Р Е Ш Е Н И Е № 317
22.03.2017 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІІ състав, в открито заседание на четиринадесети март, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Махмудиева
Николай Голчев
с участието
на секретаря А. К., като разгледа докладваното от съдия Махмудиева гр.д.№40/2017 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№364/06.01.2017 г. от регистратурата на ПОС
/вх.№15262/01.12.2016 г. на Районен съд – Асеновград, по изп.д.№20115310400064
по описа на ДСИ при Районен съд – Асеновград, подадена по пощата с клеймо на
подаване от 30.11.2016 г./, подадена от П.Д.Е., с ЕГН **********,*** – трето лице
по изпълнителното дело, срещу действията на ДСИ при РС – Асеновград по
извършване на опис на движими вещи, извършен на 23.11.2016 г. по същото дело, с
които в дома на жалбоподателя на адрес: с. Л., ул.“***“ №2, са описани движими
вещи за задължения на длъжника по изпълнителното дело Е.Д.Е., с ЕГН**********.
Жалбоподателя релевира оплаквания, че длъжника по изпълнителното дело –
неговата майка Е.Д.Е., от повече от 15 години не живее на адреса, на който е
извършен описа, и не притежава движими вещи на този адрес. Твърди, че имотът на
ул.“***“ №2 е придобит от неговия баща по наследство от неговите родители, и че
длъжницата /негова майка/ от повече от
15 години е във фактическа раздяла с неговия баща. Твърди описаните движими
вещи по пункт 1 до пункт 10 от протокола за опис да не са собственост на
длъжницата Е.Е., а да са собственост на семейството на жалбоподателя, на
семейството на неговия брат и техния баща, които към момента на описа са
живеели и живеят на адреса и държат и ползват описаните вещи. Към жалбата не се
представят доказателства.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК срещу жалбата на третото лице не са
постъпили възражения от страните по изпълнителното дело. Приобщени са на осн.
чл.436, ал.3 от ГПК мотиви на ДСИ при РС – Асеновград Стела Драганова по
жалбата на третото лице П.Д.Е., в които се взема становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Сочи се, че описът на движимите вещи е извършен на
постоянния и настоящ адрес на длъжника Е.Е., която към момента на описа все още
е омъжена за Д. П.Е., съгласно извършена по изпълнителното дело справка /л.364
от изп.д./. При съставянето на Протокола за опис от 23.11.2016 г. описаните
вещи са намерени в жилището на длъжника, а жалбоподателят не е представил
доказателства за собствеността на описаните движими вещи, и дори не е ангажирал
твърдения кои от описаните вещи твърди да притежава. Счита, че при тези
обстоятелства и липса на доказателства за противното, не е оборена презумпцията
по чл.69 от ЗС, и следва да се приеме, че вещите са на длъжника по делото.
Производството е и по жалба вх.№15311/02.12.2016 г. от регистратурата на РС
– Асеновград по изп.д.№20115310400064 по описа на ДСИ при Районен съд –
Асеновград, подадена по пощата с клеймо на подаване от 30.11.2016 г., от длъжника по изпълнителното дело Е.Д.Е., с
ЕГН**********, чрез адв. С.Х. – надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
действията на ДСИ при РС – Асеновград по извършване на опис на движими вещи,
извършен по същото дело на 23.11.2016 г. на адрес: с. Л., ул.“***“ №2, за
задължения на длъжника са описани движими вещи, описани по пункт 1 до пункт 10
от протокола за опис, които длъжника – жалбоподател твърди да не са негова
собственост и да не са в негова фактическа власт, а да са собственост на П. и Д.
Е., и да се ползват и държат от тях.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК срещу жалбата на длъжника Е.Д.Е. е постъпило възражение вх.№16500/27.12.2016 г.
на РС – Асеновград, от адв. Х.П., като процесуален представител на взискателите
Д.А.Г., с ЕГН**********, и А.Д.Г., с ЕГН**********, в което се взема становище
за недопустимост на жалбата, защото от съдържанието й не ставало ясно кои
изпълнителни действия се обжалват. Поддържа се становище за необоснованост и
недоказаност на наведените оплаквания от длъжницата, доколкото длъжницата
признава факта, че движимите вещи при извършване на описа са намерени на
адреса, който длъжницата е посочила като свой постоянен и настоящ, и не
представя доказателства вещите да са собственост на друго лице. Представени са
на осн. чл.436, ал.3 от ГПК и мотиви на ДСИ при РС – Асеновград Стела
Драганова, в които се поддържа становище за недопустимост на жалбата на
длъжницата, поради липса на хипотеза на обжалваемост, предвидена в разпоредбите
на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК. При
условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на жалбата
на длъжницата, и законосъобразност на извършените изпълнителни действия на
23.11.2016 г. по опис и оценка на движими вещи в жилището на длъжницата Е.Е.,
посочено като неин постоянен и настоящ адрес в направената по делото справка.
