№ 15168
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110160350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата – И. Т. М., за допълване на Решение
№ 4955/29.03.2023 г. по гр. дело № 60350/2022 г. на Софийския районен съд,
28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като се иска на ищцата
да се присъдят 480 лева разноски за адвокатско възнаграждение за двама
адвокати.
В молбата се сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение било
установено с представен по делото договор за защита и съдействие, съдържащ
разписка за плащане на сумата от 300 лева в брой.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 23 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 6 от същото).
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На първо място, искането за хонорар на двама адвокати е
неоснователно, тъй като според чл. 78, ал. 1 ГПК разноски от другата страна
могат да се търсят само за един.
На второ място, съдът е отказал да присъди разноски, тъй като е приел,
че по делото е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът е признал
иска и няма данни да е дал с поведението си преди делото повод на ищцата да
образува такова.
Ищцата твърди, че ответникът не бил признал иска, защото в отговора
на исковата молба се сочел за кредитор. Подобно тълкуване на отговора е
1
злонамерено – в отговора ясно в началото е посочено, че искът не се оспорва.
След това се излагат теоретични съждения кога абстрактно при предявяване
на отрицателен установителен иск кредиторът като ответник бил дал повод за
водене на дело. Никъде ответникът „******“ АД не посочва, че той
продължава да има качеството „кредитор“. Думата се използва абстрактно за
назоваване на качеството на едната страна по облигационното
правоотношение и възможностите за действие на всички такива страни
(кредитори, абстрактно обозначено в м.р., ед.ч. – „кредитор“) по дела за
установяване на погасяване на вземания.
По втория елемент – дали е даден повод за образуване на дело, в
мотивите на решението си съдът ясно е изложил, че не е даден повод за
завеждане на отрицателен установителен иск, тъй като издаването на фактура
като счетоводна операция не е действие, свързано с отправяне на покана за
плащане, ако такава фактура не е изпратена на длъжника. По делото нито се
твърди, нито се установява ответникът да е искал вземанията си от ищцата
преди началото на съдебния процес. Ищцата се е информирала за издадените
фактури именно за да започне настоящия процес, за което ответникът не е
давал никакъв повод. Няма основание да се приеме, че издаването на
счетоводен документ при липса на направено искане за отписване на вземане
по давност, която се прилага само по възражение на длъжника (чл. 118, ал. 2
ЗЗД и
чл. 120 ЗЗД), е основание за това да се отписват счетоводно вземания.
По въпроса за липсата на писмо, изпратено от ищцата до ответника,
съдът намира, че доколкото няма доказателства по делото ответникът да е
искал от ищцата плащане, то единствената възможност да е бил даден повод
за образуване на дело е ищцата да е поискала отписване от страна на
ответника на погасените вземания от счетоводството му и последното да не е
направено. Липсата на активно поведение на ответника е можела да бъде
компенсирана с искане на такова от ищцата, но по делото такова активно
извънсъдебно искане за отписване на вземания не е доказано пълно и главно,
защото ищцата е пропуснала да представи по делото писмо с обективирано
такова искане до ответника, макар и само да твърди, че е имало такова.
Следователно е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноски от
ответника не се дължат. Няма основание за изменение на решението на съда
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Т. М. за изменение на
Решение № 4955/29.03.2023 г. по гр. дело № 60350/2022 г. на Софийския
районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3