РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. К., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен ф. с. * №.. на О.Д. на М.В.Р. П., на основание чл. 189 ал. 4
във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на И. М. П., ЕГН ********** от гр. Х., ул. Т. К.
№., е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание чрез писмено
становище се поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна О.Д. на М.В.Р. П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя в качеството на
1
собственик, на който е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На ** г., автопатрул на Р.У. на М.В.Р. - К., бил дежурен по контрол
безопасност на движението. Намирали се в с. К. ул. * до *, в полицейски
автомобил. Били оборудван с преносимо автоматизирано техническо средство
TFR1- М612, за работа с което служителят на РУ на МВР К. С. бил преминал
обучение на 18.03.2021г. Техническото средство било настроено съобразно
максималноразрешената за участъка за движение скорост за движение в
населено място 50км/ч., като в 15.05 ч. било констатирано движение на
отдалечаващ се т.а. И.* С* с рег. № **. Скоростта от 73 км/ч била с 3 км/ч по-
ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 76 км/ч –
т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с
мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612, монтирана в служебния
патрулен автомобил. Същата била преминала последваща проверка през
месец март 2021 г., за което бил издаден Протокол от проверка №
*/31.03.2021 г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със
Заповед № *11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.
82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31
от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на
скоростомерите- една година. За мобилната система за видеоконтрол на
20.02.2010 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020г., което към дата
на проверката се явява одобрен тип. От служителя на РУ на МВР К. С. бил
съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било
отразено, че на дата 20.05.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с
№ 612 е заснела статични изображения с номера от * до*, с начален час на
работа 14: 30 ч. и краен час на работа 16: 00 ч. и с място на контрол с. К. ул. *
до *, посока на движение на контролираните автомобили – отдалечаващи,
където е действало общо ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч. Последвало издаване на електронен фиш за нарушение на
чл.21 ал. 1 от ЗДвП, извършено с товарен автомобил т.а. И.* С* с рег. № **, с
2
който на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП на
собственика, на който е регистрирано превозното средство, била наложена
глоба в размер на 100 лв. Същият е посочил различно от него лице, което е
било ползвател на превозното средство по време на нарушението –
жалбоподателя И. П., който потвърдил че е бил водача с декларация.
Първоначалноиздаденият фиш бил анулиран и бил издаден процесният, с
който бил санкциониран жалбоподателя. От последния възражения не са
правени до ОД на МВР П., не са ангажирани доказателства и пред съда да не е
лицето, извършило нарушението. В ЕФ било посочено, че автомобилът се е
движил в посочения пътен участък с установена скорост от 73 км/ч., при
максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч., било прието, че
превишението на разрешената скорост на движение е било с 23 км/ч.
Отбелязано било и че нарушението е извършено в условията на повторност –
в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш серия * №*. Предвид това за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл.
182 ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя П. била наложена глоба в размер на
200лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на товарен автомобил И.* С* с рег. № **, тъй
като същият се е движил със скорост от 73 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 189 ал.5 от ЗДвП, лицето, извършило
нарушението, посочено с декларация от собственика на превозното средство,
който му го е предоставил.
Възражението на защитата се свързва с посоченото в електронния фиш
основание за налагане на санкцията, която била непълна, което го лишавало
от възможността да разбере възоснова на коя законова разпоредба се наказва
с електронния фиш. Съобразявайки актуалната практика на касационната
инстанция, съдът счита възражението за основателно. С електронния фиш
жалбоподателят е наказан на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл.182 ал. 4 от
ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Посочената като основание за
налагане на санкцията разпоредба чл.182 ал.4 от ЗДвП е относима за
3
случаите на повторни нарушения. Съгласно същата, когато нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. Посочената разпоредба е препращаща, препраща
към друга правна норма от същия нормативен акт- към различните хипотези
на чл. 182, посочени в ал. 1, 2 и 3 от същия. В случая не е посочена превръзка
към някоя от хипотезите на посочената санкционна разпоредба, съдържащи
диспозиция и санкция, при което напрактика липсва правна квалификация на
извършеното нарушение, което нарушава правото на наказаното лице да
разбере на какво правно основание се наказва и да осъществи защита.
Посоченото съществено нарушение обосновава отмяна на атакувания
електронен фиш като незаконосъобразен. /В този смисъл решение № 237 от
08.02.2023 г. по КАНД № 3028/2022 г. на Административен съд – П., Решение
№ 245 от 08.02.2023 г. по КАНД № 3207/2022 г. на Административен съд – П.,
Решение № 90 от 16.01.2023 г. по КАНД № 2861/2022 г. на Административен
съд - П. и др./
Възраженията в жалбата относно използваното техническо средство са
неоснователни. По делото не е спорно, че за тази цел е използвана мобилна
система за видеоконтрол. Законът за движение по пътищата допуска
установяване на нарушения от вида на процесното, както със стационарни,
така и с мобилни технически средства и системи. През 2015г. е изменен ЗДвП
(ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), като е дадена дефиниция за „автоматизирани
технически средства и системи - уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.“ (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). Била е изменена и разпоредбата на чл.189
ал.4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето с АТСС, без да е изключен някой от двата вида,
4
определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Текстът „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител” не касае използването на мобилни АТСС, а
издаването на електронния фиш, което се извършва в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, изводимо от съдържанието на разпоредбата.
Изключение от това правило са случаите, при които измерването на скоростта
е сторено от технически средства, прикрепени към служебни автомобили или
мотоциклети, които също са в процес на движение, но процесният случай не е
такъв. Както се каза мобилна система TFR1- М612 е от одобрен вид и
преминала последваща проверка относно годността й към момента на
процесното нарушение, доказано е и че на служителят на РУ на МВР К. С. е
проведено обучение за използването на същата.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен ф. с. * №.. на О.Д. на М.В.Р. П., с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на И. М. П., ЕГН
********** от гр. Х., ул. Т. К. №., е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на М. на в.р. - П. да заплати на И. М. П.,
ЕГН ********** от гр. Х., ул. Т. К. №. сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5