№ 175
гр. Добрич, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20213230200689 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК *** с
управител М. Н. в качеството на работодател срещу наказателно
постановление № 08-002179/58 от 28.05.2021 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда „ гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във
вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , а се
представлява от адвокат А. Н. Р. от АК Варна .
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г.Х., оспорва
депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
В периода от 05.02.2021 г. до 15.03.2021 г. е извършена проверка от
свидетелите К. А.. А.. - старши инспектор, А.. Ю. И.. - инспектор и Т. Н. АК. -
главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич на
билетен център, находящ се в град Добрич, ул.„***", стопанисван от
жалбоподателя - „***" ЕООД гр.Варна. По време на проверката е връчена
призовка за представяне на документи. При проверка на изисканите и
представените на 10.03.2021г. документи от жалбоподателя - „***" ЕООД, а
1
именно ведомости за заплати на работещите в билетен център гр. Добрич за
месец ноември 2020 г. е установено, че трудовото възнаграждение за месец
ноември 2020 г. на А. Е. А.. с ЕГН:**********, назначена на длъжност
„служител издаване на пътнически билети" е начислено във ведомост, но
липсва положен подпис за изплащането му. С оглед на гореизложеното е
установено, че жалбоподателя - „***" ЕООД, в качеството си на работодател
не е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово
възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.., ЕГН ********** -
„служител издаване на пътнически билети" до 31.12.2020 г. в размер на 490.39
лв. Нарушението е извършено на 01.01.2021 г., установено е на 10.03.2021
г.На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН № 08-
002179 от 29.03.2021 год. и в последствие било издадено НП № 08-002179 от
28.05.2021 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- К. А. А. и св. А.. Ю. И.. , Т. Н. АК. и А. Е. А.. , както и от
приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН /акт за установяване на
административно нарушение/ е съставен от компетентното длъжностно лице,
в присъствие на един свидетел и съдържа необходимите реквизити по чл. 42
от ЗАНН. В наказателното постановление са посочени и доказателствата,
които го потвърждават.Следва да се отбележи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Следва да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са
събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението, поради което не могат
да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за неизпълнение от
наказващия орган на задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал.
1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
В периода от 05.02.2021 г. до 15.03.2021 г. инспекторите в Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите К. А.. А.., А.. Ю.
И.. и Т. Н. АК., извършили проверка на билетен център, находят се в град
Добрич, ул. „***“, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „***” № ***. По време на проверката
била връчена призовка за представяне на документи. При проверка на
изисканите и представените на 10.03.2021 г. документи от „***“ ЕООД, а
именно - ведомости за заплати на работещите в билетен център гp. Добрич за
2
месец ноември 2020 г. се установило, че трудовото възнаграждение за месец
ноември 2020г. на А. Е. А.., ЕГН **********, назначена на длъжност
„служител издаване на пътнически билети“ е начислено във ведомост, но
липсва положен подпис за изплащането му.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган
приели, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил
начисленото във ведомост за работната заплата трудово възнаграждение за м.
ноември 2020 г. на А. Е. А.., ЕГН ********** - „служител издаване на
пътнически билети“ до 30.12.2020 г. в размер на 490,39 лева.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 01.01.2021 г.,
установено е на 10.03.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол с изх. № ПР2104912/15.03.2021 г.. призовки от проверката,
ведомост за заплати за м. ноември 2020 г., присъствени форми за месец
ноември 2020 г., трудов договор на А.А., писмо с изх. № 21012676/15.03.2021
г„ ведно с обратна разписка и констативни протоколи.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер па 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите К. А.. А.., А.. Ю. И.. и Т. Н. АК., чийто показания
са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля А. Е. А.., тъй като същите са
еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
както с показанията на свидетелите К. А.. А.., А.. Ю. И.. и Т. Н. АК., така и с
приложената по делото ведомост за заплати за месец ноември 2020 г., в която
срещу името на А.А. липсва положен подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода па съдебното дирене свидетели
К. А.. А.., А.. Ю. И.., Т. Н. АК. и А. Е. А.., както и от приложените и приети
по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка с изх. №
IIP2104912/15.03.2021 г., ведомост за заплати за м. ноември 2020 г.,
присъствени форми за месец ноември 2020 г., трудов договор №
175/15.08.2014 г. на А.А., заповед № ЛС-02-49/23.12.2020 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение с А.А..
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена,
но фактическата обстановка описана в АУАН и в МП е безспорно установена
в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
3
правни изводи:
Описаната в НП и установена по делото фактическа обстановка
осъществява състава на нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ вменяващ в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбите на
чл. 270, ал. 1-3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в
предприятието, където се извършва работата. Същото се изплаща авансово
или окончателно всеки месец па два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - па негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка.Безспорно в производството се установява, че жалбоподателят до
31.12.2020г. не е изплатил на А. Е. А.. уговореното трудово възнаграждение за
м. ноември 2020 г. Този факт е бил констатиран от представените от самия
работодател доказателства, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАИН не са били
депозирани писмени възражения по акта за установяване на административно
нарушение. Няма данни и предписанието, съдържащо се в протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2104912 от 15.03.2021 г., а именно - в срок до
25.03.2021 г. работодателят да изплати начисленото във ведомост за работна
заплата трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г. на А. Е. А.. в
размер на 490,39 лева, да е оспорено.
При така представените доказателства се установило, че „***“ ЕООД, в
качеството си на работодател, не е изплатил начисленото във ведомост за
работната заплата трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А..,
ЕГН ********** - „служител издаване на пътнически билети“ до 31.12.2020 г.
в размер на 490,39 лева.
Обстоятелството, че до 31.12.2020 г. търговецът не е изплатил на А.
уговореното трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. се потвърждава и
от депозирания от нея сигнал /жалба/ за нарушение на трудовото
законодателство с дата 04.02.2021 г. (л. 70). В случая, АУАН е съставен на
29.03.2021 г., т.е. след като е бил изтекъл уговорения срок за плащане на
трудовото възнаграждение, както и след изтичане на дадения в т. 4 от
предписанието срок до 25.03.2021 г. и в който срок не са били представени
доказателства за плащане на възнаграждението, поради което съдът намира,
че преди да състави акта, актосъставителят е положил необходимите усилия
за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Така представените заверени копия на документи обаче не могат да се
противопоставят на установеното към 29.03.2021 г. с АУАН нарушение, към
която дата, във ведомостта за работната заплата за м. ноември 2020 г. на А. Е.
А.. е липсвал неин подпис, удостоверяващ изплащането па трудовото
възнаграждение, като не са били представени и други доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на трудовото възнаграждение за този
4
месец. Това е така по следните съображения:
Разпитана в съдебно заседание, в качеството на свидетел. А. Е. А..
категорично заявява, че не с получила посочената в платежната ведомост
сума, като не оспорва, че преди месец и половин преди датата на съдебното
заседание с получила превод от 500 лева, за който предполага, че е за
трудовото й възнаграждение за месец юли.
T.e., кредитирайки показанията на свидетеля А., съпоставяйки ги с
останалите гласни доказателства, както и с писмените такива, съдът намира за
безспорно установено, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е
изплатил начисленото във ведомост за работната заплата Грудово
възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.., ЕГН ********** -
„служител издаване на пътнически билети“ в срок до 30.11.2020 г.
С други думи, дори и да е налице изплащане па трудовото
възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.. в размер на 490,39 лева,
това плащане е било извършено много след уговорения срок - до 30.11.2020
г., както и много след съставяне на АУАН, което обстоятелство обаче не води
до несъставомерност на деянието.
С оглед изложеното, съдът намира факта на извършване на
административното нарушение за безспорно установен с приложените по
делото писмени доказателства и документи. Те се потвърждават и от
събраните гласни доказателства, обективирани посредством показанията на
разпитаните по делото свидетели - К. А.. А.., А.. Ю. И.., Т. Н. АК. и А. Е. А..,
подкрепени с приложените по делото писмени доказателства - протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2104912/15.03.2021 г., ведомост за заплати за
м. ноември 2020 г., присъствени форми за месец ноември 2020 г., трудов
договор № 175/15.08.2014 г. на А.А., заповед № ЛС-02-49/23.12.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с А.А..
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ – „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.”Наложеното административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева съдът приема ,че
размера на санкцията е към минималния размер и се явява справедлива и би
реализирала целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Споделя се извода ,че нарушението е за първи път но правилно и
законосъобразно административнонаказващия орган не е приложил
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.Възникнали са вредни последици за
работещите и невъзможността да се отстрани нарушението .
Що се отнася до санкционирането на жалбоподателя за извършване на
5
процесното нарушение, но разбиране на настоящия съдебен състав, не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която, „За
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 50 до 100 лв“.
Посочената норма е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”,
и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно
административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане
на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е
необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено
нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването
му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.
В случая безспорно с установено, че с неизплащането на дължимото
трудово възнаграждение па А. Е. А.. за м. ноември 2020 г. е налице
извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Тъй като нарушението се състои
в неизплащане на трудово възнаграждение, съдът намира, че същото е довело
до вредни за работника последици.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба па чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в четири съдебни заседания и се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са голям брой
свидетели - четирима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 120/сто и двадесет лева.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-002179/58
от 28.05.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда"
със седалище Добрич, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „***” № ***, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във
6
вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „***” № ***, представлявано от М. Н. , ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция но труда” със седалище Добрич, сума в размер на
120/сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7