ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

           гр. Ловеч, 16.10.2019 година

 

   ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по ч.адм. д. № 487 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд доказателства, на основание данните по делото и закона, установи следното:            

              Производството е по реда на чл.60 ал.5 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172 ал.5 и ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

              Административното дело с частен характер е образувано по жалба на Х.М.М. ***, чрез надлежно упълномощения адвокат Х.Д.И – ЛАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0906-000421/25.09.19г. на Началник група към ОДМВР-Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч по чл.171 т.2а б.”а” от ЗДвП, в частта в която „на основание чл.60 ап.1 от АПК заповедта влиза в сила от момента на издаването й”, по същността си искане за спиране на допуснатото

              С горепосочената заповед на М. е наложена „принудителна административна мярка по чл.171 т.2А б.”а” от ЗДвП - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 9/девет/месеца и са отнети следните документи: 1/СРМПС *** и 2/2 бр.рег табели ***, за това, че „като собственик на л.а.санг йонг рекстон с рег.***, допуска/предоставя управлението му на И.А.М. от ***, който не притежава СУМПС и има съставен АУАН серия „Р”, бл. №778066 от 25.09.2019г.

                Жалбоподателят сочи, че счита разпореждането за незаконосъобразно и неправилно, издадено при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с материалния закон, при нарушение на адм. производствените правила и целите на закона. По подробно изложените съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, се иска съдът да спре допуснатото с нея предварително изпълнение на основание чл.60 ал.1 от АПК, като  незаконосъобразна и неправилна, издадена в противоречие с материалния закон, при нарушение на адм. производствените правила и целите на закона, до окончателното решаване въпроса за законосъобразността на обжалваният административен акт пред ЛАС, както и присъдите сторените разноски по делото за един адвокат и платена ДТ.

                Искането за спирането е аргументирано с доводите, че ще бъдат причинени на оспорващата значителни и непоправими имуществени вреди. Твърди се, че вредите от оспореният акт могат да се противопоставят по значимост на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварително изпълнение по оспореният акт, най - малкото, защото живота и здравето не на жалбоподателката, а на пациентите на „Алдимед” ЕООД, които обслужва по силата на договори с контрагенти /4 броя/, приложени с жалбата, ведно с протоколи за поръчка, за които твърди, че все още не са изпълнени, както и фактури доказващи реални плащания за услуги по продажба и доставка на помощни средства, приспособления и съоръжения на хората с увреждания и медицински изделия, които твърди че са застрашени и продължава да се влошава. В потвърждение прилага и 3 броя снимки от датата на жалбата, от които е видно дори и в офиса колко инвалидни колички, столове, патерици, ортопедични обувки и консуматив чакат да бъдат предадени на пациенти. Твърди се, че последица ще бъдат и неустойките от неизпълнение на сроковете по договорите, пряка и непосредствена причина от незаконосъобразното разпореждане и ПАМ.

               Жалбата е подадена по законоустановеният ред чрез Сектор ПП при ОДМВР Ловеч и постъпила с административната преписка, която е непълна. За попълването й, с разпореждане от 15.10.2019 г., Съдът е изискал от Началника на Сектор ПП при ОДМВР Ловеч да представи в 1 дневен срок от съобщението /предвид предвидените в закона кратки срокове за произнасяне по искането за спиране/ заверено копие от справка за собственик на описаното в оспорената заповед МПС.  Такава е постъпила на 16.10.2019 г.

               Следва да се отбележи, че  от служебно изисканата справка от деловодната система на АдмСЛ се установява, че по жалба на М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0906-000421/25.09.19г. на Началник група към ОДМВР-Ловеч, е образувано адм.д. №448/2019г. по описа на АдмСЛ, по което съдът ще се произнесе по наведените по настоящото дело твърдения за незаконосъобразност на  оспорената заповед.

     Съдът, като прецени данните по административната преписка и твърденията в жалбата намира, че искането за спиране е процесуално допустимо като направено в срок и от лице, което е адресат на оспорената заповед. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

     Спирането на изпълнението на административния акт представлява вид обезпечение на оспорването срещу него. Обжалваната пред административния съд заповед е издадена на основание чл.171 т.2 а от ЗДвП и по силата на чл.172 ал.6 от ЗДвП жалбата срещу нея не спира изпълнението на приложената административна мярка в отклонение от общия принцип на чл. 166 от АПК. Предварителното изпълнение на тази заповед е допуснато по силата на закона, а не с разпореждане на административния орган издадено по реда и на основанията в чл.60 ал.1 от АПК и подлежащо на обжалване в 3-дневния срок от съобщаването му по чл. 60 ал. 4 от АПК.   

    Съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповедите по ал.1 се извършва по реда на АПК. Сред изброените в ал.1 заповеди са включении и заповедите за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2 а, каквато е обжалваната заповед по настоящото дело.

     В ЗДвП не са регламентирани основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл.172 ал.5 от ЗДвП е приложима разпоредбата на  чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.

