ ЕООД, с управител Р.К.. Отчетен е
факта, че до 13.10.2021 г. „Пътища и мостове“ ЕООД притежава 23.96 % от
капитала на „Пътища и мостове – ПРО“ ООД. Направен е обоснован извод, че правно-организационно
функционират три юридически лица, а реално същите се притежават, управляват и
ръководят от две физически лица, баща и син – Р. и И. Колелиеви. В случая,
жалбоподателя може да има нужда от получаване на безвъзмедна финансова помощ по
ОП „Иновации и конкурентоспособност“ за преодоляване на последствията от
пандемията COVID-19, но не са налице останалите предпоставки за допускане до участие и
предоставяне на тази помощ.
Съдът намира, че
законосъобразно и обосновано ръководителят на УО е прекратил едностранно
административния договор въз основа на установяването, че бенефициентът не
отговаря на условията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Като е
прекратил административния договор, ръководителят на УО е предотвратил тежки
последици за обществото, изразяващи се в неправомерно участие и получаване на
безвъзмедна финансова помощ. Обществения интерес е защитен, тъй като средствата
няма да бъдат предоставени на бенефициент, който не отговаря на условията за
получаването на същите, съответно – те ще бъдат пренасочени към бенефициент,
който отговаря на условията за кандидатстване.
С оглед изхода на спора,
претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна, а тази на ответната страна следва да бъде уважена чрез
присъждане на своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждание на осн.чл. 143
ал. 4 и чл.144 от АПК вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, сравнително неголемия обем на доказателствата и
продължителността на производството, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение над минималния размер, като предвид възражението на
жалбоподателя в тази насока, то следва да бъде определено в размер на 100 лева
съгл. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Пътища и мостове“ ЕООД –
гр.Провадия, обл.Варна, ЕИК
*********, представлявано от управителя Р.И.К., против Решение изх.№26.П.184
от 19.07.2021г на Заместник-министъра на икономиката
и Ръководител на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 /ОПИК/, с което на
осн.чл.11, т.11.3, б.“г“ от Общите условия към финансираните по Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 административни договори
за безвъзмездна финансова помощ, и чл.39, ал.5
от ЗУСЕСИФ вр. чл.19д, ал.2 от АПК едностранно
е прекратен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.077-0318-СО1, сключен
между страните на 14.01.2021 г.
ОСЪЖДА
„Пътища и мостове“ ЕООД – гр.Провадия, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.И.К., да
заплати на Министерство на икономиката юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: