№ 435
гр. Благоевград, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500707 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Т. К.
П., ЕГН **********, чрез адв. Й.С., срещу решение № 93686/ 22.04.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 2002/ 2020 г. на Pайонен съд –
Благоевград, с което съдът е отхвърли иска.
Навежда се, че в решението неправилно съдът е приел, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов изпълнителен способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист, както и че новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело.
Навежда се, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя
бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от
време, надвишаващ две години. Изтичането на този срок води само до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до
1
погасяване на материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по
силата на закона (вж, ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС и цитираното по-долу ТР),
а с постановлението си СИ само констатира настъпилото прекратяване, като
издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК,
е необходимо не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се
приложат някои от последиците му – така чл. 433, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че
настъпилото прекратяване на изпълнителното производство има за последица
недопустимост на следващи изпълнителни действия. По силата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по -
нататъшната съдба на тези действия. Сочи се, че в т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Навежда се, че погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Съгласно разясненията в това задължително
за съда ТР, след образуването на изпълнително дело, при висящност на
изпълнителния процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР
ППВС № 3/1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, вече е изгубило сила. Прави се довод, че от движението на
изпълнителното производство, двугодишният срок, представляващ санкция за
бездействието на взискателя да придвижи производството по изпълнението
по отношение на ищеца, откогато следва да се отчита бездействието на
взискателя, за да е релевантно за прекратяване на изпълнението, като в случая
това е 28.12.2011 г., когато са наложени запори върху ТВ. Поддържа се, че две
години след тази дата не е поискано и извършено изпълнително действие
срещу длъжниците, като се прави довод, че с изтичането на тези две години
изпълнителното производство по отношение на тях следва да се счита
прекратено.
Изпълнително действие, извършено след като изпълнителното
производство вече е било прекратено по силата на закона, не може да има за
правна последица прекъсване на давността, тъй като е недопустимо да се
извършват изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело.
Действително няма пречка след прекратяването на изпълнителното
производство взискателят да предприеме събиране на вземането си по
изпълнителния лист чрез образуване на ново изпълнително производство,
доколкото, както се посочи, изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не
и до погасяване на материалното право на взискателя. С предприетите след
това действия не е осъществено валидно прекъсване на давността за
вземането спрямо ищците, доколкото такава правна последица не може да
възникне от искането за налагане на запор от 14.01.2014г,, направено в
2
рамките на вече прекратено спрямо тях изпълнение – сочи се ршение № 10200
от 01,03.2021 г. по в.г.д. № 1259/2020 г. на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия. Поддържа се, че макар да липсва изрично постановление
на съдебния изпълнител, което да прогласи настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство по делото по силата на закона, извършените
след тази дата изпълнителни действия са извършени при прекратено
процесуално правоотношение, поради което не са валидно извършени, и не са
могли да породят правни последици.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 93686/
22.04.2021 г., постановено по гражданско дело № 2002/ 2020 г. на Pайонен съд
– Благоевград, с което съдът е отхвърли иска, като иска бъде уважен.
Претендира сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по молба от Т. К. П., ЕГН
**********, против „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район Л., бул. „П. В.“ № *, Б. Ц. Л.*, ет. *, представлявано от Я. Й. О., Б.
Р., Т. Я с петитум признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 1065,67 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски
паричен кредит с номер *, сключен на 16.03.2009 г., сумата от 317,58 лв.,
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2010 г. до 15.11.2011 г., сумата от
291,48 лв., мораторна лихва за периода от 14.05.2010 г. до 08.02.2013 г.,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 18.02.2013 г. до окончателното изплащане на дължимото, както
и сумите от 33,49 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на 20.02.2013 г. от Районен съд-
3
Благоевград, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с №
1456/20.02.2013 г. по ч.гр.д. № 425/2013 г., с която е разпоредено длъжникът
Т. К. П. да заплати на кредитора Б... Е. следните суми: сумата от 1 065,67 лева
главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски паричен кредит с номер *, сключен на 16 март 2009 г.; сумата
от 317,58 лева - възнаградителна лихва за периода от 15 април 2010 г. до 15
ноември 2011 г.; сумата от 291,48 лева - мораторна лихва за периода от 14
май 2010 г. до 08 февруари 2013 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2013 г. до окончателното
изплащане на дължимото, както и сумите от сумата от 33,49 лева- заплатена
държавна такса и сумата от 100,00 лева - адвокатско възнаграждение. Сочи
се, че на 29.03.2013 г. е издаден и изпълнителен лист в полза на кредитора Б...
