РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501407 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261119/29.06.2017г. постановено по гр. д. №20500/18г.
-ри
на Пловдивския районен съд, IVгр. с. с което се ЛИШАВА от родителски права
Н.Д. М./И./, ЕГН ********** по отношение на детето Г.М.П.а, ЕГН **********.
Жалбоподателят Н.Д. М.моли съда да отмени решението на районния съд по
съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна М. Г. П. моли съда да остави жалбата без уважение, като
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Прокурорът счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и моли
съда да го потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от удостоверение за раждане и от
-ри
съдебно решение на ПдРС, ІIбр. с.постановено по гр. д. №15223/15г. и се
установява че страните по делото са родители на малолетната Г.М.П.родена на ***г.,
като с посоченото решение е предоставено упражняването на родителските права на
бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с детето.
1
М.Г. П. твърди, че през месец август 2015г. Н.Д. М. прекратила връзката с него,
а в края на годината внезапно е напуснала жилището им, и така е изоставила детето, за
което грижи полагат родителите и бабата по майчина линия. От майка ú научил, че
Н.М. е започнала да проституира. По – късно разбрал, че майката на детето е заживяла
с криминално проявено лице, а в последствие е сключила и брак с него. Много рядко е
идвала да види детето си, в неподходящ външен вид и неадекватно отношение,
придружена от непознати мъже от ромски произход. М.П. описва среща на майката с
детето на 07.07.2018г., на която Н. М. се е държава грубо с детето, което се е уплашило
и е избягало към апартамента. Н. извикала полиция, но това още повече стресирало
детето, а после отправила заплахи към бащата.
М. П. счита, че с това си поведение майката поставя в опасност личността,
здравето и възпитанието на детето и затова моли съда да постанови лишаването на М.
от родителски права, а при условията на евентуалност моли съда да определи по –
ограничен режим на лични отношения между майката и детето.
Жалбоподателката счита, че не е налице неизпълнение на родителските ú
задължения по отношение на дъщеря ú. Твърди, че бащата препятства връзката между
нея и детето. Отрича да води скитнически живот, а откакто бащата е спрял да дава
детето на бабата по майчина линия, тя не е се срещала с Г..
По делото са представени общо 19 броя протоколи за предупреждение,
разпореждане на полицейски органи и актове за установяване на административни
нарушения, от които се установява, че през периода юли 2016г. – август 2019г. е
констатирано, че въззивницата е получавала нетрудови доходи като е проституирала на
главен път І – 8 между Пловдив и Пазарджик.
От представените преписи от удостоверение за сключен граждански брак №
**********/20.05.2019г. и справка за съдимост, издадена от Пловдивския районен съд
се установява, че жалбоподателката на 20.05.2019г. е сключила граждански брак с
Х.Д.И., който е криминално проявено лице, на което е наложено наказание лишаване
от свобода за три години ефективно за склоняване към проституция, свождане към
блудствени действия и набиране на лице с цел да бъде използвано за развратни
действия.
От показанията на свидетелката Т. Д., която е съседка на родителите докато са
живели заедно, описва случай, при който М., по време на нощната си смяна ú се е
обадил, че на Н. ú е много лошо и тя е отишла в жилището им, където е видяла Н. в
безпомощно състояние, а детето плаче до нея. След като я е закарала в болница се
установило, че Н. се е опитала да се отрови с лекарства. Тази свидетелка многократно е
виждала въззивницата на паметника на Пазарджишко шосе, която им показвала
2
непристойни жестове.
След напускането на жилището, в което са живели родителите на малолетната Г.
същата свидетелка е присъствала на два пъти, когато Н. е идвала да се види с детето си,
заедно с още две лица от ромски произход, като тя е била в неугледен външен вид,
мръсна, с неподдържана коса. Държала се е грубо с детето, обиждала е бащата,
отправяла му е заплахи, което е наложено намесата на полиция, а Г. е изпаднала в
стрес.
Свидетелят Г. К., който също е съсед на родителите, докато са живели заедно, е
виждал жалбоподателката на пътя за Пазарджик да маха на минаващите покрай нея
колите. И този свидетел описва няколко идвания на Н., за да види детето, но при вида
на майка си детето плачело истерично, не се пускало от баща си и в крайна сметка Н.
не си е тръгвала с детето.
От показанията на свидетелката Г. П., която е учител в детската градина
посещавана от Г. се установява, че след като детето вижда майка си започва да плаче и
се крие в тунелчето на пързалката, а после е била доста стресирана.
Свидетелката Д. Д., която е детски психолог в Общностен център за деца сочи,
че Г. е клиент на този център и е установила липса на емоционална връзка между
майката и детето, което се притеснява, че може да бъде взето (отделено) от баща си.
При работата с детето в Центъра майката изобщо не е потърсила контакт, за да
съдейства на психолога.
За условията, в които живее майката данни е събрал социалния работник А. Ц.,
която посетила къщата, в която живее жалбоподателката, но тя не е присъствала при
посещението на адреса, като от съпруга ú е разбрала, че в момента се намира в
чужбина, като скромно обзаведения дом е бил задимен, миришело е на цигари от
проведената предишната вечер сбирка, а масата не е била прибрана, включително и
пепелниците.
Със заключението на клиничния психолог О. Д. се потвърждава извода на
детския психолог Д., че между майката и детето липсва емоционална връзка, като Г. не
познава майка си и не задава въпроси за нея. Експертът счита, че при определени
обстоятелства, свързани със социалното обкръжение на майката, поведението и
нейните заниманията биха могли да поставят детето в риск.
При така установената фактическа обстановка обосновава извода, че е налице
хипотезата по чл. 132, ал.1, т. 1 от СК. Това е така, защото в социалното обкръжение на
майката централно място заема съпруга ú, който е криминално проявено лице и е
изтърпял ефективно наказанието лишаване от свобода. Попадането на детето в
3
подобна обстановка от една страна представлява пряка опасност за личността и
особено за възпитанието на детето, понеже съпругът Х.И. е осъждан за престъпления
против половата неприкосновеност на жената, а детето е момиче. Отделно от това
моралния облик на майката е изключително укорим, предвид многобройните
доказателства за осъществявана от нея проституция и заканите, които отправяла към
бащата на детето, а именно, че ще се храни от сламка и в гипсово корито щял да бъде,
което се установява от показанията на свидетелката Д.. Н.М., а понастоящем И. няма и
необходимия родителски подход към детето си, което се плаши от нея и тя всъщност е
игнорирала задълженията си като родител предвид изявлението ú направено в
откритото съдебно заседание проведено на 18.01.2021г. пред районния съд, а именно:
„Не знаех, че съм осъдена за издръжка“.
Тези обстоятелства са особени тежки по смисъла на чл. 132, ал.1, т.1 от СК и
обосновават лишаването на жалбоподателката от родителски права.
Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Като отчита актуалните отношения между майката и детето, с оглед защита
интереса му в максимална степен съдът счита, че следва служебно по реда на чл. 134,
т.2 от СК да определи режима на личните отношения между майката и детето, като
-ри
измени мерките установени с решението по гр. д. № 15223/15г. на ПдРС, ІІ бр. с.
като на майката се предостави възможност да контактува с детето всяка първа неделя
от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в дома и в присъствието на бащата.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата
страна разноските направени пред настоящата инстанция в размер на 500лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261119/29.06.2017г. постановено по гр. д.
-ри
№20500/18г. на Пловдивския районен съд, IVгр. с. с което се ЛИШАВА от
родителски права Н.Д. М./И./, ЕГН ********** по отношение на детето Г.М.П.а, ЕГН
**********.
ИЗМЕНЯ режима на лични отношения между Н.Д. М. /И./, ЕГН ********** по
отношение на детето Г. М.П.а, ЕГН **********, установен с Решение №
-ри
1751/26.05.2016г. постановено по гр. д. № 15223/15г. на ПдРС, ІІ бр. с., като
4
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. Д. И., ЕГН ********** с детето
Г.М.П.а, ЕГН ********** всяка първа неделя от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в
дома на бащата М. Г. П., ЕГН ********** и в негово присъствие.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН ********** да заплати на М. Г. П., ЕГН **********,
от *** сумата 500 (петстотин) лева представляваща разноски направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5