№ 285
гр. Враца, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500437 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище ***, чрез юрисконсулт С. П., срещу
Решение № 425 / 25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 993/ 2025 г. по описа на Районен съд-
Враца, с което е уважен предявеният от Р. К. С. от гр. Враца срещу жалбоподателя, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми по изп. лист от 12.01.2012г. по
ч.гр.д. № 5850/2011 г. по описа на Районен съд - Враца : 3955,59 лв. главница, дължима по
договор за потребителски паричен кредит PLUS-***/ 15.03.2008 г., законна лихва върху
главницата, считано от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на главницата; 1597,59 лв.
възнаградителна лихва за периода 20.07.2009 г. - 30.05.2011 г.; 968,61 лв. мораторна лихва за
периода 28.08.2009 г. -28.11.2011 г.; 130,44 лв. разноски по делото. Със същия съдебен акт в
полза на ищцата Р. К. С. са присъдени деловодни разноски в размер на 2164,85 лв.
В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че не е
изтекъл петгодишният давностен срок на бездействие, през който вземанията срещу ищеца-
длъжник да са се погасили по давност.
С подаването на молба за образуване на изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на
ЧСИ В. Й. първоначалният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД възложил на
1
съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и така на била прекъсната погасителнат
давност.
Цитират се тълкувателни решения на ВКС, както и практика на Окръжен съд –
Враца.
С молбата за конституиране взискателят "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
поискал опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната
давност, както и със същата молба били възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 03.11.2017 г. била изпратена молба от взискателя за справка за трудови договори
от НАП с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 21.11.2017 г. било получено постановление от ЧСИ В. Й. за прекратяване на
изпълнително дело № 793/2012 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
В периода 15.12.2017 г. – 19.02.2018 г. били постъпили доброволни плащания от
страна на длъжника по банкова сметка на жалбоподателя в общ размер на 450 лв.
Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не е отчел правилно факта, че е
имало процедура по реализиране на дисциплинарна отговорност срещу ЧСИ, поради което
за времето от 15.05.2019 г. /запечатването на служебния архив на ЧСИ/ до 03.07.2020 г.
/предаването на архива на нов ЧСИ/ извършването на изпълнителни действия е било
невъзможно, а погасителната давност е прекъсната и е спряла да тече. В периода 06.07.2018
г. - 03.07.2020 г. взискателят бил възпрепятстван да извърши изпълнителни действия.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г„ и за преодоляване
на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Излагат се доводи, че сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на
7дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Счита, че давностният срок е спрял
да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г., като се прави
заключение, че давността за вземанията е била спряна за този период или за общо 68 дни,
които влизат в процесния период.
На 18.01.2021 г. била депозирана молба за справка БНБ с искане да бъде наложен запор
върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника. Включено било и алтернативно
искане да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да
предприеме необходимото по изпълнение искане и евентуалното бездействие на съдебния
изпълнител не следвало да бъде санкция за взискателя.
На 21.10.2024 г. взискателят бил уведомен, че изпълнително дело № 793/2012 г. по
описа на ЧСИ В. Й. било прекратено с постановление за прекратяване на основание чл. 433,
2
ал.1, т. 8 ГПК и на 25.02.2025г. била депозирана молба за изтегляне на изпълнителен лист от
12.10.2012 г. по ч.гр.д. № 5850/2011 г. в оригинал.
На 27.02.2025 г. била депозирана молба за образуване на изпълнително дело и такова
било образувано под номер 113/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н., с която било поискано
извършване на справки и налагане на запори.
Подддържа се, че всички изброени действия били прекъснали погасителната давност
и същата не била изтекла.
Иска се отмяна на решението на Районен съд -Враца и отхвърляне на иска.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в
условия на евентуалност, за претендирано адвокатско възнаграждение от въззиваемия.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата Р. К. С., чрез адв. К. Т. от АК-Враца,
е постъпил писмен отговор.