Е. за посочените по-горе суми.
Твърди се, че на 10.01.2014 г. по молба на кредитора Б... Е., с вх. №
00334/10.01.2014 г. и въз основа на изпълнителния лист е образувано срещу
ищеца изпълнително дело № 206/2014 г. от ЧСИ В. Т., peг. № 795, район на
действие - ОС -Благоевград. С молбата взискателят Б... Е. е възложил на ЧСИ
В. Т. правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Пояснява се, че с Уведомление от
24.03.2014 г. на ЧСИ В. Т., получено от ищцата на 29.04.2014 г., последната е
уведомена за издадения изпълнителен лист, както и е поканена да изплати
задължението си.
Ищцата твърди, че на 24.03.2014 г. е изпратено запорно съобщение с
изх. № 8239/24.03.2014 г. до „Н. Б.“ Е., гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. Ш.“ №
*, в качеството му на трето задължено лице, за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение, връчено на 23.04.2014 г. Разяснява се, че
изпълнително действие - налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата, не е извършено.
Твърди се, че от датата на получаване на запорното съобщение от „Н.
Б.“ – 23.04.2014 г., друг изпълнителен способ за събиране на вземанията на
взискателя не е искан и не е предприеман, не са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността. Сочи се, че в продължение на 2
години, считано от 23.04.2014 г. до 23.04.2016 г., взискателят не е поискал
извършване на изпълнително действие, поради което е настъпила перемпция
и изпълнително производство се прекратява по силата на закона- чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, с оглед на което съдебният изпълнител е следвало да перемира
делото, като прекратяването е настъпило по силата на закона, считано от
23.04.2016 г. Изтъква се, че независимо, че съдебния изпълнител не е издал
нарочен акт за прекратяване на изпълнителното дело на 23.04.2016 г., както и
ищцата не е подала нарочна молба, факта на прекратяване е настъпил по
право. Сочи се, че в последствие с Разпореждане № 20866/03.09.2019 г. по
изпълнително дело № 206/2014 г., ЧСИ конституира „К...“ Е., като взискател
4
по образуваното срещу ищцата изп. дело № 206/2014 г., в качеството му на
цесионер по договор за цесия, сключен с Б...., клон Б.. Твръди се, че със
запорно съобщение изх. № 20926/03.09.2019 г. до В... А. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищцата. От своя страна В... уведомило ЧСИ, че
няма трудови правоотношения с ищцата. На 03.09.2019 г. до „Б...“ Е., гр. С. е
изпратено запорно съобщение от ЧСИ, изх. № 20927/ 03.09.2019 г., с което е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Сочи се, че
работодателят уведомил ЧСИ, че след приспадане на данъци и задължителни
осигурителни вноски, трудовото възнаграждение на ищцата е в размер на
484,09 лева.
Твърди се, че на 28.09.2019 г. (събота) чрез К. П. - син, на ищцата били
връчени две уведомления: уведомление с изх. № 20867/03.09.2019 г. и
уведомление с изх. № 20873/03.09.2019 г., и двете по изп. дело № 206/2014 г.
по описа на ЧСИ В. Т.. С уведомление изх. № 20867/03.09.2019 г. ищцата била
уведомена за прехвърляне на вземанията. С уведомление с изх. №
20873/03.09.2019 г. ищцата била уведомена за: прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на взискателя Б... Е.; заличаване
Б... Е., като страна по изпълнителното дело; конституиране на „К...“ Е. като
взискател.
