№ 342
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100500148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 300784/ 25.10.2021
г. на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, кв. „Владислав
Варненчик“ 406, вх. 15, ет. 8, ап. 36, чрез пълномощника му адв. П.Х., против
решение № 262590/08.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 2763/2021 г. на ВРС,
Х-ти състав, с което е прието за установено, че жалбоподателят дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 53.15 лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по Допълнително споразумение от 18.12.2015 г. към Договор за
електронни съобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и Г. П. Г., по силата на
което на ответника му е предоставена услугата Vivacom Duo: Internet + TV,
което вземането е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в
съда - 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 14038/2020 г. на
ВРС, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата си въззивникът Г. П. Г., излага становище за неправилност на
обжалваното съдебно решение, като твърди, че ищецът не е доказал
наличието на валиден договор към момента на издаване на процесната
фактура от 23.01.2018 г. Сочи, че договорът, въз основа на който е издадена
същата е сключен на 18.12.2015 г. за срок от две години, т.е. до 18.12.2017 г.
Твърди, че анексът за услуга е със срок, като за продължаването му след
изтичане на срока е необходимо писмено съгласие на страните. Намира за
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че липсата на оспорване на
подписа под договора е основание да се приеме наличието на договорна
връзка, както и че издадената фактура отразява коректно сумата, доколкото
своевременно е оспорил вземането по основание и размер. Твърди се също, че
1
възражението на жалбоподателя за наличие на неравноправни клаузи не е
изследвано от първата инстанция, а също и поддържа възражението си за
погасяване на вземането по давност. Поради изложеното, въззивникът счита
предявения иск за неоснователен и моли за неговото отхвърляне, съответно за
отмяна на обжалвания акт в цялост. В съдебно заседание страната не се
представлява.
Въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, представлявана от адв. В.Г., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и подчертава, че повторното оспорване на
факти, обстоятелства и представени доказателства, без да се сочи
алтернативна фактическа обстановка или да се представят други
доказателства противоречи на чл. 3, вр. с чл. 131 от ГПК. Твърденията са за
установена облигационна връзка между страните по делото чрез
представените писмени доказателства, а именно Допълнително споразумение
от 18.12.2015 г. към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски
номер 15495227001, върху които ответникът е положил подписа си и същият
не е оспорен в производството. Сочи, че ответникът притежава качеството
абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от
ДР на ЗЕС. По силата на сключения с „БТК“ ЕАД договор
телекомуникационното дружество се е задължило да предоставя на ответника
договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги за
предоставения телефонен номер, а от своя страна ответникът се е задължил да
заплаща за срока на договора съответна месечна абонаментна такса.
Сочи, че вземането по процесната фактура е дължимо, макар последната да
е издадена след срока на сключеното Допълнително споразумение, доколкото
в т.3, стр. 6 от същото е предвидено, че след изтичане на минималния му срок
споразумението автоматично продължава действието си за неопределен срок,
а след изтичане на минималния срок, абонатът може да прекрати
споразумението с 30-дневно предизвестие без да дължи неустойки. Излага, че
по делото не е представено нито предизвестие за прекратяване на
споразумението, нито доказателства за плащане на претендираното вземане.
Относно възражението за изтекла погасителна давност, въззиваемото
дружество сочи, че такава не е изтекла, доколкото заявлението по чл. 410
ГПК е подадено в съда на 03.11.2020 г., а за периода от 13.03.2020 г. –
09.04.2020 г. давностни срокове не са текли, поради обявеното извънредно
положение в страната. Поради изложеното, отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционния акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание
страната не се представлява, като депозира е молба, с която се поддържа
подадения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен
интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по
нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, срещу Г. П. Г., с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
53.15 лева, представляваща главница за потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението. Искът се основава на договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между него и „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е
цесионер и собственик на вземането по силата на сключен договор за цесия от
16.10.2018 г. с „БТК“ ЕАД. Сочи се, че въз основа на договора си с мобилния
2
оператор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството услуги под
клиентски номер 15495227001. На база на сключения договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги били издадени фактури с остатъчна
незаплатена стойност от 53.15 лева от дати 22.11.2017 г., 22.12.2017 г. и
23.01.2018 г.
В депозирания отговор на исковата молба от ответника се излага, че искът
е неоснователен, като се оспорва съществуването на договор между ответника
и „БТК“ ЕАД, както и валидността на цесията. В условията на евентуалност
се прави възражение за погасяване на задължението по давност.
Първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между
страните, че Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, кв. „Владислав
Варненчик“ 406, вх. 15, ет. 8, ап. 36, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България
№ 81, вх. В, ет. 8, сумата от 53.15 лева, представляваща главница за
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по Допълнително
споразумение от 18.12.2015 г. към Договор за електронни съобщителни
услуги между „БТК“ ЕАД и Г. П. Г., по силата на което на ответника му е
предоставена услугата Vivacom Duo: Internet + TV, което вземането е
прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г.
Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда - 03.11.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 14038/2020 г. на ВРС, на основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д. № 14038/2020 г.
на ВРС се установява, че в полза на въззиваемия е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу въззивника за горепосочената сума.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Спорният по делото въпрос е този относно съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните към момента на предоставяне
на фактурираните услуги на ответника, настоящ жалбоподател.
Видно е от приетия по делото препис от Договор за далекосъобщителни
услуги от 19.07.2014 г., че „БТК“ ЕАД се е задължило да предоставя на
ответника за срок от 12 месеца услуги във връзка с предоставяне на интернет
и телевизия, пакет Vivacom Duo: Internet + TV, срещу месечна такса от 19.80
лева. С Допълнително споразумение от 18.12.2015 г., препис от което е
приложен по делото, е уговорено продължаване срока на договора с още 24
месеца, за същата услуга срещу месечна такса от 17.80 лева. Както договорът,
така и допълнителното споразумение са надлежно подписани и от двете
страни. Съгласно предвиденото в допълнителното споразумение след
изтичане на уговорения минимален срок, споразумението автоматично
продължава действието си за неопределен срок, като в този случай абонатът
има право да го прекрати с писмено предизвестие без да дължи неустойки.
Ответникът и настоящ жалбоподател не се позовава на упражнено право на
прекратяване, съответно не се сочат доказателства в този смисъл.
3
По делото са приложени заверени преписи от фактури, ведно с
детайлизирани справки за дължими абонаментни такси за ползвани интернет
и телевизионни услуги към тях, както следва: № ********** от 22.11.2017 г.,
№ ********** от 22.12.2017 г., № ********** от 23.01.2018 г., като
последната фактура обхваща неплатени остатъчни задължения по
предходните с отчетен период от 22.10.2017 г. - 22.01.2018 г., както и
дължима такса по месечен абонамент за телевизия за периода 25.12.2017 г. –
21.01.2018 г. на обща стойност 53.15 лева със срок за плащане 19.02.2018 г.
По делото са приети преписи от Общи условия на БТК и Декларация
съгласие от 18.12.2015 г., подписана от ответника, с която същият заявява, че
е получил екземпляр от ОУ и е съгласен с действието на същите. Според чл.
29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца следващ този на ползването им, като периодът на заплащането е 15
дни от издаване на сметката /фактурата/, но не по-късно от 29-то число на
месеца. В чл. 50 и следващите са визирани основанията за прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги, в това число едностранно с
писмено предизвестие от абоната и едностранно от БТК при системно
неплащане на задълженията.
Представеният по делото препис от рамков Договор № ********** за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. сключен между „БТК“ ЕАД
и „С. Г. Груп“ ООД, има за предмет прехвърляне в срок от 24 месеца на
вземания на цедента по договори с абонати, които договори подлежат на
индивидуализация с Приложение № 1. В чл. 5 от договора е обективирано
волеизявление на цедента за упълномощаване на цесионера да уведомява
длъжниците за прехвърлянето на дълга им по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Наред с това е изготвено и изрично пълномощно в този смисъл, което има
нотариална заверка на подписа от 24.10.2018 г.
По делото е представено Потвърждение за прехвърляне на вземане
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, на което е придадена сила на извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. и с което от името на
„БТК“ ЕАД е удостоверено, че по силата на Договор № ********** от
16.10.2018 г., телекомуникационната компания е прехвърлила на „С. Г. Груп“
ООД вземането си към ответника в размер на 53.15 лева.
Установява се от представения по делото Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., че „С. Г. Груп“ ООД в качеството на цедент
и въззиваемото дружество в качеството на цесионер, са постигнали съгласие
за прехвърляне на вземания придобити от първото дружество от трети лица,
едно от които е и „БТК“ ЕАД, по договор за цесия от 16.10.2018 г. Според
извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., носещо
подпис на управителя на „ЮБЦ“ ЕООД, препис от което е приет по делото,
ищецът е придобил вземане към ответника в размер на 53.15 лева,
произтичащо от процесния договор за електронни съобщителни услуги.
По делото е приет препис от Уведомление по чл. 99, ал. 3 от „С. Г.
Груп“ ООД в качеството на пълномощник на „БТК“ ЕАД и в лично качество
като кредитор, което уведомление е адресирано до ответника и има за цел да
го информира за сключването на гореописаните договори за цесия,
респективно че титуляр на дългът в размер на 53.15 лева към
телекомуникационната компания вече е ищецът.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед предмета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че
между ответника и неговият праводател, е сключен договор за
далекосъобщителни услуги, съдържащи твърдените права и задължения.
Следва да установи, че е носител на процесното вземане, което му е надлежно
прехвърлено от кредитора, чрез договор за цесия, за което е уведомен
длъжника. На последно място ищеца следва да установи размера на
претенциите. Ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
4
унищожават или погасяват това вземане или че е изправна страна, т. е. че е
налице погасяване на задължението.
От събраните писмени доказателства се установява, че за процесния
период “БТК” ЕАД и ответника са били обвързани от договор за предоставяне
на интернет и телевизия. Не е доказано прекратяване действието на
сключеното допълнително споразумение след изтичане на минималния му
срок, поради което ответникът дължи стойността на уговорените
абонаментни такси и цени на услуги, чиито размер се установява от
ангажираните по делото счетоводни документи.
В рамките на настоящото производство жалбоподателят не оспорва
валидността и обвързващото действие на двата договора за цесия, което се
установява от представените по делото доказателства в тази връзка и за които
прехвърляния ответникът е надлежно уведомен с връчване на препис от
исковата молба и приложенията.
Релевираното възражение за изтекла в полза на ответника (въззивник)
давност съдът намира за неоснователно. Приложимият за процесното
вземане срок на погасителна давност, съобразно правилата на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, както и съобразно установеното в ТР № 3/18.05.2012 г., постановено
по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е тригодишен. Вземането на ищеца
обхваща предоставени услуги в отчетен период 22.10.2017 г. - 22.01.2018 г.,
като фактурата, която отчита процесната сума е издадена на 23.01.2018 г. със
срок за плащане 19.02.2018 г. Подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което прекъсва давността е от 03.11.2020 г. В същото време
правилно районният съд е посочил, че за периода 13.03.2020 г. до 09.04.2020
всички давностни срокове не са текли, поради обявеното извънредно
положение в страната. Спирането на давностните срокове отпада на
21.05.2020 г., когато изтичат седем дни от обнародването на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, съгласно § 13 от ПЗР към
него (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
В тежест на ответника, като страна релевирала възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност, е да установи недължимостта на
вземането, включително и периодите, за които е издадена фактурата, като
въззивникът не е сторил това в предвидените за него преклузивни срокове.
В изпълнение на задължението си да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в процесните договор и допълнително споразумение
към него предвид потребителското качество на абоната, както и във връзка с
направеното оплакване във въззивната жалба, съдът намира, че в
приложимите към процесните отношения договор и допълнително
споразумение не са налице уговорки във вреда на потребителя, които да
нарушават изискването за добросъвестност и равновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция решението в частта за
разноските пред заповедния и исковия съд не подлежи на ревизиране.
Възражението за прекомерност на разноските, релевирано едва с въззивната
жалба е преклудирано и не следва да се разглежда.
Разноски се следват на въззиваемата страна съобразно отправеното искане
и представените доказателства за извършени разходи. В случая се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева за процесуално
представителство, което съгласно приложения договор за правна помощ е
заплатено в брой. Въззивникът не е направил възражение за прекомерност,
поради което на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за
5
заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262590/08.10.2021 г., постановено
по гр.д.№ 2763/2021 г. на ВРС, Х-ти състав.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, кв.
„Владислав Варненчик“ 406, вх. 15, ет. 8, ап. 36, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева ,
представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6