№ 7897
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110170903 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е с която са предявени допустими
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
срещу Б. В. Г.. Ответникът е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който е оспорила основателността на исковите претенции.
При подготовка за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът
констатира, че исковата молба е нередовна в частта по претенцията за сумата 1226,39
лева – лихва за забава, тъй като от съдържанието й не може да бъде установено дали
това вземане представлява лихва за забава върху главницата по процесния договор за
кредит или включва и лихва за забава върху други вземания. Поради това и на
основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания да
конкретизира претенцията си. Доколкото констатираната нередовност на исковата
молба не е съществена и с цел процесуална икономия, на основание чл. 140 и чл. 146
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да
бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания
на страните.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да посочи дали сумата 1226,39 лева представлява лихва за
забава върху главницата от 2866,92 лева или е лихва за забава, начислена върху
главницата и други вземания, като в последния случай конкретизира каква част от нея
представлява лихва върху главницата и каква част е лихва върху други вземания. При
неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната в частта по
претенцията за сумата 1226,39 лева.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.05.2022 г. от 10:30 часа,
1
за която дата се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Предявeни са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
2. Ищецът „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД твърди, че на 06.01.2017 г.
между „МК“ АД и ответника Б. В. Г. бил сключен договор за паричен заем „CrediGo”
№ 5332-00005438, по силата на който „МК“ АД предоставило на Б. В. Г. заем в размер
на 3000 лева, а последната се задължила да го върне заедно с възнаградителна лихва в
размер на 787,56 лева на 18 равни месечни вноски, всяка от които 210,42 лева.
Ответницата предоставила съгласието си да бъде сключен и договор за застраховка
„Защита“ по Групова полица на ЗК Уника Живот АД с ползващо се лице „МК“ АД,
като посочила, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране
и разсрочване на застрахователната премия по сключения договор за застраховка,
възлизаща на 2700 лева, и се задължила да я заплати на кредитора на 18 броя равни
части, всяка в размер на 150 лева. Тъй като Б. В. Г. изпаднала в забава, за нея
възникнало задължение за заплащане на мораторна лихва в размер на 1226,39 лева за
периода от 06.03.2017 г. до 26.08.2021 г. В исковата молба се сочи, че част от
задълженията на ответницата по договора за кредит останали непогасени, както следва:
2866,92 лева – главница, 710,22 лева – възнаградителна лихва за периода от 06.03.2017
г. до 06.07.2018 г., 1226,39 лева – мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до
26.08.2021 г. и 2550 лева – застрахователна премия за периода от 06.03.2017 г. до
06.07.2018 г. Изложено, че същите били прехвърлени с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. и Приложение № 1 към него от 09.06.2017 г. в
полза на Агенция за събиране на вземанията” ЕООД, ЕИК *********, чийто
правоприемник е ищецът „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *********,
за което било изпратено до ответника и получено лично от нея уведомително писмо с
изх. № УПЦ – П – МКР/5332-00005438 от дата 15.06.2017 г. Ищцовото дружество
твърди, че за посочените суми му е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49940/ 2021 г., по описа на Софийски районен
съд, 51 състав, но Б. В. Г. депозирала възражение срещу нея. Поради това „Агенция за
събиране на вземанията” ЕАД предявило исковете, предмет на настоящото дело, с
които иска да бъде признато за установено, че Б. В. Г. му дължи 2866,92 лева –
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащане на вземането, 710,22 лева – възнаградителна лихва за
периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г., 1226,39 лева – мораторна лихва за периода от
07.03.2017 г. до 26.08.2021 г., както и 2550 лева – застрахователна премия за периода от
06.03.2017 г. до 06.07.2018 г.