Ищeцът твърди, че с молба вх. № 22110 от 07.10.2019 г. е отправила
искане ЧСИ да констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело 206/ 2014 г. по описа на
ЧСИ В. Т. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и вдигане на всички
запори и възбрани. Сочи се, че с Постановление изх. № 26930/22.10.2019 г. е
постановено прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително
дело 206/2014 г., на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК от дата 23.04.2016
г.Ищцата твърди, че на 11.08.2020 г. й е връчено съобщение по
новообразувано изпълнително дело № 43/2020 г. с изх. № 7634/20.03.2020 г.
на ЧСИ В. Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 425/2013
г. от РС- Благоевград, като на гърба на изпълнителния лист ЧСИ посочил, че
изп. дело № 206/2014 г., образувано на 10.01.2014 г., е прекратено на
15.01.2020 г. и посочено основание - изтегляне на изпълнителен лист. На
същата дата 11.08.2020 г. на ищцата били връчени и съобщение за наличие на
данъчни задължения, уведомление за извършена цесия.
Ищецът твърди, че при образуване на изпълнителното производство по
новото изп. дело № 43/2020 г., е изтекъл срок над пет години от датата на
прекъсване на давността, поради което вземането е погасено по давност.
По подробно изложени правни съображения се прави искане за
уважаване не предявените искове.
В отговора на исковата молба от ответника е изложено становище за
допустимост на предявените искове, а по същество – за неоснователност.
5
Твърди се, че на 16.03.2009 г. между „Б... Е. (предишно наименование
„Д...“ А.), с универсален правоприемник „Б...“, клон Б., в качеството му на
кредитор, от една страна и Т. К. П., в качеството й на кредитополучател, от
друга, е подписан Договор за кредит № *. Поради неизпълнение на
възникналите договорни задължения от страна на Т. К. П., кредиторът се е
снабдил със Заповед за изпълнение от 1456/20.02.2013 г. по описа на Районен
съд - Благоевград, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен
лист от 29.03.2013 г. Сочи се, че по молба на „Б... Е., на 10.01.2014 г. е
образувано изп. дело № 206/2014 г. по описа на ЧСИ В. Т., с peг. № 795 към
КЧСИ и е приведен в изпълнение изпълнителен лист от 29.03.2013 г.
Пояснява се, че по време на образуваното на 10.01.2014 г. изпълнително
производство по изпълнително дело № 206/2014 г. по описа на ЧСИ В. Т., са
били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност. Във връзка с образуваното дело на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение. На 24.03.2014 г. по делото е
било изпратено и запорно съобщение до работодателя „Н. Б.“ Е., получено на
23.04.2014 г. На 26.08.2016 г. била депозирана молба за конституиране на нов
взискател от „К...“ Е., което действие също прекъсвало течащата относно
вземането погасителна давност. В резултат на депозирана през март 2019 г.
молба от Кредит Инкасо, с която се прави искане за извършване на справка в
ТД на НАП за регистрирани трудови договори на името на длъжника, на
03.09.2019 г. били изпратени запорни съобщения до работодателите на
длъжника - В... - Б. А. и Б... Е.. Сочи се, че въз основа на процесния
изпълнителен лист, на 20.01.2020 г. било образувано изп. дело № 43/2020 г. по
описа на ЧСИ В. Т.. В молбата си взискателят поискал насрочването на опис
на движими вещи, собственост на длъжника, както и извършването на
справки за имущественото му състояние, като се наложат и запори. Според
ответника с това действие отново бил прекъснат погасителния давностен
срок. На 20.03.2020 г. били изпратени запорни съобщения до А... А., О... А.,
П... А. и Ц... А., което още веднъж прекъснало погасителната давност.
Твърди се, че на 22.04.2016 г. между „Б... Е. в качеството му на цедент и
„К...“ Е., ЕИК *, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия,
по силата на който „Б... Е. прехвърлило вземанията си по сключения с Т. К. П.
