Решение по дело №5289/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3822
Дата: 6 декември 2022 г. (в сила от 21 февруари 2023 г.)
Съдия: Димитър Димитров
Дело: 20223110105289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3822
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110105289 по описа за 2022 година
Производството е, образувано въз основа на искова молба предявена от
Д. П. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****" бл.132, ет.2, ап.3,
против ЗД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, район „****“, бул.
„****“, № 87, представлявано от ****, с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в общ размер на
4516.67 лева, от които 3812.50 лева, лихва за забава върху сумата от 75000.00
лева за периода от 02.12.2020г. /датата, на която ответникът е изпаднал в
забава/ до 02.06.2021 г. /датата на постъпилото плащане/ и 704.17 лева, лихва
за забава върху сумата от 65000.00 лева за периода от 03.06.2021г. /датата, от
която ответникът е изпаднал в забава за остатъка от сумата по
споразумението/ до 11.07.2021г. /ден преди депозирането на исковата молба
по т.д. № **** по описа на ВОС/.
Отправя искане и за присъждане на разноски.
В исковата си молба ищеца излага, че по силата на сключено с
ответника споразумение от 01.10.2020г. ЗД „****“ АД, ЕИК ****, със
седалище гр. София, бул. „****“ № 87, представлявано от ****, в качеството
му на Застраховател по застрахователна полица № **** за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност", сключена между него и ****, ЕГН
1
**********, за застраховане отговорността на водачите на МПС „****", с per.
№ ****, от една страна и Д. П. Г., ЕГН **********, наследница на ****, ЕГН
**********, в качеството й на Бенефициент, от друга страна, ответникът се е
задължил да изплати на Бенефициента сумата в размер на 75000.00 лв.
/седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
от нея имуществени и неимуществени вреди, възникнали от смъртта на сина
й в резултат на ПТП, реализирано на 11.06.2019г. Твърди се, че съгласно
клаузата на т.2 от р.П на Споразумението, Застрахователят се е задължил да
изплати посоченото обезщетение от 75000.00 лв. на ищцата в срок от два
месеца от датата на подписването му - 01.12.2020г. по посочена в същата
точка банкова сметка.
Твърди се, че в договорения между страните срок, доброволно плащане
не е последвало, като на 02.06.2021г. ищцата получила сумата в размер на
10000.00 лева, като друго плащане не е постъпвало, поради което за нея е
възникнало материалното й субективно право дапретендира от ответното
дружество сумата в размер от 65000.00 лв. на основание сключеното между
страните по спора споразумение, имащо характер на договор за спогодба по
см. на чл.365 от ЗЗД.
Твърди се, че на 12.07.2021г.ищцатае завела съдебен иск срещу
застрахователя за изплащане на сумата в размер на 65 000.00 лв.,
представляваща неизплатен остатък от сключеното споразумение с ответника
за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, възникнали от
смъртта на сина й в резултат на ПТП, реализирано на 11.06.2019г.
Твърди се, че с Решение № 476/02.12.2021г., постановено по т.д. №
461/2021г. по описа на Варненски Окръжен съд, ответното дружество е
осъдено да й заплати сумата в размер на 65000 лева (шестдесет и пет хиляди
лева), представляваща неизплатения остатък по споразумение от 01.10.2020г.,
на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.365 от ЗЗД, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба - 12.07.2021 г.,
до окончателното й плащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - ЗД „****“ АД депозира писмен
отговор на исковата молба, с която приема, че същата е допустима. Не се
оспорва сключване на твърдяното споразумение с ищцата и извършените
плащания, както и останалите фактически твърдения в ИМ. Оспорва се
2
размера на претендираното обезщетение за забава.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
иска като основание и размер. Желае да бъде постановено решение, с което да
бъде уважен иска.
В съдебно заседание представител на ответната страна не се
представлява. Депозира писмено становище за неоснователност на
претенцията.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че между ответника и собственика на МПС
„****”, с per. № ****, е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № ****.
Безспорно е от приложените по делото писмени доказателства, че по
силата на сключено с ответника споразумение от 01.10.2020г. ЗД „****" АД,
ЕИК ****, в качеството му на Застраховател по застрахователна полица
№**** за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена
между него и ****, ЕГН **********, за застраховане отговорността на
водачите на МПС „****", с per. № ****, от една страна и Д. П. Г., ЕГН
**********, наследница на ****, ЕГН **********, в качеството й на
Бенефициент, от друга страна, ответникът се е задължил да изплати на
Бенефициента сумата в размер на 75000.00 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени и
неимуществени вреди, възникнали от смъртта на сина й в резултат на ПТП,
реализирано на 11.06.2019г. Съгласно клаузата на т.2 от р.II на
Споразумението, ответникът се е задължил да изплати посоченото
обезщетение от 75000.00 лв. на ищцата в срок от два месеца от датата на
подписването му - 01.12.2020г. по посочена в същата точка банкова сметка.
Безспорно е, че в договорения между страните срок, доброволно
плащане не е последвало, като на 02.06.2021г. ищцата получила сумата в
размер на 10000.00 лева, като друго плащане не е постъпвало, поради което за
нея е възникнало материалното й субективно право да претендира от
ответното дружество сумата в размер от 65 000.00 лв. на основание
сключеното между страните по спора споразумение, имащо характер на
договор за спогодба по см. на чл.365 от ЗЗД.
3
Безспорно е, че с влязло в законна сила на 31.12.2021г. Решение
№476/02.12.2021г., постановено по т.д. № **** по описа на Варненски
Окръжен съд, ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата в
размер на 65000 лева (шестдесет и пет хиляди лева), представляваща
неизплатения остатък по споразумение от 01.10.2020г., на основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.365 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба - 12.07.2021 г., до окончателното й
плащане.
В хода на съдебното производство бе назначена съдебно счетоводна
експертиза с оглед установяване на точния размер на дължимото обезщетение
за забава. От заключението на вещото лице по изготвената ССЕ е видно, че
дължимото върху сумата от 75000.00 лева за периода от 02.12.2020г. /датата,
на която ответникът е изпаднал в забава/ до 02.06.2021г. /датата на
постъпилото плащане/ е в размер на 3812.50 лева, а обезщетението за забава
върху сумата от 65000.00 лева, за периода от 03.06.2021г. до 11.07.2021г. /ден
преди депозирането на исковата молба по т.д. № **** по описа на ВОС/, е в
размер на 704.17 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Искът за
обезщетение за забава е акцесорен, но при влязло в сила съдебно решение, с
което е присъдена главницата, но не и на лихвата за забава, няма пречка искът
по чл. 86 от ЗЗД за води отделно и след искът за главницата.
В настоящият случай, с влязло в законна сила на 31.12.2021г. Решение
№476/02.12.2021г., постановено по т.д. №461/ 2021г. по описа на Варненски
Окръжен съд, ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата в
размер на 65000 лева (шестдесет и пет хиляди лева), представляваща
неизплатения остатък по споразумение от 01.10.2020г., на основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.365 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба - 12.07.2021 г., до окончателното й
плащане. Установено е, че между страните е сключено споразумение от
01.10.2020г. с което ответникът ЗД „****" АД, ЕИК **** се е задължил да
изплати на ищцата сумата в размер на 75000.00 лв. /седемдесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени и
4
неимуществени вреди, възникнали от смъртта на сина й в резултат на ПТП,
реализирано на 11.06.2019г. Съгласно Споразумението, ответникът се е
задължил да изплати посоченото обезщетение от 75000.00 лв. на ищцата в
срок от два месеца от датата на подписването му 01.10.2020г., т.е падеж на
01.12.2020г. Безспорно е, че в договорения между страните срок, доброволно
плащане не е последвало, като на 02.06.2021г. ищцата получила сумата в
размер на 10000.00 лева.
С оглед уговорката за заплащане на главницата в размер от 75000 лв. до
01.12.2020г., ответникът е изпаднал в забава по отношение на пълния размер
на дължимата главница от деня, следващ падежа й – 02.12.2020г. От
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че
дължимото върху сумата от 75 000.00 лева за периода от 02.12.2020г. /датата,
на която ответникът е изпаднал в забава/ до 02.06.2021г. /датата на
постъпилото плащане/ е в размер на 3812.50 лева.
След изплащане на сумата от 10000лв. на 02.06.2021г., ответното
дружество дължи обезщетение за забава вече върху остатъка от договорената
главница в размер от 65000лв. Това обезщетение е дължимо до момента на
предявяване на исковата молба, инициирала т.д. №461/ 2021г. по описа на
Варненски Окръжен съд – 12.07.2021г. Вещото лице установява, че
обезщетението за забава върху сумата от 65 000.00 лева, за периода от
03.06.2021г. до 11.07.2021г. /ден преди депозирането на исковата молба по
т.д. № **** по описа на ВОС/, е в размер на 704.17 лева.
Предвид гореизложеното основателен се явява искът за заплащане на
обезщетение за забава върху всяко от главните задължения през процесните
периоди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно с уважената част от исковете и съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 202,50 лева за платена държавна такса, 100 лева за
депозит за вещо лице и сумата от 1290 лв. с ДДС. Съдът намира за
основателно възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение, предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото, поради което следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в прадвидения от Наредба №1 за адвокатските
5
възнаграждения, т.е. в размер на 920,40 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, бул.
„****“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „****” бл.132, ет.2, ап.3 следните суми:
- сумата от 3812.50 лева /три хиляди осемстотин и дванадесет лева и
50 стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
75000.00 лева за периода от 02.12.2020г. /датата, на която ответникът е
изпаднал в забава/ до 02.06.2021 г. /датата на постъпилото плащане/ и
- сумата от 704.17 лева /седемстотин и четири лева и 17 стотинки/ ,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 65000.00 лева за
периода от 03.06.2021г. /датата, от която ответникът е изпаднал в забава за
остатъка от сумата по споразумението/ до 11.07.2021г. /ден преди
депозирането на исковата мо лба по т.д. № **** по описа на ВОС/, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, бул.
„****“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „****” бл.132, ет.2, ап.3 сумата от 1204,90 лв. (хиляда двеста и четири
лева и 90 стотинки), представляваща извършени в производството разноски,
съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6