Номер 138111.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501663 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:
1. Въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, действащо чрез адв.С.Р. срещу
решение № 5302/28.11.19г. по гр.д.№7154/19г. на ВРС, в частта, в която е осъдена
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на Х. С. К. на осн.
чл.226 КЗ/отм/ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата над 2000лв до присъдените
4000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания от нанесени телесни увреждания,
настъпили вследствие на ПТП от 15.02.2016г., по вина на водач управлявал МПС
„Хюндай Соната“ с рег. № **** застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане, и
сумата от 1171,24лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 4000 лв., считано от датата на увреждането– 15.02.2016г. до 03.01.2019г.
вкл.
В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.
Счита, че решението не съдържало правни изводи касателно критериите, въз основа на
които е определен размера на обезщетението. Твърди се липсата на яснота на конкретно
установени обстоятелства, въз основа на които е прието наличието на неимущ.вреди, като
липсвали по делото доказателства в тази насока. Намира за неправилно решението и в
1
частта на акцесорните искове, тъй като било постановено в нарушение на чл.429, ал.3 КЗ.
Моли да бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна Х. С. К. от с.Тръстиково, е постъпил отговор, с който счита решението
в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
2. Въззивна жалба, подадена от Х. С. К. от с.Тръстиково, срещу решение
№ 5302/28.11.19г. по гр.д.№7154/19г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени
предявените от Х. С. К. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД
искове за осъждане на ответника да заплати на Х. С. К. сумата над присъдените
4000лв до предявения размер от 8000лв, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от
нанесени телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 15.02.2016г., по вина
на водач управлявал МПС „Хюндай Соната“ с рег. № **** застраховано със ЗЗ „ГО“
при ответника, както и разликата над 1171,24лв до пълния претендиран размер от
2344,44лв, представляваща обезщетение за забава, считано от 15.02.16г. до 03.01.19г.
В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал
събирането на гласни доказателства относно състоянието на ищеца. Счита, че изготвените
по делото експертизи установявали фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба,
но неправилно съдът е преценил за справедливо обезщетение в присъдения размер. Моли да
бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част и да бъде уважен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, не
е постъпил отговор.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Х. С. К. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД искове с правно основание чл.226, ал.1
КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
вследствие на причинено на 15.02.16г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска, както и сумата от 2344,44лв, представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.02.16г. до предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.16г. на път трети клас №9044-
кръстовище с път №9004 по посока Падина настъпило ПТП между л.а. Хюндай Соната с
рег.№ ****, управляван от Г.Георгиев, и управлявания от ищеца л.а. Ауди 80 с рег.№****
при което на последния били причинени телесни повреди – контузия на гръден кош;
2
контузия на дясна колянна става; разкъсно-контузни рани по долна устна и кръвонасядания
по лицето и дясното коляно. Твърди се, че здравословното състояние на ищеца било
влошено дълго време, като освен физич.травми и страдания изпитвал и емоционални такива.
Твърди, че автомобилът, с който е причинено ПТП, бил застрахован по риска ГО в
отв.дружество със застр.полица №BG22115001103257 със срок на действие до 17.04.16г.,
поради което следвало да се ангажира отговорността на застрахователя.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД поддържа становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението за
виновно и противоправно поведение на водача Г.Георгиев за настъпване на ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който се движел с превишена скорост и
не реагирал, когато е възприел опасността, като нарушил нормите на чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и
чл.20 от ЗДвП, както и бил без поставен обезоп.колан. Оспорва причинно-следствената
връзка между ПТП и неимущ.вреди. Счита размерът на претендираното обезщетение за
завишен. Оспорва претенцията за лихви, като се позовава на чл.494, ал.1, т.1 КЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ и
чл.86 ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивните жалби, е
относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените болки и страдания, формиращи в своята
3
цялост негативни физически и емоционални преживявания и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени,
както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките
му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението
следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25
от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./. С оглед на горното при определяне на
дължимото на ищеца обезщетение съдът отчита факта, че същият е получил кръвонасядания
по окосмената част на главата и лицето, разкъсно-контузна рана по долната устна, контузия
на гръдния кош, кръвонасядания и контузия на дясна колянна става, обусловили временно
разстройство на здравето не опасно за живота. От допусната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че тези увреждания са обусловили затруднение в движенията на
десния долен крайник и на снагата за около 20 дни, като след този период описаните
травм.увреждания отзвучават без дефицит. Приложените по делото експертни решения на
ТЕЛК от 17.08.16г. и 18.12.19г. не следва да бъдат взети предвид, тъй като видно от
обясненията на вещото лице в с.з. увреждането по издадените решения не е във връзка с
ПТП-то, нито има усложнение от него.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящият състав на въззивния съд
приема, че определеното обезщетение в размер на 4000 лева съставлява справедливо
възмездяване на понесените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази
гражданска отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което
обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху присъденото
обезщетение следва да бъде начислена именно от датата на увреждането. С оглед на това и
предвид уважаването на главният иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца, за
заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
4000лв, считано от 15.02.16г. до 03.01.19г.вкл, на осн. чл.86 ЗЗД. Размерът на дължимата за
4
този период лихва за забава, изчислен с лихвен калкулатор възлиза на 1171,24 лв, поради
което и исковата претенция се явява основателна в този размер.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва от датата
на предявяване на иска – 04.01.19г. до окончателното изплащане на задължението. Предвид
изхода на спора разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са
сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5302/28.11.2019г., постановено по гр. д. №
7154/2019г. по описа на Варненски районен съд, В ЧАСТТА , в която е осъдена
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, да заплати на Х. С. К. ,
ЕГН **********, сумата над 2000лв до присъдените 4000лв, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания
от нанесени телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 15.02.2016г., по вина на
водач, управлявал МПС „Хюндай Соната“ с рег. № ****, застраховано със
задълж.застраховка „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
04.01.2019г. до окончателното й изплащане, и сумата от 1171,24лв - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 4000 лв., считано от датата на увреждането–
15.02.2016г. до 03.01.2019г. вкл., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, КАКТО И
В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от Х. С. К. , ЕГН **********, против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, искове с правно
основание основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на Х. С. К. сумата над присъдените 4000лв до предявения размер от 8000лв, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
болки и страдания от нанесени телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП от
15.02.2016г., по вина на водач управлявал МПС „Хюндай Соната“ с рег. № ****
застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, както и разликата над 1171,24лв до пълния
претендиран размер от 2344,44лв, представляваща обезщетение за забава, считано от
15.02.16г. до 03.01.19г.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6