В откритото съдебно заседание жалбоподателката не се
явява и не се представлява, не се явяват и страните по изпълнителното дело.
Явява се жалбоподателят П.Д.Е., като поддържа жалбата си и заявява
доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане, за установяване на изложените от него в жалбата му обстоятелства.
Съдът, като се запозна с приложеното към жалбите копие
от изпълнителното дело, и като съобрази направените от жалбоподателите,
взискателите и ЧСИ възражения, намира следното:
С Протокол за опис на движимо имущество от 23.11.2016
г., по изп.д.№64/2011 г., и присъединените към него изп.д.№213/2011 г. и
изп.д.№100/2012 г., всички по описа на ДСИ при РС – Асеновград, по искане на Д.Г.
и А.Г. – взискатели и по трите изпълнителни дела, е извършен опис на движими
вещи в дома на длъжника по трите изпълнителни дела Е.Д.Е., находящ се на адрес:
***. Описът е извършен в присъствието на длъжника Е.Е. и третото лице –
жалбоподател П.Д.Е.. Описани са движими
вещи, намерени на адреса, индивидуализирани в общо 13 пункта в протокола. Подадените
две жалби, по които е образувано настоящото производство, касаят вещите,
описани в пункт 1 до пункт 10 от протокола. Извън предмета на жалбите остават
вещите, индивидуализирани в пункт 11, 12 и 13 от протокола, за които описът не
е бил обжалван.
По жалба вх.№15311/02.12.2016
г., от длъжника по изпълнителното дело Е.Д.Е.,
съдът намира, че същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, против
подлежащо на обжалване действие на ДСИ. Въпреки това, така подадената жалба е
недопустима, и следва да се остави без разглеждане, тъй като жалбоподателят, в
качеството си на длъжник по изпълнителното дело, има право да обжалва
действията на съдебния изпълнител само в хипотезите и на основанията, изрично
предвидени в чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК. В новата уредба на изпълнителното
производство, въведена с действащия ГПК, възможността
за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до
"лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно
определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания" (из
мотивите на т.8 от ТР № 02/2013 г. от ТР № 02/2013 г. на ОСГК на ВКС). В случая, жалбоподателят не сочи никое от основанията, на които законът
допуска длъжникът да обжалва действията на съдебния изпълнител по извършването
на описа. Релевираните от длъжника твърдения
да са описани движими вещи, принадлежащи
на трети лица, не са сред лимитативно предвидените основания, на които
длъжникът е легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител. Наред с
това, длъжникът е лишен както от правен интерес, така и от процесуална
възможност да защитава права на трети лица, при положение, че те разполагат със
самостоятелни процесуални средства да ги реализират чрез обжалване на
действията на съдебния изпълнител по принудителното изпълнение, засягащи
находящи се в тяхно владение вещи, или по исков ред.
По жалба вх.№364/06.01.2017 г. от регистратурата на ПОС, подадена от П.Д.Е.,
съдът намира, че същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, против подлежащо
на обжалване действие на ДСИ, от легитимирано трето лице, което в деня на
запора, извършен чрез опис на вещите на 23.11.2016 г., твърди да е упражнявало
владение върху описаните вещи от пункт 1 до пункт 10 в протокола за опис,
поради което жалбата е допустима. По същество съдът намира същата за
неоснователна, поради следните съображения:
В настоящото производство по искане на жалбоподателя бяха събрани гласни
доказателства, чрез допуснатия разпит на двама свидетели – св. З. Е. /брат на
жалбоподателя П.Е. и син на длъжника Е.Е./, и св. Д.Е. /баща на жалбоподателя П.Е.
и съпруг на длъжника Е.Е./. Предвид установената близка родствена връзка с
жалбоподателя П.Е., и с длъжника по изпълнителното дело Е.Е., която обуславя
интерес на свидетелите в полза на жалбоподателя и длъжника по делото, съдът
следва да преценява показанията им при условията на чл.172 от ГПК с оглед на
всички данни по делото. Показанията на двамата свидетели съвпадат по отношение
на твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че длъжникът по делото Е.Е.
повече от 15 години не живее на този адрес, тъй като била във фактическа
раздяла със съпруга си Д.Е.. Свидетелите твърдят същата да не притежава никакви
движими вещи на този адрес, тъй като още преди повече от 15 години при
фактическата раздяла същата била взела всички свои вещи, а находящите се на
адреса движими вещи са придобити без никакъв неин принос. Така изложените от
свидетелите фактически обстоятелства не кореспондират с наличните по
изпълнителното дело справки за адресна регистрация и родствени връзки на
длъжницата, находящи се на л.176 /направена на 24.10.2012 г./ и на л.364
/направена на 23.12.2014 г./, от които е видно, че длъжницата Е.Д.Е. към датите
на справките е била с регистриран постоянен и настоящ адрес ***, на който адрес
е бил извършен описът и са били намерени вещите. При образуването на
изпълнителното дело длъжника Е.Д.Е. е
получила лично изпратената й покана за доброволно изпълнение на 20.04.2011 г. на същия адрес /на л.8 от
изп.д./, и го е посочила като свой адрес в молба вх.№11291/16.05.2011 г. /на
л.9 от изп.д./. Действително, в същата молба длъжницата е посочила като съдебен
адрес ***, кантора 3, който адрес обаче се установява, че е служебен адрес на
нейните процесуални представители адв. Г. и адв. Х. от САК. Същевременно, на
л.216 от изп.д. на 10.12.2012 г. е приобщена справка от НАП, от която е видно,
че длъжницата е регистрирана като Едноличен търговец с фирма ЕТ“Елена – Е.Е.“,
като е посочила за свое седалище и адрес на управление с. Л., ул.“***“ №2. При
направена служебна справка от съда в Търговския регистър по партидата на
едноличния търговец се установява, че регистрацията на длъжницата като
едноличен търговец не е прекратена и към настоящия момент, като така вписаният
първоначален адрес на управление не е
променян до извършването на описа. С оглед горните обстоятелства, съдът не
кредитира показанията на разпитаните свидетели в тази част, и намира за
недоказано поддържаното от жалбоподателя твърдение, че длъжникът Е.Е. не живее
на този адрес и е във фактическа раздяла със съпруга си Д.Е..
Не се установява по делото и твърдението на жалбоподателя, че описаните
вещи са в негово владение. Действително, от направената по изпълнителното
производство на л. 365 се установява, че както жалбоподателя П.Е., така и
свидетелите З. Е. и Д.Е. живеят на същия адрес. Същевременно обаче, макар да
има съществени разминавания между показанията на двамата свидетели относно
обстоятелството кой точно е собственик на описаните вещи /св. Д.Е. твърди, че
всички описани вещи са негови, а св. З. Е. да твърди, че е собственик на вещите по т.5 и т.6 от описа/, показанията на двамата
свидетели са непротиворечиви по отношение на обстоятелството, че жалбоподателят
П.Е. не е собственик или владелец на вещите. При лежаща върху жалбоподателя
тежест да установи твърдяните от него в жалбата обстоятелства относно
посочените в жалбата основания за незаконосъобразност на действията на ДСИ, по
делото не са представени никакви писмени доказателства, противопоставими на
взискателите, от които може да се направи извод за това, че длъжникът не е бил
собственик на описаните вещи към датата на запора, наложен върху вещите в
момента на описа им на 23.11.2016 г., а същевременно не се установява и от
събраните гласни доказателства жалбоподателят да упражнява владение върху тях.
Същевременно същият няма правен интерес да защитава правата на собственост на
други лица /неговият баща и брат – свидетели по делото/ върху описаните вещи,
тъй като те не са упражнили правото си да обжалват действията на съдебния изпълнител,
а и разполагат с възможността лично да защитят правата си по съответния исков
ред, ако намират, че са накърнени. С
оглед горното, жалбата се явява неоснователна, и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, настоящият състав на съда
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№364/06.01.2017 г. от регистратурата на ПОС
/вх.№15262/01.12.2016 г. на Районен съд – Асеновград/, подадена от П.Д.Е., с
ЕГН **********,*** – трето лице по изпълнително дело№20115310400064 по описа на
ДСИ при Районен съд – Асеновград, срещу действията на ДСИ при РС – Асеновград
по извършване на опис на движими вещи на адрес: с. Л., ул.“***“ №2,, извършен
на 23.11.2016 г. по същото дело, относно описаните движими вещи от пунт 1 до
пункт 10 в Протокол за опис от 23.11.2016 г.
Решението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.437, ал.4 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№15311/02.12.2016 г. от регистратурата на
РС – Асеновград по изп.д.№20115310400064 по описа на ДСИ при Районен съд –
Асеновград, подадена длъжника Е.Д.Е., с ЕГН**********, чрез адв. С.Х., срещу
действията на ДСИ при РС – Асеновград по извършване на опис на движими вещи,
извършен по същото дело на 23.11.2016 г. на адрес: с. Л., ул.“***“ №2, относно
описаните движими вещи по пункт 1 до
пункт 10 от протокола за опис, и прекратява производството по тази жалба.
Решението в тази част има характер на определение, и подлежи на обжалване с
частна жалба на основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, пред Апелативен съд –
Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.