     За да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът следва да установи, че с оглед настъпили нови обстоятелства, то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на охранявания от правната норма обществен интерес. В тежест на подателя на искането е  да  посочи вредите,  да представи доказателства за вида им, за тяхната тежест, за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди влизането му в сила или преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност, както и за противопоставимостта им на охранявания от нормата на закона обществен интерес.

                 В конкретния случай, съдът, за да спре изпълнението на конкретния акт, следва да прецени налице ли са доказателства, че за молителката може да настъпят значителни или труднопоправими вреди, както и че на заложения в закона предварителен интерес от изпълнението на посочения административен акт се противопоставя засягането на друг интерес, който по степен на важност е еднакъв или по-висок от законово определения.

    Към жалбата не са представени доказателства, които да подкрепят твърдението на жалбоподателя, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за него, които да са съизмерими с обществения интерес охраняван от нормата на чл.172 ал.6 от ЗДвП.

               В искането си жалбоподателката не сочи конкретните вреди, които биха претърпели от изпълнението на заповедта, нито доказателства, от които да се установи наличие на такъв интерес, който да налага отмяна на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта. Според Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0906-000421/25.09.19г. на Началник група към ОДМВР-Ловеч принудителната административна мярка е наложена на М. затова, че като собственик на лек автомобил Санг Йонг Рекстон с рег.№ *** допуска/предоставя управлянието му на И.А.М., който не притежава СУМПС и има съставен АУАН серия Р бл.778066/25.09.2019г. Приложения с жалбата договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2019г. /два дни след издадената заповед за ПАМ/ не променя този факт, тъй като не е нотариално заверен, каквото изискване поставя специалния ЗДвП. По правилото на чл.144 ал.1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а според ал.2 на същия текст  подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Видно от приложената по делото Справка, към 16.10.2019г. собственик на горепосоченото превозно средство е Х.М.М..  Видно от изисканата справка от деловодната система на АдмСЛ по жалба на М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0906-000421/25.09.19г. на Началник група към ОДМВР-Ловеч, е образувано адм.д. №448/2019г. по описа на АдмСЛ, по което съдът ще се произнесе по сочените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на  оспорената заповед.

    От една страна, създадените с приложените: Договор за дистрибуция между „Новамед Хелткеър” ЕООД и „Алдимед”ЕООД /л.л.34-35/, договор между „Алдимед” ЕООД и „Артиком” ЕООД за изработка и предоставяне на ортопедични обувки/л.31-33/, договор между „Медико-техническа лаборатория нова мед” ЕООД с „Алдимед” ЕООД  за издирване и предоставяне на клиенти/пациенти/, както и приложения на л.29 от делото трудов договор №2 с управителя на „Алдимед”ЕООД трудови отношения, с назначаването на М. за офис-мениджър в това дружество,  не обосновават значителни и трудно поправими вреди за молителката, а от друга не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес, охраняван от нормите на ЗДвП.

     Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера и върху икономическия интерес на адресата. Това изпълнение безспорно съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност, законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за това, би могло да се разбере от мотивите на закона, доколкото там законодателят ги е изложил, но те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

               Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение са нови факти и обстоятелства съгласно чл.166 ал.4 във вр.с ал.2 изр.последно от АПК, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им е на подателя на искането. В процесния случай подателя не сочи такива нови конкретни факти и обстоятелства, като представените с жалбата, респ. горепосочени договори, фактури, не представляват такива.  Наред с това, в искането си жалбоподателката не сочи конкретните вреди, които би претърпяла от изпълнението на заповедта, нито доказателства, от които да се установи наличие на такъв интерес, който да налага отмяна на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта. За същата, както като собственик на МПС, така и като работник/служител на „Алдимед” ЕООД по приложения трудов договор е правно невъзможно да има за последици твърдяните в жалбата неустойки от неизпълнение на сроковете по приложените договори, пряка и непосредствена причина от незаконосъобразното разпореждане и ПАМ.

     Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на акта, той безспорно е бил наясно, че с отнемането на свидетелството за управление на МПС-то лицето ще бъде лишено от възможността да го ползва.

     Пряка житейска последица от издаването на заповедта и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са и затрудненията при ползване на МПС в периода на наложена ПАМ. Но това не са факти и обстоятелства, които са настъпили след издаване на заповедта по смисъла на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 АПК. По своя характер това са правни последици от самата заповед, а законът в чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 АПК няма предвид правните последици на заповедта, а такива факти и обстоятелства, които законодателят не е бил в състояние да отчете, защото не е могъл да ги предвиди, и които биха довели до значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение.

  С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед. Направеното искане от жалбоподателката следва да се остави без уважение.

   По изложените съображения и на основание чл.166 ал.3 и ал.4 от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.172 ал.5 и ал.6 от Закона за движение по пътищата, четвърти административен състав

 

          ОПРЕДЕЛИ :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.М.М. *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0906-000421/25.09.19 година, издадена от Началник на група към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч.  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

           ПРЕПИС от настоящото да се връчи на страните. 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: