Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С., 25.07.
2019 година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав,
в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав
:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 1606/2019
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, с цена на иска 3 000 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.02.2016 г. около 21 часа се е прибирал от центъра на
с. Блатец, общ. С. към жилището и забелязал, че автомобил син на цвят,
управляван от П.П. тръгнал след него без включени светлини. Автомобилът
подминал и от него слязъл ответника П. и с думите ,,Ще те пребия", ,,Ще те
убия" и го ударил. От удара на ищеца му прилошало и паднал на земята.
Докато бил на земята П. продължавал да го удря и да му нанася удари с ръце и
крака по цялото тяло, като му се заканвал с думите ,, ще те убия", „ще те
убия човече".
В резултат на нанесените
удари и уплахата, ищецът твърди, че изпаднал
в състояние на безпомощност - имал чувството, че не може да диша, че ще
умре, тъй като имал сърдечно заболяване изразяващо се в стенокардия. Ответникът
престанал да му нанася удари едва след като съпругата му Ю. П. започнала да го
дърпа.
След известно време
ищецът се свестил и успял да се върне до входа на заведение в центъра на
селото, където св. В. Т. му помогнал да влезе в заведението и се обадили на
тел. 112. Въз основа на сигнала служители на РУ МВР С. пристигнали в с. Блатец,
за да разследват случая, след което св.
Х.Х. го откарал до дома му. По-късно същата вечер ищецът започнал да изпитва
силни болки в кръста и посетил спешно отделение на МБАЛ ,,Д-р Иван
Селимински" АД С., където престоял от 23:50 ч. до 02:00 часа на 28.02.2016
г. На следващия ден бил освидетелстван от специалист по съдебна медицина, за
което му било издадено СМУ № 97/
Ищецът твърди, че за
случая е образувано досъдебно производство и в хода на досъдебното разследване
била назначена и извършена съдебно - медицинска експертиза. Видно от
становището на вещото лице, на ищеца са причинени: контузия на главата с
умерено изразен болезнен травматичен отток на меките тъкани в лявата половина
на лицето, в лявата скулна и слепоочна област с повърхностна охлузване на
кожата; контузия на гръдния кош в неговата лява половина с установена
функционална и палпатролна болезненост; контузия в лявата половина на поясната
област с установени болки при натиск и при движение на снагата, както и
клинични данни за контузия на левия бъбрек, проявена с леко изразена хематурия
/ наличие на кръв в урината /; контузия на първи пръст на левия крак с наличие
на болезнен травматичен отток на меките тъкани и кръвонасядане. Така описаните
телесни увреждания са довели до разстройство на здравето на ищеца, причинени от
ответника П..
С влязла в сила присъда
по НОХД № 1677 /2016 година по описа на РС С. подсъдимият П.А.П. е признат за
виновен, поради което ищецът счита, че е налице причинно - следствена връзка
между деянието на ответника, причинената му телесната повреда и претърпените от
него неимуществени вреди.
След инцидента ищецът
твърди, че се е хранил малко, отслабнал, като в следствие на травмата се
появили и съпътстващи заболявания – на моменти не можел да диша, получавал
световъртеж и имал чувството, че ще падне на земята. Няколко месеца след случая
същият пиел постоянно обезболяващи лекарства. Затворил се в себе си и почти не
излизал никъде и не контактувал почти с никого, като болки по цялото тяло макар
и слаби чувствал и досега. Ищецът твърди, че вследствие на физическото насилие
и нанесената му травма е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени силни болки и страдания, негативни емоции. Настъпили смущения и в
психичното му състояние с продължителност около 90 дни.
С оглед на горното,
претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди - физически и
психични болки и страдания, претърпени в резултат на деянието на П.А.П., като
счита, че претендираната сума, ще бъде справедлива компенсация за преживяното и
до някаква степен ще репарира причинените му болки и страдания.
Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, с което да осъди П.А.П. да му да заплати сума в
размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 27.02.2016 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира разноски в настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор
от ответника П.А.П. чрез
пълномощника му адв. Д.Й. ***, в който счита, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, предвид което моли съда да го отхвърли.
В условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че искът е основателен, моли да приеме, че същият е предявен в завишен
размер и съответно при условията на чл. 52 от ЗЗД да го уважи в значително
по-малък размер.
Претендира разноските в настоящото
производство.
В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. Д.О.
от АК - С., който моли съда да постанови
решение, с което да уважи исковата молба.
Ответникът,
редовно призован се представлява от адв. Д.Й. ***, който моли съда да отхвърли
исковете, а ако прецени, че те са основателни, да бъде редуциран техния размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
На 27.02.2016
г. около 21 часа, ищецът се прибирал от центъра на с. Блатец, общ. С. към
жилището си и забелязал, че автомобил син на цвят, управляван от П.П. тръгнал
след него без включени светлини. Автомобилът подминал и от него слязъл
ответника П. и с думите ,,Ще те пребия", ,,Ще те убия" и го ударил.
От удара на ищеца му прилошало и паднал на земята. Докато бил на земята П.
продължавал да го удря и да му нанася удари с ръце и крака по цялото тяло, като
му се заканвал с думите ,, ще те убия", „ще те убия човече".
В резултат на нанесените
удари и уплахата, ищецът изпаднал в
състояние на безпомощност - имал чувството, че не може да диша, че ще умре, тъй
като имал сърдечно заболяване изразяващо се в стенокардия. Ответникът престанал
да му нанася удари едва след като съпругата му Ю. Панайотова започнала да го
дърпа.
След известно време
ищецът се свестил и успял да се върне до входа на заведение в центъра на
селото, където св. В. Т. му помогнал да влезе в заведението и се обадили на
тел. 112. Въз основа на сигнала служители на РУ МВР С. пристигнали в с. Блатец,
за да разследват случая, след което св.
Х.Х. го откарал до дома му. По-късно същата вечер ищецът започнал да изпитва
силни болки в кръста и посетил спешно отделение на МБАЛ ,,Д-р Иван
Селимински" АД С., където престоял от 23:50 ч. до 02:00 часа на 28.02.2016
г. На следващия ден бил освидетелстван от специалист по съдебна медицина, за
което му било издадено съдебно медицинско удостоверение № 97/
По случая е образувано досъдебно
производство № 572/2016 г. на РУ-МВР – С., пор. № 507/2016 г. по описа на РП С.
и в хода на досъдебното разследване била назначена и извършена съдебно -
медицинска експертиза. Видно от становището на вещото лице, на ищеца са
причинени: контузия на главата с умерено изразен болезнен травматичен отток на
меките тъкани в лявата половина на лицето, в лявата скулна и слепоочна област с
повърхностна охлузване на кожата; контузия на гръдния кош в неговата лява
половина с установена функционална и палпатролна болезненост; контузия в лявата
половина на поясната област с установени болки при натиск и при движение на
снагата, както и клинични данни за контузия на левия бъбрек, проявена с леко
изразена хематурия / наличие на кръв в урината /; контузия на първи пръст на
левия крак с наличие на болезнен травматичен отток на меките тъкани и
кръвонасядане. Така описаните телесни увреждания са довели до разстройство на
здравето на ищеца, причинени от ответника П..
С присъда № 84 от 16.05.2018 г., постановена по НОХД №
1677/2016 година по описа на РС С., ответникът П.А.П. е признат за виновен в
това, че на 27.02.2016 г. в с. Блатец, общ. С., се заканил с
убийство (чрез думите „...ще те убия...") на А.П.А., като това заканване е
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като му е наложил
наказание ПРОБАЦИЯ изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес срок от шест месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съдът е приел в мотивите си, че подсъдимият се е
появил ненадейно пред пострадалия в тъмната част на денонощието. Насочил се е
към А., нанесъл му удари и се заканил с убийство.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията
на свид. С.М. става ясно, че отивайки в аптека „Марешки” в гр. С., където работела
съпругата на ищеца, разбира, че той е пострадал, че са го били. Свидетелят
отишъл в дома на ищеца, където видял същия да лежи. Ищецът не бил много
разговорлив, като му казал, че са го били. Свидетелят посочва, че в ляво на
слепоочието имал охлузване, болял го и левия крак. Ищецът казал, че го боли
отзад гърба, тъй като го били ритнали в гърба. Като го видял месец след
инцидента, ищецът бил коренно променен. Бил пребледнял, сринат, не му се
говорело, бил уплашен. Казал му е, че е уплашен от побоя.
Видно от показанията на свид. Й.М., същият съвсем
случайно е научил за инцидента с ищеца, като го е видял да лежи в Бърза помощ. Видял
в ляво по слепоочието му нещо червено като одраскано. Ищецът започнал да ходи
на работа след няколко дни, но винаги накуцвал и коренно се бил променил,
затворил се в себе си. По късно след няколко дни, разбрал, че са го били в с.
Блатец, където имал къща. Това продължило няколко месеца, явно нещо станало с
него и си подал молба за напускане. Свидетелят твърди, че ищецът не бил вече
същия психически, имало огромна промяна в него. На него му казал, че го боли
левия крак, както и главата. След инцидента ищецът е ходил и в Ямбол на лекар,
тъй като е получил и някакви сърдечни кризи. Свидетелят сочи, че ищецът е ходил
на лекар и за психическото си състояние, но при кой лекар не може да каже.
По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, вещото лице
по която сочи, че пострадалият А.П.А. при инцидент на 27.02.2016 г. е получил:
- контузия на главата - травматичен оток,
кръвонасядане и охлузване на лявата слепоочна и скулна области;
-
травматичен оток и кръвонасядане на палеца на лявото ходило;
-
болезненост в областта на гръдния кош;
-
контузия на лявата половина на поясната област с клинични данни за контузия на
левия бъбрек, проявена с леко изразена хематурия /наличие на кръв в урината/;
Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени по време и начин описани от пострадалия - при нанасяне на побой с
юмруци и ритници.
