Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 1560 /
2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
|
при
секретар |
М.Вълчева |
изслуша
докладваното |
|
от
съдия |
АЛЕКСАНДРОВА |
|
|
по
адм.д. № 623/2011г. за да се
произнесе, взе предвид следното: |
||
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК.
Жалбоподателят
„Тексима” ЕООД, ЕИК *********, от гр.Ямбол, ул. „Цар Иван Александър" №2,
ет.2, ап.203, чрез управителя си Митко Василев Митев, е оспорил ревизионен акт
№ *********/31.07.2009г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр.Ямбол, потвърден с решение № РД-10-243/07.10.2009г., на директора на
Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП.
Иска от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и иска от съда да отмени оспорения акт.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска съда да я остави без
уважение. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и иска от съда да я остави без
уважение.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Жалбата е
подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156,
ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата
е допустима. Разгледана по същество е основателна.
По жалбата на
„Тексима” ЕООД е било образувано адм.д.№1552/2009г. по описа на АСБ,
постановено е решение №1021/23.08.2010г., с което съдът е отхвърлил жалбата на
настоящият жалбоподател. Решението е отменено по реда на инстанционният контрол
с решение №3857/17.03.2011г. по адм.д.№14172/2010г. на ВАС и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на същият съд.
Със заповеди
за възлагане на ревизия № 00249/05.11.2008г., № 900072/10.02.2009г. и №
900146/30.04.2009г., издадени от началника на отдел “Контрол” при ТД на НАП –
гр. Ямбол на задълженото лице е възложена ревизия, която да обхване следните
видове данъци и периоди: корпоративен данък за периода от 01.01.2007г. до
31.12.2007г.; ДДС за периода от 01.01.2007г. до 30.09.2008г.; вноски за
държавно обществено осигуряване за периода от 01.07.2007г. до 30.09.2008г.;
вноски за здравно осигуряване за периода от 01.07.2007г. до 30.09.2008г.;
вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за периода от 01.07.2007г. до
30.09.2008г.; вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по
несъстоятелност от 01.01.2007г. до 30.09.2008г. Резултатите от ревизията са
обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК №900146/ 19.06.2009г., с който е
направено предложение за установяване на задължения и лихви върху тях в общ
размер на 113133,48 лева. Същият е възразен в законоустановения срок. С
ревизионен акт №*********/31.07.2009г.,
издаден от орган от приходите, оправомощен със заповед № К900146/19.06.2009г.
на жалбоподателя са определени задължения в размер на 95 244,63 лева, върху
които е начислена лихва за просрочие в
размер на 13 492,06 лева. Актът е обжалван пред директора на Дирекция “ОУИ” –
гр. Бургас, който е постановил потвърдително решение за следните начисления:
ДДС за периода от 01.06.2008г. до 30.06.2008г. в размер на 19004,26 лева и
лихва за просрочие - 2862,04 лева; ДДС за периода от 01.07.2008г. до 31.07.2008г.
в размер на 53438,52 лева и лихва за просрочие - 7381,81 лева; ДДС за периода
от 01.08.2008г. до 31.08.2008г. в размер на 14 144,04 лева и лихва за просрочие
- 1767,72 лева; ДДС за периода от 01.09.2008г. до 30.09.2008г. в размер на 7
464,00 лева и лихва за просрочие - 837,76 лева.
С оглед
изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че
ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма, при
спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.
Относно
приложението на материалния закон съдът намира следното:
С ревизионния
акт в частта, в която е обжалвана пред директора на дирекция „ОУИ” Бургас, и
потвърдена в тази част за данъчни периоди м.06.2008г., м.07.2008г., м.08.2008г.
и м.09.2008г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на
94 050,82 лв. на основание чл.70, ал.5 във вр. с чл.6, във вр. чл.25, ал.1
и чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС. Данъчният кредит е отказан по фактури №№
262/27.06.2008г., 263/27.06.2008г.,
264/30.06.2008г.,
242/22.07.2008г.,
243/22.07.2008г.,
244/22.07.2008г., 246/23.07.2008г., 248/30.07.2008г. 250/31.07.2008г. и
252/31.07.2008г., всички издадени от „Метал комерс” ЕООД, с предмет „доставка
на дизелово гориво, различно количество”, както и по фактури
№№334/29.08.2008г., 337/13.09.2008г. издадени от „Алди Ко
В хода на
ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците, при които е
констатирано: доставчикът „Метал комерс”
ЕООД не е намерен на декларирания адрес и връчването на искане за
представяне на доказателства е осъществено по реда на чл.32 от ДОПК. Исканите
документи не са представени в срок. При проверка в информационната система на
НАП е установено, че в подадените дневници за продажби и справка-декларация за
ДДС от този доставчик за м.06 и м.07.2008г. няма информация за фактурите,
издадени от него на жалбоподателя „Тексима” ЕООД и описани по-горе. Дружеството
е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите считано от
11.12.2008г. При проверка в системата на НАП за подадени уведомления по чл.62
от КТ е установено, че назначеният персонал е във връзка с друга дейност на
дружеството, а именно строителство на сгради и строителни съоръжения.