Договор за кредит № * на „К...“ Е.. С пълномощно, предишният кредитор
„Б...“ упълномощил „К...“ Е. да уведоми от името на „Б... Е. всички длъжници
по вземания на „Б... Е., които са цедирани съгласно сключения Договор за
цесия от 22.04.2016 г. „Б... Е., чрез пълномощника си „К...“ Е., е изпратил
уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Т. К. П.
на посочения и в депозираната искова молба от длъжника адрес, а именно: гр.
Б., ул. З. № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Изпратеното уведомление не е получено
от Т. К. П. и се е върнало с отметка „непотърсен“, което е удостоверено с
обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски
оператор „М...“ О..
6
По подробно изложени правни съображения е направено искане за
отхвърляне на предявения иск.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
По молба вх. № 00334/ 10.01.2014 г. по описа на ЧСИ В. Т. от Б... Е., със
седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район М., кв. М. *, Б...,
сгр. *, ЕИК *, представлявано от М. Ф. – изпълнителен директор, чрез юриск.
З. Г. е образувано изп. д. № 206/2014 г. по описа на ЧСИ В. Т. със страни:
взискател Б... Е. и длъжник ищеца Т. К. П.. Изпълнителното производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 425/2013 г.
по описа на РС- Благоевград в полза на Б... Е. срещу длъжника Т. К. П. за
следните суми: сумата от 1 065,67 (хиляда шестдесет и пет лева и шестдесет
и седем стотинки) лева - главница, представляваща неизпълнено задължение
по Договор за потребителски паричен кредит с номер *, сключен на 16 март
2009 г.; сумата от 317,58 (триста и седемнадесет лева и петдесет и осем
стотинки) лева - възнаградителна лихва за периода от 15 април 2010 г. до 15
ноември 2011 г.; сумата от 291,48 (двеста деветдесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки) лева - мораторна лихва за периода от 14 май
2010 г. до 08 февруари 2013 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2013 г. до окончателното изплащане на
дължимото, както и сумата от 33,49 (тридесет и три лева и четиридесет и
девет стотинки ) лева- заплатена държавна такса и сумата от 100,00 (сто) лева
- адвокатско възнаграждение. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ
всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. С протокол от 03.02.2014 г. ЧСИ на
основание чл. 426 и сл. ГПК е образувал изпълнително дело.
Видно от материалите от изп. д. № 206/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Т.,
на 29.04.2014 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. По
изпълнителното дело по искане на взискателя ЧСИ е извършил проучване на
имущественото състояние на длъжника.
Със запорно съобщение изх. № 8239/24.03.2014 г., връчено на
23.04.2014 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца Т.П.
при работодател „Н. Б.“ Е., ЕИК *, с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. Ш.“ № *.
С молба за конституиране на нов взискател вх. № 18958/26.08.2016 г. по
описа на ЧСИ В. Т., ответното дружество „К...“ Е. е отправило искане за
конституиране като взискател по изп. дело № 206/2014 г. по описа на ЧСИ на
основание чл. 429 ГПК, в качеството му на цесионер на Б... Е.. На основание
чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил извършването на всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Към молбата са
приложени: Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г.,
7
сключен между „К...“ Е. (купувач) и Б... Е. (продавач), Протокол № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., сключен
между „К...“ Е. (купувач) и Б... Е. (продавач), потвърждение за извършена
цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; пълномощно от цедента Б...
Е. за упълномощаване на „К...“ Е. с правото да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземането; удостоверение от Агенция по
вписванията. Към молбата е приложено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, адресирано до ищеца Т. К. П. и известие за
доставяне, върнато с отбелязване „непотърсен“.
С молба вх. № 07312/27.03.2019 г. по описа на ЧСИ, „К...“ Е. е поискало
извършването на справки за длъжника относно наличие на трудово
правоотношение, декларирано движимо /недвижимо имущество и/или
банкови сметки, като при наличието на такива е поискано предприемане на
съответните изпълнителни действия.
С Разпореждане от 03.09.2019 г. във връзка с молба вх. №
18958/26.08.2016 г., ЧСИ е конституирал ответното дружество „К...“ Е. като
взискател по изп.дело № 20147950400206 в качеството на цесионер по
договор за цесия, сключен с Б..., клон Б..
Със запорно съобщение изх. № 20926/03.09.2019 г., връчено на
13.09.2019 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца Т.П.
при работодател „В...“ А., ЕИК *, с адрес: с. З.... С писмо вх. №
21075/26.09.2019 г. „В...“ А. е уведомило ЧСИ, че ищецът Т. К. П. не е в
трудови правоотношения с дружеството.
Със запорно съобщение изх. № 20927/03.09.2019 г., връчено на
09.09.2019 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца Т.П.
при работодател „Б...“ Е., ЕИК *, с адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ № *. С писмо вх.
№ 20597/19.09.2019 г. работодателят е уведомил ЧСИ за предприемане на
действия за спазване на правилата на ГПК.
С молба вх. № 22110/07.10.2019 г. длъжникът по изп.дело № 206/2014 г.
Т. К. П. е поискала прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С постановление от 22.10.2019 г. на ЧСИ В. Т. е прекратено
изпълнителното производство по изп. дело № 20147950400206 по описа на
ЧСИ В. Т. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По молба вх. № 01331/20.01.2020 г. по описа на ЧСИ В. Т. от „К...“ Е. е
образувано изп. д. № 43/2020 г. по описа на ЧСИ В. Т. със страни: взискател
„К...“ Е. и длъжник ищецът Т. К. П.. Изпълнителното производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 425/2013 г.
по описа на РС- Благоевград в полза на Б... Е., цедиран на „К...“ Е. срещу
длъжника Т. К. П. за следните суми: сумата от 1 065,67 (хиляда шестдесет и
8
пет лева и шестдесет и седем стотинки) лева - главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит с
номер *, сключен на 16 март 2009 г.; сумата от 317,58 (триста и седемнадесет
лева и петдесет и осем стотинки) лева - възнаградителна лихва за периода от
15 април 2010 г. до 15 ноември 2011 г.; сумата от 291,48 (двеста деветдесет и
един лева и четиридесет и осем стотинки) лева - мораторна лихва за периода
от 14 май 2010 г. до 08 февруари 2013 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2013 г. до окончателното
изплащане на дължимото, както и сумата от 33,49 (тридесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки ) лева- заплатена държавна такса и сумата от
100,00 (сто) лева - адвокатско възнаграждение. С молбата взискателят е
поискал извършването на посочени в молбата изпълнителни действия.
С Разпореждане от 04.02.2020 г. ЧСИ на основание чл. 426 и сл. ГПК е
образувал изпълнително дело.
ЧСИ е наложил запор на вземания на ищеца Т.П. в Ц... А., П... А., ОББ
АД, А... А..
Със запорно съобщение изх. № 7642/20.03.2020 г., връчено на
16.07.2020 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца Т.П.
при работодател „Б...“ Е., ЕИК *, с адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ № *. С писмо вх.
№ 12572/24.07.2020 г. работодателят е уведомил ЧСИ за предприемане на
действия за спазване на правилата на ГПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
Обжалваното решение е валидно.
То е и допустимо като постановено по допустим иск.
С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт е допустим.
По правилността му, съдът намира следното:
Това е специален установителен иск, с който разполага длъжникът,
когато срещу него е предприето принудително изпълнение. При оспорването
му той може да се позовава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Чрез този иск длъжникът оспорва съществуването на вземането,
респективно на правото на принудително изпълнение, претендирано срещу
него. Искът е допустим само когато се основава на факти, настъпили след
приключване на делото, по което е издадено изпълнителното основание.
