№ 1
гр. Русе, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Мария Велкова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500605 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„В. агро“ЕООД е обжалвало Решение № 81/18.04.2022г. на Беленския
районен съд, постановено по гр.д.№ 532/2021г., с което са уважени
предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, с правно
основание чл. 200 от КТ. Твърди неправилност на решението, поради
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, и
необоснованост. Иска въззивната инстанция да отхвърли претенциите изцяло
или да намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди,
като определи и по –голям процент на съпричиняване. Претендира разноски.
Въззиваемите в отговора на въззивната жалба изразяват становище, че
жалбата е неоснователна, третото лице – помагач ЗАД“А.“АД взема
становище за основателност на въззивната жалба.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното :
Между наследодателя на ищците в първоинстнационното производство -
Б.Р.М., и „В. агро“ЕООД на 03.01.2019г.бил сключен трудов договор, по
1
силата на който първият бил назначен за „ водач на селскостопанска
техника“. На 18.02.2020г. същият управлявал трактор с прикачен инвентар,
движейки се от с. Гърчиново в посока с.Люблен, общ.Опака, обл.Търговище,
когато при навлизане в десен завой тракторът се преобърнал надолу по скат, и
след неколкократни преобръщания водачът изпаднал от кабината. М.
получил множество телесни увреждания и по-късно същия ден в МБАЛ-
Търговище починал.
След проведено разследване по образуваното по случая досъдебно
производство, с Постановление от 11.05.2020г. на Окръжна прокуратура -
гр.Търговище наказателното производство било прекратено, като било
прието, че процесното превозно средство съответства на категорията МПС, за
която работникът е имал правоспособност и за управление на която е бил нает
- колесен трактор марка VALTRA, модел Т214 D, с прикачен инвентар
„шредер“ /или мулчер - надробител за храсти и дървета/, както и че
превозното средство е било технически изправно. При движението на
последното с 30-35 км/ч, към момента на настъпване на ПТП на пътя не е
имало друго превозно средство или препятствие. Поради това и заради
установената концентрация на алкохол в кръвта на водача – 2,61 на хиляда, е
прието,че действията на пострадалия- като водач на МПС, са довели до
инцидента, като е налице пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания, резултат от ПТП, и леталния изход вследствие на
получена тежка черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и гръдна травми,
довели до тежък хеморагичен шок на организма .
С Разпореждане № 9/10.03.2020г. на ТП-НОИ-Русе злополуката е
приета за трудова, съгласно по чл. 55 ал.1 от КСО.
Предявените искове са за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, резултат от трудова злополука при изпълнението на трудово
правоотношение между страните. Злополуката е призната с Разпореждане на
НОИ ТП-Русе за трудова, тъй като смъртта на работника е настъпила във
връзка с извършваната от него работа, което ангажира отговорността по
чл.200 ал.1 от КТ на ответника в качеството му на работодател и той следва
да обезщети настъпилите за наследниците на пострадалия работник вреди.
Последните обаче подлежат на доказване от ищците в
първоинстнационното производство и видно от ангажираните по делото
доказателства, липсват такива ищците– дъщери на починалия работник, да са
претърпели такива неимуществени вреди, които да подлежат на репариране.
И трите са пълнолетни, в трудоспособна възраст, имат собствени семейства с
деца, живеят отделно и самостоятелно, и не са поддържали регулярни и
близки отношения с баща си, посещавали го по празниците. Дори и да се
приеме соченото от св. М.М. – че починалият давал пари на дъщерите си,
същите на практика, с оглед възрастта си, и обстоятелството, че работят /
според показанията на св. Р.Ф. / не са били финансово зависими от починалия
си родител, още повече и че претенциите им не са за имуществени вреди.
Относно твърдените в исковата молба „ физическо неразположение, безсъние
и тревожност“ не са ангажирани доказателства как дъщерите са приели
смъртта на баща си, как тя се е отразила на психическото и физическото им
2
здраве, променила ли е и как живота им. Безспорно смъртта на родител е
негативно събитие, но ищците е следвало в условията на пълно и главно
доказване да докажат характера и степента на преживените болки и
страдания, чието обезщетяване са претендирали, което не са сторили в хода
на производството. Ето защо въззивната инстанция намира за недоказани
претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди на Г. Б. М., Г. Б. А. и Р.
Б. Р., и като такива същите следва да се отхвърлят изцяло.
Претенцията на съпругата на починалия- Ф. Р. М., се явява основателна и
доказана, и на същата следва да се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки, страдалия, мъка от загубата на любим човек,
отразили се негативно и на здравословното й състояние, като за справедлив
по критериите на чл. 52 от ЗЗД, и съобразно доказаните по делото факти
въззивната инстанция намира размера от 50 000 лева.