При извършена
насрещна проверка на доставчика „Ито
микс” ЕООД е връчено искане за представяне на доказателства на упълномощено
лице на 22.04.2009г. В определения 7-дневен срок доказателства не са били
представени. При проверка в досието на фирмата, съдържащо се в информационната
система на НАП е установено, че в дневника за продажби и справката-декларация
за ДДС за м.08.2008г. и м.09.2008г. не са включени фактурите №184/29.08.2008г.
и №185/09.09.2008г. Констатацията относно подадените уведомления по чл.62 от КТ
е идентична с тази на предходния доставчик. Дружеството е дерегистрирано по
ЗДДС по инициатива на органа по приходите, считано от 25.03.2009г.
При извършена
насрещна проверка на доставчика „Алди Ко
2007” ЕООД е констатирано, че от информационния масив на НАП за фактури
№334/29.08.2008г. и № 337/13.09.2008г. няма данни да са включени в дневниците
за продажби и справките-декларации по ДДС за тези периоди. Не са представени
доказателства за наличие на стоки и извършени доставки, както и доказателства
относно транспортирането, предаването и съхранението на стоките и относно
счетоводното отчитане. Фирмата не разполага с материално-техническа и кадрова
обезпеченост и е дерегистрирана по инициатива на приходния орган считано от
05.03.2009г.
При извършена
насрещна проверка на последния доставчик „Вайпър”
ЕООД искане за представяне на доказателства е връчено на упълномощено лице
на 15.04.2009г. В указания срок доказателства не са представени. От
информационната система на НАП е установено, че в дневника за продажби за
данъчен период м.08.2008г. фактура №304/28.08.2008г. не е включена.
Икономическата дейност на доставчика е била свързана с търговия с автомобили и
назначеният персонал е във връзка с тази дейност, а предмета на фактурата е
„СМР”. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по
приходите на 21.11.2008г.
С искане за
представяне на доказателства са поискани от жалбоподателя доказателства относно
доставката по фактура № 304/2008г. издадена от „Вайпър” ЕООД. Представен е
договор за строителство от 01.08.2008г. с предмет извършване на „СМР на обект –
автобаза” протокол за извършени и приети СМР извлечения от Пиреос банк,
извлечение от сметка 501. В писмено обяснение управителя на жалбоподателя е
посочил, че със стойността по фактурата е увеличена балансовата стойност на
автобазата – сметка 203. Според ревизиращият орган не са представени доказателства,
удостоверяващи фактическото изпълнение на строителната услуга.
По делото, при
настоящото разглеждане е приета съдебно-икономическа експертиза, от която се
установява, че доставчиците не са намерени от вещото лице, както и че всички
доставчици не са включили в техните дневници за продажби и справки-декларации
за релевантния период процесните фактури. В счетоводството на жалбоподателя
фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит са осчетоводени като
платени в брой. Закупеното гориво по фактурите издадени от „Метал комерс” ЕООД
са осчетоводени по дебита на сметка 601 (разходи за материали). Резервните
части по фактурите издадени от доставчика „Алди ко
ПРАВНИ ИЗВОДИ
За всички
данъчни периоди, съдът счита, че изводите на ревизиращия орган, послужили за
основание да се откаже право на данъчен кредит в посочения размер по фактурите
изброени по-горе, издадени от процесните четирима доставчици са в противоречие
с материалния закон и с разпоредбите на директива 2006/112/ЕО.
Съобразно
разпоредбите на директива 2006/112/ЕО, данъчният орган не може да призна на
данъчно задължено лице право на приспадане на ДДС, на което лицето е платец,
поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици е
извършил нарушения без самия ревизиращ орган да доказва въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама,
извършена от посочения издател на фактурата или от друг субект по веригата. По
тази причина, в конкретния случай обстоятелството, че доставчиците не са
намерени на декларирания адрес и това е препятствало възможността да се извърши
справка относно счетоводното отразяване на доставката в техните счетоводства,
не може да бъде основание да се откаже на получателя на доставката право на
данъчен кредит.
Всички изводи
на ревизиращият орган почиват на факта, че доставчиците не са намерени, не са
представили доказателства за реалност на доставките и нямат кадрови потенциал
да ги извършат, защото основната търговска дейност на тези доставчици е друга и
наетите лица на трудов договор имат специализация свързана с основната дейност
на търговеца. Недобросъвестността, под някаква форма, на доставчика или
извършено от него закононарушение не може да окаже влияние върху правото на
получателят по доставката да получи данъчен кредит, освен при установени от
ревизиращият орган факти, които сочат за наличие на данъчна измама, в която
получателят е участвал или е знаел за извършването й.
В РД
ревизиращият орган е приел, че основната дейност на жалбоподателят е
международен транспорт и търговия на едро със селскостопанска продукция, и че разполага
с необходимата техническа обезпеченост – шест собствени товарни автомобила.