Жалбоподателят извежда своето право от насочено срещу него
принудително изпълнение и качеството му на длъжник в него. Това му дава
9
активната материалноправна легитимация да търси защита срещу
изпълнението въз основана факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Не
е спорно, че изпълнителното основание е влязла в сила заповед за
изпълнение. Новият факт, сочен от него, настъпил след приключването на
заповедното производство, е юридическият факт на изтекла в негова полза
погасителната давност. Това обосновава и неговата процесуална легитимация
като надлежна страна в процеса.
Пасивната материалноправна легитимация на ответника, произтича от
качеството му на кредитор на вземането, което е предявено за събиране в
индивидуалното принудително изпълнение и което се оспорва. С оглед
твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от ответника се
обосновава пасивната му процесуална легитимация и качеството му на
надлежна страна.
Въпросът, поставен за разглеждане във въззивното производство, е
свързан с приложението на института на погасителната давност по отношение
на правото на принудително изпълнение и действието на тълкувателните
решения на ВКС.
Институтът на погасителната давност е част от материалното
гражданско право. Той е уреден в чл. 110 –чл. 120 от ЗЗД и може да се
разглежда като юридически факт и субективно право. Като юридически факт
погасителната давност е период от време, през който носителят на правото
бездейства и това поражда субективно право в полза на длъжника чрез
волеизявление да погаси правото на ищеца на принудително изпълнение.
Погасителната давност е преобразуващо право, което кореспондира със
задължението на носителя на правото да търпи погасяване на правото му на
иск. Затова погасителната давност може да се дефинира като право на
длъжника да погаси с волеизявление правото на иск или правото на
принудително изпълнение. Погасителната давност не погасява материалното
субективно право. В гражданския процес погасителната давност може да бъде
въведена чрез правопогасяващо възражение като процесуално средство на
защита. То трябва да бъде направено своевременно, за да се разгледа от съда
и това е най- късно с отговора на исковата молба. Но погасителната давност
може да бъде въведена в гражданския процес и като основание на иск, както в
случая.
По делото не е спорно, че „Б... Е., е предоставила на ищеца банков
кредит, както и че въз основа на стабилизирана заповед за изпълнение е
издаден изпълнителен лист, с който е образувано изпълнително производство.
Твърдението на ищецът е, че е настъпил нов юридически факт на
погасителната давност по отношение на правото на принудително
изпълнение. С оглед на това се поставя въпросът за действието на ППВС № 3/
10
18.11.1980 г. и ТР № 2/2013/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Възраженията във въззивната жалба за неправилно приложение на
Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС и
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, предвид момента от който следва да намерят приложение, са
основателни.
За да отхвърли предявените искове, първостепенния съд е възприел
поддържаната от ответника теза, че установеното с новото Тълкувателно
решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР,
което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по
изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.
Изложените в тази насока доводи на първоинстанционният съд не се
споделят от настоящата инстанция, поради следното:
С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на
ВС, се приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В случая обаче,
постановлението от 1980 г. не поражда действие от датата, на която е влязла в
сила Конституцията на Република България – 13.07.1991 г., тъй като съгласно
конституцията, бездействието на ищеца в исковия процес е правно
ирелевантно за неговото развитие – процеса е динамичен фактически състав,
поради което бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за
давността – тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното
производство има правно значение както за неговото развитие -
изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва
изпълнителни способи, така и за давността. В този смисъл, Постановление №
3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, е мълчаливо отменен
от действащ нормативен акт от най-висш порядък – конституцията.
В гражданското право давността е правна последица на бездействието,
но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако
кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може
да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска
11
и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да
действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече
нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови
изпълнителни способи, или да не действа - да не иска нови изпълнителни
способи.
По въпроса за действието на тълкувателното решение във времето,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването
има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този
текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание
установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от
Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт,
което се извършва при противоречива или неправилна практика по
приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния
правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може
да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато
възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване,
съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така
тълкувателните решения на ВКС са задължителна за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по
отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал.
2 от ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти,
релевантни за казуса - в този смисъл решение № 681/24.09.2009 г. по гр. д №
3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о.
Относно съобразяването с приетите от ВКС тълкувателни актове, е
определящ моментът на прилагане на съответната правна норма, при
осъществяване на правораздавателната дейност на съда по конкретното дело,
независимо от това кога са се осъществили относимите към съответния
случай юридическите факти.
Ето защо независимо от датата на публикуване на тълкувателното
решение, даденото разрешение с тълкувателното решение от 2015 г. е
относимо по отношение не само на висящите към този момент изпълнителни
производства, както и към приключилите.
С оглед на изложеното, не следва да се сподели изводът на РС, че
давността е спряла да тече по време на висящността на изпълнително дело №
206 от 2014 г. на ЧСИ В. Т., като спирането на давността е преустановено от
момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
12
2/26.06.2015 г., като след като на 23.04.2014 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, а следващото изпълнително действие е
извършено на 13.09.2019 г. – налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, то погасителната давност не е изтекла.
На първо място, перемпцията, независимо кога е настъпила – 26.06.2017
г. или на друга дата, е без правно значение за започването, спирането,
прекъсването или изтичането на погасителната давност.
Първото изпълнително действие, насочено срещу ищеца, с което е
прекъсната давността е било на 24.03.2014г. – налагане на запор на трудово
възнаграждение. След тази дата, до 03.09.2019 г. налагане на следващ запор,
не са били извършвани изпълнителни действия, поради което е изтекла
погасителната давност на 24.03.2019 г. При това положение, претенциите на
Т.П. се явяват основателни, защото вземанията, за които е бил издаден
изпълнителният лист, са се погасили по давност, поради което искът се явява
основателен.
Изводите на двете инстанции не съвпадат. Въззивният съд намира, че
обжалваното решение, срещу което се възразява в жалбата, следва да се
отмени, като искът бъде уважен.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Въззиваемият ще следва да заплати разноски по делото за двете
инстанции.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 93686/ 22.04.2021 г., постановено по гражданско
дело № 2002/ 2020 г. на Pайонен съд – Благоевград.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „П. В.“ № *, Б. Ц. Л.*, ет. *,
представлявано от Я. Й. О., Б. Р., Т. Я, че Т. К. П., ЕГН ********** не дължи
следните суми: сумата от 1065,67 лв., представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски паричен кредит с номер *, сключен
на 16.03.2009 г., сумата от 317,58 лв., възнаградителна лихва за периода от
15.04.2010 г. до 15.11.2011 г., сумата от 291,48 лв., мораторна лихва за
периода от 14.05.2010 г. до 08.02.2013 г., законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.02.2013 г. до
окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от 33,49 лв.
заплатена държавна такса и 100,00 лв. адвокатско възнаграждение.
13
ОСЪЖДА „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул. „П. В.“ № *, Б. Ц. Л.*, ет. *, представлявано от Я. Й. О., Б. Р., Т.
Я, да заплати на Т. К. П., ЕГН **********, сумата в размер на 150.00 (сто и
петдесет лева), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул. „П. В.“ № *, Б. Ц. Л.*, ет. *, представлявано от Я. Й. О., Б. Р., Т.
Я, да заплати на Т. К. П., ЕГН **********, сумата в размер на 300.00 (триста
лева), представляваща държавна такса за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул. „П. В.“ № *, Б. Ц. Л.*, ет. *, представлявано от Я. Й. О., Б. Р., Т.
Я, да заплати на Т. К. П., ЕГН **********, сумата в размер на 350.00 (триста
и петдесет лева), представляваща възнаграждение за адвокат във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул. „П. В.“ № *, Б. Ц. Л.*, ет. *, представлявано от Я. Й. О., Б. Р., Т.
Я, да заплати на Т. К. П., ЕГН **********, сумата в размер на 400.00
(четиристотин лева), представляваща възнаграждение за адвокат в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14