Поддържа, че направените плащания от страна на длъжницата не може да се приемат
за признание на вземането. Дори условно да се приемело, че с извършените плащания
ищцата била направила признание чрез конклудентни действия, то признанието било само
до размера на платеното. Когато имало дълг и длъжникът плащал само част от него,
неговата воля за плащане и признанието на съществуването на дълга било само до размера
на платеното и не разпростирало върху останалата неплатена част от дълга. В този случай
длъжникът не само че не признавал останалата неплатена част от дълга, но той можел да
оспорва, че дългът в тази част не съществува поначално или макар да е съществувал, вече не
съществува, тъй като е погасен чрез плащане или чрез някой друг от способите за погасяване
на задължението, както оспорване на практика било направено от ищцата с предявяването
на отрицателния установителен иск. Неоснователно било възражението на ответника, че
давността за цялото вземане била прекъсната с извършените от ищцата плащания, тъй като
признаването чрез частично плащане се разпростирало върху останалата част от дълга.
Не отговаряло на истината твърдението, че в периода от 06.07.2018 г. до 03.07.2020 г.
ответникът бил възпрепятстван да извърши изпълнителни действия, поради изгубване
правоспособността на ЧСИ В. Й., тъй като на съда било следвало да е служебно известно, че
с писмо вх. № 4346/15.05.2019 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители било
изпратено уведомление по смисъла на чл. 27, ал.2 от Наредба за служебния архив на
съдебните изпълнители за настъпило основание по чл. 31, ал.1, т.7 ЗЧСИ за загубване
правоспособността на ЧСИ В. Й..
Ответникът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че на
18.01.2021 г. бил депозирал молба за справка от БНБ за новооткрити сметки на длъжника с
искане за налагане на запор на сметките и искане за насрочване на дата за опис на движими
3
вещи.
Дори съдът да приемел, че направените три плащания прекъснали давността, то отново
било налице изтеклка погасителната давност. Последното плащане било на 19.02.2018 г.,
кантората на ЧСИ В. Й. била запечатана на 15.05.2019 г. и архивът бил предаден на
10.07.2020 г. – 1 година, 1 месец и 25 дни. С отпадане на основанието за спиране, остатъкът
от срока следвало да се добави.
Ако от момента на последното действие 19.02.2018 г, се прибавили сроковете, в които
били спрени изпълнителните действия - 1 година, 1 месец и 25 дни и в срока, в който
давността не е текла – 2 месеца и 7 дни по време на извънредното положение, то на
20.06.2024 г. бил изтекъл давностният срок.
Решението на районният съд било обосновано, законосъобразно и правилно и се иска
постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да
бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Въззивният съд служебно е изискал от ЧСИ М. Н. изпълнително дело № 793/2012 г.
по описа на ЧСИ В. Й. и същото е приложено към делото.
В съдебното заседание въззивника, в докладвано писмено становище, поддържа
жалбата по съображения изложени в същата. Иска отмяна на обжалваното решение и
претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
В съдебното заседание въззиваемата, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения изложени в отговора, както и посочва, че от представеното
изпълнително дело се установява, че на 18.01.2021 г. не е депозирана молба за справка в БНБ
с искане за налагане на запор за новооткрити банкови сметки и искане за определяне на дата
за опис на вещи, както се излагало в отговора на исковата молба и във въззивната жалба.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Враца ищцата Р. К. С. е предявила срещу ответника "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *** иск за признаване за установено, че не дължи
сумата от 3955,59 лв. –главница по потребителски паричен кредит за покупка или услуги по
сключен договор от 15.03.2008 г., сумата от 1597,59 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 20.07.2009 г. – 30.05.2011 г., сумата от 968,61 лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2009
г. – 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 130,44 лв. –
4
заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че Районен съд – Враца издал
изпълнителен лист от 12.01.2012 г. по ч.гр.д. №5850/2011 г., с която ищцата била осъдена да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД сумата от 3955,59 лв. –главница
по потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен договор от 15.03.2008
г., сумата от 1597,59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2009 г. – 30.05.2011 г.,
сумата от 968,61 лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по делото в размер на 130,44 лв. – заплатена държавна такса и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й., рег. № *** на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд – Враца. През 2017 г. ищцата била уведомена от съдебния
изпълнител, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. На
15.03.2025 г. ищцата получила запорно съобщение от ЧСИ М. Н., рег. № *** на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд – Враца, за това, че срещу ищцата било образувано ново
изпълнително дело № 113/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н. с взискател "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, като със запорното съобщение на ищцата било връчено и
уведомление за извършена цесия на 15.05.2015 г. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***. Излага, че по
отношение на посочените суми в издадения изпълнителен лист от 12.01.2012 г. е изтекла 5-
годишната погасителна давност и ищцата не дължи посочените в изпълнителния лист суми.