3. Ответникът Б. В. Г. оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на
ищцовото дружество, че е надлежно уведомена за извършената цесия на процесните
вземания. Излага съображения, че договора за паричен заем „CrediGo” № 5332-
00005438 е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване нормите на
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, чл. 21, чл. 24, чл. 26 и чл. 33, ал. 2 ЗПК. Твърди, че в договора
липсва информация как е изчислена посочента стойност на ГПР, какво включва тази
стойност, както и че не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
2
изчисляване на ГПК. Твърди, че реалният ГПК, изчислен съобразно реалните разходи,
които кредитополучателят е следвало да направи, не съответства на посочения в
договора - 49,77 %. Счита, че реалният ГПР е поне 93 %. В отговора на исковата молба
са изложени съображения за нищожност на договора за кредит и поради
обстоятелството, че уговореният лихвен процент надвишава в пъти средните лихвени
проценти на банките по потребителски кредити. Твърди се, че за ответника не е
възникнало задължение за заплащане на такса в размер на 210 лева, тъй като същата е
определена в нарушение с чл. 10а ЗПК. Сочи се, че срещу тази такса Б. В. Г. не е
получила каквато и да е услуга. Поддържа се, че сключеният застрахователен договор
също е недействителен предвид високия размер на комисионната, която кредиторът е
получил от сключването му, и е заявено, че основната цел е същият да увеличи
печалбата си като заобиколи ограничението за максимален размер на ГПК, предвидено
в закона. Освен това ответникът оспорва, че „МикроКредит“ АД е изпълнило
задължението си да заплати еднократно на ЗК „Уника Живот“ АД застрахователна
премия в размер на 2700 лева. Поради това счита, че и за нея не е възникнало
задължение за връщането на тази сума. Заявява, че на 06.02.2017 г. е заплатила в полза
на кредитора 360,42 лева. С възражението по чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д. №
49940/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, Б. В. Г. е навела
възражение, че процесните вземания са погасени по давност.
4. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както
следва:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително
правоотношение по договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, сключен между „МК“ АД и ответника; че „МК“ АД е изпълнило
задълженията си по договора, предоставяйки на ответника кредит в твърдения размер;
че вземането за главница е изискуемо и е в твърдения в исковата молба размер; факта
на прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от „МК“ АД в полза на
Агенция за събиране на вземанията” ЕООД, ЕИК *********; че „Агенция за събиране
на вземанията” ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на Агенция за събиране на
вземанията” ЕООД, ЕИК *********; както и че длъжникът е уведомен за
прехвърлените вземания.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже договарянето на възнаградителна лихва в твърдения размер;
че вземането за възнаградителна лихва е изискуемо и е в сочения в исковата молба
размер; факта на прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от „МК“
АД в полза на Агенция за събиране на вземанията” ЕООД, ЕИК *********; че
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на
Агенция за събиране на вземанията” ЕООД, ЕИК *********; както и че длъжникът е
уведомен за прехвърлените вземания.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнение
на задължението си за връщане на заетата сума (като установи датите, на които
ответникът е следвало да заплаща уговорените погасителни вноски), както и че
размерът на претендираната лихва е 1226,39 лева за заявения период; факта на
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от „МК“ АД в полза на
Агенция за събиране на вземанията” ЕООД, ЕИК *********; че „Агенция за събиране
на вземанията” ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на Агенция за събиране на
вземанията” ЕООД, ЕИК *********; както и че длъжникът е уведомен за
3
прехвърлените вземания.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
за сумата 2550 лева в тежест на ищеца е да докаже факта на сключване на договора за
застраховка; размера на договорената застрахователна премия; че „МК“ АД е превело
на застрахователя договорената застрахователна премия; че ответникът е поела
задължение да му заплати застрахователната премия на разсрочени вноски; факта на
прехвърляне на вземанията на „МК“ АД в полза на Агенция за събиране на
вземанията” ЕООД, ЕИК *********; че „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД,
ЕИК ********* е правоприемник на Агенция за събиране на вземанията” ЕООД, ЕИК
*********; както и че длъжникът е уведомен за прехвърлените вземания.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за правоприемство между Агенция за
събиране на вземанията” ЕООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, ЕИК *********.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатила в полза на „МК“ АД 360,42
лева.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на ответника
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, както и със задача: вещото лице да отговори на въпроса дали
посоченият в договора за заем ГПК отговаря на реалния ГПК. Определя депозит в
размер на 300 лева, от които 230 лева да бъдат внесени от ищеца и 70 лева – от
ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
по сметка на Софийски районен съд, като в същия срок да бъдат представени
доказателства за внасянето на сумите.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Любомиров Димов, който да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по останалите въпроси, тъй като отговорът им не е относим към
спора (относно средна пазарна стойност на застрахователната премия).
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 49940/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок не представят писмени доказателства
или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като връчването на книжата да бъде ДА БЪДЕ отбелязано
в призовката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5