С оглед установеното по делото, правилно районният съд е приел, че
наследодателят на ищците не е изпълнил задълженията, вменени му с
длъжностната му характеристика, като в деня на злополуката се явил на
работа след като е употребил алкохол, и така нарушил и императивни норми
-на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и чл. 126 от КТ. Констатираната с приетата
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза концентрация
на алкохол към момента на настъпване на процесното ПТП била 2,61 на
хиляда, съответстваща на долната граница на тежка степен на алкохолно
опиване, при която са силно нарушени зрението, слухът, мисленето,
ориентацията, бързината на рефлексите, равновесието и координацията на
движенията, силно нарушена е възможността за адекватно управление на
МПС. Последното обуславя и обоснования извод на първоинстанционния
съд, че работникът е допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина и е
налице е хипотезата на „груба небрежност“, която съгласно трайната съдебна
практика по чл. 201 ал. 2 от КТ се характеризира с неполагането на грижа,
каквато и най-небрежният би положил, при упражняване на съответната
дейност и при подобни условия / вж. Решение № 58/2018г. по гр.д. №
2037/2017г. на ВКС /.
Поради това, и заключението в комплексната експертиза, че процесното
МПС е било технически изправно и липсват обективни причини за
настъпване на ПТП, възражението за съпричиняване, поддържано и във
въззивната жалба, е основателно и макар да има мотивирано произнасяне от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция отчита, че с оглед
конкретното поведение на работника следва да се определи по –голям размер
на съпричиняване на вредоносния резултат – 90 %. С него следва да се
намали отговорността на работодателя по чл.201 ал.2 от КТ и се присъди
обезщетение в размер на 5000 лева, тъй като работодателят е доказал както,
че работникът е допуснал груба небрежност, заради липсата на елементарно
старание, внимание и пренебрегване на основни правила за работа и
безопасност, така и че настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинна
връзка с това му поведение. Върху размера на присъденото обезщетение се
дължи законна лихва, считано от датата на увреждането – 18.02.2020г.
С оглед изхода от делото, по правилата на чл. 78 от ГПК, съобразно
3
уважената и отхвърлена част от исковете, при липсата на възражения за
прекомерност на адв.възнаграждения, за първоинстанционното производство
жалбоподателят следва да заплати на ищците в първата инстанция деловодни
разноски в размер на 17,40 лева, а последните да заплатят на „В. агро „ЕООД
сумата от 7 990 лева, или по компенсация на ответното дружество се дължат
разноски в размер на 7 973 лева. Ищците не са представили доказателства за
платено адв.възнаграждение, нито че адв.помощ е по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА
– и за двете инстанции. На жалбоподателя се дължат от направените за
въззивното производство разноски / 1040 лева за д.т. и 2400 лева за
адв.възнаграждение/ деловодни разноски в размер на 3240 лева. „В. агро
„ЕООД следва да заплати по сметка на Беленския районен съд държавна
такса в размер на 200 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/18.04.2022г. на Беленския районен съд,
постановено по гр.д.№ 532/2021г., в частта, с която са уважени исковете на Г.
Б. М., Г. Б. А. и Р. Б. Р., против „ В. агро „ЕООД по чл. 200 от КТ, и в частта,
с която е уважен искът на Ф. Р. М. против „ В. агро „ЕООД за обезщетение
на неимуществени вреди от трудова злополука над 5000 лева до присъдените
16 000 лева, както и в частта за разноските, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Б. М., Г. Б. А. и Р. Б. Р. против „ В. агро
„ЕООД исковете на по чл. 200 от КТ, както и иска на Ф. Р. М. против „ В.
агро „ЕООД по чл. 200 от КТ - за сумата над 5000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/18.04.2022г. на Беленския районен съд,
постановено по гр.д.№ 532/2021г., в частта, с която е уважен искът на Ф. Р. М.
против „ В. агро „ЕООД , по чл.200 от КТ, за обезщетение за неимуществени
вреди от настъпила трудова злополука, в размер на 5 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Б. М., ЕГН **********, Г. Б. А., ЕГН **********, Р. Б. Р.,
ЕГН ********** и Ф. Р. М., ЕГН **********, да заплатят на „ В. агро „ЕООД,
ЕИК *********, с.Ценово, обл.Русе, представлявано от управителя Иван
Великов Георгиев, деловодни разноски за първата инстанция в размер на 7
973 лева и за въззивната инстанция – в размер на 3 240 лева.
ОСЪЖДА „ В. агро „ЕООД да заплати по сметка на Беленския районен
съд държавна такса в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5