За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Последното изпълнително действие, предприето от взискателя
било от 01.11.2015 г., т.е. на 01.11.2020 г. била изтекла общата 5-годишната погасителна
давност. От 1.11.2015 г. не били предприемани изпълнителни действия по смисъла на чл.
116, б.“в“ ЗЗД.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, в който се оспорва предявения иск.
С молбата за образуване на изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й.,
рег. № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Враца взискателят „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата била
прекъсната погасителната давност, като се цитира ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
От 2012 г. до 26.06.2015 г. по изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й.
давност не била текла, независимо дали имало или не изпълнителни действия. В настоящия
случай и след 26.06.2015 г. имало извършени множество действия, които прекъсвали
давностния срок.
Чрез пълномощно „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД упълномощил
ответното дружество да уведоми всички длъжници по вземания на упълномощителя за
извършена цесия на 15.05.2015 г. и предвид това ответното дружество уведомило ищцата за
5
настъпилата цесия.
С молбата за конституиране на новия взискател "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *** давността също била прекъсната. Със същата молба било поискано и
насрочване на опис на движими вещи, което също прекъсвало погасителната давност. На
03.11.2017 г. била изпратена молба от взискателя за справка трудови договори с искане да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата – длъжник. На 21.11.2017 г.
с постановление на ЧСИ В. Й. изпълнително дело № 793/2012 г. било прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В периода 15.12.2017 г. – 19.02.2018 г. били постъпили
доброволни плащания от страна на ищцата по банкова сметка на ответното дружество в
размер на 450 лв.
Изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. било прехвърлено на ЧСИ
Ц. Н., тъй като ЧСИ В. Й. загубил правоспособност на основание чл. 31 ЗЧСИ. В периода
06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. взискателят бил възпрепятстван да извършва изпълнителни
действия, тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 ЗЧСИ с настъпването на основание за загубване на
правоспособност, съдебният изпълнител не може да извършва изпълнителни или други
предвидени в закона действия и служебният архив се запечатвал, а според чл. 32, ал. 4 ЗЧСИ
принудително изпълнение или действия по охранително производство може да се
осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая
запечатването на архива на ЧСИ В. Й. било извършено на 15.05.2018 г., а предаването на
същия на приемащия ЧСИ Ц. Н. било извършено на 03.07.2020 г. Макар и да не било
уредено в изрична правна норма на основание чл. 432, ал.1, т.7 ГПК предвиждала, че
изпълното производство се спира и „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай
била забраната за извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал.1 ЗЧСИ. Отделно се
посочва, че съобразно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, нормативно уредено било, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. дано не е
текла. За това от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по
процесния изпълнителен лист, следвало да се приспадне период от общо 68 дни.
На 18.01.2021 г. била депозирана молба за справка БНБ с искане да бъде наложени
запор върху новооткрити банкови сметки на името на ищцата-длъжник, като с молбата
алтернативно било направено искане да бъде насрочена дата за опис на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника.
Впоследствие изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. било
прехвърлено на ЧСИ М. Н., тъй като ЧСИ В. Й. загубил правоспособност на основание чл.
31 ЗЧСИ. На 21.10.2024 г. взискателят бил уведомен, че изпълнително дело № 793/2012 г.
било прекратено с постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. На
25.02.2025 г. била депозирана молба за изтегляне на изпълнителния лист от 12.01.2012 г. по
ч.гр.д. № 5850/2011 г. по описа на Районен съд – Враца в оригинал. На 27.0.2025 г. била
депозирана молба за образуване на изпълнително дело и такова било образувано под №
113/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н., като с молбата било поискано извършване на справки в
регистритите на БНБ и НАП и налагането на запори, а освен това взискателят поискал
6
насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като по този начин се прекъсвала
погасителната давност на вземането. С молбата за образуване били възложени и
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Всички изброени изпълнителни действия прекъснали
течащата относно вземането погасителна давност и същата не била изтекла. Иска се
присъждане на разноски.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, приложени са
заверени копия от документи от изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й.,
както и други писмени доказателства.
Първоинстанционният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г.
по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че разпоредбите на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на Върховния съд се считат
загубили сила и докато трае изпълнителния процес, то давност не тече и е приел, че ищцата
е направила плащания за погасяване вземанията на кредитор на 15.12.2017.г, 16.01.2018 г. и
на 19.02.2018 г., които са валидирали задълженията при прилагане на обща 5-годишна
погасителна давност за главницата и 3- годишна погасителна давност за лихвите и поради
липса на валидни изпълнителни действия от 19.02.2018 г. до депозиране на молба от
кредитора за образуване на ново изпълнително дело на 28.02.2025 г. горепосочените
давностни срокове били изтекли.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното във въззивното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема следното:
Установено е по делото, от приложения изпълнителен лист от 12.01.2012г., че по ч.
гр. дело № 5850/2011 г. по описа на Районен съд - Враца, в полза на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД против Р. К. С., е издадена Заповед за изпълнение № 4110 от
15.12.2011 г. за сумите 3955,59 лв.- главница до погасяване на потребителски паричен кредит
за покупка или услуги до сключен на 15.03.2008 г. договор, 1597,59 лв. – възнаградителна
лихва за периода 20.07.2009 г. – 30.05.2011 г., 968,61 лв. – мораторна лихва за периода
28.08.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер
на 130,44 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на
ЧСИ В. Й., рег. № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Враца.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжницата на 08.11.2012 г.
На 30.11.2012 г. са поискани справки за земеделски земи и гори и за трудови договори
от ОС „Земеделие: - гр. Враца и ТД на НАП – гр. Враца.
С молба от 30.06.2015 г. е поискано конституиране на нови взискател - "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено
7
на съдебния изпълнител да извършва всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство, като дружеството е конституирано като взискател.
Изпълнителното дело е прекратено с постановление от 01.11.2017 г. на ЧСИ В. Й. на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
На 03.11.2017 г. от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *** е поискано да
бъде извършена справка НАП за трудови договори на Р. К. С. и при наличието на такива да
бъдат предприети съответните действия с цел обезпечаване на вземането.
С отговора на исковата молба са представени три броя платежни нареждания в
периода 15.12.2017 г. – 19.02.2018 г. , всяко от които за сумата от 150 лв., в които е посочено,
че наредител е „EASYPAY AD”АД с поясние Р. К. С., а получател е „KI BG”.
На 15.05.2019 г. е запечатан архивът на ЧСИ В. Й. и предаване на същия е било
извършено на 03.07.2020г. на ЧСИ Ц. Н..
Съгласно Заповед № СД – 04-2/01.03.2024 г. на Министерство на правосъдието, ЧСИ
В. Й., рег. № *** към КЧСИ е загубил правоспособност на основание чл.31, ал.1, т.1 ЗЧСИ и
като за приемащ архива му е определен ЧСИ М. Н., рег. № *** към КЧСИ.
На 19.02.2025 г. от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *** до ЧСИ М. Н. е
подадена молба за връшане на оригинал на изпълнителен лист от 12.01.2012г., издаден по ч.
гр. дело № 5850/2011 г. по описа на Районен съд – Враца.
На 26.02.2025 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело от "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *** до ЧСИ М. Н., с която молба е поискана дата за
насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на Р. К. С., да се извърши справка
БНБ за новооткрити сметки на Р. К. С. и да им се наложи запор, да се извърши справка в ТД
на НАП за трудови договори, декларирано движимо и/или недвижимо имуществ и при
наличие да се наложи запор и/или възбрани. В молбата е посочено, че към взискателя са
направени доброволни плащания в размер на 450 лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
Предмет на спора по отрицателния установителен иск по чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника,
поради погасяването му по давност. За основателността на предявения иск следва да се
установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в
закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на
пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
8
течението на давността.
Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече
от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение / Определение № 3708
от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2023 г., III г. о., ГК, /. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание. Тя се ползва със стабилитет,
сходен по последици със силата на пресъдено нещо. Тя установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражението.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години без значение колко кратка
е била началната давност /така Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021
г., III г. о., ГК, и Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК/.