Гореописаните
травматични увреждания, както поотделно, така и в съвкупност, са причинявали на
пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Срокът
за възстановяване от травматичните увреждания е бил в рамките на около две
седмици.
По
време на инцидента и през възстановителния период,
пострадалият е търпял умерени по сила и интензитет болки и страдания.
Периодът
на лечение и възстановяване, необходим с оглед тежестта на причинените
вследствие на престъплението травми е бил в рамките на около две седмици.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите не са в родствени връзки с ищеца и не са заинтересовани от изхода
на спора.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото
не бе оспорено от страните, а съдът няма основания да се съмнява в
безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.
Установеното от фактическа
страна, мотивира следните правни изводи
Безспорно
се установи в производството, че с присъда
№ 84 от 16.05.2018 г., постановена по НОХД № 1677/2016 година по описа на РС С.,
ответникът П.А.П. е признат за виновен в това, че на 27.02.2016 г. в с. Блатец, общ. С., се заканил с убийство (чрез думите
„...ще те убия...") на А.П.А., като това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ
изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът
е приел от фактическа страна в мотивите
си, че ответникът се е появил
ненадейно пред ищеца в тъмната част на денонощието. Насочил се е към А.,
нанесъл му удари и се заканил с убийство.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установи, че ищецът не бил много
разговорлив след инцидента. В ляво на слепоочието имал охлузване, болял го и
левия крак. Ищецът казал, че го боли отзад гърба, тъй като го били ритнали в
гърба. Месец след инцидента А. бил коренно променен. Бил пребледнял, сринат, не
му се говорело, бил уплашен. Казал че е уплашен от побоя.
Свид. Й.М., съвсем случайно е научил за инцидента с
ищеца, като го е видял да лежи в Бърза помощ. Видял в ляво по слепоочието му
нещо червено като одраскано. Ищецът започнал да ходи на работа след няколко
дни, но винаги накуцвал и коренно се бил променил, затворил се в себе си. По
късно след няколко дни, разбрал, че са го били в с. Блатец, където имал къща.
Това продължило няколко месеца, явно нещо станало с него и си подал молба за
напускане. Свидетелят твърди, че ищецът не бил вече същия психически, имало
огромна промяна в него. След инцидента ищецът е ходил и в Ямбол на лекар, тъй
като е получил и някакви сърдечни кризи. Свидетелят сочи, че ищецът е ходил на
лекар и за психическото си състояние.
По делото са установени всички кумулативно изискуеми се
елементи от визирания в закона фактически състав за ангажиране отговорността на
ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца: противоправно поведение
на ответника, причиняване на вреда на ищеца, изразяваща се в леки телесни
повреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и
вина.
Постановената и влязла в сила
присъда на наказателния съд, има за гражданския съд същата задължителна сила,
каквато, съгласно чл. 300 от ГПК има постановената
присъда.
Съдът след като направи анализ на събраните по делото
доказателства приема за установени обстоятелствата, от които може да се направи
обоснован извод, че противоправното поведение на ответника е в пряка причинна
връзка с настъпилите на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания.
По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи
за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението се определя от съда съгл. чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
На ищеца са причинени травматични увреждания,
които са му причинили временно разстройство на здравето не опасно за живота. Въпреки
, че оплакванията от нанесените леки телесни повреди са отшумяли в рамките на
две седмици, видно от заключението на вещото лице, следва да се отчете и
страхът, който ищецът е изпитал както при нападението така и след него.
Преживял е не само физически , но и психически травми. Отчитайки интензитета и
продължителността на претърпените болки и преживения психологически стрес,
съдът счита, че справедлив еквивалент на тези болки и страдания е сума в размер
на 2500 лева, която ще възмезди ищцата за претърпените от нея вреди. В
останалата си част до пълния предявен размер от 3000 лева, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Съдът при определяне на наказанието се съобрази с начинът
на извършване на увреждането, болките и страданията, претърпени както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие, както и със съдебната практика
за определяне размера на обезщетенията при лека телесна повреда.
Основателна е претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му.
Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволеното увреждане се смята в
забава и без покана. Това акцесорно задължение следва да бъде присъдено върху
сумата 2500 лв., считано от 27.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените
разноски в производството съразмерно с уважената част от иска в размер на 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК д.т. по сметка на СлРС върху уважената част от иска в
размер на 100 лв. и възнаграждение за в. лице в размер на 514.31 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.А.П.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А. с ЕГН ********** *** сумата 2500 лева /две хиляди и петстотин лева
/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на деликта – 27.02.2016
г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 360 лв..
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
П.А.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в
размер на 100 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 514.31лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: