Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2573
17.10.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Илияна Гальова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3366 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на А.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу С.С.Ч.,
ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 3700 лева по издаден
изпълнителен лист от 04.08.2011 г. от PC - Карнобат, по който е образувано изп. д. № 20198030400432 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова поради изтекла петгодишна погасителна давност за вземането преди образуване на
изпълнителното дело. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 857,60 лева, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното й
плащане.
Ищецът твърди, че не
дължи сумите по изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 887/2010 г. по описа на
Районен съд - Карнобат, тъй като задълженията са погасени по давност. На 20.09.2011 г. е образувано изп. дело №
1473/2011 г. по описа на ЧСИ Маджарова, като с постановление от 05.03.2019 г.
ЧСИ го е прекратил поради перемпция. На същата дата ответникът е депозирал пред
същото ЧСИ искане за образуване на ново изпълнително дело по същия изпълнителен
лист, като по същото е извършен запор на банкова сметка ***,60 лева, като това
е извършено незаконосъобразно, тъй като към този момент вече е била изтекла
погасителната давност за вземането. Ето защо се иска от ответника връщане на
неоснователно заплатената сума.
Моли се съда да уважи исковете.
Ответникът е оспорил предявените
искове. Изложил е доводи, че на 07.10.2014 г. е поискал преместване на
изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител и оттогава е започнала да тече
нова давност, като същата изтича на 07.10.2019 г. – т.е и до настоящия момент
не е изтекла.
Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Правната квалификация
на предявените искове е чл. 124, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД.
Видно от приложените преписи на изп.
дело № 20118030401473 и изп.
д. № 20198030400432 по описа на ЧСИ
Маджарова те
са образувани по молба на С.Ч. по издаден срещу К. изпълнителен лист от
04.08.2011 г. по гр. д. № 887/2010 г. на PC – Карнобат. Първото е образувано на 20.09.2011 г., като на същия ден е изпратена на
длъжника покана за доброволно изпълнение и получена на 21.09.2011 г. На същия
ден е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника. На 29.03.2012 г.
е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД за запор на
банкова сметка *** К.. На 16.07.2013 г. е подадена от взискателя молба до ЧСИ
за извършване на справка за трудови договори в НАП, като на 19.07.2013 г. е
изпратено запорно съобщение до новия работодател на К.. Постъпили са справки от
лицензирани банки в страната, че лицето не е клиент на банката. На 07.10.2014
г. е постъпила молба от Ч. с искане за прехвърляне на изпълнителното дело при
друг ЧСИ, но не са заплатени авансово дължими такси. На 05.03.2019 г. е
постъпила молба от взискателя за прекратяване на делото поради перемпция, като
същото е прекратено с постановление от 05.03.2019 г. На 12.03.2019 г. е
образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист. Наложена е възбрана
на собствен на длъжника имот, извършен е опис на 09.05.2019 г. на имота, както
и на собствен на длъжника лек автомобил.
Съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не спира, докато трае
изпълнителният процес. Върховният съд
е приел, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В разглеждания случай, видно от
приложените преписки по изп. д. на изп. дело № 20118030401473 и изп. д. № 20198030400432 по описа на ЧСИ Маджарова са извършени следните
действия, които са прекъсвали давността относно вземането:
На 20.09.2011 г. по молба на Ч. въз
основа на издаден изпълнителен лист е образувано изпълнителното дело по описа
на ЧСИ Маджарова, като е възложено налагане на запор на банкови сметки и трудово
възнаграждение. Въз основа на молба от взискателя от 16.07.2013 г.на 19.07.2013
г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудово възнаграждение, с което
давността отново е прекъсната. На 07.10.2014 г. взискателят е депозирал молба
за прехвърляне на делото при друг съдебен изпълнител, но прехвърляне не е
осъществено поради неплащане на дължими към ЧСИ Маджарова авансови такси. С
постановление от 05.03.2019 г. ЧСИ Маджарова е прекратила изпълнителното дело
поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, като на 12.03.2019 г. е образувано ново изпълнително
дело и на същата дата са наложени запори и възбрана на собствен на длъжника
имот.
Спорно по делото е дали подаването
на молбата за прехвърляне на изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител е
прекъснала давността.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие“.
В случая съдът намира, че
последното валидно изпълнително действие е извършено на 19.07.2013 г. с
налагането на запор на трудово възнаграждение на длъжника, като изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона на 19.07.2015 г. Подадената
на 07.10.2014 г. молба от взискателя за прехвърляне на изпълнителното дело на друг
съдебен изпълнител може да бъде разглеждана единствено като волеизявление за
образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен
лист, но тя
не прекъсва давността, защото не
представлява искане да бъде приложен конкретен
изпълнителен способ.
С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г., ІV гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е пояснено, че
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение,
като даденото с т. 10 от последното разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. Към 26.06.2015
г. изпълнителното дело е било висящо, поради което се прилага цитирана т. 10 от
Тълкувателното решение. Ето защо съдът счита, че последното изпълнително дело,
прекъснало давността, е извършено на 19.07.2013 г., като следващо изпълнително
действие, имащо същия ефект, е извършено чак на 12.03.2019 г., т.е. след
изтичане на 5 години. Срокът на общата петгодишна погасителна давност е изтекъл
към подаване на исковата молба, поради което решаващият състав приема, че
вземането на ответника в размер на исковата сума е погасено понастоящем по
давност и не съществува. Ето защо предявеният иск по чл. 124 ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията по чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД съдът намира следното: за да бъде уважен иск с такава
правна квалификация, ответникът е следвало да докаже, че полученото от него
имуществено благо не е било лишено от основание. В случая се установи от
събраните по делото доказателства, че вземането на ответника е погасено по
давност, считано от 19.07.2018 г. Видно от представеното в преписката по изп.
д. № 20198030400432 извлечение от сметка на 25.03.2019 г. по банковата
сметка на ЧСИ Маджарова е постъпило плащане в размер на 857,60 лева от Сосиете
женерале експресбанк с наредител А.К.. На 29.03.2019 г. съдебният изпълнител е
превел по сметка на Ч. сумата 584,02 лева. Следователно плащане по
изпълнителното дело е извършено в полза на взискателя, след като вземането му
вече е било погасено по давност , което се установи в настоящото производство.
Ето защо и Ч. е получил сумата на отпаднало основание. Искът обаче е
основателен само до размера от 584,02 лева, представляваща реално получената от ответника сума, с която той се е обогатил, но не и за
разликата до пълния предявен размер, тъй като сумата
над 584,02 лева до пълния размер от 857,60 лева не е получена от Ч., а от трето лице (за което няма данни в
представеното копие от изпълнителното дело).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от претенциите в размер
на 657,98 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.С.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, че А.М.К., ЕГН **********,
адрес: ***, не му дължи сумата 3700 лева (три хиляди и седемстотин лева) по издаден изпълнителен лист от 04.08.2011 г. от PC - Карнобат, по който е образувано изп. д. № 20198030400432 по описа на
ЧСИ Таня Маджарова.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 584,02 лева (петстотин осемдесет и четири лева и
две стотинки), получена на 29.03.2019 г. на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху
главницата от 25.04.2019 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер до 857,60 лева.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 657,98 лева (шестстотин петдесет и седем
лева и деветдесет и осем стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Н.Ковачева
Вярно с оригинала:
И.Г.