Предвид на изложеното, от влизането в сила на заповедта за изпълнение на
15.12.2011 г. е започнал да тече 5 - годишен срок за погасяването по давност на вземането,
установено със заповедта за изпълнение. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата,
ВКС прие, че давността се прекъсва по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, между които са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис
и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Със
същото тълкувателно решение, ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото
тълкувателно решение, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе
прогласено, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита
за изгубило сила. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, пък ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС.
При съобразяване на посочените тълкувателни решения, съдът приема, че първото
действие прекъснало давността е молбата за конституиране на нов взискател от 30.06.2015 г.
С направените доброволни плащания в периода 15.12.2017 г. – 19.02.2018 г. от
страна на Р. К. С. е направила конклудентно потвърждаване на съществуващите задължения
и по този начин от дата на последното плащане – 19.02.2018 г. е започнала да тече нова 5-
9
годишна давност.
Въззивният съд следва да отбележи, че намира за верен изводът във въззивната
жалба, че в периода 15.05.2019 г. – 03.07.2020 г. – 1 година, 1 месец и 18 дни не е било
възможно да се извършват изпълнителни действия. Процесуалният срок в изпълнителното
производство спира да тече с настъпване на определено събитие до началото на което е
текъл, и след отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай това събитие е
както чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, така и
лишаването от права на ЧСИ В. Й.. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗЧСИ с настъпването на
основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не може да извършва изпълнителни или
други действия, предвидени в закона и служебният му архив се запечатва. Съгласно чл. 32,
ал.4 ЗЧСИ принудителното изпълнение или действия по охранително производство в
помещение, което е кантора на ЧСИ може да се осъществяват само след като е извършено
предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването е извършено на 15.05.2019
г., а предаването на приемащия архива ЧСИ Ц. Н. е извършено на 03.07.2020 г. Дефакто по
обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма е налице спиране на
изпънителните действия на основание чл. 432, ал.1, т.7 ГПК – изпълнителното производство
се спира „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай е забраната за извършване на
изпълнителни действия по чл. 32, ал.1 ЗЧСИ до преместване или предаване на служебния
архив на загубилия правоспособност ЧСИ. В посочения период 15.05.2019 г. – 03.07.2020 г.
влиза и периодът по чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. – 68 дни , през който период давност не е текла. В
случай, ако се направи сбор на двата срока – 1 година, 1 месец и 18 дни и 68 дни, то на
13.06.2024 г. е изтекъл давностния срок. Ако не се прави сбор на двата срока, то още на
09.04.2024 г. ще е изтекъл давностния срок. В случая следващото поискано действие, което
може да прекъсне давността е от 26.02.2025 г., когато е поискана дата за насрочване на опис
на движими вещи, находящи се в дома на Р. К. С., да се извърши справка БНБ за
новооткрити сметки на Р. К. С. и да им се наложи запор, да се извърши справка в ТД на
НАП за трудови договори, декларирано движимо и/или недвижимо имуществ и при наличие
да се наложи запор и/или възбрани, то се стига до безспорния извод, че давността по
отношения на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 12.01.2012 г. по ч.гр.д.
№5850/2011 г. по описа на Районен съд - Враца са погасени по давност, въпреки наличието
на посочените срокове.
От приложеното пред въззивната инстанция изпълнително дело № 793/2012 г. не се
установява да е депозирана на 18.01.2021 г. молба за справка в БНБ за искане за налагане на
запор на новооткрити банкови сметки на Р. К. С. и с алтернативно искане да бъде насрочена
дата за опис на движими вещи, която би могла да прекъсне погасителната давност на
процесните вземания, за които е издаден изпълнителен от 12.01.2012 г. по ч.гр.д.
№5850/2011 г. по описа на Районен съд – Враца.
Като е достигнал до същите правни изводи районния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 от
ГПК, на въззиваемата страна се дължат разноски, като съгласно списък по чл. 80 ГПК и
договор за правни защита и съдействие същите възлизат на 1620 лв. за адвокатско
10
възнаграждение. От въззивника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на така претендирано адвокатско възнаграждение. В случая съдът намира, че
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение от 1620 лв. по договор за правна
защита и съдействие е прекомерно и същото, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото следва
да бъде определено на 976 лв.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №425/25.06.2025 г. по гр.д. № 993/2025 г. по описа на
Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. С., ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 976,00 лв., представляваща разноски по делото във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11