Съдебно-счетоводната експертиза установи, че доставеното гориво и резервни
части за автомобили е заведено в счетоводството. Конкретните сметки, под които
са заведени, според вещото лице, са неправилните, защото първо е следвало да се
заприходят по сметки от група 30 (стоково-материални запаси), което не е
извършено в случая. Това нарушение, според съда, не може да се отрази на
правото на жалбоподателят да получи данъчен кредит. Неправилното счетоводно
отразяване на иначе осчетоводените стоки обосновава извод за нарушаване на СС и
ЗСч., но няма отношение към реалността на доставката. След като получателят по
доставките извършва основно транспортна дейност със собствени МПС и този факт
не е спорен между страните, получените по доставките стоки са заприходени в
неговото счетоводство, то според съда той не е нужно да доказва повече факти,
за да се приеме, че тези доставки са извършени реално.
По тези
съображения съдът счита, че неправилно е отказан данъчен кредит по фактури №№
262/27.06.2008г., 263/27.06.2008г.,
264/30.06.2008г., 242/22.07.2008г., 243/22.07.2008г., 244/22.07.2008г.,
246/23.07.2008г., 248/30.07.2008г., 250/31.07.2008г. и
252/31.07.2008г.,
всички издадени от „Метал комерс” ЕООД, с предмет „доставка на дизелово гориво,
различно количество”, както и по фактури №№334/29.08.2008г., 337/13.09.2008г.
издадени от „Алди Ко
За пълнота на
изложението съдът намира за нужно да посочи, че невключването на фактурите в отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС от съответните доставчици е изправено в хода на
ревизията на настоящият жалбоподател по реда на чл.126, ал.2 от ЗДДС „корекции
на грешки при декларирането”. По делото са представени уведомления от
доставчиците до съответните ТД на НАП (л.162-164 и л.404, 414 и 422), с
идентичен текст и съдържащи волеизявление на управителите на съответните
доставчици, които междувременно не са намерени на декларирания адрес нито от
ревизиращия орган, нито от вещото лице, назначено по делото, че са допуснали
техническа грешка при въвеждането на данни в справките-декларации за ДДС за
съответните данъчни периоди и са пропуснали да отразят именно процесните
фактури в дневника за продажби. Тези уведомления са постъпили в съответните ТД
на НАП едва след като в процеса на настоящата ревизия, много след откриването й
със заповед за възлагане на ревизия, е установено това обстоятелство, а именно,
че такива отбелязвания в отчетните регистри за процесните регистри липсват.
Процедурата на чл.126, ал.2 от ЗДДС е спазена, данъчният орган е приел
уведомленията, респ. приел, че съответните корекции следва да се нанесат, а в
процеса пред съда не е оспорил автентичността на уведомленията, за това съдът
следва да приеме, че корекцията е извършена и волеизявлението, съдържащо се във всяко от уведомленията,
изхожда именно от лицето, което се сочи, че е негов автор.
Включването на
фактурите в отчетните регистри е предпоставка за признаване на правото на
данъчен кредит, поради което се явява самостоятелно основание за отказ на това
право, когато фактурите, отразяващи доставките не са включени в
справката-декларация и в дневника за продажби на доставчика. В конкретният
случай, след извършената корекция по реда на чл.126, ал.2 от ЗДДС, следва да се
приеме, че доставчиците са включили процесните фактури в справката-декларация и
в дневника за продажби.
Неправилно е
отказано правото на данъчен кредит и по фактура № 304/28.08.2008г. с предмет
„договор за извършване на СМР”, издадена от „Вайпър” ЕООД.
По отношение
тази доставка има сключен договор за извършване на СМР, в който е описан обекта
и конкретните видове СМР – външна фасадна мазилка на сграда и фасадно
боядисване, общо 351 кв.м. и мазане и боядисване на административна сграда
вътрешно, общо 130 кв.м. на обект „Автобаза”, който е собственост на
жалбоподателя. Освен договора е представен протокол за установяване на
извършването и на заплащането на видове СМР от 28.08.2008г., съгласно който
договорените СМР са били отчетени като извършени и остойностени. Сградата е
собственост на жалбоподателя и той е осчетоводил фактурата по сметка 203
„Сгради”, като увеличение на стойността на сградата „Автобаза”, в която са
извършени тези СМР. Всички тези данни според съда водят до извода, че услугата,
която е била фактурирана е извършена действително.
Неправилно е
отказан данъчен кредит и по фактура №
304/28.08.2008г. издадена от „Вайпър” ЕООД.
По изложените
съображения РА следва да бъде отменен като противоречащ на материалния закон.
Съобразно
основателност на жалбата следва в полза на жалбоподателят да се присъди действително
направените разноски, ако са навременно поискани. В случая присъждане на
разноски жалбоподателят е поискал още с жалбата. Същият е
доказал извършването на следните разноски: 50 лв. –
д.т., 1200 лв. платено възнаграждение за един адвокат (л.25) и 300 лв. платен
депозит за изготвяне на експертиза, поради това следва да се присъдят разноски
в размер на 1550 лева.
Мотивиран от горното
и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт № *********/31.07.2009г., издаден от главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр.Ямбол, потвърден с решение № РД-10-243/07.10.2009г.,
на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП
да заплати на „Тексима” ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в
размер на 1550 (хиляда петстотин петдесет) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: